Решение по дело №7186/2018 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.София, 02.05.2019 год.

 

                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:                                                   

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мая Дамянова

ЧЛЕНОВЕ: Красимир Мазгалов

Боряна Воденичарова

 

при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №7186 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №205915 от 01.09.2017г., постановено по гр.дело №12464/2015г. по описа на СРС, ГО, 64 с-в, е признато за установено по искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, че А.П.М. дължи на Териториален център за пътнически превози София (правоприемник на Поделение за пътнически превози София при „Б.п.“ЕООД сумата 1785,30 лева- платена без основание по банков път с платежно нарежданеот 24.07.2012г. по изп.дело №20127900401774 по описа на ЧСИ Р.М., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение 24.06.2014г. до окончателното плащане и 253 лева- обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за периода от 01.02.2013г. до 24.06.2014г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№34541/2014г. на СРС 64 състав, като  ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски по делото в размер на 822,43 лв в исковото производство и 40,77 лева разноски в заповедното производство.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника А.П.М.. Жалбоподателят поддържа, че е бил лишен от възможност да се защитава по делото, тъй като е бил представляван от особен представител. Не било установено, че сумата е преведена от ЧСИ по негова сметка, а само че е преведена от ищеца на ЧСИ. Повторното плащане се дължало и на поведението на самия ищец. Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено, а предявения иск– отхвърлен изцяло.

Ответникът по жалбата в подадения в срок отговор оспорва въззивната жалба. Молии да бъде потвърдено обжалваното решение и претендира възнаграждение за защита от юрисконсулт.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението на СРС е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Не може да бъде споделено изложеното във въззивната жалба на ответника относно назначения му особен представител. Първоинстанционният съд стриктно е спазил процедурата по чл.47 ГПК и правилно е назначил особен представител на ответника. От представените по делото писмени доказателства и неоспореното заключение на изслушаната съдебно- счетоводна експертиза се установява, че процесната сума е заплатена двукратно на ответника, поради което второто плащане се явява направено без основание. На 01.02.2013г. е връчена покана от ищеца до ответника за връщане на заплатеното без основание, като такова не е установено да е извършено.

Ето защо въззивната жалба се явява неоснователна, а първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. Ответникът по жалбата има право на възнаграждение за защита от юрисконсулт в размер на 50 лева.

На основание чл. 280, ал. 2 ГПК настоящето решение не подлежи на обжалване.

По изложените съображения, съдът

                                      

                                 Р    Е    Ш    И    :  

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №205915 от 01.09.2017г., постановено по гр.дело №12464/2015г. по описа на СРС, ГО, 64 с-в.

ОСЪЖДА А.П.М. с ЕГН:********** да заплати на Териториален център за пътнически превози София с ЕИК******** сумата от 50 лева- възнаграждение за защита от юрисконсулт във въззивната инстанция.

Решението е окончателно.

 

                                                    

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1/

 

 

                                                                                   

2/