Р Е Ш Е Н И Е
№ град Харманли 10.05.2019
година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Харманлийският районен съд, наказателен състав,
в публично съдебно заседание на десети април две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
Съдия:
Ива Гогова
при секретаря: Таня Чавдарова
и с участието на прокурора:
като разгледа докладваното от съдия Гогова административно - наказателно дело №101 по описа на РС-Харманли за 2019 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН, вр. чл.193, ал.1 от ЗДДС.
Подадена е жалба от „Д.
ТИ К.” ЕООД, ЕИК:….., със седалище и адрес на управление гр.Пл., ул. „Т. К.” №1…,
ет….., ап….., представлявано от управителя Г.Г.Т., против Наказателно
постановление №398331-F448375 от 16.01.2019
година, издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности”-Пловдив при ЦУ на
НАП. Жалбоподателят твърди, че са
допуснати съществени процесуални нарушения, както и че НП било неправилно и
постановено в противоречие със закона. Твърди се, че свидетелството за
регистрация на ФУ било загубено и два дни преди проверката дружеството подало
молба до „Реконект” ЕООД за издаване на дубликат на документа, впоследствие
представен при съставянето на акта. Предвид това счита, че изобщо липсвало
нарушение. Алтернативно моли да се приеме, че нарушението е „маловажен случай”,
като излага подробни съображения в тази насока. Предвид изложеното моли за
отмяна на НП като незаконосъобразно и неправилно.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, не изпраща представител.
Административнонаказващият орган /АНО/
РУ-Харманли към ОД на МВР-гр.Хасково, редовно призован, чрез процесуалния си представител
гл.юрк.Атанасов моли за потвърждаване на НП.
Районна прокуратура – Харманли, редовно
призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по
делото доказателства, установи следното от фактическа
страна :
На 18.11.2018г. в гр.Харманли, в 18.00 часа от служители на НАП е била
извършена проверка на обект – ресторант „Модеро”, находящ се на бул.
„България”13Б, стопанисван от жалбоподателя „ДЖ.К.” ЕООД, при която е било
установено, че в обекта и на неговата територия не се съхранява свидетелството
за регистрация на регистрираното за обекта фискално устройство модел “DATECS DP-150KL” с ИН на ФУ DT465262 и ИН на ФП 02465262. Свидетелството за регистрация на фискалното
устройство не било представен на органите по приходите до приключване на
проверката. Тези факти не се и оспорват от страна на жалбоподателя. За така
извършената проверка е издаден протокол за извършена проверка №0376691 от 18.11.2018г., в
който е отразено, че на 26.11.2018г. представляващият дружеството -
жалбоподател е представил свидетелството за регистрация на фискалното
устройство.
В АНП се съдържа и
молба от „Д. ТИ К.” ЕООД с дата 16.11.2018г. до „Реконект” ЕООД за издаване на
дубликат на паспорт, свидетелство за регистрация и договор на ЕКАФП тип “DATECS DP-150KL” с ИН на ФУ DT465262 и ИН на ФП 02465262. Приложено е и свидетелството за регистрация на
фискално устройство модел “DATECS DP-150KL” с ИН на
ФУ DT465262 и ИН на ФП 02465262 от 19.11.2018г.
С оглед на така установеното е
съставен АУАН №F448375 от 26.11.2018г.
от Д.К. – ст.инспектор по
приходите в НАП за нарушение по чл.42
ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118 ал.4 от ЗДДС. Препис от АУАН е връчен на жалбоподателя.
Административнонаказващият орган
(АНО) в издаденото от Началник на
Отдел „Оперативни дейности”-Пловдив в ЦУ на НАП Наказателно постановление №398331-F448375 от 16.01.2019г. е приел за доказана описаната в АУАН фактическа
обстановка и констатираното с него нарушение. В НП по аналогичен начин е
описана фактическата обстановка, при която е било извършено нарушението, като АНО
е приел за нарушена също разпоредбата на чл.42 ал.1, т.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118 ал.4 от ЗДДС. Предвид това и на основание чл.185 ал.2 от ЗДДС, вр. чл.185 ал.1 от ЗДДС му е наложена имуществена санкция от 500 лв.
Гореописаната фактическа обстановка безспорно
се установи от събраните по делото писмени доказателства, находящи се в АНП по
издаването им – АУАН №F448375 от 26.11.2018г., протокол
за извършена проверка №0376691
от 18.11.2018г. и др.,
както и от показанията на изслушаните в съдебно заседание свидетели Д.К. и И.Б.
– служители на НАП. Тези
свидетелски показания съдът кредитира с доверие като логични, безпристрастни и
последователни. Същите са в съответствие и със събраните по делото писмени
доказателства, съдържащи се в приложената АНП.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата е допустима – подадена е в срока по
чл.59, ал.2 от ЗАНН и от активно легитимирано лице.
АУАН и НП са издадени
от компетентните за това органи съгласно чл.193, ал.2 от ЗДДС, вр. чл.37, ал.1
и чл.47 от ЗАНН и предвид приложената Заповед №ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018г. на
изпълнителния директор на НАП, което не се и оспорва по делото.
АУАН съдържа всички необходими реквизити на
чл.42 от ЗАНН, като са спазени и сроковете по чл.34 от ЗАНН. При издаването на наказателното постановление
(НП) съдът също не констатира допуснати съществени
процесуални нарушения, спазени са изискванията на чл.57 от ЗАНН.
Административнонаказващият орган е
ангажирал отговорността на „ДЖ.ТИ К.” ЕООД за извършено нарушение по чл. 42, ал.1,
т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Съгласно цитираната
разпоредба търговец със стационарен търговски обект е длъжен да съхранява в
обекта свидетелството за регистрация на ФУ. Несъмнено юридическото лице-жалбоподател е
лице по смисъла на и чл. 3, ал. 1
от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., което поради това има задължение за
съхраняване на документите, посочени в чл. 42, ал. 1
от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., в стопанисвания от него стационарен
търговски обект – в случая ресторант „Модеро” в гр.Харманли (§ 1, т. 41 от
ДР на ЗДДС). Видно от
показанията на св.Д.К. и св.И.Б. при извършената проверка в обекта е
установено, че липсва свидетелството за регистрация на ФУ, като такова не е
представено и до приключване на проверката – факти, неоспорени и от жалбоподателя,
който впоследствие при съставянето на АУАН е представил свидетелството за
регистрация на ФУ, както и молба за издаване на дубликат на същия. От протокола
за проверка е видно и че фискалното устройство се е намирало в обекта и е било
в изправност, което се потвърждава и от наличните по преписката фискални
бонове. От доказателствата по делото се установява, че действително към момента
на проверката в обекта свидетелството за регистрация на фискалното устройство
не е било представено, поради което, кредитирайки показанията на св.Д.К. и
св.И.Б., преценени заедно с писмените доказателства – протокол за извършена
проверка и АУАН, съдът намира, че от обективна страна нарушението е доказано. Предвид
това следва да се приеме, че на 18.11.2018 г. жалбоподателят не е съхранявал в
стационарния търговски обект свидетелството за регистрация на ФУ и същото не е
било представено на проверяващите до приключване на проверката. С оглед горното
съдът счита, че се доказва извършеното от жалбоподателя нарушение.
Обстоятелството дали документът е бил изгубен или не е иррелевантно за
осъществяването на процесното нарушение, доколкото в случая от значение за
извършването му е единствено фактът, че свидетелството за регистрация на ФУ не
се е съхранявало в проверявания обект по време на проверката – факт безспорно
установен по делото.
Жалбоподателят е
санкциониран по реда на чл. 185, ал.
2, вр. ал.1 от ЗДДС,
съгласно която разпоредба лице, което извърши или допусне извършването на
нарушение по чл. 118 от ЗДДС или на нормативен акт по неговото прилагане, когато нарушението
не води до неотразяване на приходи, се наказва със санкцията по ал.1, която за
юридически лица и еднолични търговци е имуществена санкция в размер от 500 до
2000 лв. Съгласно чл. 118, ал.
4 ЗДДС министърът на финансите издава наредба, с която се определят
условията, реда и начинът за одобряване или отмяна на типа, за
въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане,
съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. Именно
нарушението на Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ. /чл. 42, ал. 1, т. 2/ е довело
до санкционирането на жалбоподателя по реда на чл.185 от ЗДДС,
тъй като свидетелството за регистрация на ФУ и данните, съдържащи се в него, са
съществен елемент на реда и начина на регистриране и въвеждане в експлоатация
на ФУ. Ето защо неизпълнението на изискването за съхранение на свидетелството
за регистрация на ФУ е несъмнено нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 1 от Наредбата
и следва да се санкционира на основание чл. 185, ал.
2, вр. ал. 1 от ЗДДС,
тъй като е нарушен редът за съхраняване на документи в проверявания стационарен
обект.
Съдът счита, че
наложената санкция е съобразена с чл. 27 от ЗАНН, същата се явява справедлива по размер, като съответства на
тежестта на извършеното нарушение, както и на факта, че то е първо за
нарушителя, като е наложена имуществена санкция в минималния законоустановен
размер.
Съдът намира, че
преценката на наказващия орган за липсата на предпоставките на чл. 28 от ЗАНН
е правилна. Обстоятелството, че
извършеното нарушение не води до неотразяване на приходи не води до
притовоположния извод, тъй като това нарушение е формално. Фактът, че
нарушението не е довело до неотразяване на приходи е намерил своето основание
посредством приложението на санкционната норма на чл. 185, ал.
2, изр. 2 от ЗДДС във вр. с ал. 1
на с. чл. 185 от ЗДДС. Законодателят е отчел характера и спецификата на тези
нарушения, които не водят до неотразяване на приходи, с включването на
разпоредбата на изречение
второ на чл. 185, ал. 2 на ЗДДС, с което е определил и степента на
обществена опасност на нарушение от такъв вид, като е предвидил занижени
размери на санкциите. За да е маловажен един случай същият следва да се
отграничава от обикновените случаи на нарушения от същия вид, каквото
процесното нарушение не е – този извод се подкрепя и от обстоятелството, че по
делото са налице данни и за други нарушения на Наредба Н-18/13.12.2006 г. на
МФ, констатирани от проверяващите и обективирани в протокол за извършена
проверка №0376691 от 18.11.2018г.
Без наличие на други смекчаващи отговорността обстоятелства същото не
представлява такова с по-ниска от степента на обществена опасност, определена
посредством кодифициране на деянията от този вид и предвиждането за
административна санкция при реализирането им. Преценката за маловажност по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН и съобразно ТР на ВКС № 1/2007 г. се прави по законосъобразност
и наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи
маловажните случаи на административни нарушения от тези обхванати от чл. 6 на ЗАНН.
В реда на тази логика, ако процесният случай бъде преценен като маловажен, от
това ще следва, че във всяка хипотеза на нарушение с такъв фактически състав,
ще следва да се приложи чл. 28 от ЗАНН, тъй като в противен случай ще е налице неравно третиране на
нарушителите. Което би обезсмислило така заложеното задължение и правило,
скрепено нормативно със санкция, именно за да бъде спазвано, а неговото
неизпълнение съответно наказвано.
Мотивиран така и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът в настоящия си състав
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №398331-F448375 от 16.01.2019г., издадено от Началник на Отдел
„Оперативни дейности”-Пловдив при ЦУ на НАП, с което на „ДЖ. Т. К.” ЕООД, ЕИК:….,
със седалище и адрес на управление гр.Пл., ул. „Тр. К.” №12, ет…., ап.1…,
представлявано от управителя Г.Г.Т., за
нарушение на чл.42 ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118 ал.4
от ЗДДС, на основание чл.185 ал.2 от ЗДДС, вр. чл.185 ал.1 от ЗДДС, е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лв.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
СЪДИЯ :