Решение по дело №623/2021 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 260014
Дата: 21 януари 2022 г. (в сила от 21 февруари 2022 г.)
Съдия: Нели Делчева Иванова
Дело: 20215640100623
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 март 2021 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 260014

21.01.2022г., гр. Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Хасковският районен съд                                 Трети граждански състав

на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и първа година

в публичното заседание в следния състав:

                                  Съдия: Нели Иванова                   

секретар Ваня Кирева

прокурор

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело №623 по описа за 2021г.,за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ рег.№*********, с адрес на управление Франция, гр.П., бул.“******, представляван от изпълнителния директор Л. Д., чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, п.к.1766, ж.к.“**** Бизнес Парк София, сгр.14, представляван от заместник управителя Д. Д., чрез юриск.Н. А. М., против Е.М.М. с ЕГН:********** ***, установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл.415 от ГПК.

Ищецът твърди, че със съобщение по ч.гр.д.№2162/2020г. по описа на РС-Хасково му е предоставена възможност за предявяване на иск за установяване на дължимостта на вземането, обективирано в издадената по ч.гр.д.№2162/2020г. по описа на РС-Хасково заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Предвид това обстоятелство за ищеца бил налице правен интерес от предявяването на настоящия иск за установяване съществуването на изискуемо вземане по договор за потребителски кредит №CARD-16339890 в общ размер на 701,59лв., от които 618,33лв. – главница по договора за кредит, 65,50лв. – възнаградителна лихва за периода от 01.03.2020г. до 08.06.2020г., 17,76лв. – мораторна лихва за периода от 08.06.2020г. до 16.09.2020г., ведно със законната лихва от постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането. Вземането на ищеца се основавало на договор за револвиращ потребителски кредит CARD-16339890, сключен на 02.10.2018г. /дата на първа транзакция/. На 08.06.2018г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД като кредитор и ответника като кредитополучател бил сключен договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта №CREX-16096984. С договора било предвидено, че кредиторът може да предостави за ползване на кредитополучателя кредитна карта с максимален лимит до 10000лв., като било уговорено, че всички задължения произтичащи от договора и свързани с ползването на кредитната карта ще възникват за кредитополучателя след активирането й. Усвояването на суми от кредитния лимит категорично представлявало сбъдване на уговореното между страните условие, което водило до възникване на задължение за кредитополучателя за връщане на усвоените суми, респективно плащане на минимална погасителна вноска. Договорът за заем се считал сключен от момента, в който заемодателят даде, а заемополучателят получи заетата сума, което следвало от същността му на реален договор. Предвид изложеното процесния договор за револвиращ потребителски кредит CARD-16339890 бил сключен на 02.10.2018г. с първата трансакция  по кредитната карта. След активация на картата кредитополучателят можел да я използва само лично като бил длъжен да пази в тайна своя ПИН. След усвояването на суми по кредитната карта за кредитополучателя възникнало задължение за заплащане на месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението. Кредиторът издавал месечно извлечение за осъществени трансакции до 15-то число на месеца. След издаването на месечното извлечение настъпвал периода, в който картодържателят бил длъжен да направи погашение по кредита. Извлечението се изпращало на адреса на електронната поща на кредитополучателя, а при изрично негово искане или при липса на електронен адрес в хартиена форма на посочения от него адрес, като неполучаването на извлечението не било основание за неплащане на погасителна вноска. Месечни погасителни вноски се правели до 1-во число на месеца, следващ издаването на извлечението, най-малко в размера, посочен в тарифата. Съгласно договора, за използване на револвиращ кредит кредитополучателят дължал лихва, начислявана върху усвоения размер на кредитния лимит за времето на ползването му. ГПР бил изчислен при допускането, че общият размер на кредита е усвоен незабавно и изцяло за срок от една година и се погасявал на равни месечни вноски, с неизменни до края на срока разходи, съгласно условията на договора за кредит. За използването на кредитната карта кредитополучателят заплащал и таксите, предвидени в тарифата, поместена в приложението. При забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължал обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата.

Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да се признае за установено, че в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, съществува вземането по договор CARD-16339890, обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№2162/2020г. по описа на РС-Хасково, а именно 618,33лв. – главница по договора за кредит, 65,50лв. – възнаградителна лихва за периода от 01.03.2020г. до 08.06.2020г., 17,76лв. – мораторна лихва за периода от 08.06.2020г. до 16.09.2020г., ведно със законната лихва от постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането.

При условията на евентуалност, в случай, че така предявения установителен иск бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, се предявява осъдителен иск, като се приеме, че същият има характер на волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем чрез връчване на препис от същия на ответната страна. Претендира присъждане на разноските в настоящото и в заповедното производство. Посочва банкова сметка, ***.

Назначеният на ответника особен представител адв.Л.Г.Л. депозира отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва иска по основание и размер. Моли да се отхвърлят предявените от ищеца установителни искове.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 08.06.2018г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А“, клон България, като заемодател и Е.М.М. като заемател е сключен договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта. С подписване на договора заемодателят се задължил да предостави на заемателя парична сума в размер на 166,16лв. Редът и условията, при които е отпуснат кредитът се уреждат в договора, в който е уговорено, че размерът на месечната погасителна вноска е 30,01лв., като общият брой на вноските е 6. Уговорен е годишен процент на разходите в размер на 33,17%, лихвен процент от 28,99%, като общата стойност на плащанията е в размер на 180,06лв. В самия договор е визиран и погасителния план с падежните дати на месечните погасителни вноски. Представени са подробно уредени условията по договора, подписани от заемополучателя, месечно извлечение за дължимите суми с дата 15.05.2020г. До ответника е изпратена покана за изплащане на дължимите към ищеца суми, получена от Е.М. срещу подпис, видно от приложената обратна разписка.

 Във връзка с подадено заявление от ищеца по чл.410  от ГПК, съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №260110/30.09.2020г. по ч.гр.д.№2162/2020г. по описа на РС-Хасково, с която е разпоредено длъжникът Е.М.М. да заплати на кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.Париж“ сумите от 618,33лв. – главница по договор за револвиращ потребителски кредит от 02.10.2018г.; 65,50лв. – възнаградителна лихва от 01.03.2020г. до 08.06.2020г.; 17,76лв. – мораторна лихва от 08.06.2020г. до 16.09.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от 28.09.2020г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Така издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което е указано на ищеца – заявител, че има възможност да предяви иск по чл.422 от ГПК в едномесечен срок за установяване дължимост на вземането.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК вр.чл.240 и чл.86 от ЗЗД и чл.9 от ЗПК, като се иска установяване на вземане на ищеца към ответника за посочените в исковата молба суми. Искът е подаден от надлежно легитимирано лице, при наличие на правен интерес, в предвидения от закона срок и се явява процесуално допустим.

 Разгледан по същество иска с правно основание чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК се явява основателен и доказан, поради следните съображения:

Между ответника и ищцовото дружество са възникнали валидни правоотношения по договор за паричен заем по чл.9 и сл. от ЗПК. Съгласно чл.9 ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. От приетия като доказателство по делото договор за потребителски кредит от 08.06.2018г. се установява, че между страните е сключен договор за заем с определени условия в същия за усвояване на предоставената заемна сума и съответното връщане на същата. С полагане на подписа си под този договор ответникът е приел предложените му от заемодателя условия на усвояване и връщане на заема, неговия размер, договорените лихвени проценти.

От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява, че е налице валидно сключен договор за заем между страните. По делото не се ангажираха доказателства, от които да се установи наличието на пороци на договора за заем. Установи се, че ответникът не е заплащал договорените месечни вноски, като след усвояване на сумата е преустановил плащанията по договора. Установи се настъпилата изискуемост на кредита, доколкото още към момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК е изтекъл договорения между страните срок за изплащане на заемната сума. Наред с това до ответника е изпратена покана за изплащане на неизплатените суми, връчена чрез известие обратна разписка срещу подпис. Ето защо, съдът счита, че не следва да се разглежда предсрочна изискуемост на кредита, тъй като връщането на сумите вече се дължи на основание изтеклия срок на договора. От данните по делото се установи, че към момента на предявяване на иска, респ. към датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК вече е изтекъл изцяло договорения срок на кредита, като е настъпил падежа и на последната погасителна вноска. Става ясно какво включва всяка една от месечните погасителни вноски, как е формиран нейния размер, кога е падежа на всяка вноска. Освен това още в началото на подписания от страните договор са визирани размерите на отделните плащания за главница и лихви, като е изчислен и посочен и крайния размер на дължимата сума от кредитополучателя. Съдът не констатира противоречие между размера на договорената възнаградителна лихва и добрите нрави, тъй като липсват данни от които да се установи неравноправно третиране на ответника в конкретния случай. Договорения между страните размер на лихвения процент не надхвърля максималния, за да се правят изводи в обратната насока. При тези данни по делото съдът намира за основателен и доказан предявения иск в настоящото производство. За пълнота следва да се отбележи, че са представени по делото и общи условия, подписани от ответника също, като наред с това същите са изцяло инкорпорирани в подписания от страните договор за кредит.    

Предвид твърдения от ищеца отрицателен факт, а именно неизпълнение на поетите от ответника задължения по договора за заем, изцяло в тежест на последния е на установи изпълнение точно и в срок на това свое задължение. Въпреки дадените в тази насока указания с доклада по делото, доказателства за извършени плащания в договорените срокове не бяха ангажирани в настоящото производство. Ето защо, следва така предявения установителен иск да се уважи по отношение на претендираните главница, договорна лихва и мораторна лихва. 

На основание чл.78 ал.1 от ГПК и с оглед изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата общо от 400лв. разноски по заповедното и исковото производство, от която 150лв. – държавна такса; 100лв. – юрисконсултско възнаграждение; 150лв. – депозит за особен представител.  

Мотивиран така, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е.М.М. с ЕГН:********** ***, че дължи „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ рег.№*********, с адрес на управление Франция, гр.П., бул.“**** №*, представляван от изпълнителния директор Л.Д., чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, п.к.1766, ж.к.“****** ***, сгр.**, представляван от Д. Д., сумите от 618,33лв. – главница по договор за револвиращ потребителски кредит от 08.06.2018г.; 65,50лв. – възнаградителна лихва от 01.03.2020г. до 08.06.2020г.; 17,76лв. – мораторна лихва от 08.06.2020г. до 16.09.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от 28.09.2020г. до окончателното изплащане, произтичащи от договор за револвиращ потребителски кредит от 08.06.2018г., сключен между страните, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №260110/30.09.2020г. по ч.гр.д.№2162/2020г. по описа на РС-Хасково.

ОСЪЖДА Е.М.М. с ЕГН:********** ***, да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ рег.№*********, с адрес на управление Франция, гр.П., бул.“****, представляван от изпълнителния директор Л. Д., чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, п.к.1766, ж.к.“******, представляван от Д. Д., направените в заповедното и в настоящото производство разноски общо в размер на 400лв.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                       СЪДИЯ:/п/ не се чете.

Вярно с оригинала!

Секретар:Г.С.