Определение по дело №2226/2016 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 2132
Дата: 27 септември 2016 г. (в сила от 28 октомври 2016 г.)
Съдия: Велина Брайкова Дублекова
Дело: 20165300502226
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 14 септември 2016 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 2132

гр. Пловдив, 27.09.2016г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, IХ-ти гр. състав, в закрито заседание  на двадесет и седми септември две хиляди и шестнадесета  година в състав:

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА                                                ВЕЛИНА ДУБЛЕКОВА

                                                          

като разгледа докладваното от съдията Велина Дублекова ч. гр. дело № 2226/2016 г. по описа на ПОС, IХ-ти гр. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.435, ал.2 и сл. ГПК и е образувано по жалба, вх. № (на ПОС) 26617/ 13.09.2016 г., от Д.А. Т., ЕГН **********, в качеството си на ЕТ „Д. Т.“, с адрес гр. ………, ул. „……. ……“ № ….., против отказ за вдигане на възбрана, изх. № 16658/ 03.08.2016 г., на ЧСИ Л. М. по изпълнително дело № 20138190401513  по описа на ЧСИ Л. М. с рег. № 819, район на действие Окръжен съд Пловдив. С жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност на извършени от съдебния изпълнител действия по изпълнителното дело, състоящи се в налагане на възбрана върху недвижим имот с КИ 00702.511.46.1.14, находящ се в гр. ………….., ул……………..“ № …, вх. …, ет…, ап…, като се сочи, че възбраненият имот е придобит от жалбоподателя в качеството му на едноличен търговец, а длъжници по изпълнителното дело са дружеството „Тянков“ ООД и ЕТ „Д.Т.“ като ипотекарен длъжник, като възбраненият имот обаче е различен от този, по отношение на който имот е учредена ипотека за обезпечение на дълга на длъжника „Тянков“ ООД.    

Препис от частната жалба е връчен на взискателя по делото „Централна Кооперативна банка” АД,  ЕИК *********, със съдебен адрес ***. Постъпил е отговор на жалбата, съгласно който взискателят изразява становище за недопустимост, в условията на евентуалност за неоснователност на жалбата, по доводи, изложени в отговора.

Постъпили са мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК от ЧСИ Л. М., в които са изложени аргументи за недопустимост и неоснователност на жалбата.

Пловдивски окръжен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира за установено следното:

Изпълнителното дело е образувано по молба на взискателя „Централна корпоративна банка“ АД срещу длъжниците „Тянков“ ООД, Д. Т. и Г.Т. и ЕТ „Д. Т.“ като ипотекарен длъжник, въз основа на заповеди за изпълнение на парично вземане въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителни листове, издадени по ч. гр. д. № 1209/ 2013 г. по описа на АРС и ч. гр. д. 1210/ 2013 г. по описа на АРС, за събиране на парични вземания, произтичащи от договор за банков кредит и от запис на заповед. Вземането, произтичащо от запис на заповед, издаден от „Тянков“ ООД и авалиран от Д. Т.в и Г.Т., е оспорено от длъжниците, в резултат на което са образувани искови производства – т. д. № 872/ 2013 г. по описа на ПОС и т. д. № 873/ 2013 г. по описа на ПОС, като с влезли в сила решения е признато за установено съществуването на оспорените вземания и съответно са издадени изпълнителни листове за направените в исковите производства разноски.

Върху недвижим имот с КИ 00702.511.46.1.14, находящ се в гр. ……….., ул. „……………“ № ., вх. …, ет…, ап…, е наложена възбрана, вписана под № 20, том 3 от 12.11.2013 г. в Агенцията по вписванията. За наложената възбрана длъжникът Д. Т.е редовно уведомен на 18.12.2013 г.

От приложения по делото нотариален акт се установя, че възбраненият имот е собствен на ЕТ „Д. Т.“.

С молба от 14.07.2016 г., подадена до съдебния изпълнител, Д. Т., в качеството си на ЕТ, е възразил срещу така наложената обезпечителна мярка върху коментирания по- горе недвижим имот и е поискал възбраната да бъде вдигната.

С протокол от 03.08.2016 г. на ПЧСИ Г. К.в е отказано вдигането на възбраната, за което жалбоподателят е уведомен на 08.08.2016 г.

Според търговското право едноличният търговец е само определена от закона правоспособност на физическото лице, придобита с факта на регистрация в търговския регистър, но не се създава нов правен субект, различен от физическото лице, действащо като търговец. Регистрацията на едно физическо лице като ЕТ не води нито до възникване на нов правен субект, различен от физическото лице, нито до разделност на имуществото, притежавано от физическото лице в това му качество и в качеството му на ЕТ. Независимо дали задълженията са поети от лицето като граждански правен субект или като субект на търговското право, то отговаря за тях с цялото си имущество. Като носител едновременно и на търговски и на граждански права и задължения, физическото лице действащо и като едноличен търговец, винаги отговаря с едно и също свое имущество по задълженията, придобити в резултат от упражняване на търговската си дейност, както и по всякакви други имуществени отношения, в които той влиза в частния си живот. В този смисъл е трайната съдебна практика, формирана с решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК (така Решение № 77/ 16.06.2012 г., т. д. № 573/ 2011 г., II т. о. ВКС; Решение № 80/ 26.07.2012 г., т. д. № 287/ 2011 г., I т. о. ВКС)

От гореизложеното се налага изводът, че жалбата е подаде от лице, което има качеството на длъжник в изпълнителното производство и съответно същото не е трето за изпълнението лице.

Длъжникът разполага с процесуалната възможност да обжалва действията на съдебния изпълнител, които са лимитативно посочени в разпоредбите на чл. 435, ал.2 и ал.3 от ГПК, в срока по чл.436, ал.1 ГПК, който срок е преклузивен. Съгласно цитираните разпоредби длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, постановлението за разноски и постановлението за възлагане. Извън посочените хипотези, обжалване действията на съдебния изпълнител от длъжника е процесуално недопустимо. Налагането на възбрана и съответно отказът на съдебния изпълнител да вдигне наложената възбрана, като изпълнителни действия, не подлежат на обжалване, тъй като същите не се обхващат от нормата на чл.435, ал.2 и ал.3 ГПК.

От горното следва изводът, че така подадената жалба е процесуално недопустима, тъй като е насочена срещу действия на съдебния изпълнител, които не подлежат на обжалване, с оглед на което същата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството да бъде прекратено.

Мотивиран от горното, Пловдивският окръжен съд

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба, вх. № (на ПОС) 26617/ 13.09.2016 г., от Д. А. Т., ЕГН **********, в качеството си на ЕТ „Д.Т.“, с адрес гр. …………….., ул. „…………“ № ., против отказ за вдигане на възбрана, изх. № 16658/ 03.08.2016 г., на ЧСИ Л.М. по изпълнително дело № 20138190401513  по описа на ЧСИ Л. М. с рег. № 819, район на действие Окръжен съд Пловдив.

ПРЕКРАТЯВА производството по въззивно гр. дело № 2226/2016 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, IХ-ти гр. състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             ЧЛЕНОВЕ: 1.                                           2.