Решение по дело №333/2019 на Районен съд - Мездра

Номер на акта: 1
Дата: 2 януари 2020 г. (в сила от 21 януари 2020 г.)
Съдия: Анелия Ангелова Димитрова
Дело: 20191450200333
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 септември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

  

Година

02.01.2020

Град

М.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Мездренски районен

Съд

 

І-ви наказателен

състав

На

Единадесети декември

 

Година

2019

В публичното заседание в следния състав:

Председател

АНЕЛИЯ ДИМИТРОВА

 

Съдебни заседатели

 

 

Секретар

Е.Г.

 

Прокурор                                                                     

 

 

като разгледа докладваното от

Съдия ДИМИТРОВА

 

АНХ

дело номер

333

по описа за

2019

Година

 

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 4/2019 от 08.08.2019 год. на Началника на РУ на МВР гр.М., с което на нарушителя К.Я.Я. ***, е наложено Административно наказание - ГЛОБА в размер на 500 /ПЕТСТОТИН/ ЛЕВА за нарушение на чл.59 ал.1 от ЗОБВВПИ, като незаконосъобразно на основание чл.63 ал.1 ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.

 

 

 

 

                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: 

 

 

 

 

МОТИВИ: 

К.Я.Я. ***, , е обжалвал в срок Наказателно постановление № 4/2019 от 08.08.2019 год. на Началника на РУ на МВР гр.М..

Жалбоподателят редовно призован, не се явява, а се представлява на съдебното следствие от адв. С.К. от ВАК. Последният взема становище, че обжалваното Наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно. Акцентува се, че нито в акта, нито в Наказателното постановление е ясно за какво нарушение се налага наказание на жалбоподателя. Не е уточнено кой е елемента на изпълнителното деяние, което води до накърняване правото на защита на нарушителя. На следващо място се посочва, че нарушението не е било доказано да е извършено от жалбоподателя. И на последно място се визира нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в това, че акта е съставен от неочевидец.

Ответникът редовно призован, представител не е изпратил, нито пък е взел становище по жалбата.

Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.

Анализирайки събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Тук е мястото да се отбележи, че атакуваното НП е връчено лично на жалбоподателя на 02.09.2019 г., а жалбата е депозирана пред ответника на 03.09.2019 г. и безспорно е в срок.

АУАН № 4/02.08.2019  год. е съставен на жалбоподателя, затова че на 22.03.2019 год. около 22.30 часа в с.Л.Б.на ул.”Т.Ю.” в дом № 3, последният е дал законно притежаваната от него ловна гладкостенна пушка успоредка „И.”, калибър 12, фабричен № ХХХ с Разрешение № ХХХ, издадено от РУ-М. на лицето С.В.Г., с цел последния да застреля болно куче. С това е прието, че жалбоподателя е нарушил разпоредбата на чл.59 ал.1 от ЗОБВВПИ. Въз основа на така съставения акт е издадено и атакуваното Наказателно постановление.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: НП № 4/2019 от 08.08.2019 г., АУАН № 4/02.08.2019 г. и Заповед № 8121з-595/26.05.2015 г. на Министъра на вътрешните работи, Постановление на Районна прокуратура гр.М. за частично прекратяване на досъдебно производство от 27.05.2019 г. Съответно са разпитани свидетелите Г.В., И.М. и Б.Н. – служители  към РУ на МВР гр.М.. Първият от тях е актосъставител, свидетел очевидец в лицето на И.М., а свидетелят Н. единствено такъв при съставяне на акта. За разкриване на обективната истина по почин на жалбоподателя  и неговия процесуален представител бяха допуснати от съда свидетелите и С.Г.. От събраните по делото доказателства се установява, че на 23.03.2019 г. е започнато Досъдебно производство за престъпление по чл.339 ал.1 от НК. От събраните по досъдебното производство доказателства прокурор Е.Е.при Районна прокуратура гр.М. е приел в Постановлението си за частично прекратяване на досъдебното производство от 27.05.2019 г., че на 22.03.2019 г. в с.Л.Б.обвиняемият С.Г. взел пушката на жалбоподателя К.Я. и застрелял с нея болно куче. На същата дата се провеждало СПО от служители на РУ на МВР гр.М., които чули изстрелите. След проведеното разследване бил установен извършителя, а именно обвиняемия С.Г., който разказал, че е взел пушката от приятеля си – жалбоподателя Я., за да застреля болното куче на двамата братя А.Й.и И. И..***, в лицето на прокурор Е.Е., е прекратил разследването по отношение доказателствата за извършено престъпление по чл.325б от НК и по чл.345 ал.2 от НК по отношение на обвиняемия С.Г., а е оставил в сила повдигнатото обвинение за престъпление по чл.339 ал.1 от НК. С Постановлението си прокурор Е.Е.е указал на Началника на РУ на МВР гр.М. да вземе отношение по нарушенията, допуснати от законния ловец, в лицето на жалбоподателя К.Я.. Въз основа на така постановеното от Районна прокуратура гр.М. на 02.08.2019 г. е съставен процесния АУАН от свидетеля Г.В., в качеството му на мл.полицейски инспектор „КОС” към РУ на МВР гр.М.. Безспорно свидетеля Г.В. не е очевидец на констатираното нарушение, като това е отразено и в неговите показания. Същият уточнява, че е съставил акта на база Постановлението на Районна прокуратура гр.М.. Свидетелят В. уточнява, че акта е  съставен в присъствието на жалбоподателя и на свидетелите И.М. и Б.Н.. От своя страна свидетелят Н. е такъв единствено при съставяне на акта, като същият потвърждава, че на 02.08.2019 г. е съставен акта затова, че жалбоподателя е предоставил ловното си оръжие на друго лице да отстреля болно куче. Свидетелите В., Н. и М. установяват, че жалбоподателя се е запознал със съдържанието на акта и е възразил по така констатираното, като саморъчно е написал, че не е съгласен. Единственият свидетел очевидец се явява лицето И.М., който работи като мл.полицейски инспектор към РУ на МВР гр.М.. От показанията на свидетеля М. се установява, че на 22.03.2019 г. съвместно с други колеги от полицейското управление са се намирали в с.Люти брод, когато около 22.45 часа чули изстрели в покрайнините на селото. Свидетелят М. съвместно с колегите си се отправили към мястото, откъдето се чули изстрелите и на моста над река „И.” се разминали с лек автомобил. Било осъществено преследване на въпросния автомобил и там, където последния спрял било установено лице, което излязло от автомобила и скочило в пропаст. Впоследствие лицето се оказало именно свидетеля С.Г., като в пропастта била установена и ловна пушка. Свидетелят С.Г. обяснил, че лекия автомобил е бил управляван от лицето А.Д., който е от същото село и последният го е бил помолил да застреля неговото куче, тъй като е било болно. От показанията на С.Г. било установено, че същият през деня е помагал на жалбоподателя, като двамата употребили алкохол и впоследствие лицето А.Д. го е помолил да намери някаква пушка, за да застреля болното му куче. Както в Постановлението на Районна прокуратура гр.М., така и от събраните на съдебното следствие доказателства се установява, че първоначално свидетелят С.Г. е заявил, че е поискал пушката от жалбоподателя и последният му я е дал, но впоследствие, тъй като последният е бил много пиян не е разбрал, че всъщност свидетелят му я иска да застреля с нея болното куче. От показанията на свидетелите В. и М. се установява, че жалбоподателя е заявил категорично, че не е преотстъпил пушката си на свидетеля Г., а е била открадната, респективно взета от последния. Този факт се установява и от непосредствените показания на свидетеля С.Г., който действително заявява, че не е искал пушката на жалбоподателя  и той не му я е давал, а той я е взел, защото знае къде се съхранява. По делото бе допусната и свидетелката И.Я., която е съпруга на жалбоподателя, която също установява, че на процесната дата, а  именно 22.03.2019 г. вечерта на гости в къщата им в с.Л.Б.е бил свидетеля С.Г., като двамата със съпруга й са употребявали алкохол. Свидетелката уточнява, че жалбоподателя е законен ловец и притежава ловна пушка, която съхранява в каса, находяща се под леглото. На процесния ден жалбоподателя е показал пушката на свидетеля Г., като същата не може да уточни, дали пушката след това е била прибрана. Уточнява, че къщата им не се заключва и свидетеля Г. има свободен достъп до дома им. Свидетелката Я. констатира, че действително пушката не е била в дома им, когато са пристигнали служителите на полицията и именно от тях жалбоподателя и самата свидетелка са разбрали, че липсва пушката. Към доказателствения материал, събран по делото се присъединява и Заповед № 8121з-595/26.05.2015 год. на Министъра на вътрешните работи, от която по безспорен начин се установява компетентността на ответника да издава НП по ЗОБВВПИ.

Настоящият съдия-докладчик счита, че атакуваното Наказателно постановление е издадено в нарушение императивните изисквания по чл.42 т. 4 и чл.57 ал.1 т.5  от ЗАНН, а именно липсва ясно и точно описание на нарушението, за което е ангажирана отговорността на наказаното лице. В производството по обжалване на наказателните постановления, съдът в своята преценка е обвързан от фактите, приети за установени от административнонаказващият орган и които факти съдът следва да подведе под нормата, чието неизпълнение е вменено като нарушение, обуславящо отговорността на жалбоподателя. В конкретния случай, видно от АУАН и НП, наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за това, че на 22.03.2019 г. около 22.30 часа в с.Л.Б.е дал законно притежаваната от него пушка на лицето С.Г., с цел последния да застреля болно куче.

Така посоченото описание е неясно и неточно и по начина, по който е формулирано може само да се гадае какво точно извършено нарушение е имал предвид административнонаказващия орган, доколкото не е конкретизирано каква е формата на изпълнителното деяние. Прави впечатление, че както в акта, така и в Наказателното постановление е вписан пълния текст на чл.59 ал.1 от ЗОБВВПИ, без обаче в обстоятелствената част да бъде посочено в какво се изразява нарушението. Формите на изпълнителното деяние са: Опазване от кражби, изгубване, достъп на други лица и др., но такава форма на изпълнително деяние не е изобщо посочена нито в акта, нито в наказателното постановление. Изразът „дал законно притежавана ловна пушка” не съществува като изпълнително деяние. Непълното и неточно описание на нарушението накърнява правото на защита на санкционираното лице да разбере какво е административнонаказателното обвинение. Същото се явява съществено процесуално нарушение, засягащо задължителен реквизит на АУАН и НП, от категорията на нарушаващите правото на защита на нарушителя, поради което е достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление.

На следващо място, но не по значение следва да се отбележи и друг пропуск от процесуално естество, водещ до отмяна на атакуваното НП. Обжалваното НП и съответния АУАН нарушават процесуалните разпоредби на чл.34 ал.1 от ЗАНН, тъй като в акта категорично е посочено, че извършването на процесното административно нарушение от жалбоподателя е установено на дата 22.03.2019 г. при извършената проверка от служителите на РУ на МВР гр.М., а процесния АУАН е издаден на дата 02.08.2019 г., т.е. близо пет месеца от установяването на административното нарушение, като това е забранено от същата процесуална разпоредба от ЗАНН, даваща право на служителите на съответния административен орган да съставят съответен акт за дадено административно нарушение до 3-месечен срок от неговото установяване. В конкретния случай напълно незаконосъобразно е съставен процесния АУАН извън горепосочения 3-месечен преклузивен срок по чл.34 ал.1 от ЗАНН, като и съставеното въз основа на този АУАН процесно обжалвано Наказателно постановление се явява порочно, т.е. незаконосъобразно. Доколкото административнонаказателния процес вменява задължение за срочност и бързина в производството – чл.34 ал.1-3 от ЗАНН, то насрочването на дължимите процесуални действия не е постановено в зависимост от субективното желание на решаващия орган, нито от вътрешно организационни проблеми. С Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ВКС по Тълкувателно дело № 1/2014 г. на ОСНК и ОСС на втора колегия на Върховния Административен съд се прима, че сроковете за издаване на АУАН и НП уредени в нормите на чл.34 от ЗАНН са давностни. Давността е период от време, определен в закон, с изтичането на който титуляра на едно право губи предоставената му от закона възможност да го осъществи. Както е прието в цитираното решение давността е материално-правен институт с процесуални последици, тъй като погасява възможността за реализиране на отговорността. Тя е свързана с идеята, че продължителното бездействие на правоимащия субект /административнонаказващия орган/ създава неоправдано положение на несигурност в правния мир. По-дългият давностен срок от една, респективно две години за съставяне на АУАН е винаги субсидиарен спрямо по-краткия 3-месечен срок и приложението на единия от двата срока се поставя в зависимост от това кога личността на нарушителя е станала известна на актосъставителя. За да са налице данни за авторството на деянието е необходимо да са налице данни и за самото деяние. Изводът е, че акта следва да се състави при спазване на по-краткия давностен срок от три месеца в случаите, в които контролните органи установят едновременно признаците на нарушението и личността на нарушителя. В конкретния случай безспорно на 22.03.2019 г. обективно е било известно нарушението и личността на нарушителя. Не може актосъставителя да се позовава на това, че е съставил акта, въз основа на Постановлението на Районна прокуратура гр.М., при положение, че нарушителя и нарушението са били известни още на 22.03.2019 г. Безспорно на административнонаказващия органи и на актосъставителя са били известни данните за извършеното нарушение и за личността на нарушителя. С изтичането на 3-месечния срок се погасява възможността да бъдат реализирани всички правомощия на наказващия орган по административнонаказателното правоотношение. Целите на чл.34 ал.1 от ЗАНН са да се избегне евентуално продължително бездействие на държавните органи при осъществяване на техните правомощия, което би създало неоправдано положение на несигурност в правния мир. Неспазването на указаните срокове за иницииране на производството по налагане на административно наказание е винаги съществено процесуално нарушение, доколкото се явява абсолютна пречка за развитието на административнонаказателното производство и води до отмяна на постановения в едно такова производство акт.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,съдът ОТМЕНИ Наказателно постановление № 4/2019 от 08.08.2019 година на Началника на РУ на МВР гр. М..

По гореизложените съображения съдът постанови решението си.

                                                                                  

 

 

                                              РАЙОНЕН  СЪДИЯ: