М О Т И В И
към присъда № 3/16.01.2019г. по НОХД № 1 778
по описа на
Районен съд град Монтана
за 2018 година, трети наказателен състав.
Подсъдимият Т.М.Т. е
обвинен от Районна прокуратура град Монтана в това, че за времето от
16.02.2018г. до 07.04.2018г. в село Е., обл.Монтана, в условията на опасен
рецидив /след като изтърпял ефективни наказания лишаване от свобода по
влезли в сила присъди по НОХД №30060/2012 год., влязла в сила на 08.10.2012
год. с наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, изтърпяно
на 07.08.2013 год.; НОХД №30204/2012 год. по описа на РС Монтана, влязло в сила
на 15.11.2012 год. с наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири
месеца, изтърпяно на 07.08.2013 год.; и по НОХД №2004/2016 год. по описа на РС
Монтана, влязло в сила на 22.06.2016 год. с наложено наказание лишаване от
свобода за срок от осем месеца, изтърпяно на 08.12.2017г./ и на
продължавано престъпление, отнел от владението на различни собственици чужди
движими вещи, както следва:
през нощта на 16/17.02.2018г. в
село Е., обл.Монтана, от недвижим имот на ул.”П.” № 21, чрез използването на
неустановено МПС, отнел от владението на С.И.А. движимите вещи - мъжко прасе с
тегло 60.00 кг. и бензинова моторна косачка марка „Премиум” 1,3 киловата,
собственост на Б.Ц.А. на обща стойност 300.00лева, без неговото съгласие с
намерението противозаконно да ги присвои, като случая не е маловажен;
през нощта на 06/07.04.2018г. в
село Е., обл.Монтана, от недвижим имот на ул.”Двадесет и седма” № 6, чрез
използването на неустановено МПС, отнел от владението на Ц.И.Г. движима вещ -
яре с тегло 15.00 кг. на стойност 105.00 лв, нейна собственост, без съгласието
на собственика с намерение противозаконно да я присвои, като случая не е
маловажен, като отнетите движими вещи са на обща стойност 405,00лв –
престъпление по чл.196 ал.1 т.2 във връзка с чл.195 ал.1 т.4 предл.1, във
връзка с чл.194 ал.1, във връзка с чл.29, ал.1, б.а и б.б, във връзка с чл.26,
ал.1 от НК.
Прокурорът в съдебно заседание поддържа така предявеното
обвинение и взема становище, че то е доказано по несъмнен начин, за което и
следва да се наложи съответното наказание на подсъдимият при спазване на
изискванията на закона.
Подсъдимият Т.М.Т. се признава за виновен по
повдигнатото му обвинение. Твърди, че част от деянието, за което е предаден на
съд е извършено с разрешение на собственика на вещта – свидетеля Б.А., а
другото деяние го е извършил под въздействие на алкохола и то, защото виновното
поведение на собственика на вещта е причина за неговите действия. В хода на
съдените прения моли съда да му наложи наказание под предвидения от закона
минимум, което да изтърпи ефективно, но не в затвора – Враца.
Доказателствата по делото са писмени
и гласни. Съдът прие, прочете и огласи експертно заключение на вещо лице Л.З.Ц.
изпълнило съдебно – оценителната експертиза.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните намира за установено следното:
Подсъдимият Т.М.Т. е роден на xxxгxxx. Към настоящият
момент живее в град Монтана, ул.”Асен Златарев” № 3 заедно със свидетелката Л.Б.Д..
Безработен е. Подсъдимият Т. е осъждан многократно,
като изтърпял различни по вид и размер наказания, като част от тях изтърпявал и
ефективно. Последното наложено му наказание лишаване от свобода е изтърпяно на
08.12.2017г.
Подсъдимият Т. е роднина на свидетеля
Б.А. xxx – негов вуйчо. Предвид на това подсъдимият знаел какви
вещи се съхраняват в имота и къде се държат ключовете от катинарите, с които се
заключват вратите. Към датата на деянието и в настоящият момент свидетеля живее
и работи в Германия.
Свидетелката Ц. И.Г. е с
настоящ адрес xxx. В селото живее постоянно нейната майка, като двете се
грижили към дата 06.04.2018г. за осемнадесет кози и шест ярета, които
отглеждат.
На 16.02.2018г. свидетелката С.И.А.
- съпруга на свидетеля Б.А. се намирала в жилището си. През нощта на
16/17.02.2018г. подсъдимият Т. проникнал в имота на свидетелите /вуйчо му и
неговата съпруга/ и отишъл в стопанската постройка, в която знаел, че отглеждат
прасета. Отключил катинара на вратата с ключ, който взел от мястото, където
знаел, че го държи свидетеля А.. Там заклал с нож едно прасе с тегло от около
60 кг. Отнесъл го до автомобила, с който бил пристигнал в селото от гр.Монтана.
След това взел ключа от катинара на мазето и проникнал в него. От там взел
бензинов тример марка „Премиум”, 1,3 киловата и го занесъл в същия автомобил. Подсъдимият
закарал прасето и тримера с автомобила в град Монтана. В хода на досъдебното
производство заявил, че е предоставил тези вещи на свидетеля Е.П., поради
факта, че му дължи пари, като последният отрича това. В хода на съдебното
следствие подсъдимият развива доводи, че закарал вещите на вилата си в град
Монтана, от където изчезнали в последствие.
Сутринта на 17.02.2018г. свидетелката
А. установила липсата на прасето и тримера и се обадила на съпруга си, който
работил в Германия, след което сигнализирала РУ - Монтана. Свидетеля Б.А.
позвънил на племенника си – подсъдимия Т., като последният отрекъл да знае нещо
за закланото прасе. Едва по–късно след разкриване на деянието и дееца от ОД на
МВР-Монтана подсъдимият му признал, че той е извършил деянието.
На 06.04.2018г. свидетелката Г.
се прибрала от гр.София в с.Е., обл.Монтана късно вечерта. Проверила дали са
прибрани и заключени животните в постройката. След което си легнала. Малко по–късно
установила, че животните са в двора. Когато излязла на вън и ги преброила били
с едно яре по-малко. Деня преди деянието животните влезли през оградата в дома
на майката на подсъдимия /двата имота са съседни/, като причинили щети по
дърветата и овошките, собственост на майката на подсъдимия. Свидетелката Г.
подала сигнал за извършената кражба.
На 07.04.2018г. около 00.50
часа подсъдимият Т. позвънил на свидетеля В.Б.Й., шофьор на таксиметров
автомобил в „Джет Такси”-Монтана, като го помолил да го закара от село Е.,
обл.Монтана до град Монтана, ул.”Асен Златаров” № 3. При пристигането на адреса
свидетелят забелязал, че подсъдимият носи сак, който качил в багажника на
автомобила. Именно в този сак било и животно. Подсъдимият Т. отишъл в жилището
на свидетелката Д.. Там заклал ярето, като вътрешностите и кожата поставил в
найлонов плик.
След като свидетелката Г. xxx
за установената липса на ярето било образувано досъдебното производство. При
условията на неотложност било извършено претърсване в жилището на свидетелката Д.,
за която имало оперативна информация, че живее заедно с подсъдимия, като бил
намерен трупа на ярето и плика с вътрешностите и кожата. При претърсването били
взели обтривки от червеникавата течност в кухненското помещение на жилищната
сграда на имота, а подсъдимия Т. предал доброволно тениска със следи от
червеникава течност по нея. За извършеното претърсване и изземване бил съставен
и съответния протокол, като действията били одобрени с определение по реда на
чл.161 от НПК от РС-Монтана. Бил изготвен и фотоалбум-арг.л.30-34 от ДП.
Свидетелката Г. разпознала
трупа на ярето по кожата и то и било върнато с разписка.
На досъдебното производство е
назначена съдебно – оценителна експертиза изпълнена от вещото лице Л. Захариев Ц.,
от заключението, на която се установява, че стойността на движимите вещи са
съответно - прасето – 180.00 лв.; тримера – 120.00 лв., а ярето – 105.00 лв.
Съдът изцяло възприе експертното заключение, като обективно и компетентно
дадено, а още повече и не оспорено от страните по делото.
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните доказателства в хода на досъдебното
производство, а именно: свидетелските показания на Б.Ц.А., Ц. И.Г., С.И.А., В.Б.Й.,
Л.Б.Д., Е.П.И. и И.Л.Л., както и заключението на вещо лице Л.З.Ц., както и
писмените доказателства приети по реда на чл. 283 от НПК. В тази насока са и
самопризнанията дадени от подсъдимия Т.Т.. Факта, че по някой от несъществените
факти не се признава за виновен, по същество не променя фактическата обстановка
и не променя факта на извършителство. Това съдът приема, като естествена
защитна позиция.
При тази система от преки
доказателства съдът приема горната фактическа обстановка за безспорно доказана
по настоящото дело, от която могат да се обосноват съответните правни изводи:
Подсъдимият Т.М.Т. е годен субект на престъплението, в което е обвинен, защото
към момента на деянието е пълнолетен и е бил в състояние на вменяемост. Разбирал
е свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководят постъпките си.
Бил е в ясно съзнание, адекватен и подреден.
От обективна страна според становището на съда, действията на подсъдимият
са съставомерни за осъщественото от него изпълнително деяние на престъплението
по чл.196 ал.1 т.2 във връзка с чл.195 ал.1 т.4 във връзка с чл.194 ал.1 от НК във
връзка с чл.26 ал.1 от НК във връзка с чл.29 ал.1 б.”б” от НК. Безспорно е
установено от доказателствата по делото, че подсъдимият е извършил противоправно
деяние на 16/17.02.2018г. и на 06/07.04.2018г, като е отнел чужди движими вещи,
без знанието и съгласието на собственика и с намерение да ги присвои, като това
деяние е извършил в условията на опасен рецидив.
Съдът счете, че са налице и условията на чл.26 ал.1 от НК, а именно подсъдимият
Т. е извършил през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка
и при еднородност на вината деяние, при което последващите се явяват от
обективна и субективна страна продължение на предшестващите го такива, а именно
на 16/17.02.2018г. и на 06/07.04.2018г.
Подсъдимият е осъждан по 10 влезли в сила съдебни акта. Последните от
осъжданията обуславящи наличието на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1,
буква „б” от НК са: изтърпени ефективни наказания лишаване от свобода по влезли
в сила присъди по НОХД №30060/2012г, влязла в сила на 08.10.2012г. с наложено
наказание лишаване от свобода за срок от една година, изтърпяно на 07.08.2013г;
НОХД № 30204/ 2012г. по описа на РС Монтана, влязло в сила на 15.11.2012г. с
наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца, изтърпяно на
07.08.2013г; и по НОХД № 2004/ 2016г. по описа на РС Монтана, влязло в сила на
22.06.2016 год. с наложено наказание лишаване от свобода за срок от осем
месеца, изтърпяно на 08.12.2017г
Следва да се отбележи, че с определение по ЧНД № 674/2017г. на ОС – Враца,
подсъдимият Т. е бил условно предсрочно освободен по посочената присъда с
остатък от наказанието 2 месеца и 24 дни, с изпитателен срок от три месеца и
два дни.
От субективна страна подсъдимият е осъществил деянието при пряк умисъл
като форма на вината. Тази форма изхожда от установените факти по делото. Съзнавал
е обществено опасните последици и е търсел настъпването на техния резултат. Подсъдимият
е бил съгласен с общественоопасният характер на поведението си и е целял
настъпването на тези общественоопасни последици. Налице е проявление на
съставомерни признаци за осъществените от него деяния от субективна страна.
При така изложените правни съображения, касаещи
установените обстоятелства, подкрепени от събраните доказателства, както и на
основание чл.303 ал.2 от НПК съдът намира, че обвинението по чл.196 ал.1 т.2 във връзка с чл.195 ал.1 т.4
предл.1, във връзка с чл.194 ал.1, във връзка с чл.29, ал.1, б.а и б.б, във
връзка с чл.26, ал.1 от НК спрямо подсъдимият Т.М.Т. е доказано по
несъмнен начин, поради което съдът го призна за ВИНОВЕН за това, че, за това, че за времето от 16.02.2018г. до
07.04.2018г. в село Е., обл.Монтана, в условията на опасен рецидив /след
като изтърпял ефективни наказания лишаване от свобода по влезли в сила присъди
по НОХД №30060/2012 год., влязла в сила на 08.10.2012 год. с наложено наказание
лишаване от свобода за срок от една година, изтърпяно на 07.08.2013 год.; НОХД
№30204/2012 год. по описа на РС Монтана, влязло в сила на 15.11.2012 год. с
наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца, изтърпяно на
07.08.2013 год.; и по НОХД №2004/2016 год. по описа на РС Монтана, влязло в
сила на 22.06.2016 год. с наложено наказание лишаване от свобода за срок от
осем месеца, изтърпяно на 08.12.2017г./ и на продължавано престъпление,
отнел от владението на различни собственици чужди движими вещи, както следва:
през нощта на 16/17.02.2018г. в
село Е., обл.Монтана, от недвижим имот на ул.”П.” № 21, чрез използването на
неустановено МПС, отнел от владението на С.И.А. движимите вещи - мъжко прасе с
тегло 60.00 кг. и бензинова моторна косачка марка „Премиум” 1,3 киловата,
собственост на Б.Ц.А. на обща стойност 300.00лева, без неговото съгласие с
намерението противозаконно да ги присвои, като случая не е маловажен;
през нощта на 06/07.04.2018г. в село
Е., обл.Монтана, от недвижим имот на ул.”Двадесет и седма” № 6, чрез
използването на неустановено МПС, отнел от владението на Ц.И.Г. движима вещ -
яре с тегло 15.00 кг. на стойност 105.00 лв, нейна собственост, без съгласието
на собственика с намерение противозаконно да я присвои, като случая не е
маловажен, като отнетите движими вещи са на обща стойност 405,00лв.
Причина
за извършване на престъплението са неправилно отношение към чуждата
собственост, стремеж за облагодетелстване по лесен начин.
При определяне на конкретния размер на наказанието съдът взе предвид като
смекчаващи вината обстоятелства – признание на вината, ниска стойност на
отнетото /405.00 лв, което е под размера на МРЗ за страната/, както и лошото
материално състояние за първото деяние и раздразнението му, доведено от
употребата на алкохол и причинените щети по овошките за второто деяние водещо
го към тези противоправни деяния, частично възстановяване на щетите – в размер
на 105 лева. Отегчаващи вината обстоятелство – няма. Предишните осъждания на
подсъдимия са част от квалифициращият белег на престъплението, за което е
предаден на съд – чл.196 ал.1 от НК, поради което не следва да бъдат отчитани
като отегчаващи вината обстоятелства.
При така изложените обстоятелства съдът му определи наказание за извършеното
престъпление по чл.196 от НК под предвидения от закона минимум, а именно ЕДНА
ГОДИНА И ТРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода.
По отношение на този подсъдим са налице законни пречки за приложението на чл.66
ал.1 от НК – същият е с положителна съдимост. Нещо повече, той е изтърпявал
наказание лишаване от свобода ефективно.
Предвид на това съдът постанови наложеното му наказание да се изтърпи ефективно
като на основание чл.57 ал.1 т.2 б.Б от Закон за изпълнение на наказанията и
задържането под стража определя “строг” режим осъдения.
С така наложеното по вид и размер наказание съдът, счита, че по отношение на
подсъдимия ще може да се постигне целите и задачите на личната и генералната
превенция, а наказанието да въздейства поправително, предупредително и
възпитателно по отношение на тези подсъдими и по отношение на останалите
граждани.
Съдът постанови на основание чл.70 ал.7 от НК
подсъдимият Т.М.Т. да изтърпи отделно от наложеното му наказание по настоящето
дело – една година и три месеца лишаване от свобода, неизтърпяната част от 2
месеца и 24 дни визирана в определение постановено по ЧНД № 674/ 2017г. по
описа на Окръжен съд – Враца, влязло в законна сила на 08.12.2017г.
Съдът постанови веществено доказателство 1 брой мъжка тениска с къс ръкав да
бъде върната на собственика – подсъдимия Т.Т. след влизане в сила на присъдата.
Предвид изхода на делото подсъдимият Т.М.Т. на
основание чл.189 ал.3 от НПК да заплати направените по водене на делото
разноски в размер на 112.00лв. в полза на ОД на МВР-Монтана, а по сметка на
РС-Монтана сумата от 20.00 лева- сума за защита на експертното заключение от
вещото лице, както и 5.00 лева държавна такса в случай на служебно издаден
изпълнителен лист в полза на РС-Монтана.
По горните мотиви, съдът се произнесе с присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: