Р Е Ш Е Н И Е
№ 260485
гр. Пловдив 28.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ – ХVІІ н. с., в
публично заседание на тринадесети юли две хиляди и двадесета година в състав
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВАН МИНЧЕВ
при участието на секретаря ХРИСТИНА БЛИЗНАКОВА като
разгледа докладваното от съдията АНД № 3028/2020 г. по описа на РС – Пловдив – ХVІІ
н. с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление
№ РД-04-ХІ-Б-52/27.04.2020 г. на Директора на РЗИ – Пловдив, с което на В.Г.Г. с
ЕГН ********** *** е наложено административно наказание – глоба в размер на 300
/триста/ лв., за нарушение на чл.63 ал.1 от Закона за здравето /ЗЗ/ на
основание чл.209А ал.1 от ЗЗ.
Жалбоподателят В.Г.Г. не се явява в
съдебно заседание. Чрез упълномощен процесуален представител – адвокат, и по
съображения, изложени в жалбата, се иска отмяна на наказателното постановление
като незаконосъобразно. Твърдят се допуснати съществени процесуални нарушения в
хода на административното производство – при издаването на АУАН и на НП,
развиват се и доводи за маловажност на случая по см. на чл.28 от ЗАНН.
Претендира се присъждане на разноски – за възнаграждение на процесуалния
представител.
Въззиваемата страна РЗИ – Пловдив упълномощения си
процесуален представител – *******, заявява искане пред съда да потвърди
обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Също
се претендира присъждане на разноски – за възнаграждение на процесуален
представител.
Съдът като съобрази доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от
лицето, което е санкционирано, поради което се явява ДОПУСТИМА, разгледана по
същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.
На 14.04.2020 г. около 13.00 ч. свидетелката
Л.П. – ******* в Регионална здравна инспекция /РЗИ/ - Пловдив, съвместно с
полицейски служител на Пето РУ Пловдив извършвали в гр. Пловдив проверка по
спазване от гражданите на въведени изисквания по усложняваща се за страната ни
епидемична обстановка във връзка с разпространението на COVID-19 на територията на страната ни. Със Заповед №
РД-01-197/11.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването на Република България
било наредено – т.9 на чл.1 от Заповедта, за всички лица, намиращи се закрито
или открито обществено място задължението да имат поставена защитна маска за
лице за еднократна или многократна употреба, или друго средство, покриващо носа
и устата. Св. П. заедно с полицейския служител видели, че на пейка на ул.
„Маестро Георги Атанасов“ до № 23 в гр. Пловдив, която пейка била поставена
срещу зеленчуков магазин, се намирала жалбоподателката В.Г. *** заедно с двете
си деца, която жалбоподателка Г. била без поставена защитна маска за лице за
еднократна или многократна употреба, или друго средство, покриващо носа и
устата. Неизпълнението на противоепидемичната мярка, въведена със Заповедта под
№ РД-01-197/11.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването за задължително
поставяне на защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба, или
друго средство, покриващо носа и устата, от страна на Г. на мястото, на което
се намирала – като открито обществено място, мотивирало св. П. да пристъпи
веднага към съставяне на акт на жената – на АУАН № 001406/14.04.2020 г., за
прието за извършено според актосъставителката административно нарушение по см.
на чл.63 ал.1 от ЗЗ. Жалбоподателката се държала спокойно към проверяващите,
легитимирала се с личната си карта, не възразила по констатациите по АУАН при
предявяването на акта, не направила писмени възражения и в срока за това по
чл.44 ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на АУАН било издадено
атакуваното наказателно постановление, в което обстоятелствата на приетото и от
административно-наказващият орган за извършено от В.Г. нарушение с правна квалификация
по см. на чл.63 ал.1 от ЗЗ били изложени по сходен като в АУАН начин. На лицето
нарушител било наложено административно наказание глоба в минимално предвидения
в приложената санкционна норма на чл.209А ал.1 от ЗЗ размер от 300 лв. До
момента на издаване на процесното наказателно постановление Г. не била
санкционирана за други нарушения по ЗЗ или подзаконови актове по неговото
прилагане. В НП при изписване на ЕГН на нарушителката била объркана
предпоследната цифра – вместо ** било вписано **.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за
безспорно установена въз основа на: показанията на свидетелката П., АУАН № №
001406/14.04.2020 г., разписка, известие за доставяне, копие на лична карта.
Съдът кредитира показанията на
разпитаната свидетелка Л.П. като последователни и логични, съответстващи на
писмените доказателства, неоспорени от страните по делото.
При така възприетата и изложена
фактическа обстановка настоящата инстанция прие, че ангажираната спрямо
жалбоподателката административна отговорност са нарушение по чл.63 ал.1 от ЗЗ
следва да отпадне като атакуваното Наказателно постановление №
РД-04-ХІ-Б-52/27.04.2020 г. следва да се отмени като незаконосъобразно. Като
основание за този правен извод на настоящата съдебна инстанция е преценката за
неправилно приложение на закона при подвеждане на обстоятелствата на
нарушението и в АУАН, и в НП към уреждащата състава правна норма. Съгласно
чл.63 ал.1 от ЗЗ – в редакцията на Закона, действаща към процесната дата
14.04.2020 г., „При възникване на извънредна епидемична обстановка министърът
на здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на територията на страната
или на отделен регион.“. Тази правна норма на чл.63 ал.1 от ЗЗ, посочена в АУАН
№ № 001406/14.04.2020 г. и в НП № РД-04-ХІ-Б-52/27.04.2020 г. като нарушена от
страна на наказаното лице В.Г.Г., не въвежда конкретно дължимо поведение, което
да следва да се реализира, или забрана от конкретно поведение, каквото пък да
не се следва да се реализира, от лице, различно от министъра на
здравеопазването като адресат на тази разпоредба. Конкретното деяние от страна
на жалбоподателката Г., което в случая се състои според доказателствата по
делото в неизпълнение към 14.04.2020 г. около 13.00 ч. в гр. Пловдив на
въведена с акт на министъра на здравеопазването – със Заповед №
РД-01-197/11.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването на Република България
– т. 9 от същата Заповед, противоепидемична мярка – за задължително носене на
открито обществено място – на ул. „Маестро Георги Атанасов“ до № 23 срещу
зеленчуков магазин, на поставена защитна маска за лице за еднократна или
многократна употреба, или друго средство, покриващо носа и устата, съставлява
според настоящата инстанция административно нарушение по см. на чл.209А ал.1 от
ЗЗ, а не на нарушение по цитираната по – горе разпоредба на чл.63 ал.1 от ЗЗ.
Съгласно чл.209А ал.1 от ЗЗ – отново в редакцията на Закона, действаща към
процесната дата 14.04.2020 г., „Който наруши или не изпълни въведени с акт на
министъра на здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл.63 ал.1 или 2, освен ако деянието съставлява
престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение
от 1000 до 2000 лв.“. Налице е според съда неправилно приложение на Закона както
при съставянето на АУАН, така и при издаването на обжалваното наказателно
постановление относно подвеждането на обстоятелства на нарушение към приложимия
закон, уреждащ състава на това административно нарушение. Неправилното
приложение на Закона пък винаги съставлява съществен процесуален порок в
административно-наказателното производство, а допускането му опорочава и така
издаденото наказателно постановление до степен налагаща неговата отмяна изцяло като
незаконосъобразно. Поради това и Наказателно постановление № РД-04-ХІ-Б-52/27.04.2020
г. следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.
Сторения правен извод от съда за липса
на състав на административно нарушение по см. на чл.63 ал.1 от ЗЗ от страна на
наказаното лице В.Г. по посочената причина не налага произнасяне на съда
относно развитите с жалбата против НП и поддържани от процесуалния представител
доводи за други допуснати в хода на административното производство процесуални
нарушения – относно непълнота при излагане на данни за самоличност на нарушител
/при сбърканата една цифра в ЕГН/, на данни за лице свидетел по АУАН, за
времето на издаване на заповедта и момента до обсъжданото процесно деяние от
страна на жалбоподателката, за маловажността на случая по см. на чл.28 от ЗАНН.
Относно направеното в съдебно заседание в хода на
съдебното производство искане на процесуалния представител на жалбоподателката
за присъждане в полза на санкционираната Г. на направените от нея разноски по
делото – за процесуално представителство по делото от адвокат, с оглед така
очерталия се изход на производството – при отмяна на атакуваното наказателно
постановление, същото искане се явява според съда основателно и следва да бъде
уважено. Съгласно чл.63 ал.1 от ЗАНН „В съдебните производства по ал.1 страните
имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс.“, а според чл.143 ал.1 от АПК „Когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ.“. В конкретния случай процесуалното представителство
на жалбоподателката В.Г.Г. в производството по делото е осъществено от адвокат
– и от адв. К.Л.Х. ***, като съгласно приложен на л.17 от съдебното
производство договор за правна помощ от 10.07.2020 г. и приложен на л.18 от
съдебното производство списък на разноски е било договорено възнаграждение в
размер на 150 лева, изплатено изцяло според изрично отбелязване в договора.
Предвид отмяната на обжалваното НП № РД-04-ХІ-Б-52/27.04.2020 г. и налични
доказателства за направени по делото разноски от страна на жалбоподателката Г.
за адвокатско възнаграждение по процесуално представителство по делото в размер
на 150 лв. – платени, съдът следва да възложи тези разноски в тежест на
въззиваемата страна по делото – РЗИ – Пловдив, доколкото е и самостоятелно
юридическо лице /съгласно чл.3 ал.1 от устройствен правилник на регионалните
здравни инспекции „Регионалната
здравна инспекция е юридическо лице на бюджетна издръжка - второстепенен
разпоредител с бюджет към министъра на здравеопазването, със седалище
населеното място - административен център на областта.“/ – в
съответствие с чл.63 ал.3 от ЗАНН вр. чл.143 ал.1 от АПК вр. §.1 т.6 от ДР на
АПК.
По същото съображение – за отмяна на атакуваното НП
като незаконосъобразно, не следва да се уважа – като неоснователно, искането на
процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на разноски – за
възнаграждение за процесуално представителство от юрисконсулт.
Мотивиран от горното РС Пловдив ХVІІ н. с.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № РД-04-ХІ-Б-52/27.04.2020
г. на Директора на РЗИ – Пловдив, с което на В.Г.Г. с ЕГН ********** *** е
наложено административно наказание – глоба в размер на 300 /триста/ лв., за
нарушение на чл.63 ал.1 от Закона за здравето /ЗЗ/ на основание чл.209А ал.1 от
ЗЗ.
ОСЪЖДА Регионална здравна инспекция – Пловдив с адрес гр. Пловдив ул. „Перущица“
№ 1, БУЛСТАТ ********* да заплати на В.Г.Г. с ЕГН ********** *** сумата от 150
/сто и петдесет/ лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд гр.
Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
А. Д.