РЕШЕНИЕ
№ 157
гр. Пловдив, 19.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Мария П. Шишкова
Членове:Миглена Р. М.
Силвия Люб. Алексова
при участието на секретаря Христина В. Христова
като разгледа докладваното от Миглена Р. М. Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20215300601578 по описа за 2021 година
При секретаря Христина Христова, като разгледа докладваното от съдия
М. ВНЧХД №1578/2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XХІ от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на адв. Р.Д., повереник на частния
тъжител З.Д., срещу Присъда № 260103/19.05.2021г., постановена по НЧХД
№ 4669/2019г. по описа на ПРС, ІХ –ти н.с.
С присъда №260103/19.05.2021г. постановена по НЧХД № 4669/2019г.
по описа на Районен съд – Пловдив, ІХ–ти наказателен състав, е признал
подсъдимата: П.И.П. за виновна в извършване на престъпление по чл.130 ал.1
от НК, като на осн. чл.78а от НК я е освободил от наказателна отговорност и
й е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 1000лв. На осн.
чл.304 от НПК я е признал за невиновна деянието да е извършено в съучастие
като съизвършител с К.И.П. също извършител и я е оправдал по така
повдигнатото й обвинение, по чл.20 ал.2 във вр. с ал.1 от НК.
Със същата присъда подс. К.И.П. е признат за невиновен в извършване
1
на престъпление по чл.130 ал.1, вр. с чл.20 ал.2, вр. с ал.1 от НК, поради което
и на осн.чл.304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение.
С присъдата е уважен предявеният от частния тъжител З. Д. Д.
граждански иск за причинени й неимуществени вреди от деянието на подс.П.
в размер на 700 лева, а в останалата му част е отхвърлен като недоказан по
размер.
Предявеният от частния тъжител З.Д. граждански иск срещу подс. К.П.
за причинени неимуществени вреди в размер на 1500лв. е отхвърлен като
недоказан по основание и размер.
Подсъдимата П.П. е осъдена да заплати на частния тъжител следните
направени по делото разноски: 250лв. за експертизи, 12 лв. такса за
образуване на производството, 50лв. - държавна такса върху уважения размер
на гражданския иск, както и 1900лв. разноски за адвокатско възнаграждение.
Срещу постановената присъда е постъпила жалба от адв. Р.Д.,
повереник на частния тъжител З.Д., с която присъдата се атакува като
неправилна в частта, в която подс. К.П. е признат за невиновен и е отхвърлен
изцяло предявения срещу него граждански иск. Иска се на осн. чл.336 ал.1
т.2, вр. с чл.334 т.2 от НПК, в тази й част присъдата да се отмени и да се
постанови нова, с която подсъдимият П. да бъде признат за виновен по
предявеното му обвинение, както и да бъде уважен в пълен размер
предявеният от частния тъжител срещу К.П. граждански иск. С жалбата си
адв. Р.Д. е атакувал присъдата и в частта, с която не е уважен в пълен размер
предявения от частната тъжителка граждански иск срещу подс. П.П., като на
осн. чл.334 от НПК се прави искане, да се измени присъдата в тази й част и да
се уважи в пълен размер предявения граждански иск.
Срещу постановеният съдебен акт е постъпила жалба и от подс. П.П.,
чрез защитника й адв. Т.И., с която присъдата се атакува като неправилна и
незаконосъобразна. Сочи се, че същата противоречи на материалния закон,
допуснати са съществени процесуални нарушения, а наложеното наказание е
явно несправедливо. Иска се присъдата да се отмени изцяло и да се постанови
нова, с която подсъдимата да бъде оправдана по предявеното й обвинение,
както и да се отхвърли изцяло като неоснователен предявеният срещу нея
граждански иск.
2
В съдебно заседание пред настоящата инстанция адв.Р.Д. поддържа
жалбата си. Твърди, че обвинението спрямо подс. П. е доказано по
категоричен и безспорен начин предвид показанията на свид. М., който като
свидетел очевидец на инцидента непосредствено е възприел отправени от
подсъдимия удари на тъжителката, поради което се иска присъдата на РС-
Пловдив в тази част да се отмени и да се постанови нова, с която подс.К.П. да
бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение и да се уважи в пълен
размер предявения срещу него граждански иск. В пледоарията си адв. Д.
излага обстойно съображения, че следва да се измени постановената срещу
подс.П. присъда в гражданско осъдителната й част, тъй като причинените на
тъжителката болки и страдания са несъответни на уважения размер на
гражданския иск, поради което се иска същия да бъде уважен в пълен размер.
Защитникът на подсъдимите –адв.Т.И. в съдебно заседание поддържа
въззивната жалба. Пледира присъдата да бъде отменена, като по отношение
на подс. П., счита че следва да бъде прекратено и наказателното
производството, на осн. чл.24 ал.1 т.4 от НПК, поради настъпила смърт на
лицето, а подс.П. бъде призната за невиновна, поради липса на категорични и
безспорни доказателства за виновността й.
Пловдивският окръжен съд, след като обсъди доказателствата по делото,
изразеното от страните в жалбата и пред настоящия съдебен състав и
съобразно правомощията си по чл. 313 и чл.314 от НПК, като провери изцяло
правилността на присъдата по посочените от страните основания и извън тях,
намира и приема за установено следното:
Жалбите са процесуално ДОПУСТИМИ, подадени в срок, от
процесуално легитимирани лица и са насочени срещу подлежащ на
обжалване по реда на глава ХХІ от НПК съдебен акт. Разгледана по същество
жалбата на подсъдимата е НЕОСНОВАТЕЛНА, а жалбата на адв.Р.Д. -
ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови присъдата си, Пловдивският районен съд е възприел за
установена по несъмнен и категоричен начин следната фактическа
обстановка:
Подсъдимата П.И.П. e родена на ***** г. в ****, живуща в *****,
************, ***, българско гражданство, омъжена, средно образование,
управител на ЮЛ, неосъждана, ЕГН **********.
3
Подсъдимият К.И.П. бил роден на *****г. в ****, живущ в *****, ***,
***, български гражданин, полувисше образование, женен, управител,
осъждан, с ЕГН **********.
Частната тъжителка З. Д. Д. и подсъдимите П.И.П. и К.И.П. били съседи
в ******* и се познавали. Малолетните дъщери на тъжителката и на
подсъдимите били приятелки, като често си гостували една на друга.
На 17.07.2019г. между децата възникнал конфликт по телефона, по
повод нежеланието на майките им да ги пуснат да излязат от домовете им и
някоя от тях да гостува на другата, поради високите температури навън. По
време на разпрата децата си разменили обидни думи. По – късно същият ден
подсъдимата П. провела разговор по телефона с дъщерята на тъжителката Д.,
но конфликтът между децата не бил разрешен. За влошените
взаимоотношения на децата разбрала и тъжителката Д., която на 18.07.2019г.,
около 20:00 часа, отишла до къщата на подсъдимите П.П. и К.П., находяща се
в ************, за да търси обяснение за случая.
Подсъдимата П.П. била в двора на къщата си. Тъжителката, влязла в
двора на къщата на подсъдимите и се приближила към подсъдимата.
Възникнало остро пререкание между тях, намерило израз във взаимно
отправяне на обиди. Подсъдимата П.П. нанесла на частната тъжителка
неустановен брой удари, по неустановен начин в областта на главата и в
поясната област, като по този начин и причинила контузия на главата,
мозъчно сътресение, охлузване и травматичен оток по меките тъкани на
челото, кръвонасядания на горния и долния клепач на двете очи, двойно
контурно ивичесто кръвонасядане в поясната област. На мястото на
инцидента присъствали и свидетелите: К.З. и П.М., които успели да се
намесят и да прекратят размяната на удари. От къщата излязъл и подсъдимият
К.П., който извел тъжителката Д. от двора и последната тръгнала към дома
си.
Първостепенният съд е приел заключението на назначената съдебно
медицинска експертиза, от което се установява, че на тъжителката Д. били
причинени - контузия на главата, мозъчно сътресение, охлузване и
травматичен оток по меките тъкани на челото, кръвонасядания на горния и
долния клепач на двете очи, двойно контурно ивичесто кръвонасядане в
поясната област. Вещото лице е посочило, че описаните травматични
4
увреждания са причинени по най-общ механизъм – удар с или върху твърд
тъп предмет и е възможно по начин и време да са възникнали така, както са
описани в тъжбата на частният тъжител Д., като са нанесени не по-малко от
два удара- един в поясната област и един в областта на челото.
Възприетата от първоинстанционният съд фактическа обстановка,
касаеща механизма на настъпване на телесните увреждания и лицата, които са
присъствали на инцидента е неправилна, поради допуснати логически грешки
при оценката на установените факти по делото и на липсата на задълбочен и
обстоен анализ на всички събрани по делото доказателства и доказателствени
средства.
Така, некредитирането с доверие на показанията на свид. Е.Й., свид.
А.М. и свид. Б.А. в частта, в която същите сочат, че са видели как
подсъдимата е нанесла два удара на тъжителката с бухалка, не се приема като
правилно от настоящия въззивен състав. В тази им част показанията на
изброените по- горе свидетели за възприети нанесени от подсъдимата един
удар с бухалка отстрани в тялото на тъжителката и един с бухалка в главата
й, кореспондират напълно, както помежду си, така и със заключението на
назначената и изготвена съдебно медицинска експертиза, в което е изяснен
механизма на причиняване на телесните увреждания- „с твърд тъп
продълговат предмет са нанесени не по- малко от два удара- един в областта
на челото и един в поясната област“. Горепосочените свидетели са очевидци
на случилото се, непосредствено възприели конфликта, които не са в близки
или роднински взаимоотношения с някоя от страните по делото, поради
което и е неправилен извода на РС-Пловдив, че не следва да се кредитират
показанията им в тази им част. Аргументът на първоинстанционният съд, че
показанията на тези свидетели противоречат на показанията на свид.С.З.,
свид.К.З., свид. Р.Б. и свид.П.М., поради което и не следва да се ценят с
доверие е необоснован. Същият е направен без да се анализират обстойно
показанията на свидетелите С.З. и К.З.- съпрузи, роднини на съпруга на
тъжителката, които сочат, че са във влошени взаимоотношения с тъжителката
и близките й, но в добри отношения с подсъдимите.
Извън вниманието на първоинстанционния съд е останало
обстоятелството, че свид.Р.Б. е майка на подсъдимата, която през по- голяма
част от времетраенето на конфликта е била вътре в къщата на подсъдимите,
5
поради което и не е могла да възприеме инцидента в неговата цялост.
Твърдението на същата, че не е видяла нанасяне на удари от подсъдимата към
частната тъжителка може да се дължи, както на невъзприемането на такива,
поради късното излизане от къщата, така и на желанието й да не излага
факти, с които да затрудни защитата на дъщеря си. Тези обстоятелства са
останали извън вниманието на първоинстанцинния съд, поради което и
неправилно показанията на свид. Б. са ценени с доверие.
При кредитирането от първоинстанционния съд на показанията на свид.
П.М., отново не е взето под внимание обстоятелството, че тя не е възприела в
цялата му хронология конфликта, тъй като е била в двора на къщата към
момента на започването му и е излязла след като е чула виковете и крясъците
и е видяла само подсъдимата и тъжителката вкопчени, да си скубят косите,
което не изключва възможност преди това да са нанесени удари от
подсъдимата на тъжителката. По тези съображения показанията на свид. М.
не могат да дискредитират показанията на другата група свидетели- Е.Й.,
А.М. и Б.А., които са възприели непосредствено, в неговата цялост конфликта
между лицата и нанесените удари от подсъдимата на тъжителката, поради
което и неправилно първостепенният съд е изградил фактическата си
обстановка на показанията на свид.С.З., свид.К.З., свид. Р.Б. и свид.П.М., а не
въз основа на показанията на свид. Е.Й., свид. А.М. и свид. Б.А..
Настоящият въззивен състав счита, че неправилно са игнорирани от
събрания по делото доказателствен материал показанията на свид. Н.С., Д.З. и
В.З. с аргумент, че същите не са възприели непосредствено инцидента, а
преразказват чутото от тъжителката. В показанията си посочените свидетели
излагат и непосредствено възприети от тях факти, свързани с външния и вид
и здравословното състояние на тъжителката сред инцидента- раздърпани
дрехи, кръв по челото, цицина, както и потърсената от тъжителката
медицинска помощ в болнично заведение, поради което и неправилно
показанията им не са кредитирани с доверие, доколкото кореспондират
напълно със събраните по делото писмени доказателства - медицински
документи и заключението на СМЕ и показанията на свидетелите очевидци.
Обоснован и правилен е анализът на останалия събран по делото
доказателствен материал, предвид което и същия не следва да се преповтаря,
доколкото липсват и възражения от страните в тази насока.
6
Ето защо и въззивният съд приема като фактически установено, че след
влизането на частната тъжителка в двора на къщата на подсъдимите, подс.П.
й е нанесла един удар с бухалка в областта на челото и един удар с бухалка в
поясната област, които удари са й причинили контузия на главата, мозъчно
сътресение, охлузване и травматичен оток по меките тъкани на челото,
кръвонасядания на горния и долния клепач на двете очи, двойно контурно
ивичесто кръвонасядане в поясната облас, както и че на мястото на инцидента
са присъствали и свидетелите: Е.Й., свид. А.М. и свид. Б.А., които са
възприели нанесените на тъжителката удари от подсъдимата.
При така установената, с направените изменения от въззивния съд,
фактическа обстановка се налага правния извод, че правилно е приложен и
съответния на нея материален закон, като първоинстанционният съд е приел,
че подс. П.И.П. е осъществила от обективна и субективна страна
съставомерните признаци на престъплението по чл. 130 ал.1 от НК, а именно,
че на 18.07.2019 г., около 20:00 часа, в ******, е причинила на З. Д. Д.,
разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК,
изразяващо се в контузия на главата, мозъчно сътресение, охлузване и
травматичен оток по меките тъкани на челото, кръвонасядания на горния и
долния клепач на двете очи, двойно контурно ивичесто кръвонасядане в
поясната област.
Обосновано са посочени елементите от обективната и субективната
страна на престъплението по чл.130 ал.1 от НК. Законосъобразно с оглед
събраните по делото доказателства е прието, че само подс.П. е извършител
на престъплението по чл.130 ал.1 от НК, поради което и правилно е призната
за невиновна в това да го е извършила в съучастие с подс.К.П. и е оправдана
по обвинението й по чл.20 ал.2 във вр. с ал.1 от НК.
Предвид представения в съдебното заседание пред въззивната
инстанция препис извлечение от акт за смърт №1653/11.09.2021г. на
подсъдимия К.П., настъпила след постановяване на първоинстанционната
присъда, следва същата, в частта, в която подс.К.П. е признат за невиновен в
извършване на престъпление по чл.130 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2 във вр. с ал.1
от НК да бъде отменена и наказателното производство водено срещу него да
бъде прекратено.
Съобразно задължителните указания дадени в ТР №1/2013г. по
7
тълк.дело №2/2012г. на ОСНК, въззивната инстанция дължи произнасяне по
приетия за съвместно разглеждане граждански иск, предявен срещу подс.
К.П., доколкото същият има самостоятелно съществуване и основанията за
погасяване на наказателната отговорност на подс.П. не водят автоматично до
прекратяване на производството по приетия за съвместно разглеждане
граждански иск.
Първоинстанционният съд след проведено съдебно следствие е
постановил присъда, в която след задълбочен анализ на събрания по делото
доказателствен материал в неговата съвкупност, е признал за невиновен
подс.К.П. по повдигнатото му обвинение по чл.130 ал.1, вр. с чл.20 ал.2 вр. с
ал.1 от НК и го е оправдал, а предявеният срещу него граждански иск е
отхвърлил изцяло като недоказан по основание и размер. Установените от
първата инстанция фактически положения въз основа, на които е направен и
обоснован правния извод, че подс.К.П. не е извършил престъплението
вменено му във вина, поради което и не следва да бъде наказан се споделят
напълно от въззивната инстанция, доколкото във възивното производство не
са установени нови фактически положения, касаещи гражданската
отговорност на подс.П.. С оглед изложеното настоящият съдебен състав
счита, че не е налице деликт, от който да произтича задължение за обезвреда
на причинени неимуществени вреди от деяние на подс.К.П., поради което и
присъдата в тази й част следва да се потвърди.
Предвид това и жалбата на адв. Р.Д. в частта, в която се иска подс.К.П.
да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение и да се уважи
предявения срещу него граждански иск е неоснователна.
Пловдивският окръжен съд намира, че първоинстанционния съд
законосъобразно е приел, при определяне на наказанието на подс.П. е
приложима нормата на чл.78а от НК, предвид наличието на законовите
предпоставки за това - подсъдимата е неосъждана, липсват причинени
имуществени вреди от деянието, размера на наказанието, което се предвижда
в санкцията на нормата на чл.130 ал.1 от НК е до 3 години лишаване от
свобода.
Първоинстанционният съд правилно е индивидуализирал наказанието
на подсъдимата. Правилно не са отчетени оттегчаващи вината обстоятелства,
а като смекчаващи са посочени- добрите й характеристични данни, чистото
8
съдебно минало и липса на противообществени прояви. Предвид това и
правилно съдът е приел, че подсъдимата е лице с ниска степен на обществена
опасност. Изложените по – горе обстоятелства законосъобразно са
обусловили определяне на наказанието в минималния му размер, а именно-
1000лв. Така определеното наказание настоящия съдебен състав приема като
отговарящо на обществената опасност на деянието и дееца и на целите
визирани в чл.36 от НК, поради което и възражението на защитата за явна
несправедливост на наказанието не се споделя като основателно.
Законосъобразен е изводът на първостепенният съд, че предявения от
частната тъжителка граждански иск е доказан по своето основание, тъй- като
подс. П.П. с деянието си е причинила непозволено увреждане на З.Д., като
умишлено й е нанесла лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на
главата, мозъчно сътресение, охлузване и травматичен оток по меките тъкани
на челото, кръвонасядания на горния и долния клепач на двете очи, двойно
контурно ивичесто кръвонасядане в поясната област. На основание чл.45 от
ЗЗД подс. П. е длъжна да възстанови вредите, които е причинила на
пострадалата. Според настоящият съдебен състав при преценка на дължимото
обезщетение за нанесените неимуществени вреди, първостепенният съд не е
отчел, броя на нанесените телесни увреждания, наложилата се медицинска
помощ в болнично заведение, продължителния период на лечение на
настъпилите душевни страдания на тъжителката Д.. Настоящият съдебен
състав като съобрази гореизложеното и имотното състояние на подсъдимата
счита, че атакувания съдебен акт следва да бъде изменен в гражданско
осъдителната му част, като се увеличи размера на граждански иск от 700лв.
на 2000 лева, което е най-справедливото обезщетение в случая. Ето защо и
жалбата на адв. Р.Д. в тази й част се явява основателна.
ПРС се е произнесъл правилно, относно направените по делото
разноски, поради което и не са налице основания за изменение или отмяна на
присъдата в тази й част.
Пред настоящата инстанция са направени разноски от частната
тъжителка за адвокатско възнаграждение в размер на 600лв, които съобразно
разпоредбата на чл.189 ал.3 от НПК следва да бъдат възложени в тежест на
подсъдимата, поради което и следва същата да се осъди да ги заплати.
Следва подсъдимата П. да се осъди да заплати и сумата от 6лв.
9
държавна такса за образуване на делото пред въззивната инстанция. Предвид
изменението на присъдата в гражданско осъдителната й част, следва да се
увеличи и държавна такса върху уважения размер на гражданския иск от
50.00лева на 80.00лева, като се осъди подсъдимата да доплати сумата от
30.00лева, представляваща разликата между държавната такса на уважения
размер на гражданския иск от РС-Пловдив и тази на увеличения размер на
гражданския иск от ОС-Пловдив.
С оглед на изложеното Пловдивският окръжен съд намира атакуваната
от подс. П. присъда в наказателно осъдителната й част за обоснована и
съответна на събраните по делото доказателства. Не са налице основания за
нейната отмяна и изменение, поради което следва да се потвърди. Жалбата от
подс.П. срещу нея като неоснователна следва да се остави без уважение.
С оглед на изложеното, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на осн. чл.334 т.4, вр. с чл.24 ал.1 т.4 от НПК, ПРИСЪДА
№260103/19.05.2021г., постановена по НЧХД № 4669/2019г. по описа на ПРС,
ІХ –ти н.с в частта, в която подс. К.П. е признат за невиновен в извършване на
престъпление по чл. 130 ал.1, вр. с чл.20 ал.2 вр. с ал.1 от НК и
ПРЕКРАТЯВА наказателното производството по отношение на подс. К.П..
ИЗМЕНЯ на осн. чл.334 т.3, във вр. с чл.337 ал.3 от НПК, ПРИСЪДА
№ 260103/19.05.2021г., постановена по НЧХД № 4669/2019г. по описа на
ПРС, ІХ –ти н.с, в частта, в която подс. П.П. е осъдена да заплати на частния
тъжител и граждански ищец сумата от 700лв, обезщетение за причинени
неимуществени вреди от престъплението по чл. 130 ал.1 от НК, като го
УВЕЛИЧАВА от 700 лв. на 2000лв.
ПОТВЪРЖДАВА на осн.чл.334 т.6 и чл.338 от НПК присъдата в
останалите й части.
На осн. чл.189 ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимата П.И.П. да заплати
на частната тъжителка и граждански ищец З. Д. Д. сума в размер на 600
/шестотин/ лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по
ВНЧХД № 1578/2021г. по описа на ПОС.
На осн. чл.189 ал.3 от НПК ОСЪЖДА подс.П.И.П. да заплати в полза на
10
бюджета на съдебната власт по сметка на ОС-Пловдив, държавна такса в
размер на 6лв. за образуване на въззивното производство, както и да заплати
държавна такса върху увеличения размер на гражданския иск в размер на
30.00лева.
Решението в частта, с която е прекратено наказателното производство
срещу К.П. подлежи на обжалване в 15- дневен срок пред ВКС. В останалата
му част решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Да се уведомят страните, че решението е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11