Р
Е Ш Е Н И Е №41
гр.Силистра, 10.08.2020 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административният съд гр.Силистра,в публично заседание
на осми
юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Маргарита Славова
ЧЛЕНОВЕ:
Валери Раданов
Елена Чернева
при
секретаря Антония Стоянова,с участието на прокурор при ОП гр.Силистра Стефка
Ганчева, като разгледа докладваното от съдия М.Славова КАНД №46 по описа на съда за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
С Решение №16/16.03.2020г., постановено по АНД №173/20г.,Дуловският
районен съд е изменил Наказателно
постановление №2/24.11.19г.,издадено от Началника на Районно управление на МВР
гр.Дулово, с което на Б.Ф.Х. ***, на основание чл.193 ал.1 от Закона за
оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
/ЗОБВВПИ/, е наложено административно наказание по вид “глоба” в размер на 1000
лева, за извършено нарушение на чл.98 ал.1 ЗОБВВПИ, като е намалил размера на глобата на 100 лева.
Настоящото производство е образувано по касационна жалба на Районно управление на МВР гр.Дулово, при ОД МВР гр.Силистра,представлявано от началника
гл.инспектор М.Р., подадена чрез упълномощен представител гл.юрисконсулт А., с
искане да бъде отменено решението на ДРС и, след
произнасяне по същество от настоящата инстанция, да бъде потвърдено изцяло процесното пред ДРС наказателно постановление. В условията
на алтернативност е заявено искане за намаляване на
наложеното наказание с НП до законоустановения
минимум с чл.193 ал.1 ЗОБВВПИ. Оплакванията в жалбата са съсредоточени върху довод
за неправилно приложение на материалния закон,тъй като макар и фактите да са субсумирани под релевантната санкционна разпоредба,
последната изрично предвижда границите на наказанието от 500 до 1000 лв. и, без
каквито и да юридически аргументи,съдът го е намалил под законоустановения
минимум - на 100 лв.Възразява се срещу изложените съображения за наличие на
предпоставките за приложение на чл.28 ЗАНН,което според касатора
е неправилно,защото счита,че липсват данни за каквато и да е отлика на процесния случай от типичните нарушения на чл.93 ЗОБВВПИ.
Въпреки това, дори при приемане на случая за „маловажен“, постановеният съдебен
резултат е в противоречие със закона, защото съгласно чл.28 ЗАНН „За маловажни
случаи на административни нарушения наказващият орган може:а) да не наложи наказание […]“, а не в грубо
нарушение на нормативната забрана от чл.27 ал.5 ЗАНН,да определи наказанието
под законовия минимум. Ето защо се настоява да бъде
отменено оспореното съдебно решение и потвърдено НП,а алтернативно - да бъде
намалена наложената с него глоба до нормативно определения минимален размер.
Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в хипотезата на чл.63 ал. 3 и ал.5 ЗАНН (нова-ДВ,бр.94/19г.) по реда на чл.37 от Закона за правната помощ.
Ответникът по касация - Б.Ф.Х., в писмен
отговор на касационната жалба и в съдебно заседание, лично и чрез упълномощен
представител адв.Б. ***,изразява становище за
неоснователност на жалбата. Излага подробни съображения в подкрепа на
решаващите изводи на ДРС,като твърди,че касаторът не
може да черпи благоприятни за себе си последици от собственото си пасивно и
незаконосъобразно поведение,акцентирайки върху довод, че щом АНО не е събрал
доказателства от кръга на задължителните по чл.102 т.3 НПК, във връзка с чл.27
ал.2 и ал.3 ЗАНН,е действал в нарушение на правния регламент,а преценката на
съда на депозираните пред него такива, е съответна на закона и следва да бъде
потвърдена от касационната инстанция. Също претендира присъждане на разноски.
Представителят на Окръжна
прокуратура гр.Силистра дава заключение, че обжалваното решение на ДРС е
постановено в противоречие със закона,поради което жалбата се явява
основателна. Предлага да бъде отменен оспорения съдебен акт и след решаване на
делото по същество от касационната инстанция - да бъде намален размера на
глобата до нормативния минимум.
Производството е по реда на Глава ХІІ /чл.208 и сл./ АПК,вр.с чл.63 ал.1 ЗАНН.
Силистренският административен съд, след обсъждане на жалбата, доказателствата
по делото и становищата на страните, прие за установено следното: Касационно основание по чл.348 ал.1 НПК,
приложим от препращането на чл.63 ал.1 ЗАНН, жалбоподателят поддържа на терена
на неправилното приложение на материалния закон от въззивната
инстанция, тъй като последната недопустимо е намалила размера на наложената
глоба под законоустановения минимум. На самостоятелно
основание твърди материална незаконосъобразност на съдебния акт като счита, че
не са налице пред поставки изобщо за преосмисляне и редуциране на наложеното
наказание, с оглед на което настоява за потвърждаване на процесното
пред ДРС наказателно постановление.За съответствието на релевирания
акт с материалния закон,АС следи и служебно по аргумент от чл.218 ал.2 от АПК.
Правилно Дуловският
районен съд е установил и възприел фактическата обстановка по делото.Страните
не са спорили по факта, че ответникът по касация към момента на проверката,
извършена от полицейски служители от Служба „КОС“, в дома му в с.Раздел, на
17.01.2019г. около 13:00 часа, е държал/съхранявал ловната си пушка „Тоз-34“,
кал.12, №8931605 и 52 броя боеприпаси, кал.12, в една от стаите, извън
металната каса за съхранение на огнестрелното оръжие. Безспорно е било и
въведеното задължително изискване за мястото и начина на съхранение с чл.98
ал.1 ЗОБВВ ПИ.Ето защо, съдът е приел за установено с категоричност релевираното нарушение.
Спорът се е съсредоточил върху обстоятелствата с
правно значение за индивидуализиране на административното наказание. Съдът е
обсъдил представеното в съдебния процес ЕР №713/15.03.17г. на ТЕЛК при
„МБАЛ-Силистра“АД,удостоверяващо 71% трайно намалена работоспособност на
ответника по касация, който не разполага с други доходи, извън отпуснатата му
инвалидна пенсия в удостоверения /л.7 от АНД на ДРС/ размер от 252.34 лева.
Преценил е тези факти за правнозначими при определяне
на административното наказание,с оглед на което,крайно противоречиво, е изложил
мотиви, че случаят е маловажен, извън контекста на чл.93 т.9 НК и ТР №1 /12.12. 2007г. по т.д.№1/07г. ОСНК на
ВКС, какъвто той не е, както основателно възразява АНО касатор.Затрудненото
материално състояние на нарушителя, както и не-доброто му здраве, възраст,
семейно положение и др., имат значение при определяне на наказанието,с оглед
постигане на целите от чл.12 ЗАНН,но не могат да рефлектират върху съставомерността на деянието и степента на неговата
обществена опасност, в контекста на чл.28 ЗАНН.Ако беше продължил
правораздавателната си дейност в тази посока, съдът е следвало да отмени изобщо
процесното пред него НП, а не да определя размера на
наказанието на произволен принцип, извън регулацията от чл.27 ал.2-ал.5 ЗАНН.Независимо от това следва да бъдат споделени изводите на ДРС за наличие на
смекчаващи отговорността на нарушителя обстоятелства, намерени в коментираните
по-горе факти, свързани с личността му и нейното битие,какъвто е регламента и
от чл.27 ал.2 пр.“посл.“ЗАНН.Допуснатата техническа
грешка при из-писване на датата на съставяне на АУАН и дата на неговото
предявяване и връчване на ответника е без правно значение за спора, тъй като е
незначителна и не може да даде отражение нито на сроковете от чл.34 ЗАНН, нито
за други правнозначими изводи.
Не така стои въпросът, обаче, с датата на издаване на
Наказателното постановление, която е значително след нормативно определения
шестмесечен срок от съставянето на АУАН, по аргумент от чл.34 ал.3 ЗАНН.
Съгласно Тълкувателно постановление №1 от 27.02.2015г. на ВКС по
т.д.№1/2014г.,ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС, горният срок е давностен по своя характер и съблюдаването му е въпрос на
прилагане на материалния закон, за което настоящата инстанция следи и служебно.С
изтичане на давностните срокове по чл.34 ЗАНН се
погасява възможността за реализиране на административнонаказателната
отговорност на ответника. Следователно, изключва се реализацията на
материалното санкционно правоотношение изобщо. Давността е материалноправен
институт с посочените по-горе процесуални последици, което означава, че 10
месеца след съставяне АУАН, органът касатор не е
разполагал с правомощие да издаде процесното пред ДРС
наказателно постановление, а е следвало, при точно приложение на закона, да
прекрати производството щом до 21. 07.2019г. не е бил издаден релевираният юрисидикционен акт.
Доколкото настоящият касационен контрол
е иницииран по жалба на АНО следва да бъде отбелязано още:Забраната за reformation in pejus е процесуална
гаранция на правото на защита на санкционираното лице. От нея не може да се
ползва АНО, който е dominus litis на цялата
досъдебна фаза на производството по ЗАНН, като ръководи производството по
установяване и санкциониране на административното нарушение. Осъществявайки
тези свои функции административнонаказващият орган не
само е овластен, той е длъжен да съблюдава и прилага
правилно закона, включително чл.34 ал.3 ЗАНН. Ето защо, в настоящия случай, не
следва изобщо да се обсъжда забраната за влошаване положението на подалия
касационна жалба административнонаказващ орган, който
не защитава свои лични интереси и права,а по силата на закона е задължен да
действа в обществен интерес, доминиран от стриктно спазване на действащите
нормативни актове.Полезно в тази насока може да бъде Тълкувателно решение
№2/07.10.2002г. на ВКС по т.н.д.№2/02г. ОСНК, по т.1.
Предметът на настоящия касационен
контрол е детерминиран от жалбата на административнонаказващия
орган,което налага казусът да бъде обсъден и в процесуален аспект,тъй като
фактически се оспорва съдебния акт в частта му за изменение на санкционния
елемент от НП, макар и да е предявено искане за цялостната му отмяна. Съдът е
формирал верни изводи относно извършването на нарушение,но неправилно,
игнорирайки въпроса за давностния срок от чл.34 ал.3 ЗАНН е приел, че пренесеният за разрешаване пред него спор във връзка с процесното административнонаказателно
производство,развило се недопустимо след изтичане на 6-те месеца от съставяне
на АУАН, следва да бъде разрешен по същество. С
разпоредбата на чл.347 ал.1 НПК, пределите на касационната проверка в
наказателния процес са ограничени и е регламентирана възможност за частична
отмяна на атакувания по касационен ред съдебен акт, но това не дава основание
да се приеме,че същият влиза в сила частично по отношение на неоспорената му
част.Това е така,защото от една страна, е налице нормативно регулирана служебна
намеса на касационната инстанция съгласно чл. 347 ал.2 НПК,респ. чл.218 ал.2 АПК,който ред е приложимият в случая; както и при констатиране на някои от
абсолютните отменителни основания от чл.348 ал.3
т.2-т.4 НПК,респ. чл.218 ал.2 АПК-за валидността и допустимостта на съдебния
акт.Освен това, разпоредбата на чл.412 НПК не съдържа регламент за частично
влизане в сила на съдебен акт,като понятието „части“ на последния се употребява
във връзка с пределите на проверка на контролиращите инстанции.Само когато
отделните части на съдебното решение,макар и да са свързани,биха могли да имат
отделно съществува- не, е допустимо самостоятелното им влизане в сила /напр:адхезионен наказателен процес по отношение на
наказателната и на гражданската му част/,какъвто обаче не е настоящият случай,
защото определянето на наказанието е иманентно присъща част на
правораздавателния акт,с който се приема,че е извършено административно
нарушение;че същото е наказуемо и кой следва да понесе административнонаказателната
отговорност,респ. каква по вид и размер да е тя.Изцяло в такъв смисъл е
Тълкувател- но решение №5/21.05.2018г. на ВКС по т.д.№ 5/2017г. ОСНК,в частта
му по т.4,както и Решение №13/14.02.2019г. по н.д.№24/19г., I НО на ВКС, от по-новата казуистична съдебна практика.
Ето защо, отменяйки процесното по делото
решение на ДРС, настоящият състав, в периметъра на служебната проверка за
съответствие на въззивния акт с материалния закон,
следва да приложи чл.34 ал.3 ЗАНН, като отмени изцяло наказателното
постановление и прекрати административнонаказателното
производство. При този изход на процеса не следва да бъдат присъждани разноски
на никоя от страните, без значение в чия полза изглежда,че е постановеният
резултат, тъй като същият е плод на служебна интервенция на касационния състав
по повод на подадената жалба от касатора, но
извършена независимо от доводите в същата, в пределите на разпореденото
с чл.218 ал.2 АПК. Последното ирелевира изцяло
каквито и да е съображения за дължимост на сторените
от страните съдебни разноски.Така мотивиран и на основание чл.221 ал.2 изр.1 АПК, във вр. с чл.222 ал.1 АПК и във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН , Административният съд гр.Силистра
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№16/16.03.2020г.,постановено
по АНД №173/19г. по описа на Дуловския районен съд,
като вместо това постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление
№2/24.11.2019г.,издадено от Началника
на РУ-Дулово при ОД на МВР гр.Силистра,с което на Б.Ф.Х. ***, на основание
чл.193 ал.1 ЗОВВПИ, е наложено административно наказание, по вид „глоба“ в
размер на 1000 лева, за извършено нарушение на чл.98 ал.1 ЗОБВВПИ, изцяло и
Прекратява производството,
образувано с Акт за установяване на административно нарушение №2/21.01.2019г.,
съставен от мл.инсп. М.Х.Д.против Б.Ф.Х. с ЕГН:**********
***.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.