Протокол по дело №273/2022 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 306
Дата: 8 юли 2022 г. (в сила от 8 юли 2022 г.)
Съдия: Ирина Атанасова Джунева
Дело: 20225200600273
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 15 юни 2022 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 306
гр. Пазарджик, 06.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ирина Ат. Джунева
Членове:Кристина Л. Пунтева

Елисавета Радина
при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова
и прокурора Г. Хр. К.
Сложи за разглеждане докладваното от Ирина Ат. Джунева Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20225200600273 по описа за 2022
година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Жалбоподателят-подсъдим З. Й. Ж. редовно призован, се явява лично.
За него се явява адв. Ч.Ч. – редовно упълномощен отпреди.
За Окръжна прокуратура – Пазарджик се явява прокурор К..
ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото.
АДВ. Ч.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че няма процесуална пречка за даване ход на делото,
поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО от съдията докладчик ДЖУНЕВА
НЕ ПОСТЪПИХА ИСКАНИЯ ЗА ОТВОД НА СЪДЕБНИЯ СЪСТАВ,
ПРОКУРОРА И СЕКРЕТАРЯ
АДВ. Ч.: Поддържам жалбата. Няма да соча доказателства.
ПРОКУРОР: Оспорвам жалбата. Няма да соча доказателства.
Съдът счита делото за изяснено, поради което
1
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ И
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
ПРОКУРОР: Уважаеми съдии, моля да потвърдите
първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна. Мотивите на
първоинстанционния съд, касаещи фактите по делото и правната им
квалификация, са ясни и подробни и не следва да се приповтарят. В горния
смисъл, моля за Вашия съдебен акт.
АДВ. Ч.: Уважаеми окръжни съдии, от името на моя подзащитен, ще
Ви моля да постановите присъда, с която да признаете подзащитния ми за
невиновен по така повдигнатото обвинение по следните съображения: Аз
считам, че на първо място, от анализа на събраните по делото доказателства и
по начина на анализиране от първоинстанционния съд, се установява, че при
анализа на доказателствата в присъдата и мотивите си, е допуснал
процесуални нарушения. Какво имам предвид?
Продължавам да поддържам, че на първо място събраните гласни
доказателства са тълкувани превратно. Освен това, никъде в мотивите на
първоинстанционния съд не са обсъдени противоречията на събраните по
делото гласни доказателства, касаещи основните свидетели, за които се
твърди, че реално чрез тях е извършено съответното деяние, а именно: свид.
Б. и М., и от друга страна – и по отношение на служителката в заложната
къща.
На първо място, не случайно всички от тези гласни доказателствени
средства пред първоинстанционния съд бяха прочетени по реда на чл. 281 от
НПК и бяха приобщени към доказателствения материал именно поради
съществените си противоречия, и то не само формални, а относно самия
предмет на деянието, тъй като по отношение на състава на престъплението и
на посредственото извършителство, всички елементи на състава на
престъплението следваше да бъдат установени по един безспорен и
категоричен начин. Какво имам предвид?
Установи се пред първоинстанционния съд, че тези двама свидетели
тотално промениха хода на протеклите събития, а именно: за да оправдаят
своите неправомерни действия, дори промениха фактическата обстановка
така, както беше възприета в самия обвинителен акт и внесен пред
2
първинстанционния съд от представителя на държавното обвинение.
В своите показания на досъдебното производство – така, както е
възприето и в обвинителен акт, свидетелите са категорични, че в началото,
когато, ако приемем всичко за безспорно – така, както е станало – дори и
формално, когато моят подзащитен е отишъл при тях и ги е убеждавал те да
отидат и да заложат процесните пръстените, същите заявиха, че ги е попитал,
дали свид. Б. има лична карта и дали е осъждана, докато това нещо те го
отрекоха в съдебно заседание, като не можаха да дадат разумно обяснение,
защо тогава той ги е накарал те да заложат процесните пръстени, а не той. Не
можаха да дадат никакво разумно обяснение.
От друга страна – в досъдебното производство – така, както е
възпроизведено и в обвинителен акт, те заявиха, че преди да отидат в
процесната къща, където са заложили процесните 4 пръстена, те са обиколили
още 4 заложни къщи, като в първите заложни къщи пак са заложили пръстени
и там не е имало проблем. Реално се е установило, че са истински пръстените.
А в четвъртата къща, преди да отидат в тази къща, там собственикът на тази
заложна къща, според техните твърдения, е установил, че те са неистински и
ги е заплашил да с тръгнат, и че ще извика полиция. И въпреки всичко, ако
приемем, че към онзи първоначален момент, ако приемем, че е така, както те
казват в своите свидетелски показания, че вършат нещо нередно и са знаели и
са допускали, че пръстените са неистински, т.е. към момента, когато вече са
отишли да заложат процесните пръстени, се установява, че те са знаели, че
тези пръстени, които те залагат, са неистински, т.е. че не са златни. Това
именно те промениха в своите свидетелски показания.
Отделно от това, свид. Б. на няколко пъти говореше, че няколко пъти се
е налагало да ходят при бащата на подсъдимия, тъй като полицаите са ги
карали, като не можа да даде разумно обяснение защо са ходили в къщата и за
какво полицаите са ги карали да ходят там, и започна да твърди, че
родителите на подсъдимия са започнали да я притискат да си променя
показанията, което обстоятелство пък беше отречено от съпруга й – свид. М.,
който заяви, че са ходили у родителите на подсъдимия, но по простата
причина, че бащата на подсъдимия го е карал да му даде пари то да си откупи
пръстените и да няма никакъв проблем. Но никога не е твърдял и той в своите
показания, че са го карали той да си променя показанията, за да може едва ли
3
не да бъде оправдан подсъдимия. Тоест, всички тези фактологии, по
отношение на основните факти, касаещи процесното дело, бяха
интерпретирани по съвсем различен начин от всеки един от свидетелите, така
че няма как да приемем ние за безспорно установено, че те действително
установяват действително протекли събития – така, както е приел в своите
мотиви първоинстанционния съд.
Тези проблеми се установяват и от показанията на Р.И. – служителка в
заложната къща, която първоначално в съдебно заседание изрично заяви, че
когато подсъдимият отишъл и дал пари, именно по препоръка на баща си, за
да откупи пръстените, за да може братовчед му да няма никакви проблеми с
правосъдието, е заявил, че тези пръстени не са негови, и че се опитват едни
полицаи, чрез тези хора, да го натопят. Впоследствие обаче, започва да
твърди нещо друго и на зададен от мен въпрос, продължаваше да твърди, че
пръстените не са негови и искат да го натопят, не можа да даде разумно
обяснение за промяната в своите показания. Тя заяви: „Мен това не ме
интересуваше. Аз просто исках само да взема парите, за да нямам аз
проблеми и аз да не ги връщам“, така че няма как първоинстанциония съд да
не приеме, че тази промяна в показанията на тази свидетелка не будят
заинтересованост по отношение на всички тези протекли събития и няма
заинтересованост по отношение на нея, лицето да бъде осъдено.
Както казах, тези неща в първоинстанционния съд въобще не са
обсъждани. От друга страна не е обсъдено и обстоятелството, че свид. Б. пред
нея е подписала заложен билет, в който има и декларация, с която е поела
съответната наказателна отговорност, като е декларирала, че процесните
пръстени са нейни и на съпруга й. Това въобще не беше обсъдено. Не бе
обсъдена и жалбата, която е подадена от Р.И. именно на процесната дата,
когато е установен съответния проблем, в която тя изрично заявява, че
действително пред нея Е.Б. е обявила, че пръстените са златни и са нейни и на
съпруга й.
Не бяха обсъдени и изисканите 2 бр. протоколи за изземване от
14.04.2021 г., от които се установява, тъй като свидетелите твърдяха и в съда,
и в досъдебното производство, че подсъдимият държал тези неистински
пръстени в жабката на автомобила си и в къщата си. Именно в тази насока са
извършени тези претърсвания и изземвания, но такива неща не се установиха.
4
Недоумение буди и това, как тези свидетели са запомнили последната
къща, в която са заложили пръстените, но не помнят другите къщи, в които са
залагали първоначалните пръстени, които първоначално уж били истински, и
в тази другата къща, от която са изгонени от другото лице.
Тъй като във връзка с техни твърдения за посещение на други къщи,
беше изискана официална справка от РУ – Пазарджик, дали от тази дата има
оплаквания от други заложни къщи, дали са залагани такива неистински
пръстени, установи се, че няма такива обстоятелства. В нито една друга
заложна къща не е имало каквито и да било проблеми.
В тази насока, пред първоинстанционния съд поставих въпроса: Дори и
да приемем формално това, което казват, че е истина, може ли да изключим
варианта, ако приемем, че е така, както те твърдят – че една част от
пръстените, които са дадени – тези, които са дадени от подсъдимия – са
истински, а пък другите пръстени, които са заложени в тази другата –
процесната къща – можем да приемем, че са техни. Това няма как да го
изключим, защото няма как да бъде отречено, и не беше установено нещо
друго в друга посока.
Отделно от това, показанията на Р.И., която е била в процесната къща, и
която е взела пръстените – единствено са преки свидетелски показанията само
по отношение на тези обстоятелства, но за договорка между подсъдимия и
другите двама свидетели за това, че той ги е накарал да отидат да заложат
тези пръстени, както и да установят, че той им ги е предал, тя не може да бъде
свидетел в тази насока. Ако приемем, че нещо косвено с поведението на тези
двама свидетели се установява, това пак са косвени доказателства – не са
преки доказателства, които след като първоначалните доказателства на
другите двама свидетели, за които се твърдят, и които са преките
извършители – безспорно са дискредитирани и се установява абсолютна
тяхна заинтересованост от тяхна страна, няма как само на тези косвени
доказателства, които не са подкрепени с други преки доказателства или други
множество убедителни косвени доказателства, да приемем за безспорно, че е
установено авторството на процесното деяние.
Аз продължавам да твърдя, че това авторство не е установено по
безспорен и категоричен начин – така, както се изисква от разпоредбите на
НПК.
5
От друга страна, което според мен налага промяна по отношение на
фактическите изводи относно авторството на деянието, на второ място
продължавам да твърдя, че дори и ако приемем от формална гледна точка, че
това, което казват тези свидетели – така, както е внесено обвинението по този
ред на извършване, чисто формално за мен тази присъда е постановена при
нарушение на материалния закон, защото безспорно посредствен извършител
може да бъде и пълнолетно наказателно отговорно лице, обаче
разместителния критерий в случая е именно съзнанието, при което те са
извършили съответното разпореждане с тези вещи.
В случая, фактите, които така подредени, както се установяват в
обективната действителност, самите тези лица – свид. М. и свид. Б. - са имали
абсолютна всякаква представа, че тези неща са се случвали по този определен
начин, т.е. в тях не е имало невярна представа за случилото се. Или, ако
приемем, че в един момент първоначално, когато са взели тези неистински
пръстени, за които те твърдят, с оглед действията, както те твърдят, че
подсъдимият ги е питал, имат ли лична карта, тя осъждана ли е (тъй като тя не
следва да има проблеми с правосъдието, тя ще ги заложи тези пръстени) са
допускали, че те са неистински, впоследствие към момента, когато са отишли
и са заложили тези процесни пръстени в заложната къща, преди това те са
били в друга заложна къща, където собственикът на тази заложна къща ги е
уверил, че те са неистински, даже ги е изгонил и им е казал, че ще си имат
проблеми с полицията, и те не случайно казаха в съдебно заседание, че след
този случай затова са казали в последствие повече да ходят да залагат
пръстени в други заложни къщи, както той ги е карал, но тук промениха,
обаче, хода на събитията, за да оправдаят своето поведение – че това била
последната заложна къща, докато и в обвинителен акт, както е записано, че
това е предхождащата заложна къща преди да заложат тези процесни
пръстени и накити, така че не можем да възприемем, с оглед поредицата от
тези събития, че в тях има обективни основания за тази тяхна субективна
увереност, че те не са знаели, че тези пръстени не са златни. Тоест, тази
поредица от действия ни води до единствения извод, че реално, когато те са
заложили тези пръстени в заложната къща, са знаели, че са неистински.
Въпреки всичко са декларирали в декларацията в заложния билет, че това са
златни пръстени и са тяхна собственост, и въпреки всичко са ги дали и са
взели пари, така че в случая няма как да приемем с оглед и на базата на тези
6
доказателства по делото, че се касае за посредствено извършителство. Тук
може да говорим чисто формално за съизвършителство и на трите лица, но
няма как от наказателно-правна гледна точка чисто материално да приемем,
че се касае за посредствено извършителство. С оглед на тези неща, аз Ви моля
за Вашия съдебен акт.
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА на подсъдимия Ж.: Поддържам
казаното от моя адвокат. Абсолютно не съм виновен с ръка на сърцето. Нищо
общо нямам с това. Татко ме накара просто да ходя да върна тези пари на
заложната къща. От връщането на тези пари станах виновен. Просто и аз не
знам в какъв филм се вкарах.
ПОСЛЕДНА ДУМА на подсъдимия Ж.: Искам справедливост.
Съдът се оттегли на тайно съвещание, след което обяви на страните, че
ще се произнесе с решение в законоустановения срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:55 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7