Р Е Ш Е Н И Е
№261140/1.4.2021г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и първа година,
проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Даяна Петрова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело №12571 по описа на Варненски районен съд за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е
образувано по предявени обективно и кумулативно съединени искове с правно осн. чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД
от И.С.Х., ЕГН ********** *** срещу „Д.Г.“ ООД, *** за осъждане на ответника да
заплати сумата от 9500 лева
незаплатена главница по договор за паричен заем от 01.10.2019г., както и сумата
от 48,42 лева договорна лихва върху
дължимата главница, за периода 01.10.2019г.-01.10.2020г., ведно със законната
лихва върху главницата считано от депозиране на исковата молба в съда –
06.10.2020г. до окончателно изплащане на задължението.
В исковата молба се излагат
твърдения, че страните са обвързани по договор за паричен заем, по силата на който
ищцата в качеството й на заемодател е предоставила на ответното дружество
сумата от 9500 лева при уговорка същата да бъде върната в срок до 01.10.2020г.
Твърди, че страните са постигнали и уговорка да бъде заплатена договорна лихва
в размер на 0,5 % годишно. Сумата предмет на договора за заем е предадена на
ответника на датата на сключване на договора, което обстоятелство било посочено
в последния. В уговореният срок заетата сума не е била върната от
заемополучателя.
В срока по чл. 131 ГПК е
депозиран писмен отговор от ответника, с който предявеният иск се оспорва по
основание и размер. Излагат се възражения, като се сочи, че сумата от 9500 лева
не е получавана от ответника, не е постъпвала в касата на дружеството или по
негова банкова сметка. *** на ответника. Оспорва верността на договора за
паричен заем по отношение на страница първа от договора. Намира тази страница
за подменена. Не оспорва авторството на положения подпис на страница втора от
договора за заем.
В евентуалност излага възражения,
че за последяваща договорка между страните, съобразно която ищцата е придобила
дял от капитала на дружеството на стойност от 6300 лева, от общия капитал от
21000 лева, поради което процесната сума от 9500 лева не се дължи от
ответника.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Представен по делото е
договор за заем от 01.10.2019г., по силата на който ищцата в качеството й на
заемодател предоставя на ответното търговско дружество, като заемополучател сумата от 9500 лева, при уговорен краен срок
за връщане на заетата сума на 01.10.2020г. Страните са уговорили и размер на
дължимата договорна лихва в размер на 0,5% годишно върху размера на дължимата
главница.
Представен по делото е
договор за продажба на дружествени дялове с нотариална заверка на подписите и
съдържанието рег. № 5336, №5337, том 2, акт 61 от 29.06.2020г. по описа на
нотариус К.К. с район на действие ВРС, с който Р.Д.И.
в качеството й на управляващ и представляващ търговското дружество продава на
ищцата 6300 дяла, на обща стойност от 6300 лева от капитала на ответното
търговско дружество.
При тази установеност на фактите, съдът възприе следните
правни изводи:
Договорът за
заем е реален, каузален и неформален - за валидността му не е необходимо
спазването на някаква форма - той ще
произведе действие, но с оглед доказване
сключването на договор за заем над
5 000 лв. е необходима
писмена форма, тъй като нормата
на чл. 164, ал.
1, т. 3 ГПК не допуска
свидетелски показания за стойност над
5 000 лв.
Съобразно правилата за
разпределение на доказателствената тежест, в тежест на ищеца е да установи, че
между страните е налице валидно сключен договор за заем, съответно че сумата
предмет на договора е предадена на заемополучателя.
От представения по делото договор
за наем от 01.10.2019г. съдът приема, че между страните е възникнало надлежно
валидно облигационно правоотношение, по силата на което ищцата в качеството й
на заемодател е предоставила на ответника сумата от 9500 лева. Страните са
уговорили, че заетата сума следва да бъде върната в срок до 01.10.2020г., като
размера на уговорената договорна лихва е определен от страните по договора в
размер на 0,5 % върху главницата. От съдържанието на разпоредбата на чл.2 от
договора съдът приема, че сумата от 9500 лева, предмет на посочения договор за
паричен заем е предадена от ищцата на ответника, доколкото изрично страните са
придали на съдържанието на посочения текст от договора характер на разписка, с
която се установява задължението на заемодателя по процесния договор. При така
изложеното съдът приема, че страните са обвързани по валидно облигационно
правоотношение, като и че ищцата е изправна страна по него, като е предала на
ответника сумата предмет на договора за заем. Към момента на депозиране на
исковата молба в съда падежа на задължението по договора е настъпил.
Съобразно разпределението на
доказателствената тежест, то ответникът следва да докаже, че заетата сума е
върната в рамките на уговорените между страните срокове. По делото такива
доказателства липсват, от което следва и извода, че ответното дружество не
доказа изпълнение на задълженията си по договора за паричен заем.
За пълнота на изложението и с
оглед поставените в отговора на исковата молба възражения ответника, съдът
посочва следното:
Ищецът представяйки процесния
договор за заем, в който се обективира и разписка за предаване на процесната
сума доказа изпълнение на задълженията си. Съдът даде възможност на ответника
да оспори тези положителни за ищцовата страна факти, като уважи искането на
ответника и назначи съдебно – счетоводна експертиза при поставени от страната
задачи, включително и при служебно формулирани такива. Въпреки допуснатото
доказателствено искане страната не представи доказателства за внесен депозит,
поради което назначената съдебно – счетоводна експертиза бе заличена, при което
възраженията на ответника за непостъпване на процесната сума по негова сметка
останаха недоказани. Предвид това доказателственото значение на инкорпорираната
в договора за заем разписка за получена сума от 9500 лева следва да бъде
зачетено, при което следва да бъде направен извода, че заемодателя е предал
тази сума на ответника, която е получена от последния на 01.10.2019г., датата
на която е сключен процесния договор.
Съдът не споделя възраженията на
ответника, които са направени в отговора на исковата молба, съобразно които с
тази сума ищцата е придобила част от капитала на ответното дружество.
В действителност по делото от ищеца е
представен договор от 29.06.2020г., изготвен в предвидената от закона форма, с
който ищцата придобива 6300 дяла от капитала на ответника, за сумата от 6300
лева. От представените по делото писмени доказателства не се установи, че
заетата близо една година по-рано сума от 9500 лева да е послужила за заплащане
на придобития дялов капитал в ответното дружество. При тълкуване по правилата
на чл. 20 ЗЗД съдържанието на самия договор от 29.06.2020г., такъв извод също
не може да бъде направен. Изрично в последния се сочи, че към датата на
сключване на договора ищцата е заплатила сумата съставляваща стойност на
придобития от нея дялов капитал в ответното дружество, без същевременно да е
включена клауза, която препраща към процесния договор за паричен заем, от която
клауза съдът да направи извод в посока изложените от ответника възражения. Следва
да се посочи, че доказване на действителното съдържание на писмени съглашения,
в които страната, която е поискала свидетели е участвала следва да бъде
допуснато само и единствено в хипотезата на чл.164, ал.2 ГПК, а т.е. тогава,
когато насрещната страна изрази съгласие
за това, което съгласие от страна на ищеца в хода на съдебното производство не
бе дадено. При тези съображения съдът намира, че изложените в отговора на
исковата молба възражения от ответника останаха недоказани, съответно ответното
дружество не доказа и изпълнение на задълженията си по процесния договор, при
което предявеният иск се явява основателен.
Ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца сумата от 9500 лева
незаплатена главница по договор за паричен заем от 01.10.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от депозиране на исковата молба в съда
– 06.10.2020г. до окончателно изплащане на задължението.
Страните са уговорили, че заетата
сума се предоставя на ответника срещу задължение на последния да заплаща
уговорена договорна лихва в размер на 0,5%
на годишна база върху заета сума. С получаване на сумата за ответника
възниква задължението за заплащане на договорната лихва, която се дължи до
срока на действие на договора. Сумата е предадена на датата на възникване на
заемното правоотношение – 01.10.2019г., като падежа е уговорен на 01.10.2020г.
За този период се дължи и договорна лихва, която съдът служебно изчисли с
помощта на програмен продукт „А.Ф.“, и която лихва върху главницата от 9500
лева възлиза на 47,66 лева. За този размер предявеният иск за присъждане на
договорна лихва следва да бъде уважен, като за разликата над този размер до
пълно предявеният размер от 48,42 лева претенцията следва да бъде отхвърлена.
По отношение на разноските:
С оглед изходът на спора в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски съразмерно
уважената част на предявените искове или сумата от 1229,90 лева, на осн. чл.
78, ал.1 ГПК.
Ответникът не е представил
доказателства за сторени разноски, поради което съдът не се произнася за
такива, с оглед съразмерно отхвърлената част на претенцията за договорна лихва.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
Осъжда „Д.Г.“ ООД, *** да заплати на И.С.Х., ЕГН **********
*** сумата от 9500 (девет хиляди и петстотин) лева незаплатена главница по
договор за паричен заем от 01.10.2019г., както
и сумата от 47,66 (четиридесет и
седем лева и 66 ст.) лева договорна лихва върху дължимата главница, за
периода 01.10.2019г.-01.10.2020г., като отхвърля предявеният иск за
договорна лихва, в частта за разликата над уважения
размер от 47,66 лева до пълно предявеният размер от 48,42 лева, ведно със
законната лихва върху главницата считано от депозиране на исковата молба в съда
– 06.10.2020г. до окончателно изплащане на задължението, на осн. чл. 240 ЗЗД и
чл. 86 ЗЗД.
Осъжда „Д.Г.“ ООД, *** да заплати на И.С.Х., ЕГН **********
*** сумата от 1229,90 (хиляда двеста
двадесет и девет лева и 90 ст.) лева съдебно-деловодни разноски съразмерно
уважената част на предявените искове, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване с въззивна жалба
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :