№ 153
гр. Видин , 13.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ ГО в публично заседание на осми
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Милена Ст. Стоянова
при участието на секретаря Милена С. Евтимова
като разгледа докладваното от Милена Ст. Стоянова Гражданско дело №
20211320100878 по описа за 2021 година
Делото е образувано по искова молба от „ДЕЛТА КРЕДИТ“АДСИЦ – София, чрез
юрисконсулт И. З. против М. СТ. СР. от с. ******, с която е предявен установителен иск с
правна квалификация чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД и чл. 99 от ЗЗД.
Твърди се от ищеца, че на 03.03.2015г. между Банка ДСК ЕАД като кредитор и
ответника като кредитополучател, е сключен договор за стоков кредит № 85691, съгласно
който банката му е предоставила стоков кредит в размер на 824.77 лева за
закупуване/заплащане на стоки от търговец „Технополис България“ЕАД със срок на
издължаване от 18 месеца, заедно с начислените договорни лихви разсрочено, на
ежемесечни анюитетни вноски, всяко от които в размер на 58.19 лева, при падеж – 28- мо
число на месеца, за който се отнасят и последна изравнителна в размер на 52.76 лева и
падеж – 03.09.2016г. Поддържа се, че кредитът е усвоен на 03.03.2015г. безкасово, по сметка
на търговеца, от когото са закупени стоките, след получаване на оригиналните документи в
банката за сключения договор за продажба.
Посочва се също, че в срока на договора, кредитополучателят не е изпълнявал
коректно задълженията си да погасява кредита, поради което и към 25.01.2016г. – датата на
прехвърляне на вземането, дължимата от него сума възлиза на 1014.17 лева и включва
784.77 лева – главница, за периода от 28.03.2015г. до 03.09.2016г., 214.51 лева – договорна
лихва за периода от 02.04.2015г. до 03.09.2016г. вкл. и 14.89 лева – наказателна лихва за
периода от 14.05.2015г. до 25.01.2016г. вкл.
Твърди се, че с Договор за продажба на вземания от 25.01.2016г. и Приемо-
предавателен протокол към него „Банка ДСК“ЕАД е прехвърлила на ищцовото дружество
1
вземания по договори за кредит на физически лица, измежду които е и вземането срещу
ответника. Поддържа се, че длъжникът е уведомен за извършената цесия. На 03.09.2016г. е
настъпил крайният падеж по договора, поради което и вземането е станало изискуемо.
Ищцовото дружество е подало заявление за изпълнение по чл. 410 от ГПК, за което е
образувано ч.гр.д. № 889/2019г. по описа на РС – Видин и е издадена заповед за изпълнение,
но връчването на длъжника е станало при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и поради това
ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на настоящия установителен иск.
Иска се съдът да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на
ищцовото дружество сумата от 1014.17 лева, включваща сумата от 784.77 лева – главница,
за периода от 28.03.2015г. до 03.09.2016г., сумата от 214.51 лева – договорна лихва за
периода от 02.04.2015г. до 03.09.2016г. вкл. и сумата от 14.89 лева – наказателна лихва за
периода от 14.05.2015г. до 25.01.2016г. вкл.,ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението в съда до окончателното плащане. Претендират се
разноските по заповедното производство и по настоящото производство.
Ответникът, редовно уведомен, не е подал отговор на исковата молба в указания
едномесечен срок, нито е направил искане за събиране на доказателства, нито е ангажирал
такива. Редовно призован, не се е явил в с.з., нито е направил искане делото да се гледа в
негово отсъствие.
Ищцовото дружество, чрез упълномощен процесуален представител, на основание чл.
238, ал. 1, във вр. с чл. 239 от ГПК, е направило искане за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника.
Съдът намира, че в случая са налице предпоставките на чл. 238 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение, тъй като ответника не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се е явил в първото заседание по делото, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие и ищецът е поискал постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника. Освен това, съгласно изискванията на чл. 239 от
ГПК, на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа
и от неявяването им в съдебно заседание; искът е вероятно основателен с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, поради което
съдът постановява настоящото решение, което се основава на наличието на предпоставките
за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът приема, че претендираните права по настоящото дело произтичат от
облигационни отношения между първоначалния кредитор Банка ДСК ЕАД и ответника по
силата договор за стоков кредит № 85691/ 03.03.2015г., съгласно който банката е
предоставила стоков кредит на ответника за закупуване на стоки. Кредитът е следвало да се
изплати по уговорен погасителен план. С Договор за продажба на вземания от 25.01.2016г.
и Приемо-предавателен протокол към него „Банка ДСК“ЕАД е прехвърлила на ищцовото
2
дружество вземания по договори за кредит на физически лица, измежду които е и вземането
срещу ответника. Длъжникът е уведомен за извършената цесия с получаване на препис от
исковата молба. На 03.09.2016г. е настъпил крайният падеж по договора, поради което и
вземането е станало изискуемо. Назначената и приета по делото съдебно – икономическа
експертиза потвърждава дължимостта на исковите суми.
С оглед на горното, настоящият съдебен състав намира предявените искове за
основателни и доказани и като такива ще следва да бъдат уважени, като по отношение на
ответника ще следва да бъде прието за установено, че дължи на ищцовото дружество сумата
от 1014.17 лева, включваща сумата от 784.77 лева – главница, сумата от 214.51 лева –
договорна лихва за периода от 02.04.2015г. до 03.09.2016г. вкл. и сумата от 14.89 лева –
наказателна лихва за периода от 14.05.2015г. до 25.01.2016г. вкл.,ведно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда до окончателното плащане.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът ще следва да
бъде осъден да заплати на ищеца разноски по производството за платена държавна такса в
размер на 125.00 лева, за вещо лице в размер на 100.00 лева, както и на основание чл. 78, ал.
8 от ГПК, ответникът ще следва да бъде осъден да заплати и разноски в размер на 100.00
лева – юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът ще следва да бъде осъден да заплати и разноски по заповедното
производство за платена държавна такса в размер на 25.00 лева, както и за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150.00 лева.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на М. СТ. СР. с ЕГН ********** с адрес: с.
******, че дължи на „ДЕЛТА КРЕДИТ“ АДСИЦ със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Христофор Колумб № 43 с ЕИК *********, представлявано от Г. А. Г. по
издадена заповед № 699-РЗ от 29.03.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК по ч.гр.д. № 889/2019г. по описа на РС- Видин за вземане по Договор за стоков
кредит № 85691/ 03.03.2015г. сумата от 1014.17 лева, включваща сумата от 784.77 лева –
главница, сумата от 214.51 лева – договорна лихва за периода от 02.04.2015г. до 03.09.2016г.
вкл. и сумата от 14.89 лева – наказателна лихва за периода от 14.05.2015г. до 25.01.2016г.
вкл.,ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда
– 25.03.2019 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА М. СТ. СР. с ЕГН ********** с адрес: с. ****** да заплати на „ДЕЛТА
КРЕДИТ“ АДСИЦ със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Христофор Колумб
№ 43 с ЕИК *********, представлявано от Г. А. Г. разноски в исковото производство в общ
размер на 325.00 лева и разноски в заповедното производство в общ размер на 175.00 лева.
3
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се изпрати на страните.
В едномесечен срок от връчването му, страната, срещу която то е постановено
може да поиска неговата отмяна пред въззивния съд.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
4