Р
Е Ш Е Н И Е № 165
гр. Пловдив, 20.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ИСКОВО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-ти
граждански състав, в открито заседание на пети февруари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: МАРИЕТА БЕДРОСЯН
при участието на секретаря
МАРИЯ ПЕЕВА, като разгледа докладваното от съдията т.д.№ 420 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Ищецът Д.И.Д., ЕГН **********,***,
със съд. адрес:***, чрез адв. Р.М., е предявил срещу ответника Б.В.И.Г.иск по
чл. 432, ал.1 от КЗ за обезщетяване на неимуществени вреди в размер на
50 000 лв., причинени от смъртта на неговия брат А.Я.Н., ЕГН **********,
при ПТП на **** г., ведно със законната лихва, считано от ***** г. до
окончателното плащане, както и направените по делото разноски.
Твърди, че на **** г. на пътя гр. **** – с. ****
водачът на лек автомобил „*****“ с рег.№ ***** – И.Т.И., загубил контрол над
автомобила, напуснал пътното платно и катастрофирал в крайпътно дърво. При ПТП
е причинена смъртта на пътника в лекия автомобил А.Я.Н., който е брат на ищеца.
По случая е образувано ДП № ***/*** г. на РУП – *****, което е прекратено на
основание чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК, поради смъртта на дееца.
Вследствие на инцидента ищецът претърпял значителни
психически болки и страдания от трагичната загуба на своя брат, изразяващи се в
безсъние, безапетитие, тревожност, вглъбеност. От раждането си двамата братя са
живели и израснали заедно, подкрепяли са се взаимно и разчитали винаги един на
друг. Те изградили помежду си трайна и дълбока емоционална и духовна връзка,
като отношенията им се основавали на разбирателство, братска любов, уважение и
взаимопощ.
Към момента на ПТП лекият автомобил „*****“ с рег.№ ****,
е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното
дружество Б.В.И.Г.обективирана в застрахователна полица № ********, със срок на
валидност ***** г. - ****** г.
Ищецът в качеството му на увредено лице – брат на
починалия А.Я.Н., е поискал на ***** г. от застрахователното дружество да му
заплати обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, като до
момента такова не е определено и заплатено.
Ето защо, моли съда на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ да осъди ответника в качеството му на
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ да му заплати обезщетения
за претърпените от него неимуществени вреди - душевни болки и страдания,
причинени от смъртта на неговия брат А.Я.Н. при ПТП на **** г., в размер
на 50 000 лв., ведно със законната лихва, считано от ***** г. до
окончателното плащане, както и адвокатско възнаграждение на адв. Р.М. по чл.
38, ал. 2 от ЗАдв.
Подробни съображения в
тези насоки излага в исковата молба, в допълнителната искова молба и в писмена
защита по съществото на спора. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени и
гласни доказателства и комплексна експертиза.
Ответникът Б.В.Г.И.- ***, пл. ****, ЕИК *****, чрез Гл. юрисконсулт А. Б., е подал отговор, в който заявява, че
предявеният иск е допустим, но го оспорва изцяло по основание и по размер.
Не оспорва наличието на
валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП по цит.
застрахователна полица, но твърди, че не е изяснен механизма на ПТП, като водач
на катастрофиралия лек автомобил „******“ е бил именно брата на ищеца – А.Я.Н.,
а не И.Т.И.. Твърди също, че пострадалият не е бил с правилно поставен
предпазен колан, както и че ищецът не попада в кръга на лицата, имащи право на
обезщетение.
Счита претендираното
обезщетение за силно завишено по размер и противоречащо на принципа за
справедливост и на практиката на съдилищата, съгласно чл. 52 от ЗЗД, както и
многократно надвишаващо лимита на отговорността, посочен в § 96 от ПЗР на КЗ.
Оспорва и претенцията за
лихви, като такива се дължат не от датата на деликта, а съгласно чл. 497 от КЗ.
Твърди, че е налице и забава на кредитора по отношение на плащането.
Ето защо, моли съда да
отхвърли изцяло иска или той да се уважи само частично, като се вземе предвид
степента на съпричиняване на вредите от страна на пострадалия, ведно с
присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Подробни съображения в
тези насоки излага в отговора, в допълнителния отговор и по съществото на
спора. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени доказателства и
експертиза.
Съдът, като прецени процесуалните
предпоставки за допустимост на предявения иск, събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните,
съгласно чл. 235 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
От събраните по делото писмени доказателства –
Констативен протокол за ПТП № ***** г., ведно с план-схема; Протокол за оглед
на местопроизшествие от **** г. и фотоалбум, както и Постановление за
прекратяване на нак. производство от ***** г. по ДП № ***** г. на РУ на МВР - *****,
пр.пр.№ ***** г., ОП – Пловдив, се установява, че на ***** г. на път *****, в
района на **** в участъка между селата **** и ****, област ****, водачът на лек
автомобил „*****“ с рег.№ **** – И.Т.И., ЕГН **********, нарушил правилата за
движение по чл. 21 от ЗДвП, като при ограничение на максималната скорост от 90
км./час е управлявал процесния лек автомобил с 142 км./час и в резултат на
голямата скорост загубил контрол над автомобила, който напуснал платното за
движение, след което последвал удар в крайпътно дърво и последващ втори удар в
друго крайпътно дърво, в резултат на което водачът И. И. и четиримата му
спътници – А. С. Б., А.Я.Н., Р. С. Д. и З. С. Д., починали на място, а
образуваното наказателно производство по ДП № **** г. на РУ на МВР – ***** е
прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК, поради смъртта на дееца И.Т.И..
От представените удостоверение за съпруга и родствени
връзки на ищеца Д.И.Д. с изх.№ ***/**** г. от Кметството – с. ****, община *****,
област ****; удостоверение за раждане № ***/***** г. на А.Я.Н., ЕГН **********, издадено въз основа на Акт за раждане № ****/*****
г. на ОНС – *****, и удостоверение за раждане на Д.И.Д., ЕГН **********,
издадено въз основа на Акт за раждане № ***/**** г. на Община *****, се установява, че починалия на ******
г. А.Я.Н., ЕГН **********, е едноутробен брат на ищеца.
Според представените удостоверения за настоящ адрес изх.№
****/***** г. на Община ******* и изх.№ ***/***** г. на Кметството – с. *****, А.Я.Н., ЕГН **********, е имал от ****** г. регистриран настоящ адрес ***.****
г. – в същото село, на ул. *****№ **.
Ищецът Д.И.Д., ЕГН **********,
е имал регистриран настоящ адрес ***, видно от удостоверение за настоящ адрес
изх.№ ***/*** г. на Община ******.
В съдебно заседание на
21.11.2019 г. е направена констатация по личната карта на ищеца Д.И.Д. с № ********,
издадена на ******** г., че в същата е посочен постоянен адрес ***.
Няма спор между страните
по делото, че към датата на ПТП ****** г., лекият автомобил „******“ с рег.№ ******, е имал валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество Б.В.И.Г.обективирана
в застрахователна полица № ***/*****, със срок на валидност ***** г. - ***** г.
На ****** г. ищецът е
подал молба вх.№ ****/***** г. до ответното дружество за заплащане на
обезщетение за претърпените от него морални болки и страдания вследствие на
смъртта на неговия брат А.Я.Н. при процесното ПТП на ****** г. в размер на
150 000 лв., като с писмо изх.№ ***/****** г. е получил отказ от
застрахователното дружество.
От заключението на комплексната съдебно-медицинска
и авто-техническа експертиза, изготвена от вещите лица д-р М.К.Б., д.м., и инж.
С.К.М., което съдът възприема като компетентно, безпристрастно изготвено и
неоспорено от страните, се установява, че процесното ПТП на ***** г. е
настъпило на хоризонтален и равен участък от пътя в зоната на десен завой, при
движение през деня, при добра видимост на дневна светлина. Платното за движение
има две ленти с единична прекъсната линия, без данни за пътни знаци.
Най-вероятен от техническа гледна точка е следният
механизъм на процесното ПТП:
Лекият автомобил „******“ с рег.№ ******, управляван от
водача И.Т.И., се е движел по платното за движение на пътя с. ***** – гр. *****
преди разклона за с. ***** в посока от юг на север, като скоростта му
непосредствено преди ПТП е била около 142 км./час. При преминаване през десен
завоя на пътя, водачът е навлязъл със скорост под критичната, но по-голяма от
комфортната, и е загубил контрол над лекия автомобил, който е напуснал платното
за движение от ляво, след което се е ударил в дърво. От удара автомобилът се е
разделил на две части, като предната част е продължила движението си и се е
ударила в следващото дърво.
Основна причина за настъпилото ПТП е, че водачът И.Т.И. е
навлязъл в десния завой с технически несъобразена скорост от 142 км./час,
поради което е загубил контрол над автомобила, като е нямал техническа
възможност да избегне удара в първото дърво. При движение със скорост по-малка
от 90 км./час той би имал възможност да избегне произшествието чрез безопасно
екстремно спиране.
В резултат на ПТП лекият автомобил „******“ е напълно
разрушен и разделен на две части, поради което „изпадане“ на пострадалия А. Н.
от автомобила няма, тъй като след първия удар и разделянето на купето то няма
вътрешна и външна част, а пострадалият се намира до разрушените части на
автомобила. Процесният лек автомобил е оборудван с предпазни колани на всички
места, но не може да се определи дали
пострадалия А. Н. е бил с поставен предпазен колан. Ударът в първото дърво за
лекия автомобил е бил страничен (в тавана), като изпитания при страничен удар
се правят при скорост 64 км./час, а изпитания за удар в тавана не се правят.
При скорост на автомобила от 142 км./час и удар в тавана предпазните колани
нямат практическа стойност.
Причината за смъртта на пострадалия А.Я.Н. при процесното
ПТП е тежка черепно-мозъчна травма, с разрушаване на мозъчното вещество и гръдна
травма с травматично прекъсване на аортата и разкъсване на дясното предсърдие с
масивен кръвоизлив в гръдната кухина – тежки травматични увреждания на жизнено
важни органи, несъвместими с живота.
Всички травматични увреждания са причинени по механизма
на удар с или върху тъп предмет, с голяма кинетична енергия и са получени при
автомобилна травма вътре в купето на лекия автомобил. Травматичните увреждания
са прижизнени и са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилата смърт на А.
Н.
По делото са разпитани свидетелите С. М. Н. – съпруга на
ищеца, и А. Е. И., показанията на които съдът кредитира като логични,
последователни и непротиворечиви, по при условията на чл. 172 от ГПК, предвид
близката родствена връзка с първата свидетелка и само частично, доколкото не
противоречат на събраните писмени доказателства относно адресната регистрация
на двамата братя.
От показанията на свид. Н. се установява, че тя и
съпругът ѝ Д. научили за смъртта на неговия брат А. на ***** г. от
родителите им – „казаха, че с А. е
станала катастрофа и че е мъртъв. Дойдоха с рев, Д. започна и той да плаче.
Съпругът ми беше в безизходица, защото той и брат му А. са израснали заедно,
заедно са учили, в една къща живяхме, не бяха се разделяли преди това.
Живеем с мъжа ми Д. *** и А.
живееше в същата къща, на същия адрес. В тази къща живеем всички заедно от ****
г., когато се оженихме с Д., като едно домакинство. А. и Д. имаха две години
разлика. А. беше с две години по-голям от Д.. Двама братя бяха в много добри
отношения, много добре се разбираха по между си. Аз също много добре се
разбирах с А.
Заедно общо се грижехме за разходите
в домакинството, А. работеше, плащаше тоци. Откакто почина А. Д. пое вече и
децата на А. като свои, А. има 5 деца. Съпругата и 5 деца на А. и досега
продължават да живеят заедно с нас в къщата в с.******. Когато А. почина имаше
4 деца, но жена му беше бременна и след това се роди петото им дете, сега е към
** години. Общо заедно се грижим всички за децата, те знаят Д. като свой баща,
малката се казва А.М., тя като гледа чичо си и смята, че е той е неин баща,
защото не е виждала своя, казва му тате, хвърля се да го прегръща, качва се в
колата му, не може да разбере, че той не е неин баща. Д. се отнася много добре
с децата на брат си А., изкарва ги на разходка, много добре се грижи за тях,
купува им раници, химикали, тетрадки, каквото е нужно за училище. Две от децата
на А. ходят на училище, а две от тях ходят на детска градина. Майка им не
работи. Ние с Д. имаме две деца и те живеят заедно с братовчедите си, в същата
къща. Когато А. беше жив помагаше на Д. и на нас, като семейство, по всякакъв
начин и Д. му помагаше, когато А. имаше нужда.
Д. сега се чувства много
самотен, в безизходица. В момента той се грижи за всички нас. Д. като разбра за
катастрофата не можеше да повярва какво се е случило, каза „Това не може да е
вярно, брат ми не е починал!”, плачеше много и не можеше да повярва, казваше че
това не е възможно. Д. не може да приеме загубата, все още брат му съществува
за него, само като гледа децата на А. и се сеща за брат си. Ходи често на
гробищата и на паметника, който е поставен, където беше катастрофата, там има
снимки. Ние поставихме паметника на гробищата и на мястото на катастрофата. Д.
помагаше с пари за паметниците. След смъртта на А., Д. се промени, преди това
беше много добре, много стабилен мъж, а сега не е на себе си, защото брат му
вече го няма. Д. си говори сам с него вика, крещи, гледа му снимките и плаче.
Преди това съпругът ми нямаше такива прояви, беше много сърдечен, преди това си
гледаше къщната работа, а сега е друг човек. Преди да почине А. се събирахме
заедно на празници, когато имаше някакъв семеен повод. На всеки един празник се
сещаме за него, той много ни липсва. Сега промяната е голяма и вече не
празнуваме така, както преди. Д. и досега не е забравил брат си.
Не мога да кажа дали някой от
нашето семейство живее на ул. „*****” № ***в с. ******, нито Д., нито А. са
живели някога на ул. „****”, ние живеем на ул. „***” №**.
Познавам А. и преди да се
оженим с Д., но тогава не бяхме толкова близки, откакто се оженихме с Д. бяхме
неразделни и с А.. Аз отидох да живея в къщата на двамата братя, които живееха
заедно. Когато аз се ожених за Д. и отидох да живея в тяхната къща, там живяха
А., жена му, децата им, майка му и баща му и Д..
Родителите на Д. са живи, майка
му се казва Я., а баща му И., те живеят и сега с нас в нашата къща. На А.
родителите са същите – Я. и И.. Знам, че А. няма друг баща, баща му е И., ако
баща му беше друг то цялото село щеше да знае. А. през цялото време докато беше
жив, беше заедно с нас, общуваше с Я. и И., наричаше ги майко и татко и всички
знаехме, че това са неговите родители.
Когато аз отидох да живея в
къщата на мъжа ми, А. имаше 2 деца - едното беше бебе, другото беше по-голямо.
Отношенията между двамата братя бяха много добри. Майката и бащата на мъжа ми,
когато можеха участваха в издръжката на семейството, те работеха към *****.
Повече редовна работа работеха Д. и А. и те издържаха къщата. В момента бабата
и дядото продължават да помагат на децата на А.
Паметника и погребението на А.
го платихме ние, цялото семейство участваше.
В къщата, в която живеем ние е
на два етажа, на втория етаж има четири стаи, долу има мивка и място, където се
храним. Аз и съпругът ми живеем в едната стая, А. с жена му живееха в другата
стая, свекърва ми и свекър ми бяха в третата и в четвъртата стая спяха децата,
а долният етаж всички заедно го ползвахме.“
От
показанията на свид. И., който е осъждан („прикрих
един приятел“) и „почти първи от
село, които отидохме на мястото на катастрофата“, се
установява, че „Д. и А.като деца се
разбираха, те са братя и се разбираха помежду си. Ние сме едно малко село и
всички сме постоянно заедно, в село има едно барче и няма къде да се ходи,
всички ходим там, поне по три пъти на ден съм виждал А.и Д., винаги са били
заедно.
Не знам точно улицата и
номера, но Д. и брат му живееха в една къща със семейството си. Освен Д., брат
му А.и техните семейства с децата, в тази къща живеят майката и бащата на Д. и
А.. Бащата им се казва И., а майка им се казва Я., И. е баща и на двамата. На А.презимето
му е Я., на името на майка му, защото не беше признат официално от баща си. И.
и Я. и двамата се грижеха за А., независимо, че носеше името на майка си. И. се
държеше с него като баща със син.
Половин час след като
катастрофата видях Д., за мен смъртта на А.беше шок мисля, че така беше и за Д..
Д. беше много зле, дойде при нас на мястото на катастрофата, но не ни пускаха
до колата, само разбрахме, че всички в колата са мъртви. Д. плачеше, беше
разстроен, прие много тежко смъртта на брат си, беше му много тежко, продължава
да му е тежко, заради смъртта на брат му, сега всичко остана на неговите ръце,
трябва да се грижи за седем деца, неговите и на брат му А. Д. ми е споделял, че
му тежи смъртта на брат му и че трябва да се грижи за тези седем деца.
Д. е женен поне от ** години,
а А.беше женен от преди това, поне от ** години. Откакто познавам Д. и А.те
живеят в тази къща, в която и сега живеят Д. и семейството на А., нямат друга
къща в с. ******, в тази все са живели. Майка им и баща им също са живели в
тази къща откакто ги знам. А.работеше заедно с мен в *******, а Д. и тогава, и
сега работи където има работа по полето, а сега работи и във фирма в *****. Баща
им И. се пропи, майка им Я. също работи и помага с каквото може.
А.и Д. имаха нормални братски
отношения.“
При така установените фактически обстоятелства, съдът направи
следните изводи от правна страна:
Предявеният иск
срещу ответното застрахователно дружество с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. т. 1 от ТР № 1 от 21.06.2018 г. на
ВКС по тълк.д.№ 1/2016 г. на ОСНГТК, е процесуално допустим,
а разгледан по същество е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Макар изложените в Постановление за прекратяване на нак.
производство от ***** г. по ДП № ***/**** г. на РУ на МВР - ******, пр.пр.№ ***/****
г., ОП – *****, фактически обстоятелства да не се ползват с доказателствена
сила в гражданското производство, каквато по аргумент от разпоредбите на чл.
300 от ГПК, респ. чл. 413 от НПК имат само влязлата в сила присъда на
наказателния съд или решението по чл. 78-а от НПК, от събраните по делото писмени доказателства – Констативен протокол за ПТП № **/*** г., ведно с
план-схема, и Протокол за оглед на местопроизшествие от ***** г., които са
официални свидетелстващи документи, както и от неоспореното заключение на
комплексната съдебно-медицинска и авто-техническа експертиза, се установява, че по повод на процесното
ПТП на **** г. е налице фактическият състав на непозволеното увреждане
по смисъла на чл. 45 и сл. от ЗЗД.
Налице е противоправно поведение от страна на
прекия причинител на деликта - водача на лекия автомобил „***“ с рег.№ ****,
- И.Т.И., ЕГН **********, който на ***** г. се е движел по пътя с. **** – гр. ****,
преди разклона за с. **** в посока от юг на север, със скорост от около 142
км./час и при преминаване през десен завоя на пътя загубил контрол над лекия
автомобил, който напуснал платното за движение от ляво, след което се ударил в
дърво и от удара автомобилът се разделил на две части, като предната част
продължила движението си и се ударила в следващото дърво, в резултат на което
водачът И. И. и четиримата му спътници – А. С. Б., А.Я.Н., Р. С. Д. и З. С. Д.
са починали на място, с което е нарушил правилата за движение по чл. 21 от ЗДвП
като при ограничение на максималната скорост от 90 км./час е управлявал
процесния лек автомобил с 142 км./час и в резултат на голямата скорост загубил
контрол над автомобила.
Със смъртта на пътуващия на предната дясна седалка пътник
А.Н- на ищеца Д.Д., който е негов едноутробен брат, са причинени неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени психически болки и страдания от
трагичната загуба, като законовата презумпция за виновността на дееца по чл.
45, ал. 2 от ЗЗД не е опровергана при условията на пълно и главно доказване от
страна на ответника.
Според комплексната
експертиза, налице е пряка причинно-следствена връзка между процесното
ПТП и настъпилата смърт на брата на ищеца - А.Я.Н.,
причинила на ищеца неимуществени вреди – психически болки и страдания,
вследствие на внезапната и жестока загуба на неговия брат А.
Недоказано и
неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия А.Н., тъй като от неоспорената комплексна
експертиза безпротиворечиво се установи, че поставянето на предпазен колан при
процесното ПТП е без значение.
Тъй като за управлявания от виновния водач И.Т.И., ЕГН **********, лек автомобил „*****“ с рег.№ *****,
е налице валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите с ответника Б.В.И.Г.обективирана в застрахователна полица № ******,
със срок на валидност ***** г. - ***** г., е налице
хипотезата на чл. 432, ал. 1 от КЗ,
съгласно която увреденото лице, спрямо
което застрахованият причинител на вредата е
отговорен, има право да иска обезщетение пряко от
застрахователя. Отговорността на застрахователя по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите” е функционално
обусловена и произтича от деликтната отговорност на застрахования - пряк
причинител на увреждането, като увреденото лице има право
да избере срещу кого от тях да насочи
претенциите си за обезщетяване на вреди от ПТП.
Спазена е процедурата по
чл. 498, ал. 3, вр.
чл. 496, вр. чл. 380 от КЗ, която предвижда специална допълнителна предпоставка
за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу застрахователя на ГО на
виновния водач – изтичането на 3-месечен рекламационен срок от сезирането на
застрахователя по реда на чл. 380 от КЗ за доброволно уреждане на отношенията
между пострадалия и застрахователя по повод заплащане на застрахователно
обезщетение, като разпоредбата на чл. 498, ал. 3 от КЗ изрично обвързва
допустимостта на прекия иск от наличието на започнала процедура по доброволно
уреждане на отношенията между пострадалите при ПТП и застрахователя по
задължителна застраховка „ГО на автомобилистите“ на виновния водач, каквато в
случая е налице, а след изтичане на 3-месечния рекламационен срок в полза на ищеца като увредено
лице е възникнало правото му на пряк иск срещу застрахователя на виновния
водач.
Ищецът обаче е извън кръга
на лицата, посочени в Постановление № ** от ***** г. и в Постановление № ** от *****
г. на Пленума на ВС, и за да е правоимащ по смисъла на т. 1 от ТР № 1 от ****
г. на ВКС по тълк.д.№ **** г. на ОСНГТК, следва да се установи наличие на
особена близост, която да е породила за него морални
болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и време нормално присъщите за
съответната родствена връзка, за да е
налице изключение от разрешението, залегнало в посочените постановления № **
г. и № ***г. на Пленума
на ВС - в случай на смърт право на обезщетение имат само
най-близките на починалия, в т.ч. неговите родители, съпруга и деца.
В традиционните за българското общество семейни отношения братята са част от най-близкия родствен и семеен кръг, като връзките между тях се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. В
конкретната
хипотеза от свидетелските показания се установи, че е била налице
изградена близка
емоционална връзка между ищеца и
пострадалия му брат А., която е обичайният случай с оглед на
традиционните за българското общество семейни отношения, поради което не е
налице изискването на цитираното ТР за изключителност на отношенията между тях.
Наред с това, от
приетите удостоверения за настоящи адреси и от направената констатация за
постоянния адрес на ищеца по лична карта се установи, че брат му А.има
регистриран настоящ адрес *** от ***** г., а от ***** г. – на ул. *** № **,
докато ищецът Д.Д. има регистриран настоящ адрес от **** г. в същото село на
ул. **** № **, а постоянният
му адрес от **** г. е в с. ****, ул. *** № *, поради което съдът
намира, че гласните доказателства относно съвместното живеене на двамата братя
в общо домакинство противоречат на писмените доказателства по делото, които не
са оспорени по предвидения за това ред по чл. 193 от ГПК.
Ето защо, не се
установи при условия на пълно и главно доказване изключителност на отношенията между двамата братя Д. и А.по смисъла на ТР № 1 от ****
г. на ВКС по тълк.д.№ ***** г. на ОСНГТК, различна от обичайната обич и
привързаност между тях, надхвърляща по интензитет и времетраене
нормално присъщите отношения за съответната родствена връзка.
Предвид гореизложеното
съдът намира, че ищецът Д.И.Д. не е
материалноправно легитимиран по смисъла на ТР № **/**** г. на ВКС
по тълк.д.№ ***** г. на ОСНГТК да получи обезщетение за
неимуществени вреди в резултат на смъртта на неговия брат А.Я.Н.
при
процесното ПТП на ***** г., наред или вместо неговите най-близки
роднини по смисъла на Постановление № ***/***** г. и
Постановление № ***/***** г. на Пленума на ВС,
тъй като между тях не са
се създали специални, особено близки, съзнателни и трайни отношения, различни
по интензитет и продължителност и неприсъщи на обичайните братски отношения на
взаимна обич, разбирателство, духовна и емоционална близост.
Ето защо, искът чл.
432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 52 от ЗЗД за обезщетяване на претърпените от ищеца Д.Д. неимуществени
вреди в резултат на смъртта при ПТП на ***** г. на неговия
едноутробен брат А.Я.Н., предявен срещу предпочетения ответник Б.В.И.Г.следва да се отхвърли като недоказан и неоснователен, поради липса на материалноправна
легитимация на ищеца.
Тъй като главният иск за
обезщетяване на вреди е недоказан и неоснователен, то и акцесорната претенция за лихви се явява неоснователна и следва да се отхвърли.
Ищецът следва да заплати на ответника на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК направените от него разноски по съд. производство в размер на
300 лв.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д.И.Д., ЕГН **********,***,
със съд. адрес:***, чрез адв. Р.М., срещу Б.В.Г.И.- София, пл. *****, ЕИК ******, иск по чл. 432, ал.1 от КЗ за обезщетяване на неимуществени
вреди в размер на 50 000 лв. (петдесет хиляди лв.), причинени от смъртта на
неговия брат А.Я.Н., ЕГН **********, при ПТП на ***** г., ведно със законната
лихва, считано от **** г. до окончателното плащане, както и искането за присъждане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. на адв. Р. М.,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Д.И.Д., ЕГН **********,***, със съд.
адрес:***, чрез адв. Р.М., да заплати на Б.В.Г.И.- София, пл. *****, ЕИК *****, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК общо сумата 300 лв. (триста лева) - съдебни разноски
за комплексна експертиза.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Апелативен съд – Пловдив в 2-седмичен срок от връчването му.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: …………………
/М. Бедросян/