Решение по дело №12260/2020 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр.София,04.05.2022 г.

 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на осемнадесети април  през две хиляди и двадесет и втора година в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА                                                                   

                                              ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА             

                                                            мл.с.СТОЙЧО ПОПОВ                                                   

при секретаря Цв.Добрева, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело 12260 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

     С решение №184395 от 25.08.2020 г. по гр.д. №65482/19 г., СРС, ГО, 53 с-в ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ на основание чл.422 ТПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. е чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, Б.Й.Д., ЕГН **********, дължи на „Т.С.” ЕАД, 700 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.6.2016 г. до 30.4.2018 г. ведно със законна лихва от 26.7.2019 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 95,58 лв. за периода от 14.9.2017 г. до 17.7.2019 г., сумата от 41,83 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.5.2016 г. до 30.4.2018 г. ведно със законна лихва от 26.7.2019 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ искът за главницата за сумата над 700 лв., до пълния предявен размер от 722, 07 лв., както и искът за мораторна лихва в размер на 8,2 лв. за периода от 30.7.2016 г. до 17.7.2019 г.

ОСЪЖДА Б.Й.Д., ЕГН ********** да плати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, общата сумата от 200 лв., разноски в исковото и заповедното производство.

           Постъпила е въззивна жалба от ответницата срещу решението в  частта,с която е признато за установено,че дължи главница 700 лв.за ТЕ,мораторна лихва в размер на 95.58 лв. и главница 41.83 лв. за дялово разпределение като се твърди,че е неправилно,постановено в нарушение на материалния закон.Не ставало ясно на база какви доказателства съдът приема,че ответникът е собственик или вещен полвател на имота,респективно потребител на топлинна енергия ;неправилно съдът приел,че сумите за дялово разпределение са дължими; неправилно съдът приел,че се дължи мораторна лихва,след като няма доказателства кога са публикувани сумите в сайта на дружеството ;съдът следва да приложи тригодишната давност;неправилно съдът приел,че давността тече от фактурирането,а не от възникване на задължението.

           Моли да се отмени решението и да се отхвърли цялата  искова претенция.Претендират се разноски.

Не е постъпил отговор по жалбата .

            Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба  е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, следва да бъде разгледана по същество .

На основание чл.272 ГПК съдът препраща към фактическите и правни изводи на СРС и те стават част от настоящите мотиви.За пълнота:

Предявен е иск с правно основание чл.79 ЗЗД,вр.155 ЗЕ,вр.415 ал.1 ГПК .

Ищецът „Т.С." ЕАД твърди, че е доставил на ответника топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката, че ответникът е ползвал енергията, като за процесния период не е заплатил дължимата цена.

                         Ответникът е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката  .

               Между страните е възникнало и съществувало облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при Общи условия, съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ.

            Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т. 42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., съгласно което физическо лице е собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012г. се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в новата редакция, действаща след 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

            По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран, както и че сградата – етажна собственост, в която се намира същият е била присъединена към топлопреносната мрежа. Установява се  също така, че ответницата е  собственик на процесния имот.В решение по гр.д.36964/2010 г.на СРС-69 състав са посочени  представени писмени доказателства,удостоверяващи че ответницата  е собственик на топлоснабдения имот.С ОИМ тя се позовава на давност ,не оспорва размер и обстоятелства от които произтича вземането. По делото няма данни за погасяване на правото на собственост на ответницата, поради което въззивният съд намира, че правилно е било прието от първостепенния съд, че именно ответницата, като носител на правото на собственост е потребител на топлинна енергия за топлоснабдявания имот и съответно е страна по облигационното отношение с ищеца, съгласно § 1, т. 42 ДР ЗЕ.

Претенцията за такса за дялово разпределение се дължи на ищеца по силата на разпоредбите на чл. 36 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енргия за битови нужди на клиенти , чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването  като таксата се заплаща от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.

 

 Главницата в размер на 700 лв.е правилно определена. Погасените по давност задължения са за м.05.16 г.Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 26.07.19 г.Давността при срочните задължения тече от деня на падежа,в случая 45 дни след изтичане на периода за който се отнасят.

    В отношенията между страните са действали Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 12.07.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия от 2016 г. клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата за потребено количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, а съгласно чл. 33, ал. 4 от същите условия продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако те не са заплатени в посочения 45-дневен срок.Забавата не е обвързана с публикуване на фактурите .Правилно е приет от първоинстанционния съд периода, от който тече лихвата за забава.

      Въззивната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение

      Не се установиха твърдяните пороци на първоинстанционното решение, поради което то  като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

       

     Водим от гореизложеното, съдът

              

                                                    Р   Е   Ш   И :

 

    ПОТВЪРЖДАВА  решение №184395 от 25.08.2020 г. по гр.д. №65482/19 г., СРС, ГО, 53 с-в в обжалваната част.

   РЕШЕНИЕТО  не  подлежи на обжалване .

           ПРЕДСЕД АТЕЛ   :

                                         

 

                    ЧЛЕНОВЕ:1.                                  

 

 

                                           2.