Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 93
гр.Габрово, 29.11.2018г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Габровският
окръжен съд, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГОВЕСТА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ПОПОВ
ИВА ДИМОВА
при участието на секретаря В.Йосифова,
като разгледа докладваното от съдията Костова ВНЧХД № 105 по описа за 2018
година, въз основа данните по него и закона, прие за установено следното:
Въззивното производство е образувано по жалба на тъжителката Р.Х.С. *** против присъда № 42
от 13.09.2018г., постановена по НЧХД № 146/2018 год. по описа на РС- Трявна.
С горната
присъда, Районен съд – Трявна е признал
подсъдимия К.П.М. за невиновен в това на 10.07.2018г. в 17.40 ч., чрез
публикация в профила си в социалната мрежа ”Фейсбук”, да е казал нещо
унизително за честта и достойнството на Р.С., като обидата е нанесена публично
и е разпространена по друг начин ”чрез социалната мрежа „Фейсбук”, поради което
съдът го е оправдал по така предявеното му обвинение по чл.148 ал.1 т.1 и т.2
във вр. с чл.146 ал.1 от НК.
Съдът е възложил на тъжителките направените по делото
разноски от подсъдимия.
В жалбата си тъжителката разказва за осъществени от
нея контакти с високопоставени държавни служители по повод направени дарения и изразява обидата си от отправени по
неин адрес коментари от страна на подсъдимия в социалната мрежа „Фейсбук”.
Подсъдимият се
явява лично пред настоящата инстанция, оспорва жалбата и моли да бъде потвърден
първоинстанционния съдебен акт.
Тъжителките също се явяват лично, поддържа жалбата.
Настоящият
състав намира, че жалбата е подадена в
срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, но разгледана
по същество е неоснователна.
Съдът, като анализира доказателствата по делото счита,
че фактическата обстановка е правилно установена от първоинстанционния съд и я
споделя изцяло, като приема следното:
В тъжбата се сочи, че подсъдимият К.М. в профила си във Фейсбук, на
10.07.2018г. твърдял, че тя бута масло, но не долива, когато изпълнява
безвъзмездно задължения към различни институции-дрънка, проси, досажда,
упражнява психически тормоз на възрастни хора, от групата на лудите е, тормози
всяка нощ възрастна жена, три дни виси в РПУ, не е добре с главата и е луда
сврака. Счита, че с тези обиди подсъдимият накърнява достойнството и нейната
чест.
Като доказателство в подкрепа на тъжбата е приложена
разпечатка от Фейсбук профил на лицето : „М.К.” от страница в която е извършено
вписване на 10.07. в 17.40 часа.
Тъжбата определя рамките, в които
следва да се движи производството и да се реализира правото на защита на
обвиненото лице.
В тъжбата е посочено ,че обидните думи са отправени във Фейсбук профил на подсъдимия.
От представената разпечатка е видно, че същата съдържа неясна снимка на която има повече от десет
лица и над която е написан коментар, в който се говори за жена с инициали Р.С.
Коментарът на М. съдържа думите и изразите, от които тъжителката се е
почувствала обидена, същият е саркастичен и абстрактен и въпреки инициалите
и снимката не е възможно да се установи
кой е неговия адресат.
В обясненията си пред РС-Трявна, подсъдимият М. признава, че той е изготвил
процесната публикация, но твърди, че същата не се отнася до тъжителката. Счита,
че снимката е толкова неясна, че не е възможно да се разпознаят хората на нея.
Други доказателства касаещи повдигнатото обвинение по
чл.148 ал.1 т.1 и т.2 във вр. с чл.146 ал.1 от НК по делото не са посочени и не
са събрани. При това положение, настоящият въззивен състав намира, че правилно
и законосъобразно първоинстанционният съд е признал подсъдимия М. за невиновен
в това на 10.07.2018 г. в 17.40 часа в социалната мрежа „Фейсбук” да е казал
думи унизителни за честта и достойнството на Р.С. и го е оправдал по
повдигнатото му обвинение по чл.148 ал.1 т.1 и т.2 във вр. с чл.146 ал.1 от НК
тъй като по делото не е доказано престъплението да е извършено от обективна
страна.
От Коментара направен в социалната мрежа от подсъдимия
М. не е възможно да се установи кое е
лицето обсъждано в него. В написаното липсва конкретика, същото е абстрактно и с недомлъвки. В коментара се
говори за „една странна личност” в гр.Трявна и като джокер автора е поместил
снимка. На снимката обаче не е възможно да бъде разпозната нито тъжителката,
нито което и да било друго лице.
На второ
място, въззивната инстанция намира, че от
установените по делото факти е явно, че това което е описано в тъжбата не се е
случило в присъствието на тъжителката и тъй като тя няма профил в социалната
мрежа не е било и адресирано към нея. Сам по себе си съставът на обидата поради
тази причина е изключен. За да бъде възприето, че определени изрази или
действия изпълват състава на престъплението "обида", то тези думи или
изрази следва да притежават унизително за личността на пострадалия съдържание и
обективно да са изречени в негово присъствие или да са изказани по начин,
способстващ достигането им до знанието на обекта, спрямо когото са насочени. В
използваните изрази от подсъдимия М. не се споменава конкретно личността на
тъжителката, а се изразява принципно негативно мнение към лице от гр.Трявна,
което се занимава с обществена дейност, но и което тормози възрастни хора. Поради
което в процесния случай не е налице обективната съставомерност на
престъплението "обида" по смисъла на чл. 146 НК, което пък от своя
страна прави безпредметно обсъждането на квалифициращите признаци на
престъплението, както и субективната страна на същото.
Въззивният съд
изцяло споделя правните изводи на РС-ТРявна и счита ,че жалбата на тъжителката С.
се явява неоснователна и недоказана.
При разглеждане на делото и постановяване на присъдата
не са допуснати съществени процесуални нарушения. Не са налице основания за отмяна или
изменение на присъдата и същата следва да бъде потвърдена.
Водим от горното и на основание чл.338 във вр. с чл.334 ал.1
т.6 НПК съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 42 от
13.09.2018г., постановена по НЧХД № 146 по описа за 2018 година на Районен съд
– Трявна.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: