№ 13091
гр. София, 25.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20211110136948 по описа за 2021 година
„А,,,я“ЕАД е предявила срещу Р. Г. Г. обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79 от
ЗЗД , чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца
сумата от 699.82 лева, представляваща главница по договор за Бяла карта
№492410 от 17.01.2017, възнаградителна лихва в размер на 52.39 лева за
периода от 06.01.2018 до 07.03.2018, обезщетение за забава в размер на
109.03 лева за периода от 07.03.2018 до 18.02.2020, ведно със законната
лихва върху главницата от 18.02.2020-датата на депозиране на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,
до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК от 21.05.2020 по ч.гр.дело
№8463/2020 по описа на СРС, 49 състав.
Ищецът поддържа, че на 17.01.2017 ответникът е сключил с
„А,,,с“ООД договор за потребителски кредит „Бяла карта“№492410, по
силата на който на ответника е предоставен кредит в размер на 700 лева под
формата на кредитен лимит, усвояван посредством транзакции, извършени с
предоставена от кредитора кредитна карта №492410, при фиксиран ГЛП
43.2% и ГПР 45.9%. Усвоеният размер от кредита се олихвявал с дневен
лихвен процент от 0.12% при изчисляване на лихвата всеки ден върху
1
усвоената и непогасена главница.Поддържа, че кредитополучателят е
удостоверил с подписа си, че е получил стандартен европейски формуляр и
общите условия към договора. Уговорено било и че в случай, че
кредитополучателят надвиши кредитния си лимит, същият се увеличавал с
надвишената сума.Твърди, че съконтрагентите се съгласили
кореспонденцията между тях да се осъществява посредством създадения от
ответника профил на уебсайт www.bialakarta.bg. Допълва, че ответникът е
усвоил сума в размер на общо 3560 лева както следва: 400 лева на 22.01.2017,
300 лева на 23.01.2017, 300 лева на 25.01.2017, 400 лева на 93.02.2017, 200
лева на 07.02.2017, 90 лева на 25.02.2017, 400 лева на 03.03.2017, 300 лева на
04.03.2017, 100 лева 13.04.2017, 50 лева на 17.04.2017, 20 лева на 02.05.2017,
90 лева на 06.05.2017, 400 лева на 14.05.2017, 280 лева на 15.05.2017, 20 лева
на 18.05.2017, 70 лева на 29.07.2017, 100 лева на 12.01.2018 и 40 лева на
19.01.2018г.Върху усвоените суми е начислена възнаградителна лихва в
размер на 309.21 лева за периода от 23.01.2017 до 07.03.2018, както и лихва за
забава от 109.03 лева за периода от 07.03.2018 до 24.06.2021, като ответникът
не е погасил задълженията си. Твърди, че по силата на договор за цесия от
11.09.2018г. „Аксес Файненс“ООД е прехвърлил на „Аг,,,“ЕООД вземанията
срещу ответника, произтичащи от процесния договор за кредит, ведно с
привилегиите и обезпеченията и принадлежностите, като цесионерът от своя
страна е прехвърлил същите хо силата на договор за цесия от 03.05.2019 на
„А,,,ята“ЕАД, за което длъжникът бил валидно уведомен.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата Р. Г. Г. е представила
възражение, че не дължи нищо, което има характер на отговор на исковата
молба.
Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и
относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
По силата на договор за „Бяла карта“ от 17.01.2017 „Аксес Файнанс“ООД
се е задължил да предостави на Р. Г. Г. револвиращ кредит в максимален
размер от 700 лева, под формата на разрешен кредитен лимит, който се
усвоява чрез международна кредитна карта, а Р. Г. Г. като кредитополучател
се е задължила да го върне.
По силата на Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
2
/цесия/ от 11.11.2016 „Аксес Файнанс“ООД в качеството на цедент се е
задължил да прехвърли на „Аг,,,“ООД в качеството на цесионер, ликвидни и
изискуеми вземания, произхождащи от договори за заем, индивидуализирани
в Приложение №1.
По делото е представен и Анекс към Приложение №1 от 11.09.2018 ,
неразделна част от Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
/цесия/.
Видно от Приложение №1 в него е включена под №129 Р. Г. Г. със
задължения в размер от 699.82 лева- главница, 35.91 лева – лихва за забава и
52.19 лева – договорна лихва.
По силата на договор за продажба на вземания от 03.05.2019
„Аг,,,“ЕООД е прехвърлила в качеството на продавач на „А,,,я“ЕАД в
качеството на купувач всички вземания, произтичащи от договори за заем и
от договори за потребителски кредити, които продавачът е придобил
По делото е представено потвърждение, с което „Аг,,,“ЕООД е
потвърдила извършената цесия между „Аг,,,“ЕООД и „А,,,я“ЕАД.
По делото е представено препис-извлечение от Приложение №1/
03.05.2019г., в което фигурира Р. Г. Г. под №41243 със задължения в размер
от 699.82 лева- главница, 52.39 лева –остатък от договорна лихва , 58.99 лева
– лихви за просрочие.
С пълномощно „Аг,,,“ЕООД е преупълномощила „А,,,я“ЕАД да уведоми
от името на „Аксес Файнанс“ООД всички длъжници по всички вземания на
дружеството, които дружеството е цедирало съгласно Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения от 11.11.2016г.
С пълномощно „Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕООД е
преупълномощила „Агенция за събиране на вземания“ЕАД да уведоми от
името на „Аг,,,“ЕООД всички длъжници по всички вземания на дружеството,
които „АКПЗ“ЕООД е цедирало съгласно договор за цесия от 03.05.2019.
С пълномощно „Аксес Файнанс“ООД е упълномощило „Аг,,,“ООД да
уведоми от името на „Аксес Файнанс“ООД всички длъжници по всички
вземания на дружеството, които са цедирани, съгласно Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 11.11.2016.
По делото е представено уведомително писмо от 22.05.2019 от
3
„АКПЗ“ЕООД чрез „АСВ“ЕАД до Р. Г. Г. за сключен договор за цесия от
03.05.2019г.
По делото е представено уведомително писмо от 22.05.2019 от
„АКПЗ“ЕООД чрез „АСВ“ЕАД до Р. Г. Г. за сключен договор за цесия от
11.09.2018г.Видно от известието за доставяне пратката е останала
непотърсена.
Съгласно заключението на ССЕ остатъчното задължение на Р. Г. Г. по
Договор за потребителски кредит е в размер на 1472.84 лева, от които 699.82
лева – главница, 52.39 лева – договорна лихва, 195 лева – разходи по чл.21,
ал.4 и ал.5, неустойка в размер от 195.94 лева и обезщетение за забава в
размер от 329.69 лева.Съгласно заключението на ССЕ лихвата за забава
върху сумата от 699.82 лева за периода от 06.10.2017 до 20.02.2020г. възлиза
в размер от 168.73 лева.
При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:
По силата на договор за „Бяла карта“ от 17.01.2017 „Аксес Файнанс“ООД
се е задължил да предостави на ответницата Р. Г. Г. револвиращ кредит в
максимален размер от 700 лева, под формата на разрешен кредитен лимит,
който се усвоява чрез международна кредитна карта, а Р. Г. Г. като
кредитополучател се е задължила да го върне.Ответницата не оспорва
подписа си в договора, с оглед на което съдът приема, че изявлението в него
изхожда от нея.
Кредитирайки заключението на ССЕ съдът приема, че размерът на
усвоената главница по договора е 3560 лева, а размерът на погасената
главница е в размер на 2860.18 лева.С оглед на което е останала непогасена от
ответницата главница в размер от 699.82 лева.
По силата на Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
/цесия/ от 11.11.2016 „Аксес Файнанс“ООД в качеството на цедент се е
задължил да прехвърли на „Аг,,,“ООД в качеството на цесионер, ликвидни и
изискуеми вземания, произхождащи от договори за заем, индивидуализирани
в Приложение №1. По делото е представен и Анекс към Приложение №1 от
11.09.2018 , неразделна част от Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения /цесия/.
Видно от Приложение №1/11.09.2018, неразделна част от договора за
4
цесия от 11.11.2016г. в него е включена под №129 ответницата Р. Г. Г. със
задължения в размер от 699.82 лева- главница, 35.91 лева – лихва за забава и
52.19 лева – договорна лихва.
С оглед на което съдът приема, че вземанията спрямо ответницата по
договора за „Бяла карта“, са предмет на договора за цесия.Поради това съдът
приема, че вземанията по договора за „Бяла карта“ спрямо ответницата са
придобити от „АКПЗ“ООД в качеството на цесионер.
Но за да породи договорът за цесия действие спрямо ответника в
качеството на длъжник, същият трябва да е уведомен по реда на чл.99, ал.3 и
ал.4 от ЗЗД.Към исковата молба е приложено уведомление до ответника от
„АКПЗ“ЕООД чрез „А,,,я“ЕАД, , с което в качеството си на преупълномощен
от „АКПЗ ЕООД уведомява ответницата за договора за цесия от 11.09.2018г.
Видно от представено по делото пълномощно „Аксес Файнанс“ООД е
упълномощило „Аг,,,“ООД да уведоми от името на „Аксес Файнанс“ООД
всички длъжници по всички вземания на дружеството, които са цедирани,
съгласно Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
11.11.2016. С пълномощно „Аг,,,“ЕООД е преупълномощила „А,,,я“ЕАД да
уведоми от името на „Аксес Файнанс“ООД всички длъжници по всички
вземания на дружеството, които дружеството е цедирало съгласно Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения от 11.11.2016г.
С оглед на което съдът приема, че „АСВ“ЕООД е упълномощено да
уведоми ответницата за договора за цесия. По делото не са ангажирани
доказателства за връчване на уведомлението на ответницата.
Съдът приема, че уведомяването е извършено от цесионера с исковата
молба, към която е приложен договора за цесия. В този смисъл е и
задължителната практика на ВКС, обективирана в Решение №78 от
09.07.2014г. по т.д. №2352/2013, ВКС, II ТО. В същото се приема, че цесията
следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато
изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение
към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за
изпълнение на цедираното вземане. Като факт настъпил в хода на процеса и
имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на
уведомлението от цедента, макар и като приложение на исковата молба на
цесионера следва да бъде съобразено от съда при решаване на делото с оглед
5
императивното правило на чл.235, ал.3 от ГПК. В този смисъл е Решение
№109/13.07.2016 по дело №1050/2015, ВКС, ТК, 1 ТО.
С оглед на което съдът приема, че ответницата е уведомена по реда на
чл.99, ал.3 от ЗЗД и че договорът за цесия е породил действие по отношение
на ответницата.
С оглед на което кредитор по отношение на ответницата се явява
„Аг,,,“ООД.
По силата на договор за продажба на вземания от 03.05.2019
„Аг,,,“ЕООД е прехвърлила в качеството на продавач на „А,,,я“ЕАД в
качеството на купувач всички вземания, произтичащи от договори за заем и
от договори за потребителски кредити, които продавачът е придобил
По делото е представено потвърждение, с което „Аг,,,“ЕООД е
потвърдила извършената цесия между „Аг,,,“ЕООД и „А,,,я“ЕАД.
Видно от препис-извлечение от Приложение №1/ 03.05.2019г., в него е
включена ответницата Р. Г. Г. под №41243 със задължения в размер от 699.82
лева- главница, 52.39 лева –остатък от договорна лихва , 58.99 лева – лихви за
просрочие.
С оглед на което съдът приема, че вземанията спрямо ответницата по
договора за „Бяла карта“, са предмет на договора за цесия.Поради това съдът
приема, че вземанията по договора за „Бяла карта“ спрямо ответницата са
придобити от „А,,,я“ЕАД в качеството на цесионер.
Но за да породи договора за цесия действие спрямо ответницата в
качеството й на длъжник, същата трябва да е уведомена по реда на чл.99, ал.3
и ал.4 от ЗЗД.
Видно от представено по делото пълномощно „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ЕООД е преупълномощила „Агенция за събиране
на вземания“ЕАД да уведоми от името на „Аг,,,“ЕООД всички длъжници по
всички вземания на дружеството, които „АКПЗ“ЕООД е цедирало съгласно
договор за цесия от 03.05.2019.
С оглед на което съдът приема, че „АСВ“ЕООД е упълномощено да
уведоми ответницата за договора за цесия. Видно от известието за доставяне
пратката е останала непотърсена.
Съдът приема, че уведомяването е извършено от цесионера с исковата
6
молба, към която е приложен договора за цесия. В този смисъл е и
задължителната практика на ВКС, обективирана в Решение №78 от
09.07.2014г. по т.д. №2352/2013, ВКС, II ТО. В същото се приема, че цесията
следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато
изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение
към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за
изпълнение на цедираното вземане. Като факт настъпил в хода на процеса и
имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на
уведомлението от цедента, макар и като приложение на исковата молба на
цесионера следва да бъде съобразено от съда при решаване на делото с оглед
императивното правило на чл.235, ал.3 от ГПК. В този смисъл е Решение
№109/13.07.2016 по дело №1050/2015, ВКС, ТК, 1 ТО.
С оглед на което съдът приема, че ответницата е уведомена по реда на
чл.99, ал.3 от ЗЗД и че договорът за цесия е породил действие по отношение
на ответницата.
Предвид изложеното кредитор на ответницата се явява „А,,,я“ЕАД.С
оглед на което „А,,,я“ЕАД е материално-правно легитимирано да предяви
претенциите си.
Кредитирайки заключението на ССЕ съдът приема, че остатъчното
задължение на ответницата Р. Г. Г. по Договор за потребителски кредит е в
размер на 699.82 лева – главница и 52.39 лева – договорна лихва.Лихвата за
забава върху сумата от 699.82 лева за периода от 07.03.2018 до 18.02.2020,
определена по реда на чл.162 от ГПК възлиза в размер на 138.80 лева.
С оглед на изложеното предявените искове с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД следва да
бъдат уважени изцяло.
Доколкото претенцията за лихва за забава е за сумата от 109.03 лева, до
този размер искът с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с 86, ал.1 от
ЗЗД следва да бъде уважен.
По разноските
Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на
ищеца.Ищецът е реализирал разноски в исковото производство в размер от
7
325 лева, от които 25 лева – държавна такса, 250 лева –депозит за ССЕ и 100
лева –юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът е реализирал разноски в заповедното производство в размер от
75 лева, от които 25 лева – държавна такса и 50 лева –юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „А,,,я“ЕАД, ЕИК20,,,,,
със седалище и адрес на управление:гр.,,,“№25, офис сграда Лабиринт, ет.2,
офис 4, срещу Р. Г. Г., ЕГН**********, с адрес:гр,,,“, бл.205, вх.Б, ап.23,
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от
ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД , чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че
Р. Г. Г. дължи на „А,,,я“ЕАД сумата от 699.82 лева, представляваща главница
по договор за Бяла карта №492410 от 17.01.2017, възнаградителна лихва в
размер на 52.39 лева за периода от 06.01.2018 до 07.03.2018, обезщетение за
забава в размер на 109.03 лева за периода от 07.03.2018 до 18.02.2020, ведно
със законната лихва върху главницата от 18.02.2020-датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК, до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 21.05.2020 по
ч.гр.дело №8463/2020 по описа на СРС, 49 състав.
ОСЪЖДА Р. Г. Г., ЕГН**********, с адрес:гр,,,“, бл.205, вх.Б, ап.23, да
заплати на „А,,,я“ЕАД, ЕИК20,,,,, със седалище и адрес на
управление:гр.,,,“№25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 325 лева- разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА Р. Г. Г., ЕГН**********, с адрес:гр,,,“, бл.205, вх.Б, ап.23, да
заплати на „А,,,я“ЕАД, ЕИК20,,,,, със седалище и адрес на
управление:гр.,,,“№25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, сумата от 75 лева
– разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9