Р Е Ш
Е Н И Е № 774
гр.Пловдив, 28.04.2015 г.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, VІІІ –ми граждански
състав, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
РУМЯНА АНДРЕЕВА НЕДЯЛКА СВИРКОВА
като изслуша докладваното от съдията Р.Андреева гр.д.№ 886/2015 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 463, ал.1 от ГПК.
Постъпила е жалба вх.№ 883/26.01.2015 г. по описа на
ЧСИ М. С. рег.№ ***, р-н на д-ие ПОС, от длъжника П.Д. С. с ЕГН **********, в
качеството и на е. т. с фирма ЕТ „СОЛАРИС 100 – П.Д.”, против
разпределение от 13.12.2014 г. на посътпили суми по изп.д.№ 20148220400895/2014
г. на ЧСИ М. С.. Против същото разпределение е постъпила и жалба от
присъединения взискател „Т И Ц” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Пловдив, ЖК „Тракия”, бл.176, вх.Г, ет.3, ап.7. Оплакванията в
двете жалби са идентични и се свеждат до твърдения за нарушения на чл.136, ал.1
от ЗЗД, като се твърди незаконосъобразно като привилегировано вземане на първо
място да е определено за погасяване вземането на взискателя „СТИЛСТРОЙ-77” ЕООД
в размер на 290,48 лв. – разноски по делото на първа инстанция и вземане в
размер на 2341,56 лв.- - частично от разноските по арбитражно дело. Наведено е
и оплакване, че не са разпределени и заделени суми за присъединения взискател „Т И Ц” ООД, който е
заложен кредитор. На последно място е
посочено, че е допуснатагрешка в изписването ЕИК на присъединения взискател „Т И Ц” ООД . Предвид
изложените оплаквания жалбоподателите молят да бъде отменено обжалваното разпределение.
Взискателят „СТИЛСТРОЙ-77”
ЕООД с писмено възлражение е взел становище
за неоснователност на жалбите.
В мотивите си ЧСИ е заявил, че жалбите са допустими,
но неоснователни.
Пловдивският окръжен съд, като провери събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено
следното:
Жалбите са
постъпили в предвидения от закона тридневен срок за обжалване от предявяване на
разпределението, изхождат от надлежни страни и са насочени против подлежащ на
обжалване акт, поради което съдът ги намира за процесуално допустими.
По същество:
Видно от представеното копие на изпълнителното дело,
същото е образувано по молба на взискателя „СТИЛСТРОЙ-77” ЕООД против длъжника П.Д. С. /Д./ с ЕГН **********, в качеството и на е. т. с
фирма ЕТ „СОЛАРИС 100 – П.Д.”, въз основа на изпълнителен лист за парично
задължение, издаден след постановено осъдително решение на арбитражен съд. В
изпълнителния лист са включени и разноски на кредитора, направени в исковото
производство – 14 614,67 лв. – разноски по арбитражното дело, както и 290,48
лв. – разноски пред първата инстанция за заплатена държавна такса.
С обжалваното разпределение от 13.12.2014 г.,
предявено на страните на 23.01.2015 г., ЧСИ е извършил разпределение на сумата
по всички сключени договори , издадени фактури, извърщени доставки на стоки от
3912,94 лв., постъпила от запор, наложен върху вземанията на длъжника
, услуги и всякакви дължими плащания от „ЕВН България Електроснабдяване”
ЕАД. Под т.1, чл.136, ал.1 от ЗЗД –
„вземания за разноски по обезпечаването и принудителнот изпълнение” са
предвидени за удовлетворяване следните вземания: - обикновени такси по ТТЗЧСИ в
общ размер от 180 лв.; - допълнителни разноски по „чл.431, ал.4 ГПК и т.31 от
ТТЗЧСИ – 19 лв.; - т.26 от ТТЗЧСИ- 108,10 лв.; на взискателя „СТИЛСТРОЙ-77”
ЕООД – 290,48 лв. – разноски по делото на първа инстанция; - 840 лв. –
адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело; 108 лв. – обикновени такси по
ТТЗЧСИ; 25,80 лв. – разноски по чл.431, ал.4 от ГПК; 2341,56 лв. – частично от
разноските по арбитражното дело.
Оплакванията за незаконосъобразност на така
извършеното разпределение са основателни, доколкото под формата на „вземания за
разноски по обезпечаването и принудителнот изпълнение” в разпределението са
включени разноските на взискателя, направени в исковото производство и включени
в изпълнителния лист. Разноските в исковото производство не са такива по
изпълнението, каквито биха били разноските, направени в самото изпълнително
производство, или в производство по снабдяване на взискателя с изпълнителен
лист. Исковото производство предхожда изпълнителното и направените в него разноски не са измежду
тези, ползващи се с посочената привилегия.
Ето защо съдът намира, че неправилно са били
разпределени на взискателя
„СТИЛСТРОЙ-77” ЕООД сумата от 290,48 лв. – разноски по делото на първа
инстанция и сумата от 2341,56 лв. – частично от разноските по арбитражното
дело. В случай, че не са налице вземания по чл.136, ал.1, т.2 от ЗЗД, ползуващи
се с право на предпочтително удовлетворение, тези суми следва да се разпределят
на основание чл.136, ал.1, т.3 от ЗЗД за удовлетворяване на вземанията, обезпечени със залог или ипотека,
от стойността на заложените или ипотекирани имоти. В случая такова е вземането на жалбоподателя „Т И Ц” ООД. В негова полза в ЦРОЗ е вписан на
25.04.2014 г. договор за особен залог на търговското предпирятие на длъжника ЕТ
„СОЛАРИС 100 – П.Д.”, за обезпечаване удовлетворяването на вземането му в размер
на 450 000 лв. по договор за заем от 04.04.2014 г. В договора за особен залог
на търговското предпирятие на длъжника според опис № 771184 на ЦРОЗ /л.118, 119
от изп.дело/ се включват и вземания на длъжника от „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД по договор за изкупуване на електрическа енергия №
727/27.07.2012 г., а разпределената с обжалваното разпределение сума от 3 912,94 лв. е постъпила от запор върху вземанията на длъжника , услуги и всякакви дължими
плащания от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД.
Оплакването в двете жалби за допусната грешка при
изписване на ЕИК на присъединения взискател „Т И Ц” ООД не касаят реда на
привилегиите по чл.136 от ЗЗД, а по-скоро се касае за евентуално допусната
техническа грешка, която не влияе на законосъобразността на разпределението.
Ето защо, това оплакване не се обсъжда.
Предвид изложените мотиви съдът намира разпределението
за незаконосъобразно. Като такова, същото ще се отмени.
Жалбоподателят П.Д. С. с ЕГН **********, в качеството и на е.
т. с фирма ЕТ „СОЛАРИС 100 – П.Д.” е останала задължена за дължимата се за
производството ДТ от 25 лв., поради което
на основание чл.77 от ГПК ще бъде осъдена за заплащането и.
Водим
от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ разпределение от 13.12.2014 г. по
изп.д.№ 20148220400895/2014 г. на ЧСИ М. С. рег.№ ***, р-н на д-ие ПОС.
ОСЪЖДА П.Д. С. с ЕГН **********,
в качеството и на е. т. с фирма ЕТ „СОЛАРИС 100 – П.Д.”, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: Войводиново, община
Марица, област Пловдив, ул.” Георги Бенковски” № 18, да заплати по сметка на
Пловдивския окръжен съд сумата от 25 /двадесет и пет/ лв. държавна такса.
Решението
може да се обжалва с частна жалба пред ПАС в едноседмичен срок от съобщаването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: