РЕШЕНИЕ
№ 95
гр. Велико Търново, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно гражданско
дело № 20224000500096 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК – въззивно
обжалване.
С Решение № 489/9.12.2021 година по гр. д. № 793/2020 година на Окръжен съд
Велико Търново „ЗД „Бул инс“ АД е осъдено да заплати на Г. Г. И. сумата 20 000 лева –
обезщетение за неимуществени вреди – навяхване и разтягане на свързващия апарат на
шийния отдел на гръбначния стълб, контузия на главата, кръвонасядания, охлузвания и
посттравматичен стрес, пряка и непосредствена последица от транспортно произшествие на
27.04.2020 година около 18.30 часа в гр. София, на Околовръстен път по посока от бул.
„Самоковско шосе“ към бул. „**********“ (ул. „проф. *******), на основание чл. 432, ал. 1,
от Кодекса за застраховането, във връзка с чл. 45, ал. 1 и чл. 52 от Закона за задълженията и
договорите, ведно със законната лихва по чл. 86 от Закона за задълженията и договорите
върху вземането, считано от 26.10.2020 година до окончателното му изплащане.
С посоченото решение е отхвърлена претенцията за разликата от присъдените 20
000 лева до 26 000 лева като неоснователна.
Със същото решение „ЗД „Бул инс“ АД е осъдено да заплати на адвокат Н.М.
сумата 1 130 лева – адвокатско възнаграждение върху уважената част от исковете, на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
1
С посоченото решение „ЗД „Бул инс“ АД е осъдено да заплати по сметка на
Окръжен съд Велико Търново сумата 1 320 лева – държавна такса и авансирани от съда
средства за събиране на доказателства съразмерно на уважената част от исковете, на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Със същото решение Г. Г. И. е осъден да заплати на „ЗД „Бул инс“ АД сумата
483.46 лева – разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от адвокат М.Г. – процесуален
представител на „ЗД „Бул инс“ АД, против Решение № 489/9.12.2021 година по гр. д. №
793/2020 година на Окръжен съд Велико Търново в частта, с която е присъдено обезщетение
в размер над 10 000 лева до 20 000 лева, съответно мораторна лихва и разноски съобразно
уважената част от иска. Във въззивната жалба се излага, че заключението на първостепенния
съд за липса на принос от страна на пострадалия при процесното пътнотранспортно
произшествие поради непоставяне на обезопасителен колан, е неправилно. Оспорват се
размера на определеното обезщетение за неимуществени вреди, заключенията на приетите
по делото съдебна автотехническа и съдебномедицинска експертиза.
Направено е искане да се отмени Решение № 489/9.12.2021 година по гр. д. №
793/2020 година на Окръжен съд Велико Търново в частта, с която претенцията е уважена за
сумата над 10 000 лева, присъдени са съответно мораторна лихва и разноски, и да се
постанови друго такова, с което предявеният иск над посочената сума да се отхвърли; в
полза на жалбоподателя да се присъдят направените разноски и адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от
адвокат Н.М. – пълномощник на Г. Г. И., в който се излагат аргументи за нейната
неоснователност. По делото е доказано, че пострадалият е бил с поставен обезопасителен
колан; присъденото обезщетение напълно съответства на претърпените от него вреди; съдът
правилно е кредитирал събраните гласни доказателства, назначените по делото експертизи,
които безспорно установяват понесените от ищеца болки и страдания.
С писмена молба адвокат М.Г. – процесуален представител на „ЗД „Бул Инс“ АД,
поддържа въззивната жалба. Прави възражение за прекомерност на възнаграждението на
пълномощника на ищеца (ответник по жалбата); претендира разноски за всички съдебни
инстанции.
С писмена молба Г. Г. И., представляван от адвокат Н.М., поддържа отговора на
въззивната жалба; претендира разноски пред двете съдебни инстанции; отправя възражение
за прекомерност на възнаграждението на пълномощника на дружеството-застраховател.
Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбата, прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери
правилността на обжалвания съдебен акт съобразно правомощията си, приема за
установено следното:
2
Производството по гражданско дело № 793/2020 година на Окръжен съд Велико
Търново е образувано въз основа на предявен от адвокат Н.М. – пълномощник на Г. Г. И.,
против „ЗД „Бул инс“ АД иск за сумата 26 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди вследствие на пътнотранспортно произшествие. В исковата молба се
излага, че на 27.04.2020 година, около 18.10 часа, в гр. София, на Околовръстен път по
посока от бул. „Самоковско шосе“ към ул. „**********“ (ул. „проф. *******),
управляваният от ищеца лек автомобил „Лексус“, с рег. № ВТ 28 ****, е блъснат в задната
част от лек автомобил марка „Опел“, модел „Инсигния“, с рег. № СВ 57 ****, с водач А. К.
(К.) Й., вследствие на което пострадал Г. Г. И.. Твърди се, че причина за настъпването на
процесното произшествие са действията на водача на лек автомобил марка „Опел“, модел
„Инсигния“ – нарушил правилата за движение по пътищата, за което е образувано
досъдебно производство за причиняване на средна телесна повреда. След инцидента ищецът
е откаран в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, където след направени прегледи и
рентгенография е поставена диагноза навяхване и разтягане на свързващия апарат на
шийния отдел на гръбначния стълб. Шията на ищеца била обездвижена за около
четиридесет дни, след това за месец е бил на строг постелен режим в домашни условия, не
можел да се придвижва самостоятелно. Г. Г. И. и към момента страда от безсъние, приема
болкоуспокояващи и сънотворни медикаменти. Ищецът заявява, че след
пътнотранспортното произшествие се променил начина му на живот – изпитва постоянна
тревожност, страх, сънува кошмари, не може да спортува, изпаднал в посттравматичен
стресов синдром, за което се наложило да потърси психологическа помощ. Г. Г. И.
претърпял и имуществени вреди – управляваният от него автомобил е „тотална щета“, за
която дружеството-ответник му изплатило сумата 2 434 лева.
Относно лек автомобил марка „Опел“, модел „Инсигния“ към датата на
произшествието е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите със „ЗД “Бул инс“ АД. Ищецът на основание чл. 380 от Кодекса на
застраховането отправил писмена застрахователна претенция пред дружеството-ответник за
изплащане на обезщетение за неимуществените вреди, понесени вследствие
пътнотранспортното произшествие, станало на 27.04.2020 година, по която и към настоящия
момент липсва отговор.
Направено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди „ЗД „Бул инс“
АД да заплати на Г. Г. И. сумата 26 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени
вреди вследствие процесното пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и направените по
делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от адвокат
М.Г. – пълномощник на „ЗД „Бул инс“ АД, с който признава наличието на застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите; оспорва механизма на пътнотранспортното
произшествие, наличието на вина на водача А. К. (К. ) Й. за инцидента (събитието е
случайно); получените от ищеца увреждания; причинната връзка на емоционалното му
3
състояние с произшествието; навежда възражение за принос от страна на пострадалия –
липса на поставен обезопасителен колан; оспорва размера на исканото обезщетение за
неимуществени вреди, претендира разноски.
Пред първата инстанция процесуалният представител на ищеца поддържа
исковата молба.
С писмено становище пълномощникът на „ЗД „Бул инс“ АД оспорва иска по
съображенията, изложени в отговора на исковата молба.
Въззивната инстанция като прецени всички събрани по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност направи следните фактически и
правни изводи:
Решение № 489/9.12.2021 година по гр. д. № 793/2020 година на Окръжен съд
Велико Търново е валидно. Същото е допустимо в обжалваната част.
Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и направеното искане,
съдът смята, че предявеният от Г. Г. И. против „ЗД „Бул инс“ АД иск за присъждане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди е с правно основание чл. 432, ал. 1 от
Кодекса за застраховането.
Съгласно чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя
по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380 от
Кодекса на застраховането. При наличие на непозволено увреждане увреденият може да
търси обезщетение за причинените му вреди от застрахователя или от застрахования по свой
избор.
С договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят – в случая
„ЗД „Бул инс“ АД, се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния
договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие – чл. 429, ал. 1, точка 1 от Кодекса за застраховането. В
застрахователното обезщетение се включват и лихви за забава, когато застрахованият
отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл. 429, ал. 3 от
Кодекса за застраховането (чл. 429, ал. 2, точка 2 от Кодекса за застраховането).
Ангажирането на отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането предпоставя съществуване на валидно сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите към датата на настъпване на
пътнотранспортното произшествие, осъществяване на състава на чл. 45 от Закона за
задълженията и договорите от застрахования. Фактическият състав на непозволеното
увреждане включва следните елементи: деяние (действие или бездействие), вреда,
противоправност на деянието, причинна връзка и вина, които трябва да са налице
кумулативно.
4
Не е спорно, че относно лек автомобил марка „Опел“, модел „Инсигния“, с рег. №
СВ 57 **** към датата на пътнотранспортното произшествие е налице валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите със „ЗД „Бул инс“ АД.
От представения препис от Протокол за ПТП № 1759602/27.04.2020 година е
видно, че пътнотранспортното произшествие е станало между лек автомобил „Лексус“, с
рег. № ВТ 28 ****, управляван от Г. Г. И., и лек автомобил „Опел Инсигния“, с рег. № СВ 57
****, с водач А. К. (К.) Й.. Приложен е препис от наказателно постановление за наложена
глоба в размер на 20 лева на А. К. (К.) Й. (водач на лек автомобил „Опел Инсигния“) за
нарушение на чл. 20, ал. 1 от Закона за движението по пътищата.
В листа за преглед на пациент, издаден от лекар в Спешен кабинет по
неврохирургия на 28.04.2020 година, е отразено, че Г. Г. И. има болки в шията и леко
главоболие. Предписано му е да носи шийна яка с оглед оплакванията.
В съответствие с чл. 380 от Кодекса за застраховането на 17.06.2020 година
адвокат Н.М. – пълномощник на Г. Г. И., отправила застрахователна претенция спрямо „ЗД
„Бул инс“ АД за изплащане на обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за причинените от пътнотранспортното произшествие на 27.04.2020
година неимуществени вреди. Към датата на завеждане на исковата молба няма данни за
получен отговор по застрахователната претенция от дружеството-ответник.
Решение № 489/9.12.2021 година по гр. д. № 793/2020 година на Окръжен съд
Велико Търново в частта, с която „ЗД „Бул инс“ АД е осъдено да заплати на Г. Г. И. сумата
10 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на
пътнотранспортното произшествие, станало на 27.04.2020 година, на основание чл. 432, ал.
1 от Кодекса за застраховането не е обжалвано и е влязло в сила. Следователно основанието
на предявения осъдителен иск е установено със сила на пресъдено нещо. Налице са
предпоставките на чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането за ангажиране на
отговорността на „ЗД „Бул инс“ АД.
С оглед наведените във въззивната жалба оплаквания предмет на преценка в
настоящото производство са: размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди,
наличието или липсата на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.
От заключението, изготвено от автоексперта С. П. И., което съдът приема за
законосъобразно и обосновано, се установява, че на 27.04.2020 година, около 18.10 ч., в гр.
София по Околовръстен път от бул. „Самоковско шосе“ към ул. „**********“ (ул. „проф.
*******) се движил лек автомобил марка „Опел Инсигния“ , с рег. № СВ 57 ****,
управляван от А. Й.. По същото време и в същата пътна лента за движение е спрял лек
автомобил „Лексус“, с рег. № ВТ 28 ****, управляван от Г. Г. И.. Вероятната причина за
настъпване на сблъсъка между двата автомобила е отвличане на вниманието и
неупражняване на контрол над моторното превозно средство от страна на водача на лек
автомобил „Опел Инсигния“, в резултат от което е реализиран удар на предната част на лек
автомобил „Опел Инсигния“ със задната част на лек автомобил „Лексус“. Вследствие
5
кинетичната енергия от ударния импулс на лек автомобил „Опел Инсигния“ е последвал
вторичен удар – предната част на лек автомобил „Лексус“ в задната част на спряло пред
него, в същата пътна лента за движение, неизвестно по марка и модел моторно превозно
средство. Експертът е категоричен, че действията на водача на лек автомобил „Опел
Инсигния“ са причина за настъпване на пътнотранспортното произшествие, при което е
пострадал Г. Г. И.. В заключението е отразено, че лек автомобил „Лексус“ има пет места за
сядане, всички оборудвани с обезопасителни колани. Вещото лице пояснява, че предпазните
колани имат 70 процента ефективност на оцеляване от това, за което са предназначени,
предпазват пасажерите и водачите от увреждания на телата им три пъти, респективно от
гибел. В случая посоката на ударния импулс на тялото на водача на лек автомобил
„Лексус“, придобит след сблъсъка, се проявява първо по посока назад към седалката, която е
ползвал в момента. При това направление на ударния импулс предпазният колан няма
ефективност, но при осъществилото се описано по-горе вторично стълкновение, при липса
на поставен предпазен колан вероятно би се реализирал удар между тялото на водача на лек
автомобил „Лексус“ с предното панорамно стъкло на моторното превозно средство стъкло.
От събраните по делото доказателства е видно, че причина за настъпване на
пътния инцидент е поведението на водача на лек автомобил „Опел Инсигния“ – той е
отклонил вниманието си от пътната обстановка, изгубил е контрол над автомобила, не е
реагирал своевременно, а е имал възможност да предотврати сблъсъка между управляваното
от него моторно превозно средство и лек автомобил „Лексус“, вследствие на който е
пострадал Г. Г. И.. Посочените обстоятелства се потвърждават и от свидетелските показания
на А. К. Й. (водач на лек автомобил „Опел Инсигния“), дадени пред първостепенния съд.
От заключението, изготвено от вещото лице д-р Д. Х. Г., което съдът приема за
законосъобразно и обосновано, се установява, че при пътния инцидент на 27.04.2020 година
Г. Г. И. е получил следните телесни увреждания: контузия на шийния отдел на гръбначният
мозък със засягане и нарушена инервация на вратния отдел мускулатура и на мускулатурата
на раменния пояс с проявена лека хипотрофия и хипотония на мускулатурата. Проведено е
домашно амбулаторно лечение – поставена шийна яка поради навяхване и разтягане на
свързващия апарат в шийния отдел на гръбначния стълб. Вещото лице констатира, че
ищецът (ответник по жалбата пред настоящата инстанция) се оплаква от болки и схващания
във вратната мускулатура при движение на главата настрани и в раменния пояс, които се
повлияват трудно от обезболяващи медикаменти. Г. Г. И. има намалена мускулна сила при
захват с двете ръце. Доктор Д. Х. Г. е категоричен, че причинените увреждания на ищеца
(ответник по жалбата пред въззивния съд) са в пряка причинна връзка с процесния инцидент
(изключени са друго време, място и начин на получаване). Болките, страданията и
неудобство от носенето на шийната яка, които е изпитвал Г. Г. И., са продължили около три
месеца, някои от тях не са отшумели и към датата на прегледа – 13.03.2021 година
(субективни оплаквания от персистиращ дискомфорт от травмата в шийния отдел на
гръбначният стълб и гръбначен мозък на това ниво). Експертът сочи, че получената травма
от ищеца (ответник по жалбата пред настоящата инстанция) е вследствие на така наречения
6
„камшичен удар“. Поставеният предпазен колан фиксира тялото към седалката, но оставя
свободни крайниците и главата, което в конкретния случай е довело до травмата,
показателна при такъв пътен инцидент. Обезопасителният колан е предпазил Г. Г. И. от по-
тежка черепномозъчна и гръбначна травма – политане на тялото напред, контакт на главата
в борд таблото на лекия автомобил и предното панорамно стъкло.
За установяване на твърденията за претърпени негативни изживявания след
процесния пътен инцидент, за емоционалното състояние на ищеца (ответник по жалбата
пред въззивната инстанция) към момента по делото е изслушано заключение, изготвено от
В. Д. Х. – клиничен психолог, което съдът приема за законосъобразно и обосновано. От
заключението е видно, че при Г. Г. И. се отчитат високо ниво на тревожност, множество
физиологични и психосоматични оплаквания. Вещото лице констатира, че през последните
пет години няма данни за други събития, които да са причина за негативните състояния,
описани в исковата молба. Към настоящия момент нивото на тревожност при Г.Г. И.
значително е намалено в сравнение с психологическото консултиране и изследване,
проведено на 15.02.2021 година от Н. Т. (психолог), но все още я има и е умерено висока.
Според В. Д. Х. при Г. Г. И. се наблюдава протрахирана реакция на стрес, която отшумява
по-бавно от очакваното. Експертът не може да се ангажира със срокове за пълното
възстановяване на увреденото лице.
От показанията на свидетелката Ц. Й. И.а – майка на ищеца, се установява, че
синът ѝ Г. Г. И. живее в град София, а тя със съпруга си – в град Павликени. За пътния
инцидент на 27.04.2020 година, при който пострадал нейният син, свидетелката разбрала от
мъжа си по телефона. След пътнотранспортното произшествие бащата на Г. Г. И. го докарал
в град Павликени и родителите му започнали да се грижат за него. Ц. Й. И.а заявява, че
преди инцидента синът ѝ е бил в много добро здравословно състояние. След
произшествието тя за първи път го видяла като премазан – психически и физически. Той
изпитвал много силни болки не само във врата, а и в цялото тяло. Свидетелката обяснява, че
нощем спяла при него в спалнята. По-интензивни били болките на Г. Г. И. във врата,
шийните прешлени и дясната ръка. До момента той се събужда сутрин със схващане и болки
в тази част. Ищецът (ответник по жалбата пред въззивния съд) не можел да се изкъпе и
преоблече сам, психически не бил чак толкова стабилен. Лежал почти през цялото време. В
края на месец май 2020 година Г. Г. И. започнал сам да се обслужва. В продължение на
месец свидетелката му помагала изцяло в обслужването. След това ищецът (ответник по
жалбата) се прибрал в град София и се чувал с родителите си по телефона. Г. Г. И. споделил,
че продължава да носи яката, защото го боли врата; изтръпва му дясната ръка, сутрин не
може да стане от леглото. Синът на свидетелката приемал медикаменти, които му били
предписани. След инцидента Г. Г. И. не пътува и не шофира, не работи от тогава. Преди
произшествието ищецът (ответник по жалбата пред въззивния съд) бил технически
ръководител на строеж, работата му била свързана с пътуване до обекта, прекарване на
материали. След инцидента работодателят на Г. Г. И. го освободил от работа. В момента
ищецът (ответник по жалбата) си търси работа. Той не се чувствал емоционално добре,
7
затворил се в себе си; изпитвал физическа болка и страдал от безсъние, което рефлектирало
върху неговото ежедневие. Според свидетелката и към момента Г. Г. И. няма желание да
шофира и да се среща с хора.
Съгласно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост”
като морално-етично такова включва „съотношението между деянието и възмездието,
достойнството на хората и неговото възнаграждаване, правата и задълженията”. При
определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди релевантни са начина на
извършване на деликта, характера на увреждането, произтичащите от него физически и
психологически последици за увредения, техният интензитет и продължителност, възраст и
социално положение на съответното лице, които следва да се преценят в тяхната съвкупност
и с оглед общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на
обществото. Необходимо е да се отчитат и действителните икономически условия, а като
ориентир за размера на обезщетението трябва да се вземат предвид и съответните нива на
застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент. Към
27.04.2020 година, когато е настъпило пътнотранспортното произшествие, минималната
застрахователна сума по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите за неимуществени и имуществени вреди вследствие увреждане или смърт
за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица, е 10 420 000 лева (чл. 492, точка
1 от Кодекса за застраховането), а минималната работна заплата за страната е 610 лева.
Неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични,
нематериални блага, не могат да се възстановят. Предвиденото в закона обезщетение не е
компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно чл. 52 от Закона за задълженията и
договорите – по справедливост от съда. На обезщетяване подлежат не само съзнаваните
болки, страдания и неудобства, причинени от увреждането и явяващи се пряка и
непосредствена последица от него, но и самото понасяне на увреденото състояние. В този
смисъл са дадените разяснения в ППВС 4/1968 година – понятието „справедливост“ не е
абстрактно понятие и е свързано „с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства“, каквито са „характера на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и
др.“ В горния смисъл е и практиката на Върховния касационен съд на Република България,
формирана с решения, постановени по реда на чл. 290 от ГПК – Решение № 83/6.07.2009
година по т. д. № 795/2008 година на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 1/26.03.2012 година по т.
д. № 299/2011 година на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 189/4.07.2012 година по т. д. №
634/2010 година на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 95/24.10.2012 година по т. д. № 916/2011
година на ВКС, ТК, I т. о., Решение № 121/9.07.2012 година по т. д. № 60/2012 година на
ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове.
При съвкупната преценка на относимите към определяне на обезщетението за
неимуществени вреди обстоятелства, посочени по-горе, настоящият състав намира, че
8
сумата от 20 000 лева представлява справедлив еквивалент на претърпените от Г. Г. И.
болки и страдания. В резултат на процесното пътнотранспортно произшествие той е
получил увреждания (контузия на шийния отдел на гръбначният мозък със засягане и
нарушена инервация на вратният отдел мускулатура и на мускулатурата на раменния пояс с
проявена лека хипотрофия и хипотония на мускулатурата), обусловили болки и затруднения
в движението му за период от около един месец, невъзможност да се обслужва сам, а
периодът на възстановяване е продължил около три месеца. Към момента не е налице пълно
възстановяване – Г. Г. И. продължава да изпитва дискомфорт от травмата в шийния отдел на
гръбначния стълб и гръбначния мозък на това ниво. При отсъждане на размера на
следващото се обезщетение, съдът отчита факта, че ищецът (ответник по жалбата пред
въззивната инстанция) е изпитал силен стрес от инцидента, рефлектирал върху
психоемоционалното му състояние (заключение на психолог), към момента не шофира,
което се е отразило на неговия социален живот. Г. Г. И. е останал без работа след
произшествието, затворил се в себе си, не желае да общува с други хора. Към момента на
инцидента пострадалият не е имал навършени двадесет и девет години. Съдът съобрази и
обществено-икономическите условия в страната при настъпване на процесното
застрахователно събитие – 2020 година, наложилите се морални норми в обществото.
Безспорно е, че при застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите
застрахователят разполага с всички материалноправни и процесуалноправни възражения,
основаващи се както на застрахователното му отношение със застрахования, така и на
деликтното такова. Застрахователят може да противопостави на третото лице всички
възражения, които се отнасят до основанието и размера на дължимото обезщетение (в това
число, че не е осъществен състава на непозволеното увреждане; пострадалият е съпричинил
вредите – чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите; част от вредите са вече
поправени от застрахования и други). В производството по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането приносът на пострадалия трябва да бъде установен по категоричен начин
при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела (Решение №
92/24.07.2013 година по т. д. № 540/2012 година на Върховен касационен съд). В същия
смисъл е формираната практика на Върховния касационен съд на Република България по
реда на чл. 290 ГПК, обективирана в Решение № 54/22.05.2012 година по т. д. № 316/2011
година, ІІ т. о.; Решение № 44/26.03.2013 година по т. д. № 1139/2011 година на ВКС, ТК;
Решение № 151/12.11.2012 година по т. д. № 1140/2011 година на ВКС, ІІ т. о.; Решение №
74/04.06.2010 година по т. д. № 679/2009 година на І т. о.; Решение № 55/30.05.2009 година
по т. д. № 728/2008 година, І т. о.
Според Решение № 135/31.10.2011 година по т. д. № 971/2010 година на
Върховен касационен съд на Република България при извършване на преценка относно
съпричиняването на настъпилите в резултат на пътнотранспортно произшествие вреди
трябва да се отчита не само факта на осъществено от страна на пострадалия нарушение на
правилата за движение по пътищата, но и дали то е в пряка причинна връзка с вредоносния
резултат.
9
В заключението на експерта д-р Д. Х. Г. е отразено, че получената травма от Г. Г.
И. е вследствие на така наречения „камшичен удар“. Поставеният предпазен колан фиксира
тялото към седалката, но оставя свободни крайниците и главата, което в конкретния случай
е довело до травмата на ищеца (ответник по жалбата пред въззивната инстанция),
показателна при такъв пътен инцидент. Според експерта обезопасителният колан е защитил
тялото на Г. Г. И., предпазил го е от по-тежка черепномозъчна и гръбначна травма –
политане на тялото напред и контакт на главата в борд таблото на лекия автомобил и
предното панорамно стъкло.
От заключението на вещото лице С. П. И. е видно, че лек автомобил „Лексус“,
управляван от Г.И., има пет места за сядане, оборудвани фабрично с обезопасителни колани.
Експертът изразява становище, че Г. Г. И. е бил с поставен обезопасителен колан при
пътнотранспортното произшествие – при осъществилото се, описано в заключението
вторично стълкновение, при липса на поставен предпазен колан вероятно би се реализирал
удар между тялото на водача на лек автомобил „Лексус“ с предното панорамно стъкло на
моторното превозно средство стъкло и съответно да настъпят по-тежки увреждания.
Въз основа на изложеното, настоящият състав смята, че не се установява при
условията на главно и пълно доказване Г. Г. И. да е пътувал без поставен обезопасителен
колан и по този начин да е допринесъл за настъпването на уврежданията, които е претърпял
при инцидента. Приложението на чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите е
недопустимо, когато приносът на увреденото лице не е установен при условията на пълно и
главно доказване, а е само предполагаем. Причинно-следствената връзка е обективен факт,
поради което прилагането на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и
договорите не е обусловено от субективното отношение на увредения към настъпването на
деликта и произлезлите от него неблагоприятни последици. С оглед на изложеното, съдът
намира, че доводите на представителя на „ЗД „Бул инс” АД за наличие на съпричиняване от
страна на Г. Г. И. са неоснователни.
По изложените съображения, съдът приема, че предявеният иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането от Г. Г. И. против „Застрахователно
дружество „ЗД „Бул инс” АД е основателен и доказан в размер на 20 000 лева.
Крайните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на първостепенния
съд. Решение № 489/9.12.2021 година по гр. д. № 793/2020 година на Окръжен съд Велико
Търново в обжалваната част е правилно – не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни норми от първостепенния съд, във въззивната жалба не са изтъкнати
пороци, обуславящи неговата неправилност, поради което на основание чл. 271, ал. 1 от
ГПК следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция „ЗД „Бул инс” АД следва да
бъде осъдено да заплати в полза на адвокат Н.А. М. от „Адвокатско дружество „М. и Д.“
сумата 996 лева с включен данък върху добавената стойност – адвокатско възнаграждение
на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата на основание, във връзка с чл. 7, ал. 2, т.
3 от Наредба № 1/9.07.2004 година за минималните размери на адвокатските
10
възнаграждения.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Апелативен
съд Велико Търново
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 489/9.12.2021 година по гр. д. № 793/2020 година
на Окръжен съд Велико Търново в обжалваната част.
ОСЪЖДА „ЗД „БУЛ ИНС“ АД, със седалище и адрес на управление: град
София, бул. *******, да заплати на адвокат Н.А. М. от „Адвокатско дружество „М. и Д.“, с
адрес: гр. София, ул. *******, сумата 996 (деветстотин деветдесет и шест) лева с включен
данък върху добавената стойност – адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/9.07.2004 година за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от връчването му при наличие на предпоставките по чл. 280 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11