Решение по дело №239/2020 на Районен съд - Девня

Номер на акта: 260068
Дата: 15 юни 2021 г.
Съдия: Димитър Василев Василев
Дело: 20203120100239
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 март 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

№ 260068 / 15.6.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

  ДЕВНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ : ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ

при секретаря Антоанета Станева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 239/2020г. по описа на съда, за да се произнесе, съобрази:

Предявени са искове с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД от Д.И.А., ЕГН **********, Й.А.В., ЕГН **********, И.А.В., ЕГН **********, против ***ЕИК ***, за осъждане на ответника да заплати на ищците сума в общ размер от 984,37 лева съобразно наследствения дял на всеки един от ищците, както следва : на  Д.И.А. сумата от 899,77 лева, на Й.А.В. сумата от 42,30 лева, на И.А.В. сумата от 42,30 лева, представляващи неизплатена наемна цена  по договор №40/03.12.2016г. за наем на земеделски земи в землището на гр. Девня за стопанската 2017/2018г., сключен на 03.12.2016г. между наследодателя на ищците ***и ***ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на исковата молба  до окончателното изплащане. Претендират разноските по настоящето дело.

С уточняваща молба от 17.06.2020г.  преди връчване на ответника на препис от исковата молба упълномощеният видно от пълномощно на л. 49 от материалите по делото с права да се оттегля и да се отказва от искания процесуален представител на ищците адв. И. заявява, че не се предявява претенция за законна лихва върху целия размер  на дължимата рента 2139,41 лв за периода от 01.01.2019г. до 06.06.2019г. в общ размер на 93,30 лв,разпределена съгласно уточнителна молба от 26.05.2020г. както следва за Д.И.А. сумата от 56,02 лева, за Й.А.В. сумата от 18,64 лева, за И.А.В. сумата от 18,64 лева, и не се предявява претенция за законна лихва върху сумата от 984,37 лева от 07.06.2019г. до датата на подаване на исковата молба – 11.03.2020г. Ищцовата страна не е посочила дали оттегля или се отказва от горните претенции. Тъй като не е налице признание за неоснователност на същите съдът намира, че производството по претенциите да бъде осъден ответникът да заплати  законна лихва върху целия размер  на дължимата рента 2139,41 лв за периода от 01.01.2019г. до 06.06.2019г. в общ размер на 93,30 лв, както следва за Д.И.А. сумата от 56,02 лева, за Й.А.В. сумата от 18,64 лева, за И.А.В. сумата от 18,64 лева, и претенция за законна лихва върху сумата от 984,37 лева от 07.06.2019г. до датата на подаване на исковата молба – 11.03.2020г. следва да се прекрати на основание чл.232 ГПК поради оттегляне на така предявените искове

В исковата молба се излага, че ищците са съсобственици по реституция и наследствено правоприемство на поземлени имоти в землището на град Девня, а именно : 1.поземлен имот с идентификатор ***. поземлен имот с идентификатор ***3. поземлен имот с идентификатор ***,  4. поземлен имот с идентификатор ***, 5.поземлен имот с идентификатор ***, 6. поземлен имот с идентификатор ***, 7. Поземлен имот с идентификатор ***, 8. Поземлен имот с идентификатор ***, 9. Поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***. За тези имоти наследодателят на ищците ***е сключил договор за наем на земеделска земя №40/03.12.2016г. с ответника ***за стопанската 2017/2018г., по силата на който предоставя за земеделско ползване имотите, описани в договора, а ответникът се задължава да изплаща рента в размер  на 30 % от произведената селскостопанска продукция, като наемното плащане следва да се извърши в срок до 31.12.2018г. ***е починал на 05.01.2017г., срокът на договора за наем е изтекъл, но ответникът е заплатил само част от цялата стойност на дължимата рента за стопанската 2017/2018г., а именно на всеки един от ищците е заплатил на 07.06.2019г. сума от по 385 лева. Размерът на наемното плащане за стопанската 2017/2018г. е в размер на 65 лева за декар земя, общият размер на дължимото на ищците плащане е 2139,37 лева, а ответникът е заплатил сума в общ размер на 1155 лева. Въпреки многобройните покани до ответника плащане на остатъка от сумата в размер на 984,37 лева не е последвало.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, в който предявените искове се оспорват, както по основание, така и по размер. Излага, че не е ясно наследниците на ***каква идеална част притежават от процесните имоти и каква е наследствената квота на ищците, не е ясно как съответстват твърдяните от тях идеални части с притежаваните декари, за да бъде възможно и определяне на дължима рента. Твърди се, че ищците не са оправомощени да получават наемно плащане за цялата обработваема земя, ответникът е изплатил на същите възнаграждение за ползването на земеделската земя, съответстващо на притежаваните от тях идеални части от обектите по договора, останалата част от наемната цена, претендирана по делото, е изплатена на останалите съсобственици на поземлените имоти.

Видно от представеното по делото удостоверение за наследници с изх. №103/24.04.2014г. ищците по делото са част от наследниците на ***, поч. на ***След смъртта си същия е оставил за свой наследник ***- син, поч. на ***. Последният е оставил след смъртта си за свои наследници  по закон своята преживяла съпруга ***В., поч. на  ***и двама синове, като ищците са наследници в коляното на починалия на 05.01.2017г. син на ******

Видно от представеното по делото удостоверение за наследници с изх. №104/25.11.2019 ищците по делото са част от наследниците на ***, поч. на ***, като ищците са наследници в коляното на починалата на ***дъщеря на  *** ***В., чийто син е ***

Видно от представеното копие на решение №011 от 25.03.2000г. на ПК в гр. Девня на наследниците на *** е възстановена с план за земеразделяне собствеността върху земеделски земи в землището на град Девня, както следва : 1. ***; 2. ***3. ***; 4. ***; 5. ***6. ***

Видно от представеното копие на решение №011 от 25.03.2000г.  на ПК в гр. Девня на наследниците на *** е възстановена съгласно плана за земеразделяне в землището на гр. Девня собствеността върху земеделски земи, както следва : 1. ***2., ***3. ***4. ***5. ***6. ***7. ***8. ***

Видно от представеното копие на решение №017 от 22.12.2000г.  на ПК в гр. Девня на наследниците на *** е възстановена в съществуващи стари реални граници собствеността върху земеделски земи, в землището на гр. Девня, както следва : 1. ***

С нотариален акт за продажба на недвижим имот №148, том.2, рег. №1168, дело №631 от 28.04.2005г на нотариус ******В. продава на ***собствената си 1/3 идеална част от следните недвижими имоти, находящи се в гр. Девня, обл. Варна, а именно : ************ ************ *** ***

С договор за наем на земеделска земя, сключен на 03.12.2016г. между ***и ответника със срок на действие една стопанска година / до 30.09.2018г. / на ответника са отдадени за временно възмедно ползване земеделски земи в землището на гр. Девня, а именно : ************************Уговорено, че плащането на наема за земята се извършва в парично изражение / левова равностойност / от 01.11 до 31.12 след изтичане на съответната стопанска година, в натурално изражение до 31.10. на текущата година по определен от наемателя график, като размерът на годишната рента е равен на 30 % за 49,480 дка. земеделска земя от произведената селскостопанска продукция през съответната стопанска година. Уговорено е, че посоченият размер в натурално изражение представлява минимално гарантирания размер, който наемателя се задължава да изплати, като наемателят се задължава да изплати на наемодателя годишната натурална рента в размер не по-малък от изплатените ренти от другите основни наематели на земеделска земя в землището на гр. Девня.

Съгласно представен по делото РКО от 17.12.2018г. ответника е заплатил на ***сума в размер 1974 лв, касаеща съгласно пояснения в молба с вх.№260322/19.02.2021г. арендно плащане за процесните земеделски земи. Представено е и пълномощно с нотариална заверка на подписа от ***за ***да получава полагащата се на упълномощителката рента и други плащания за собствените й недвижими имоти.

Представена от ответната страна е писмена справка от ПК Суворово за имоти на собственик ***към 20.07.2020г., съгласно която ***е собственик на 11 имота с обща площ от 19,258 дка.

По делото са представени и други писмени доказателства във връзка с писмена кореспонденция между страните – покани за доброволно плащане и отговор от ***на същите от 04.01.2019г. на л.59 –л.60 от материалите на делото, в който се излага, че такъв вид договор за срок от 1 стопанска година  може да бъде разписан с един от съсобствениците, който както е в случая притежава повече от ¼ от съответните имоти, но съгласно разпоредбата на чл.30, ал.3 ЗС ищците нямат правно основание  да се разпореждат с частта на останалите съсобственици, съотв. и с тяхното рентно плащане. В същия отговор се излага, че с РКО 39/23.12.2017г. е предплатено на ищците авансово за стопанската 2017/2018г / този РКО не е представен по делото /. В молбата се заявява, че за всеки декар над 19,108 дка, за който ищците имат претенции, следва да бъдат представени необходимите документи, удостоверяващи върху каква част от имотите са съсобственици.

По делото е назначена съдебно – счетоводна експертиза.  С молба от 08.02.2021г. вещото лице Р.С. заявява, че за изготвяне на експертно заключение следва да се проверят документи, находящи се у ищеца, като моли, ответника да бъде задължен да представи следните документи: документи, свързани с изплатена рента на трети лица; по данни на управителя на ответника рента в натура не е била раздавана, фактури за извършени продажби през 2018г. относно пшеница, царевица, слънчоглед и ечемик и справки относно платени суми на ищците и ако няма плащане, начислени ли са задължения към тях. С определение от о.с.з. на 10.02.2021г.  ответникът е бил задължен по реда на чл. 190 ГПК да представи писмени доказателства  -  документи, свързани с платена рента на трети лица, като в това число се включват и намиращите се у него ведомости за стопанската 2017/2018г., като непредставянето им ще се преценява по чл.161 ГПК. С молба от 11.03.2021г. вещото лице Р.С. заявява, че във връзка с платена сума на ищците му бил предоставен РКО от 17.12.2018г. за 1974 лева, като сумата била изплатена на***, по данни на ответника фактурите за извършени продажби през 2018г. относно пшеница, царевица, слънчоглед и ечемик били изгубени, по данни на ответника документите относно платени суми на трети лица били изгубени. С молба от 04.03.2021г. проц. представител на ответника адв. Т. заявява, че дружеството не разполага с ведомости за 2017-2018г., дружеството няма неизплатени ренти за периода 2017 -2018г, РКО, с които се изплащат дължимите ренти, са при наемодателите, ищцовата страна е получила рентата си по пощата за съответната част от земята, която притежава като наследник, а останалата част е изплатена на другите наследници видно от РКО, дружеството не може да представи фактури за реализирана продукция  само от землището на гр. Девня, тъй като през стопанската 2017/2018г. е обработвало земя в седем землища, като цялата продукция се складира в един склад и фактурите са издадени за общо количество зърно от всички землища. С разпореждане от 16.03.2021г. ответникът е задължен в седмичен срок от уведомяването за това да се свърже с вещото лице Р.С.  и да предостави необходимото съдействие и документи за изготвяне на експертното заключение по делото – справки относно платени суми на ищците по делото, съотв. ако няма плащане, начислени ли са задължения към тях, фактури за извършени продажби през 2018г. относно пшеница, слънчоглед, ечемик, документи, свързани с изплатена рента на трети лица, в противен случай съдът ще приложи чл.161 ГПК, като приеме, че страната създава пречки за събиране на допуснати от съда доказателства и приеме за доказани всички твърдения на ищците относно размера на неизплатени на тях суми относно процесния договор за наем на земеделски земи в землището на гр. Девня за стопанската 2017/2018г. Указанието на съда не е изпълнено. От представеното заключение на вещото лице Р.С. по назначената от съда съдебно счетоводна експертиза се установява, че средната рента за рентни плащания за землището на гр. Девня за стопанската 2017/2018г. е 35 лв на дка. Общото добито от ответника количество земеделска продукция е 1070,20 тона, като не може да се определи какво е добитото количество по отделни култури и реализираният приход само за процесните имоти. Единствените данни, предоставени на вещото лице, за платена рента за процесните ниви е РКО от 17.12.2018г., като сумата е получена от***. В счетоводството на ответника няма данни за заведени задължения към ищците. Вещото лице не е могло да изследва цялото счетоводство, като изводи дали е водено счетоводството на ответника може да направи само въз основа на изследваните документи. Съгласно представена по делото молба с вх. №260394/04.03.2021г.  е декларирано, че РКО, с които се изплащат дължите ренти, са при наемодателите, с което е нарушено изискването на Закона за счетоводството и по – конкретно тези документи да бъдат съхранявани в предприятието.поради това вещото лице приема, че в частта със съхраняване на счетоводната документация счетоводството не е водено редовно при спазване изискванията на Закона за счетоводството. Съобразно документите, представени на вещото лице, не може да се отговори на въпроса, какъв е размера на изплащаната от ответника рента за декар обработваема земя за землището на гр. Девня за стопанската 2017/2018г.

Разгледани по същество съдът намира претенциите на ищците за основателни по следните съображения : Съгласно  практиката на ВКС  - напр. Решение №83/10.02.2000г. по гр.д. №1107/1999г. на IV гр.отд. на ВКС, докладчик зам.-председателят ***, че когато наемодателят на недвижим имот е сключил договор от свое име за целия имот, само той има вземане за наема от наемателя в пълния му размер. Правата на останалите съсобственици върху припадащите се части от наема, съобразно притежаваната от тях идеална част от имота, се изразяват във вземане срещу наемодателя - съсобственика, упражняващ като ползвател правото на собственост на другите съсобственици като такъв, събиращ целия наем и в това качество той им дължи частта, която им се следва съобразно размера на идеалната им част. Съгласно Решение № 314/17.02.2012 г. по гр.д. № 1548/2010г. на ВКС, III гр.отд., и Решение №179/23.07.2015 г. по гр.д. № 3104/2014г. на ВКС, IV гр.отд., когато съсобствената вещ е отдадена под наем само от един или повече от съсобствениците, които не притежават повече от половината от имота, този договор не е противопоставим на всеки от останалите собственици - заедно или поотделно, тъй като съгласно чл. 32, ал. 1 ЗС управлението и ползването на общата вещ се извършва по правило  по решение, взето от съсобствениците, които имат повече от половината от общата вещ, на което съответства задължението на малцинството да се съобрази с това решение и да не може да го променя, когато сделката е непротивопоставима на съсобственика и той не я приема, същият има право да търси обезщетение по чл. 59, ал. 1 ЗЗД за това, че е лишен да ползва своя дял от общия имот, в който случай задължено е лицето, което ползва имота, ако договорът за наем е противопоставим на съсобствениците или те са го приели, те разполагат с възможността по чл. 30, ал. 3 ЗС да търсят от съсобственика - наемодател събраните граждански плодове. С оглед тези разяснения, дадени от съдебната практика по приложението на закона при сключен наемен договор от съсобственика ***за целите имоти и след като в случая няма данни за  предявени претенции по чл. 59, ал.1 ЗЗД от другите съсобственици, претенциите, предявени от останалите съсобственици ***и ***срещу наемателя ***за припадащата им се част от наема, са неоснователни / всъщност с тези претенции те са се съгласили с договора за наем, сключен от ***/. Като страна по процесния договор за наем ***респ. неговите наследници -ищците по делото, както вече се каза следва да получат цялата наемната цена за предоставените под наем 49,033 дка обработваема земеделска земя, а другите съсобственици могат да търсят от тях припадащата им се част от гражданските плодове, по силата на чл. 30, ал. 3С . ***и ***не са надлежна страна по наемния договор № 40 от 03.12.2016г. и с така извършеното плащане на ***на сумата от 1974 лева наем за процесните ниви всъщност ответника  ***е встъпил в ново правоотношение за същите земеделски земи, но с други лица -  ***и ***. Това обаче не освобождава наемателя ***от задълженията му по договора за наем №40 от 03.12.2016г., спрямо наемодателя ***респ. неговите наследници, тъй като те имат вземане за пълния размер на дължимия наем срещу ответника. Неоснователно е да се приеме, че при сключен договор за наем на съсобствени имоти от един съсобственик, право на вземане по този договор срещу наемателя да имат всички съсобственици, тъй като както вече се посочи това разбиране не почива на материалния закон и на съдебната практика, цитирана по -нагоре. Или в обобщение плащайки на лице, което не е страна по договора за наем на земеделски земи от 03.12.2016г., ответника не се освобождава от задължението си да плати на действителната страна по договора съгласно принципа на облигационното право „ който плаща зле, плаща два пъти. „

Относно размера на претенциите на ищците с оглед на изложеното по-нагоре, прeценявайки внимателно фактите, изложени от вещото лице в молба с вх. №260240/08.02.2021г., в молба с вх. №260421/11.03.2021г. и в представеното от него експертно заключение съдът намира, че ответникът със своето поведение в хода на производството фактически е създал пречки за изпълнението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, като не е представил на вещото лице документите, необходими на същия за изпълнение на поставените му задачи, а именно: документи, свързани с изплатена рента на трети лица/ като вещото лице изрично сочи, че РКО, с които се изплащат дължимите ренти, следва да бъдат съхранявани в предприятието / и справки относно платени суми на ищците и ако няма плащане, начислени ли са задължения към тях, и по този начин е е осуетил събирането на допуснатите от съда доказателства, поради което в настоящия случай следва да намери приложение правилото на чл. 161 ГПК по силата на което с оглед на обстоятелствата по делото съдът може приеме за доказани фактите относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства и за които е била предупредена по реда на чл. 161 ГПК  - размера на неизплатените на ищците суми относно процесния договор за наем на земеделски земи в землището на гр. Девня за стопанската 2017/2018г., а именно на  Д.И.А. сумата от 899,77 лева, на Й.А.В. сумата от 42,30 лева, и на И.А.В. сумата от 42,30 лева. В противен случай ответната страна би черпила процесуална облага от своето неправомерно поведение, което не е целта и смисъла на закона.

С оглед изхода на делото в полза на ищците следва да бъдат присъдени и сторените от тях разноски в общ размер от 750 лв. Съдът намира за неоснователно направеното възражение от проц. предсатвител на ответника за намаляване размера на дължимото възнаграждание на ангажирания от ищците адвокат, тъй като за процесуално представителство по няколко искови претенции размерът на адвокатското възнаграждение се определя съобразно броя на претенциите.

Мотивиран от изложеното съдът

 

РЕШИ

 

ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, ***, да заплати на Д.И.А., ЕГН **********,***,  сумата от 899,77 лева / осемстотин деветдесет и девет лева и 77 стотинки /, представляваща неизплатена наемна цена  по договор №40/03.12.2016г. за наем на земеделски земи в землището на гр. Девня за стопанската 2017/2018г., сключен между наследодателя на страната ***и *** на 03.12.2016г., ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на исковата молба  -11.03.2020г., до окончателното изплащане.

 

ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, ***, да заплати на Й.А.В., ЕГН **********,***, сумата от 42, 30 лева / четиридесет и два лева и 30 стотинки /, представляваща неизплатена наемна цена  по договор №40/2016г. за наем на земеделски земи в землището на гр. Девня за стопанската 2017/2018г., сключен между наследодателя на страната ***и *** на 03.12.2016г., ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на исковата молба  -11.03.2020г., до окончателното изплащане

 

ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, ***, да заплати на И.А.В., ЕГН **********,***,  сумата от 42, 30 лева / четиридесет и два лева и 30 стотинки / , представляваща неизплатена наемна цена  по договор №40/2016г. за наем на земеделски земи в землището на гр. Девня за стопанската 2017/2018г., сключен между наследодателя на страната ***и *** на 03.12.2016г., ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на исковата молба  -11.03.2020г., до окончателното изплащане

 

 

ПРЕКРАТЯВА производството по исковете на Д.И.А., ЕГН **********, Й.А.В., ЕГН **********, и И.А.В., ЕГН **********, против ***, ЕИК ***, ***, да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищците  законна лихва върху целия размер  на дължимата рента 2139,41 лева за периода от 01.01.2019г. до 06.06.2019г. в общ размер на 93,30 лева, както следва за Д.И.А. сумата от 56,02 лева / петдесет и шест лева и 02 стотинки /, за Й.А.В. сумата от 18,64 лева / осемнадесет лева и 64 стотинки/ , за И.А.В. сумата от 18,64 лева / осемнадесет лева и 64 стотинки/, и претенция за законна лихва върху сумата от 984,37 лева от 07.06.2019г. до датата на подаване на исковата молба – 11.03.2020г., поради оттегляне на иска

 

ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, ***, да заплати на Д.И.А., ЕГН **********, Й.А.В., ЕГН ********** и И.А.В., ЕГН **********, сумата от 750 лева / седемстотин и петдесет лева / разноски по делото.

 

В частта, с която се прекратява производството по делото по претенциите на Д.И.А., ЕГН **********, Й.А.В., ЕГН ********** и И.А.В., ЕГН **********, против ***, ЕИК ***, ***, да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищците  законна лихва върху целия размер  на дължимата рента 2139,41 лева за периода от 01.01.2019г. до 06.06.2019г. в общ размер на 93,30 лева, както следва за Д.И.А. сумата от 56,02 лева / петдесет и шест лева и 02 стотинки /, за Й.А.В. сумата от 18,64 лева / осемнадесет лева и 64 стотинки/ , за И.А.В. сумата от 18,64 лева / осемнадесет лева и 64 стотинки/, и претенция за законна лихва върху сумата от 984,37 лева от 07.06.2019г. до датата на подаване на исковата молба – 11.03.2020г. поради оттегляне на иска, съдебното решение може да се обжалва с частна жалба пред ОС Варна в седмичен срок от уведомяването за това, а в останалата част съдебното решение подлежи на въззивно обжалване пред ОС Варна в двуседмичен срок  от съобщаването на страните.

 

                   

     РАЙОНЕН СЪДИЯ……………….