СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
19.06.18г.
Софийски градски съд
І-12 състав с:
Председател:
Георги Иванов
Разгледа в съдебно
заседание на 17.05.18г.
/с участието на секретаря М. Димитрова/
гражданско дело № 2426/12г.
и констатира следното:
Предявени са искове от Д.
Г. против В. Г. с правно основание чл. 108 от ЗС /за ревандикация
на: западното жилище от едноетажна жилищна сграда, находяща се в град София,
ул. *********с площ от 63 кв.м., заедно с мазе, идеални части от общите части
на сградата и ½ ид.ч. от дворното място, представляващо поземлен имот с
идентификатор 68134.1937.1254 с площ от 793 кв.м./ и чл. 59 от ЗЗД /за сумата
30 000 лева – обезщетение за периода от 15.02.07г. до 15.02.12г./.
Съображенията на
страните са изложени по делото.
Представените по делото писмени
доказателства /преценени в контекста на твърденията и възраженията на страните/
удостоверяват, че – исковете са неоснователни:
Ищецът не се легитимира
/в материално-правен аспект/ като собственик на процесния недвижим имот:
От една страна – правото
на собственост на Д. Г. /в качеството му на наследник по завещание на И. И. –
съгласно саморъчно завещание от 12.01.02г./ се явява отречено с влязъл в сила
съдебен акт /решение на СГС ІІ - А
състав от 31.10.16г. по г.д. № 6982 от 14г./.
От друга страна:
С договор за продажба на
наследство от 19.12.16г. – ищецът /в качеството си на наследник по закон на Д. Г.
– последният наследник на И. И./ е отчуждил правото си на собственост върху
процесния недвижим имот в полза на трето лице.
Изложеното налага
/доколкото ищецът не се легитимира като собственик на спорния имот - нито по
завещание, нито по закон/ отхвърляне на ревандикационния иск.
Неоснователен е и искът
по чл. 59 от ЗЗД:
Този иск от една страна
се явява акцесорен на /зависим от/ иска по чл. 108 от ЗС /претенцията по чл. 59
от ЗЗД предполага първоначално установяване на право на собственост в полза на
ищеца върху процесния недвижим имот/. От друга страна – със сключването на
договора от 19.12.16г. ищецът е отчуждил всички свои права, произтичащи от
процесното наследство /в това число и евентуалното си вземане по чл. 59 от ЗЗД/. Тази претенция не е доказана и по същество – липсват доказателства
ответницата да е препятствала ищеца да ползва процесния имот /изрично
възражение в този смисъл е заявено в писмения отговор на В. Г./. Искът не е
доказан и по размер.
С оглед изложеното,
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете на Д.Д.Г.
ЕГН ********** против В.Д.Г. ЕГН ********** с правно основание чл. 108 от ЗС за
установяване, че ищецът е собственик на и за предаване на владението върху:
западното жилище от едноетажна жилищна сграда, находяща се в град София, ул. *********с
площ от 63 кв.м., заедно с мазе, идеални части от общите части на сградата и
½ ид.ч. от дворното място, представляващо поземлен имот с идентификатор
68134.1937.1254 с площ от 793 кв.м. и чл. 59 от ЗЗД за присъждане на сума в
размер на 30 000 лева – обезщетение за периода от 15.02.07г. до 15.02.12г.
ОСЪЖДА Д.Д.Г. да плати
на В.Д.Г. 2 130 лева – съдебни разноски.
Решението подлежи на
обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: