РЕШЕНИЕ
№ 110
гр. , 09.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на дванадесети
април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Магдалена Ат. Жбантова С.
при участието на секретаря Калина Хр. Попова
като разгледа докладваното от Магдалена Ат. Жбантова С. Гражданско дело
№ 20221220100764 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена искова молба от С. С. К. от
с.Ф., обл. Бл. против „Пр. Кр. Б.“ ЕООД, гр.С.. Иска се да бъде обявен
договор за потребителски кредит № ********от 26.07.2019 г., сключен между
страните за недействителен.
Алтернативно (всъщност евентуално), в случай, че не бъде признат
договора за недействителен, се иска да бъде обявено сключеното
споразумение за закупуване на допълнителен пакет услуги за недействително,
поради надвишаване на годишния процент на разходите и да бъде осъден
ответника да върне на ищцата 100 лева, представляваща недължимо заплатена
сума по пакет „Допълнителни услуги“.
В съдебно заседание, проведено на 16.02.2023 г. по искане на ищеца е
допуснато изменение на исковете, които се считат предявени по следният
начин:
Моля, в случай, че обявите сключеното споразумение за закупуване на
допълнителен пакет услуги за недействително, поради надвишаване
пределите на годишния процент на разходите. Моля да осъдите „Пр. Кр. Б."
1
ЕООД, ЕИК ********да върне на доверителя ми сумата от 2877,56 лева (две
хиляди осемстотин седемдесет и седем лева и петдесет и шест стотинки),
която сума, видно от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза е
заплатена по закупения пакет допълнителни услуги.
В случай, че обявите договора за недействителен, то моля да осъдите
ответника да върне на доверителя ми сумата от 4 923,18 лева, представляваща
сума в размер на 2045,62 (две хиляди четиридесет и пет лева и шестдесет и
две стотинки), представляваща платена по делото лихва, плюс сумата от
2877,56 лева (две хиляди осемстотин седемдесет и седем лева и петдесет и
шест стотинки), представляваща платена сума по закупен пакет
„допълнителни услуги").
Твърди се от ищеца, че на 26.07.2019 г. между него и ответника е
сключен договор за потребителски кредит с номер на договора 30038340803.
По силата на договора му е отпуснат кредит в размер от 3750 лева, при ГПР
49.89% и договорна лихва в размер на 41.17%, като лихвеният процент на ден
е в размер на 0,11%. Кредитът следвало да се изплати на 36 вноски от по
286.00 лева и съответно подлежащата на плащане от ищцата сума е 10296.00
лева. Ищецът счита, че на осн. чл. 22 ЗПК, процесния договор е
недействителен, тъй като не е спазено изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК,
доколкото договорът за кредит, Общите условия към него,Погасителния план
и Декларацията за обработване и съхранение на лични данни съдържат
текстова част, с различен по размер шрифт, видно и с просто око. Счита, че в
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, в договора не са посочени условията
за прилагане на договорения лихвен процент, не е посочен размерът на
възнаградителната лихва и как тя се разпределя във времето с изплащане на
всяка от месечните погасителни вноски. Също така счита, че условията на
пакетът допълнителни услуги има за цел да заобиколи разпоредбата на чл. 19,
ал. 4 от ЗПК, слагаща предел на Годишния процент на разходите, а съгласно
чл. 21 ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел
или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Сумата за
закупуване на пакет допълнителни услуги надхвърля размера на
предоставената главница, предвид което намира, че на основание чл.19, ал. 4
от ЗПК, във връзка с чл. 21 ЗПК, клаузата от процесния договор,
обуславяваща закупуването на пакта допълнителни услуги, следва да бъде
2
обявена за нищожна. Поради изложеното предявява настоящите искове.
Правната квалификация на предявеният иск е по чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД
във вр. с чл.26, ал.1, пр.1 и пр.2 от ЗЗД във вр. с чл. 23 във вр. с чл.22 от ЗПК,
чл.10, чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК и чл.19, ал.4 от ЗПК, при условията на
евентуалност - чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД във вр. с чл.55 ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Ответника изразява становище за нередовност на исковата молба и
неоснователност на предявения иск. Не оспорват, че страните са били в
договорни отношения по силата на договор за потребителски кредит №
30038340803 от дата 26.07.2019 г. Заявяват, че от съдържанието на ДПК и
Общите условия на кредитора за физически лица може да се направи извод,
че ДПК отговаря на общите условия за действителност на такъв вид договори
и е сключен в предписаната от закона форма, включително за размер и вид
шрифт. Неоснователни са твърденията за незаконосъобразност на договора на
осн. чл.22 ЗПК. Договорът не противоречи на закона и са спазени изскванията
на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК. Посочени са размера на ГЛП и ГПР, размера на
общата дължима сума, изготвен е и предоставен на ищеца погасителен план.
Явно и недвусмислено е посочено какво представлява договорното
възнаграждение по кредита, какви са условията за прилагане на договорения
лихвен процент, как е изчислен ГПР. Лихвеният процент е фиксиран, а не
референтен и не е предвидена възможност за промяната му. Не е необходимо
да се посочва и последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, което изискване е поставено само при
различни лихвени проценти.
Неоснователни са и твърденията, че предоставения пакет допълнителни
услуги има за цел да заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, както и че
противоречи на добрите нрави. Първата услуга „Приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителския кредит“, към момента на подписване на
договора вече е била предоставена на кредитополучателя. Искането за кредит
е подадено от ищеца на 26.07.2019 г., одобрено е в рамките на деня, договорът
е сключен и заема е предоставен на ищеца същия ден. Ищецът се е
възползвал и от предоставена услуга „Възможност за отлагане на определен
брой погасителни вноски“, като с Анекс № 1, Анекс № 2 и Анекс № 3,
сключени към договора за заем, са отложени вноски с № 3, 5, 6, 7 и 9.
Неоснователни са и твърденията, че е налице заобикаляне на
3
разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, защото не всеки потребител, сключил
договор за потребителски кредит, е пожелал закупуването на допълнителни
услуги. А в обхвата на общите разходи по кредита, които следва да се отчетат
при формирането на ГПР, попадат разходи за допълнителни услуги само в
случаите, когато получаването на такива допълнителни услуги е
задължително условие за сключването на договора за кредит /по аргумент от
§ 1, т. 1 от ДР на ЗПК/. Тоест дължимото по процесиите допълнителни услуги
възнаграждение се дължи от кредитополучателя отделно и независимо от
цената на самия кредит и не представлява разход по смисъла на чл. 19, ал.1
ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Поради това не следва да се включват в ГПР,
тъй като биха заблудили потребителя относно разхода по кредита. Предвид
горното считат за неоснователни твърденията на ищеца, че с постигнатото
споразумение за предоставяне на допълнителни услуги се прикриват разходи,
които по своето същество следва да са включени в ГПР. Освен това, дори и да
се приеме за вярно, че размерът на ГПР е по-висок от законово допустимия,
то последицата от това е недължимост на сумите, с които се надвишава
размерът, посочен в ал. 4 на същия член, но не и недействителност на целия
договор за кредит. Кредиторът е изпълнил всички задължения по договора за
кредит, докато кредитополучателят - ищец съвсем открито показва
недобросъвестното си поведение по отношение на своевременното и точно
изпълнение на задълженията си по договора за кредит.
Относно предявения осъдителен иск считат, че е в доказателствена
тежест на ищеца да установи, че е платил претендиралата сума, а в
доказателствена тежест на ответника е доказването на съществуване на
основание да получи и да задържи извършеното плащане. Считат, че не е
налице обедняване на ищеца в претендирания размер, след като не се доказва
извършените плащания от ищеца ли са платени.
В случай, че бъде уважен иска за осъждане на ответното дружество да
заплати на ищеца недължимо платени суми по пакета за допълнителни
услуги, правят възражения за прихващане, като молят платената сума за
предоставения пакет допълнителни услуги да бъде отнесена за погасяване на
непогасената и дължима главница и възнаградителна лихва. С оглед на
изложеното считат, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
Правната квалификация на възраженията на ответника е по чл.19, ал.1
4
ЗПК във вр. с § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, чл.19, ал.6 от ЗПК, чл.103 и чл.104 от
ЗЗД.
От събраните по делото писмени доказателства, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
Установява се от представените доказателства, че на 25.07.2019 г. С. С.
К. отправил до „Пр. Кр. Б.“ ЕООД искане за отпускане на потребителски
кредит „Пр. Кр. Ст.“ с № 3***********. В искането си заявил, че желае да му
бъде отпуснат кредит в размер на 3700 лв. със срок 36 месеца, размер на
месечната вноска – 281.95 лв. и дата на погасяване – 5-то число на месеца.
Отбелязано е, че иска да ползва и допълнителни услуги „Fast“ – приоритетно
разглеждане и „Flexy“ – гъвкав погасителен план. Отбелязано е в искането, че
кредита предоставя право на директно погасяване на задължения към
кредитори, към кредитор „Пр. Кр. Б.“ ЕООД със сума за рефинансиране
783.73 лв.
На същата дата – 25.07.2019 г. между ищеца и ответника „Пр. Кр. Б.“
ЕООД е сключен договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт №
**********. Въз основа на договора ответника се задължил да предостави на
С. К. чрез банков превод сумата от 3700 лв., от които 783.73 лв. – за
рефинансиране. Договорен бил годишен лихвен процент в размер на 41.00% и
годишен процент на разходите 49.03 %. Така длъжникът се задължил да върне
главницата, ведно с възнаградителна лихва в срок от 36 месеца или в общ
размер на 6349.65 лв., на месечни вноски в размер на 176.43 лв.
В договора е посочено, че ищецът е поискал и закупил допълнителна
незадължителна услуга „Фаст“, за която дължи възнаграждение 1110 лева и
допълнителна услуга „Флекси“ за която дължи възнаграждение в размер на
2590 лева. Размерът на вноската за закупуване на допълнителна/и услуга/и е
102.77 лева. Възнаграждението за тези услуги сеа дължи при подписване на
договора, но се разсрочва за срока на договора на равни месечни вноски и се
добавя към месечните вноски за погасяване на кредита. Така общото
задължение на кредитополучателя става 10049.65 лева с общ размер на
вноската от 279.20 лева и дата на погасяване 10 ден от месеца. Към договора е
приложен погасителен план, съгласно който първата погасителна вноска в
размер на 279.20 лв. се дължи на 10.08.2019 г., следващите вноски са платими
на 10-то число от месеца и са определени също в размер на 279.20 лв., с
5
изключение на последната вноска, дължима на 10.07.2022 г., която е в размер
на 277.65 лв. На кредитополучателя са били връчени и Общи условия „Профи
Кредит България“ ЕООД към договор за потребителски кредит.
На 25.10.2019 г. между страните бил сключен Анекс № 1 към договора
за кредит, с който било отложено плащането на вноска № 3 по кредита. ГЛП
се запазва на 41%, а ГПР се определя в размер на 43.96%. Към анекса е
приложен погасителен план, съгласно който вноска № 3 не се дължи на
определената в погасителния план към договора дата, но срока за изплащане е
удължен до 10.08.2022 г.
На 23.12.2019 г. между страните бил сключен Анекс № 2 към процесния
договор за кредит, с който било отложено плащането вноски с № 5, 6 и 7,
ГЛП се запазва, а ГПР се определя в размер на 36.93%. Към анекса е
приложен нов погасителен план, съгласно който вноски с № 5, 6 и 7 не се
дължат на определените с предходния погасителен план дати, но срока на
изплащане на договора се удължава до 10.11.2022 г.
На 28.04.2020 г. между страните бил сключен Анекс № 3 към процесния
договор за кредит, с който било отложено плащането вноска с № 9, ГЛП се
запазва, а ГПР се определя в размер на 35.15%. Към анекса е приложен нов
погасителен план, съгласно който вноска с № 9 не се дължи на определената с
предходния погасителен план дата, но срока на изплащане на договора се
удължава до 10.12.2022 г.
По делото е приета съдебно - счетоводна експертиза, като вещото лице,
след корекция на заключението, поради представена й допълнителна справка
за извършени плащания заключава, че въз основа на Договор № 3**********
от 25.07.2020 г. на С. С. К. е предоставен кредит в размер на 3700.00 лв., със
срок на погасяване тридесет и шест месеца. Сума в размер на 783.73 лева е
преведена директно към банкова сметка за погасяване на стар кредит, а
останалата сума до 3700 лева е преведена по сметка на името на К..
Съгласно т.VI от Договора годишния лихвен процент е в размер на
41.00%, лихвения процент на ден е 0.11 %. Размерът на договорната лихва по
договора за кредит е в размер на 2649.65 лева, а дължимата сума по кредита е
6349.65лева
Съгласно т. V от договор за потребителски кредит № 30038340803 от
6
25.07.2019 г. са поискани и закупени допълнителни услуги, а именно:
Допълнителна услуга „Фаст“ (приоритетно разглеждане), възнаграждението
за която услуга съгласно договора е в размер на 1110.00 лв. и допълнителна
услуга “Флекси“ (гъвкав погасителен план), възнаграждението за която
услуга съгласно договора е в размер на 2590.00 лв. Общата сума за
включените допълнителни услуги е в размер на 3700.00 лв. Сумата е
разсрочена на равни месечни вноски по 102.77 лв. всяка, с изключение на
последната, която е в размер на 103.05 лв. и е дължима заедно с месечната
погасителна вноска по кредита, съгласно т.4.4 от Общите условия.
Погасената сума за главница по процесния договор е в размер на
2881.42 лв. за главница. С. С. К. е правил плащания до дата 04.05.2022 г.,
видно от справката, изпратена от „Профи Кредит България“ ЕООД .
Погасената сума по договорната лихва по Договора за потребителски
кредит е в размер на 2045.62 лева.
При изчисляване на ГПР съгласно законовите разпоредби и включвайки
в параметрите на кредита договорните лихви по погасителен план към
договор за кредит № 30038340803 от 25.07.2019 г. - полученият ГПР е в
размер па 49.65% по погасителен план за 35 месеца и 11 дни.
По пакет „Допълнителни услуги“, съгласно договор за потребителски
кредит № ********** от 25.07.2019 г., начислената сума е в размер на
3700.00лв. От тази сума до 04.05.2022год. са погасени 2877.56 лв. При
изчисляване на ГПР, включвайки в параметрите на кредита таксите по пакет
„Допълнителни услуги" по погасителен план към процесния договор за
кредит, полученият ГПР е в размер на 66.88% по погасителен план за 35
месеца и 11 дни.
При изчисляване на ГПР съгласно разпоредбите на чл.19 от Закона за
потребителския кредит и включвайки в параметрите на кредита всички
начислени месечни такси и лихви по погасителен план към договор за кредит
№ 30038340803 от 25.07.2019 г., то полученият ГПР е в размер на 124.49%.
В съдебно заседание вещото лице уточнява, че не е изчислила ГПР на
погасените вноски, тъй като няма такъв алгоритъм, поради което е изчислила
ГПР по погасителен план. На отговор на въпрос 7, в първият абзац на
последният лист на заключението е посочено грешно, че са взети предвид
7
всички параметри на кредита. При това изчисляване на ГПР е взела предвид
само главницата по кредита и такса допълнителни услуги, при което ГПР е в
размер на 66.88 %. Във втория абзац на последния лист, при изчисляване на
ГПР са включени всички параметри на кредита - главница и лихви, плюс
таксите за двете допълнителни услуги Флекси и Фаст, при което ГПР е 124.39
%.
При отговора на въпрос първи, вещото лице е проверило усвояването
на отпусната главница в размер на 3 700 лв. по процесния договор за кредит.
Частта от нея в размер на 783.73 лв., която е за рефинансиране на стар
договор, е усвоена е чрез превод по банковата сметка за погасяване на стария
кредит, а останалата сума е преведена по сметка на името на
кредитополучателя К.. Заплатените от ответника по главницата по договора,
по договорна лихва и за допълнителни услуги са в общ размер на 7 804.60
лева. Вещото лице обяснява, че освен това на К. са начислявани отделно
такси за събиране на просрочени вземания в размер на 130 лева и лихви за
просрочие в размер на 291.90 лева. Сумите, които са събрани за такси за
събиране на просрочени вземания и лихви просрочие, са извън сумата
изплатена от ответника по кредита в размер на 7804.60 лв.
Съдът намира заключението на вещото лице, ведно с направените в
съдебно заседание уточнения, за пълно и точно изготвено и го кредитира
изцяло.
При така установеното във фактическо отношение, съдът счита
предявените искове за допустими като предявени от лице, имащо правен
интерес от предявяването им и срещу надлежен ответник.
Разглеждайки по същество главния иск, съдът намира следното:
От представените по делото документи, съдът намира, че на 25.07.2019
г. между ищеца и ответника "Пр.Кр. Б. ЕООД е възникнало облигационно
правоотношение по договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт
№ *******. Въз основа на договора ответника се задължил да предостави на
С. С. К. сумата от 3700 лева. Договорен бил годишен лихвен процент в размер
на 41% и годишен процент на разходите 49.03 %. Така длъжникът се
задължил да върне главницата, ведно с възнаградителна лихва в срок от 36
месеца или в общ размер на 6349.65 лева, на месечни вноски в размер на
176.43 лв. Със същия договор между страните се сключило и споразумение за
8
предоставяне на допълнителна услуга „Фаст“ на стойност 1110 лева и
допълнителна услуга „Флекси“ на стойност 2590 лева с размер на вноската за
допълнителните услуги от 102.77 лева. Уговорено е, че възнаграждението за
тези услуги са дължи при подписване на договора, но се разсрочва за срока на
договора на равни месечни вноски и се добавя към месечните вноски за
погасяване на кредита. Така общото задължение на кредитополучателя става
10049.65 лева, с общ размер на вноската от 279.20 лева. Към договора е
приложен погасителен план, съгласно който вноските са платими на 10-то
число от месеца, с първа вноска дължима на 10.08.2019 г. и последна дължима
на 10.07.2022 г. С анекси към договора, са отложени плащания по 5
погасителни вноски, при което дата на последната вноска е определена на
10.12.2022 г.
В чл.15 на приложените към договора Общи условия на „Пр. кр. Б.“
ЕООД към договори за потребителски кредит (по нататък ОУ) е описано
съдържанието на допълнителните услуги „Фаст“ и Флекси“, което
съдържание не се съдържа в процесния договор за кредит. Съгласно
описанието в чл.15 от ОУ, всеки клиент, сключил допълнителната услуга
„Фаст“ получава приоритетно разглеждане на искането си за отпускане на
потребителски кредит, преди клиенти без закупена такава услуга. След
одобрение, отпуснатата сума се нарежда към клиента в рамките на 24 часа
след получаване на подписания договор. Клиента закупил услуга „Флекси“
получава право да променя погасителния план, като отложи заплащане на
определен брой вноски, намали определен брой вноски или промени датата
на падеж. При отлагане на плащането и намаляване размера на вноски,
кредитополучателя е длъжен да заплати пълния им размер в края на
погасителния план.
В настоящият случай между страните не се спори, че между страните е
сключен договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт №
30038340803 от 25.07.2019 г. и именно той е процесния договор. Не се твърди
между страните да има сключен друг договор със същия номер, но от дата
26.07.2019 г., поради което съдът намира, че посочената в исковата молба
дата 26.07.2019 г. е резултат на техническа грешка.
От страна на ищеца се твърди, че договора за кредит, Общите условия
към него, погасителния план и декларацията за обработване на лични данни
9
съдържат текстова част с различен по размер шрифт.
Според разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски
кредит, освен че се сключва в писмена форма, трябва да бъде изпълнен в
еднакъв по вид, формат и размер шрифт не по - малък от 12. В процесния
случай не се събраха доказателства размера на шрифта да е по-малък от 12.
Не се установява и от приложените по делото документи да има разлика в
размера на шрифта в текста на договора за потребителски кредит, в Общите
условия, в погасителния план и декларацията за лични данни.
Съдът намира, че процесният договор за потребителски паричен кредит
Профи кредит стандарт № 3******** от 25.07.2019 г., сключен между
страните по делото е недействителен на няколко основания.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК (приложим към процесното
правоотношение) - договорът за потребителски кредит е договор, въз основа
на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността
на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски
през целия период на тяхното предоставяне. Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11
от ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски
кредит.
Съгласно чл. 22 от ЗПК във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за
потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен
процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя.
При тълкуване обхвата на закрилата, предоставяна от закона с
разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК следва да се
съобрази и нормата на § 2 от ДР на ЗПК, съгласно която този закон въвежда
разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за
отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. От изложеното следва, че при
съмнение в действителния смисъл на законовите разпоредби същите следва
да бъдат тълкувани с оглед постигане целите на цитираната Директива
2008/48/ЕО.
10
Съгласно съображение 19 от Директивата, за да се даде възможност на
потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те
следва да получават адекватна информация относно условията и стойността
на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът
за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят. С оглед
осигуряване на възможно най-пълна прозрачност и сравнимост на
предложенията за сключване на договор, тази информация следва да включва
по-специално годишния процент на разходите, приложим за кредита и
определян по еднакъв начин навсякъде в Общността.
В съображение 24 от същата директива пък е посочено, че е
необходимо на потребителя да се предостави изчерпателна информация,
преди да сключи договора за кредит, независимо от това, дали в маркетинга
на кредита участва кредитен посредник, или не. Според съображение 31 от
Директивата, за да се даде възможност на потребителя да познава своите
права и задължения по договор за кредит, този договор следва да съдържа
цялата необходима информация по ясен и кратък начин.
В текста на чл. 19, ал. 1 от ЗПК е дадена легална дефиниция на
понятието ГПР. Посочено е, че ГПР представлява общите разходи на
потребителя по ДПК, настоящи и бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисионни възнаграждения от всякакъв вид), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
В текста на чл. 19, ал. 2 от ЗПК е посочено, че ГПР се изчислява по
формула, съгласно Приложение №1.
В текста на чл. 19, ал. 4 и ал. 5 от ЗПК е посочено, че ГПР не може да
бъде по-висок от 5-пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и валута , определена с Постановление на МС на РБ.
Клаузи в договора, надвишаващи определения размер се считат за нищожни.
В текста на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК е посочено че ДПК трябва да
съдържа данни за ГПР и общата сума, дължима от потребителя, изчислени
към момента на сключване на договора за кредит.
В текста на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК е посочено, че видът размера и
действието, за което се събират такси и/или комисионни, трябва да бъдат
ясно и точно определени в договора.
11
С оглед горецитираните цели на Директивата и посочените правни
норми, следва да се приеме, че нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК,
водещо до недействителност по смисъла на чл. 22 от ЗПК ще е налице не
само, когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е
налице такова посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно
пълен, точен и ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното
значение на посочените цифрови величини, както и когато формално е налице
такова посочване, но посочения в Договора размер на ГПР не съответства на
действително прилагания между страните. Нужно е освен общия размер на
ГПР в договора да се посочат всички разходи по вид и размер, от които се
формира ГПР, така както те са описани в текста на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и
Приложение № 1 към закона. Освен разбивка на всички разходи по вид и
размер в ДПК трябва да е посочена и общата стойност на разходите, която е
дължима от потребителя, представляваща ГПР. При положение, че в
процесния договор ГПР е посочен само общо, като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит, без да бъдат посочени отделните
разходи по вид и размер и без да се посочи общата стойност на разходите,
които потребителя ще дължи в края на срока на договора, не може да се
приеме, че са спазени изискванията на закона. И в трите хипотези е налице
еднотипно нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото потребителят се
явява реално лишен от информация за действителния размер на приложимия
ГПР, което право Директивата и ЗПК му признават и гарантират.
С оглед изложеното следва да се приеме, че уговорката относно ГПР е
недействителна до степен на нищожност, поради противоречие със закона, на
основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1 т.10 от ЗПК, чл. 19, ал. 1 от
ЗПК и чл. 10а, ал. 4 от ЗПК.
В конкретния случай е налице и спор дали посоченият в договора
годишен процент на разходите в размер на 49.03 % отговаря на действително
приложимия между страните ГПР.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в това число тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
12
общия размер на предоставения кредит. В чл. 19, ал. 3 от ЗПК е посочено, че
при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се
включват разходите: които потребителят заплаща при неизпълнение на
задълженията си по договора за потребителски кредит; различни от
покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при
покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се
извършва в брой или чрез кредит; за поддържане на сметка във връзка с
договора за потребителски кредит, разходите за използване на платежен
инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването
или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с извършването
на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите,
свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в
друг договор, сключен с потребителя.
В конкретния случай се установи от заключението на вещото лице по
назначената експертиза, че при посочване на ГПР в размер на 49.03% в
договора, не са взети предвид разходите по договорените допълнителни
услуги. При включване на тези разходи, то ГПР е в размер на 124.49 %.
В текста на чл.11 ал. 1 т. 9 от ЗПК е предвидено, че в ДПК трябва да се
посочи лихвения процент по кредита, условията за прилагането му, както и
условията и процедурите за промяна на лихвения процент.
В процесният договор за кредит лихвения процент е посочен общо на
годишна база, като процентна величина. Посочен е и лихвения процент на
ден. Това обаче не достатъчно, за да се приеме, че уговорката за лихвения
процент съответства на закона. В ДПК не е посочен текущия (месечния)
лихвен процент, с който ще се олихвява кредита. Не са посочени условията за
прилагането на лихвения процент по кредита, което означава да се посочат
показателите, по които се формира ГЛП, като основен лихвен процент, който
кредитора прилага в случая и съответните надбавки над него.
Следва да се приеме, че уговорката относно лихвения процент по
кредита е недействителна до степен на нищожност, поради противоречие със
закона, на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1 т.9 от ЗПК и чл. 10а,
ал. 4 от ЗПК.
Отделно от това, уговорката за заплащането на договорна
(възнаградителна) лихва е нищожна и на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД, като
13
противоречаща на добрите нрави.
Съгласно трайно установената практика на ВКС( решение №
906/30.12.2004 г. по гр. д. № 1106/2003 г. на ІІ-ро гр. о. на ВКС; реш. №
378/18.05.2006 г. по гр. д. № 315/2005 г. на ІІ-ро гр. о. на ВКС; определение №
901/10.07.2015 г. по гр. д. № 6295/2014 г. на ІV-то гр. о. на ВКС) уговорката за
заплащането на възнаградителна лихва ще противоречи на добрите нрави,
когато надвишава 3-пъти размера на законната лихва за забава, а по
обезпечените кредити 2-пъти.
Към момента на сключването на процесния договор размера на
законната лихва по просрочени парични задължения, определена с ПМС №
426/18.12.2014 г. е 10% (основния лихвен процент на БНБ за текущата година
(проста годишна лихва ) е 0% + 10% надбавка = 10%). Максималният размер,
до който може да бъде уговаряна възнаградителна лихва, за да не
противоречи на добрите нрави е 30%. В случая уговорения ГЛП е в размер на
41% , което надхвърля допустимия размер. Тази лихва противоречи на
добрите нрави и по конкретно на общоприетите принципи за справедливост и
добросъвестност в гражданските и търговските взаимоотношения и
еквивалентност на насрещните престации.
Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече
нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните
правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била
сключена и без недействителните й части. В случая не е налице нито една от
тези две хипотези – нищожните клаузи на процесния договор относно
определянето на процента ГЛП и ГРП да бъдат заместени по право от
повелителни норми на закона или че договорът за потребителски кредит би
бил сключен и ако в него не са включени обсъжданите клаузи, като се изходи
и от характера на този договор, който е възмезден и включването на клаузи за
ГЛП и ГПР по него е въведено като изрично изискване в чл. 11, ал. 1, т.9 и т.
10 от ЗПК. Предвид на това в случая не е приложима нормата на чл. 26, ал. 4
от ЗЗД и нищожността на посочените по-горе клаузи на процесния договор
обуславя недействителността на целия договор.
В случая следва да бъде взета предвид и разпоредбата на чл. 22 от ЗПК,
която е приложима за процесното договорно правоотношение. Тази норма
изрично посочва, че когато не са спазени изискванията на конкретни
14
разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло
недействителен, като между изчерпателно изброените са е и тази по чл. 11, ал.
1, т.9 и т. 10 от ЗПК – за определяне на ГЛП и ГПР. Предвид на това и след
като клаузата в процесния договор, като нищожна не поражда правно
действие, то договора на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл.11, ал. 1, т. 10
във вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД се явява недействителен.
Нищожни са и клаузите за сключване на допълнителни услуги, и поради
следното:
Възможността на кредитора да въвежда такси извън стойността на
договорения размер на заема е регламентирана в чл.10а от ЗПК и е
предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит. Налице е изрична забрана съгласно сочения текст да се изискват
такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на
кредита. Съдът счита, че в случая не са налице допълнителни услуги по
смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Допълнителни са тези услуги, които са извън
основната престация на заемодателя, съдържаща се в облигационното
отношение, възникнало в резултат на договора, а именно отпускане на заема и
неговото администриране. Посочените услуги „Фаст“ и „Флекси“ са свързани
с усвояването и управлението на кредита. Следователно клаузите заобикалят
изискванията на чл.10а, ал.1 и ал. 2 от ЗПК, поради което са нищожни
съгласно чл. 21, ал.1 от ЗПК.
В текста на чл.10а, ал. 4 от ЗПК е посочено, че видът, размера и
действието, за което се събират такси и/или комисионни, трябва да бъдат
ясно и точно определени в договора. Тази правна норма, отнесена към
клаузите на договора означава, че в договора трябва ясно и точно да е
посочено възнаграждението за всяка една допълнителна услуга.
Възнаграждението за услугите, включени в услугата „Флекси“ е посочено
общо в договора.
Споразумението за допълнителни услуги е нищожно на основание чл.
26, ал.1 от ЗЗД, поради противоречието му с добрите нрави. В конкретния
казус при отпуснат кредит в размер на 3700 лв., възнаграждението за
допълнителните услуги е в размер на общо 3700 лв., което е равно на размера
на кредита.
Споразумението за допълнителни услуги е сключено в нарушение на
15
добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, поради което е
нищожно. Добрите нрави са неписани общовалидни морални норми, които
съществуват като общи принципи или произтичат от тях и са критерии за
оценка на сделките. За противоречащи на добрите нрави следва да се считат
сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в
оборота и се използва недостиг на материални средства на един субект за
облагодетелстване на друг. Поемането на задължение от страна на
кредитополучателя да заплати възнаграждение за допълнителни услуги, чието
предоставяне представлява бъдещо несигурно събитие, е уговорено
единствено в интерес на заемодателя. То увеличава неимоверно тежестта на
задължението на потребителя, тъй като се кумулира към задълженията му по
договора за заем, внася значително неравноправие в правоотношението, а
престациите на страните са явно нееквивалентни. Срещу правата,
„предоставени“ с клаузите за допълнителни услуги, с които по правило
потребителят разполага и без изричното им уговаряне – например да
предоговаря условията по кредита и да го разсрочва, при кредит в размер на
3700 лв. потребителят се задължава да заплаща възнаграждение в размер
равно на отпуснатия му кредит. Касае се за потребителски договор, при който
едната страна е по-слаба икономически от другата и се ползва със засилената
защита на ЗЗП и ЗПК. Уговарянето на възнаграждение за допълнителни
услуги третира неравноправно икономически по-слабия участник в оборота,
като недостигът на материални средства за един субект се използва за
облагодетелстване на друг. Поемането на задължение от потребителя да
заплати възнаграждение за посочените допълнителни услуги представлява
неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 20 във връзка с чл. 143,
ал.1 от ЗЗП, тъй като принципите на добросъвестност и справедливост в
договарянето изискват потребителят да заплаща такса за реалното ползване
на определена услуга, а не за бъдещо и хипотетично ползване на такава, както
е уговорено в случая.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЗП неравноправната клауза се преценява към
датата на сключване на договора, поради което последващото ползване на
една или повече от допълнителните услуги е ирелевантно и не превръща
неравноправната клауза в равноправна. В случая възнаграждението се дължи
само за възможността да бъдат предоставени допълнителните услуги, без към
момента на сключване на договора да има яснота дали и кои от тези услуги
16
ще бъдат реално ползвани от потребителя. Възможно е въпреки заплащането
на услугите, на практика те изобщо да не бъдат реализирани. Например по
делото няма доказателства искането за отпускане на процесният кредит да е
било разгледано и сумата изплатена приоритетно, в сравнение с други
клиенти, незакупили тази услуга, да е бил намален размер на вноска. Няма
данни ответника да е ползвал предвидените услуги за намаляване размера на
вноските и за промяна на датата на падеж.
Споразумението за допълнителни услуги е нищожно и на основание чл.
21, ал. 1 от ЗПК във р. с чл. 26, ал.1 от ЗЗД, поради заобикаляне на закона.
При положение, че в договора е предвидено заплащането на
възнаграждение за допълнителни услуги, независимо от това дали ще бъдат
предоставени допълнителните услуги, на практика чрез споразумението се
заобикаля забраната в чл. 19, ал. 4 от ЗПК за максималния размер на ГПР.
Пакетът от допълнителни услуги представляват разходи по кредита за
потребителя. Тези разходи би следвало да намерят стойностно изражение в
ГПР, при което ГПР щеше да надхвърли максималния законов размер. За да
не се допусне това кредитора е използвал правната форма на „допълнителни
услуги“, чрез която заобикаля забраната на закона за по – висок размер на
ГПР. От заключението на приетата по делото СИЕ се установява, че ако в
ГПР се включат и таксите за допълнителни услуги, то ГПР би бил в размер на
124.49%, което е недопустимо в търговските и облигационни отношения .
Предвид изложеното и при съпоставка с уговорения начин за събиране
сумата от споразумението – като част от ежемесечната вноска по кредитния
договор, недвусмислено го окачествява като средство за заобикаляне на
закона, с оглед набавянето на допълнителни плащания, извън договорените и
законово предвидените възможности. Следователно, налице е неравноправна
клауза, която е нищожна като противоречаща на закона и не може да породи
желаните правни последици.
С оглед всичко изложено е налице недействителност на договора за
кредит.
При извод за недействителност (нищожност) на договора, съобразно чл.
23 от ЗПК потребителят дължи да върне само чистата стойност на кредита, а
именно 3700 лева. Платеното от ищеца над чистата сума на кредита е платено
при начална липса на основание. Следователно на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1
17
от ЗЗД ответникът дължи връщане на това, което ищеца му е престирал при
такава начална липса на основание.
В случая според заключението по съдебно-счетоводната експертиза
ищецът е заплатил по процесния договор за кредит за главница, договорна
лихва и допълнителни услуги сумата от общо 7804.60 лева. Освен това на С.
К. са начислявани отделно такси за събиране на просрочени вземания в
размер на 130 лева и лихви за просрочие в размер на 291.90 лева. Така
платеното от ищеца по договора за кредит е в размер на 8226.50 лева.
Съответно разликата между платеното от ищеца и това което същата трябва
да върне на ответника (8226.50 лв. – 3700 лв.) е 4526.50 лева.
С оглед изложеното иска да бъде осъден ответника да заплати на ищеца
сума в размер на 4923.18 лева, в случай че бъде обявен договора за
недействителен, следва да се уважи до размер на 4526.50 лева и да се
отхвърли в останалата част като неоснователен.
Не се претендира законна лихва, поради което съдът не присъжда
такава.
Доколкото съдът е приел процесният договор за недействителен, не
следва да се произнася по предявеният в условията на евентуалност иск да
бъде обявено сключеното споразумение за закупуване на допълнителен пакет
услуги за нищожно. Все пак, както се посочи по-горе, съдът намира
споразумението за нищожно.
По отношение на разноските:
Ищецът е извършил разноски в размер на 950 лева за заплащане на
адвокатско възнаграждение.
От страна на ответника е направено възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. Възражението е неоснователно. По делото са
предявени два иска, като съобразно интереса по всеки от тях общо дължимото
възнаграждение съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, действала към
момента на сключване на договора за правна помощ е и към обявяване на
делото за решаване, е в размер по-голям от 950.56 лева. Към момента на
сключване на договора за правна защита, съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г за минималните размери на адвокатските възнаграждения
18
се дължи минимално адвокатско възнаграждение от 574.62 лева за главния
иск и 431.43 лв. за предявеният при условията на евентуалност иск или общо
1006.05 лева. Към момента на обявяване на делото за решаване се дължи
минимално адвокатско възнаграждение от 792.32 лева за главния иск и 587.76
лв. за предявеният при условията на евентуалност иск (или общо 1380.08
лева). Съгласно съдебната практика, обективирана в определение №
82/19.02.2009 г.на ВКС по ч.т.д. № 60/2009 г., I т.о., опр. № 230/28. 03.2013 г.
на ВКС по ч.т.д. № 1487/2013 г., I т.о., опр. № 77/4.02.2014 г. на ВКС по ч. т.
д. № 46/2014 г., II т. о. и др., при постановяване на решението относно
разноските, съдът взема предвид и предявените при условията на
евентуалност и алтернативност искове и когато не се е произнесъл по тях.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК от сторените от страна на ищеца
разноски 873.46 лева следва да се присъдят в тежест на ответника, съразмерно
на уважената част от иска.
Ответника също има право на разноски по делото, съразмерно на
отхвърлената част на иска. По делото ответника е представляван от
юрисконсулт, като съдът определя възнаграждение за юрисконсулт в размер
на 300 лева, на осн чл.36 от Закона за правната помощ. На основание чл.78,
ал.3 от ГПК, от така определеното възнаграждение 24.17 лева ще се присъдят
в тежест на ищеца, която е освободена от заплащане на държавни такси и
разноски, но не и от заплащане на разноски на ответника.
При прилагане на компенсация ответника следва да заплати на ищцата
сума в размер на 849.59 лева.
Доколкото ищеца е освободен от заплащане на държавни такси и
разноски, дължимата по уваженият размер на иска държавна такса, в размер
на 181.06 лева ще се присъди в тежест на ответника. Ответника следва да
понесе и разноските, сторени от съда за назначаване на експертиза, а именно
в размер на 275 лева. Ответника следва да заплати и 5 лева в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
Прогласява за нищожен Договор за потребителски кредит №
19
***********, сключен на 25.07. 2019 г. между „Пр. Кр. Б.“ ЕООД, ЕИК
*********, гр.София и С. С. К., ЕГН ********** от с.Ф., обл. Бл..
Осъжда „Пр.Кр.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, гр.С. да заплати на С. С. К.,
ЕГН ********** от с.Ф., обл. Бл. сумата, надплатена над изтеглената
главница по Договор за потребителски кредит №**********, сключен на
25.07. 2019 г., а именно в размер на 4526.50 (четири хиляди петстотин
двадесет и шест лева и петдесет стотинки) лева.
Отхвърля иска на С. С. К., ЕГН ********** от с.Ф., обл. Бл. да бъде
осъден „Пр. Кр.Б.“ ЕООД, ЕИК *********** гр.С. да му заплати сумата над
уважения размер от 4526.50 лева до предявения размер от 4923.18 лева,
представляваща сума, платена за лихва по процесния договор за кредит и по
закупен пакет допълнителни услуги.
Осъжда „Пр. Кр. Б.“ ЕООД, ЕИК ********р.С. да заплати на С. С. К.,
ЕГН ********** от с.Ф., обл. Бл. сума в размер на 849.59 (осемстотин
четиридесет и девет лева и петдесет и девет стотинки) лева, представляваща
сторените в производството разноски и оставя без уважение исканията за
присъждане на разноски в останалата част.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени по следната банкова
сметка на ищеца: IBAN: BG************ при „Първа инвестиционна банка“,
с титуляр С. С. К..
Осъжда „Пр. Кр. Б.“ ЕООД, ЕИК *********, гр.С. да заплати на
Районен съд Гоце Делчев сумата в размер на 181.06 (сто осемдесет и един
лева и шест стотинки) лева за държавна такса и 275 (двеста седемдесет и пет)
лева за възнаграждение на вещо лице, ведно с 5 (пет) лева за издаване на
изпълнителен лист.
Решението на съда може да се обжалва от страните пред Окръжен съд -
Благоевград в двуседмичен срок от получаване на съобщението за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
20