№ 243
гр. Сливен, 06.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на шести август през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мая П. Величкова
Членове:Мария Ян. Блецова Калцова
Ваня Анг. Маркова
при участието на секретаря Пенка Сп. И.а
като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно
гражданско дело № 20242200500372 по описа за 2024 година
Производството е въззивно и намира правното си основание в чл.258 и
сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на адв.Д. - процесуален
представител на А. С. М., ЕГН **********, от гр.Н.З., ул.“Хризантема“ № 1,
обл.Сливен против решение № 99/20.06.2024 г. по гр.д. № 518/2024г. на
Районен съд – Н.З., с което е била прекратена постановената мярка за
настаняване в семейството на жалбоподателката на А. С.Н. ЕГН **********,
Надя С.Н. ЕГН 11152215838 и Н.С.Н. ЕГН ********** и децата са били
върнати в семейството на тяхната майка Р. М. Н. ЕГН **********, с постоянен
гр.Н.З., ул.“Роза“ № 35 и местопребиваване РГермания, поради отпадане на
основанията за настаняване.
С обжалваното решение въззивницата е била осъдена да заплати
държавна такса в размер на 30.00лв.
Решението е обжалвано изцяло като неправилно и незаконосъобразно.
Във въззивната жалба се твърди, че единственият човек, който полага грижи
1
за децата е тяхната баба – въззивницата А. М. и че връщането им в Германия
ги поставя в риск отново да бъдат изоставени от майка си, както е стА.ло
миналата година. Единственият интерес на майка им бил да се възползва от
социалната система на Германия. Тя не била представила доказателства, от
които да е видно, че може да се грижи за децата си. Неправилно при
постановяване на акта си съдът бил взел предвид решението на Германския
съд, чието изпълнение още не е допуснато от АС – София.
Моли се обжалваното решение да бъде отменено и да бъде потвърдено
настаняването на децата в семейството на баба им.
СтрА.та не е направила нови доказателствени искания. Няма направено
искане за присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната
жалба от адв.П. К. от САК, пълномощник на Р. М. Н. ЕГН **********, с който
същата е оспорена като неоснователна. СтрА.та посочва, че обжалваното
решение е правилно и законосъобразно. От момента, в който е била
предприета първоначално мярката за закрила на децата са настъпили
значителни промени в обстоятелствата и необходимостта от закрила спрямо
тях била отпаднала. Те първоначално били доведени в България с
разрешението и съдействието на тяхната майка, но само за определен период
от време. След като срокът изтекъл и децата не се върнали в Германия, майка
им предприела всички законови действия за завръщането им. Тя желаела и
можела да се грижи за децата и те също желаели да са при майка си. Майката
била създала добри условия за живот и се притеснявала, че ако остА.т в
средата осигурена от бабата може да се стигне до ранни бракове, което е
против интересите на децата.
Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират се
деловодни разноски.
В с.з. жалбоподателят се представлява от адв.Д., който поддържа
въззивната жалба и моли тя да бъде уважена.
Въззиваемата стрА. в с.з. се представлява от адв.Господинов, който
оспорва въззивната жалба, поддържа депозирания отговор на въззивна жалба
и моли да се потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.
В с.з. за АСП се явява соц.работник Ст.К..
2
Пред въззивната инстанция се събраха допълнителни писмени
доказателства. При А.лиза им, съдът приема за установено , че детето Ниязи е
било записано в Общинско училище „ Паул и Щарлоте Книзе – Шуле“ за
учебната 2024г./2025г.
Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 26.06.2024г. и
в рамките на законоустановения срок – на 03.07.2024 г. е била депозирА.
въззивната жалба.
Установената и възприета от РС – Н.З. фактическа обстановка изцяло
кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е изчерпателно и
подробно описА. в първоинстанционното решение, поради което на основание
чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с оглед процесуална
икономия препраща към него.
От приетото за установено от фактическа стрА., съдът направи следните
правни изводи:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в законния
седмодневен срок и от надлежна стрА., имаща правен интерес от обжалване
на валиден съдебен акт.
РазгледА. по същество тя е неоснователна.
Предмет на настоящото дело е направено искане от заинтересовано лице
- Р. М. Н., майка на малолетните деца – А. Стоянова Н., Надя Стоянова Н. и
Ниязи Стоянов Николаев, взетите по отношение на тях мерки за настаняване в
семейството на А. С. М. да бъдат отменени.
В разпоредбата на чл.29 от ЗЗДетето са посочени случаите, при които
настаняването се прекратява. Точка 6 предвижда, че настаняването се
прекратява, когато са отпаднали основанията по чл.25, ал1 от ЗЗД за
настаняването му извън семейството. В случая децата са били настанени в
семейството на своята баба А. М., тъй като административните органи и съдът
са били приели, че е налице хипотезата на чл.25, ал.1, т.2 от ЗЗД – родителите
им, без основателна причина не са се грижили за тях.
От събраните по делото доказателства е видно, че към момента на
настаняване на децата в семейството на А. М., бащата на децата Стоян
Николов Николов е бил в невъзможност да полага грижи за тях, тъй като е
пребивавал в чужбина (в мотивите на предходните с.р. е посочено, че е
3
изтърпявал наказание в затвор). Майката – Р. М. Н. от своя стрА. действително
е пребивавала в чужбина, но тя е искала да гледа децата си, само че те са били
задържани от семейството на бащата в България, като пред социалните органи
и съда е било посочено, че майката трайно не полага грижи за тях. Майката е
сезирала съдебните органи на Република Германия с искане за връщане на
децата. Налице е решение на съда на Шьонеберг от 30.09.2022г., с което
бащата Стоян Николов е бил задължен да върне децата при майка им.
Майката на децата е здрава, работи, разполага с жилище, в което да
отглежда децата и желае да полага грижи за тях. По съдебното решение между
родителите на децата, родителските права са предоставени на майката. Няма
никаква причина децата да не се отглеждат от майка им. За тях е осигурена
спокойна среда, ще бъдат полагани адекватни грижи, така както е било преди
отделянето им от майката. Децата по – голямата част от живота си са
прекарали в Германия, където са ходили на детска градина и училище. Най
малкото дете Ниязи също е записано на училище в Германия. Децата владеят
немски език по – добре от български език. Във връзка с това следва да се има
предвид, че езиковата бариера в България се е отразила неблагоприятно на
тяхното обучение и те едва са завършили съответния клас.
Съдът намира, че завръщането на децата в Германия ще съвпадне и с
истинското тяхно желание. Макар пред чужди лица, включително съда по-
големите деца да са заявили, че не желаят да общуват с майка си, техните
действия сочат друго. През 2024г. те са направили опит да напуснат
РБългария заедно с тяхната майка като вземат и по – малкото си братче.
Очевидно вербално изразеното от тях е в синхрон, с това което се очаква да
кажат от стрА. на отглеждащата ги баба, но желанията им са различни.
Не на последно място следва да се има предвид и особеностите на
техния етнос. В България за тях е обичайно да бъдат принудени от
семействата си да сключат ранни бракове, което без никакво съмнение не е
благоприятно за децата. По – голямото дете А. е споменало, че вече са ходили
„да го искат“, но бащата не е съгласен. В много случаи обаче семействата по
традиция се съгласяват на ранни бракове на децата си.
Тъй като правните изводи на въззивния съд съвпадат с тези на първа
инстанция, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По правилата на процеса на въззиваемата М. следва да се присъдят
4
деловодни разноски за въззивна инстанция. СтрА.та е претендирала деловодни
разноски, но такива не са доказани, поради което не следва да и се присъждат.
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 99/20.06.2024 г. по гр.д. № 518/2024г. на
Районен съд – Н.З..
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5