Р
Е Ш Е
Н И Е
№142/02.12.2019
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на 02.12.2019 в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА
ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в. ч. гр. д. № 546/2019 по описа
на Апелативен съд – гр. Варна, г. о., за
да се произнесе, съобрази следното :
Подадени са жалби от „Одисейстил“ ООД гр.Варна, представлявано от управителя Д.И.М.
и от „Калипсо ДВ“ ЕООД, представлявано от управителя Е.Н.Н. срещу решение №
629/22.05.2019 год по в.гр.д. № 314/2019 год на Окръжен съд Варна, с което са
оставени без уважение жалбите им срещу разпределението, изготвено по изп.д. №
340/2017 с присаединено изп.д. № 569/2016 год по описа на ЧСИ с рег.№ 807 в
КЧСИ. По съображения за незаконосъобразност на решението, жалбоподателите молят
за неговата отмяна и постановяване на друго, с което бъде изготвено ново
разпределение, като бъдат съобразени и включени като привилегировани на осн.
чл.136 ал.1 т.2 от ЗЗД вземанията за такси битови отпадъци за недвижимия имот.
Отговор на частните жалби не е постъпил.
Съставът на Апелативен съд Варна намира, че частните
жалби са подадени в срок от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което са процесуално допустими.
Разгледани но същество, те са НЕОСНОВАТЕЛНИ, по следните
мотиви:
Съгласно чл. 460 от ГПК когато събраната сума по
изпълнителното дело не е достатъчна да удовлетвори всички взискатели, съдебният
изпълнител извършва разпределение, като най-напред заделя суми за изплащане на
вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение, а
остатъкът се разпределя между останалите взискатели по съразмерност.
Редът на привилегиите е уреден в чл. 136 ЗЗД, а
степента на удовлетворяването им - от правилото за съразмерност
на вземанията с еднакъв ред. Нормата е специална – урежда
изключенията от общото правило на чл. 133 ЗЗД и е императивна по своя характер,
поради което не допуска разширително тълкуване.
С първи ред привилегия се ползват вземанията за разноски
по обезпечаването и принудителното изпълнение – от стойността на имота, за
който са направени. В обжалваното разпределение подробно са посочени по вид и
размер дължимите такси и разноски по изпълнителното дело. Възражението на
жалбоподателите, че този размер е неправилно определен, не е доказано в
производството по обжалването. Допуснатата от съда съдебно-счетоводна
експертиза е заличена поради дезинтересиране на страните и невнасянето на
депозит за изготвянето й. Поради това оплакването в тази част от жалбата е
неоснователно.
По отношение доводите на въззивниците относно реда за
удовлетворяване на дължимите за имота такси за битови отпадъци, настоящият
състав намира следното:
Съгласно чл. 136 т.2 от ЗЗД с втора по ред привилегия се
ползват вземанията на държавата за данъци върху определен имот от стойността на
същия.
След промяната в данъчното законодателство през
1998 год, разделянето на държавния от общинските
бюджети и вземания не бе отразено съответно в
уредбата на привилегиите по ЗЗД. Съгласно чл. 1 ал.1
т.1 от ЗМДТ обаче, данъкът върху недвижимите имоти е дефиниран като общински и
следователно се ползва с привилегията по чл.136 ал.1 т.2 от ЗЗД, защото се
отнася за вземанията за данъци върху определен имот, които се събират от
стойността на имота. Тази привилегия е специална и с нея се ползват само
вземанията за данъци върху имота, който се осребрява. Останалите публични
вземания се удовлетворяват по реда на общата привилегия по чл. 136 т.6 от ЗЗД
от цялото имущество на длъжника.
Местните такси също са публични вземания по смисъла
на чл.162 ал.2 т.3 от ДОПК и поради това, че приходите от тях постъпват също в
общинските бюджети на осн. чл.9а ал.3 ЗМДТ,
съставляват общински вземания. Различна е обаче правната същност
на данъците и на таксите. Както личи от изброяването в чл. 6 от ЗМДТ таксите,
които се събират от общините са за различни видове услуги, предоставени на
гражданите в съответната община. Въпреки, че подобно на данъка върху
недвижимите имоти, таксата за битови отпадъци възниква по повод собствеността
върху конкретния имот, срещу
нея за общината възниква задължението да предостави услуга.
Докато с
данък върху недвижимите имоти на осн. чл. 10 ал.1 от ЗМДТ се облагат всички
разположени на територията на страната поземлени имоти, сгради и самостоятелни
обекти, а данъчно задължено лице е собственикът, таксата битови отпадъци е
обусловена от ползването на съответната услуга.
Разпоредбата
на чл. 62 от ЗМДТ посочва дейностите, които се включват в услугата, а именно:
събиране и транспортиране на битови отпадъци до местата за тяхното съхранение;
третирането им в създадени за целта съоръжения и инсталации; поддържане на
чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните
образувания в общината.
В чл. 71
от ЗМДТ са регламентирани случаите, в които такса за битови отпадъци не се
дължи, както следва: за имоти, които попадат в райони, в които тези услуги не
се предоставят от общината; когато имотът е незастроен или не се ползва през
цялата година; или когато задължените лица са сключили договор за обслужване с
лица, получили регистрационен документ по Закона за управление на
отпадъците, и са декларирали това обстоятелство по съответния ред. Общинските
съвети въз основа чл.9 от ЗМДТ приемат наредба за определянето и
администрирането на местните такси и
цени на услуги. В наредбата по чл.9 се регламентира вида на услугите, които се
предоставят на територията на общината, размерът на таксите и начина за
определянето и събирането им, в това число кръга на лицата и хипотезите за
освобождаване, респ. недължимост на таксата.
В заключение: Таксата по естеството си е заплащане за една вече
извършена (или дължима) от съответната община услуга по събирането,
извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битови отпадъци,
както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в
населените места. Местните такси са предмет на
самостоятелна правна регулация, различна от тази за местните данъци. Докато
данъчното задължение тежи върху всеки собственик на недвижим имот без значение
дали той се ползва от него, и в този смисъл е безусловно, заплащането на
местните такси е в зависимост от различни фактори – дали за определени имоти
изобщо се предоставя такава услуга, дали имотът е бил реално използван от
собственика за съответния период, или са
налице други обстоятелства, които могат да послужат като основание за
освобождаване от плащане на таксата. Това
показва, че не се касае за безвъзмездно плащане от страна на задълженото лице,
каквото е заплащането на данъка върху имота, а за едно възмездно плащане на една предоставена
от съответната община услуга.
На това основание настоящият
състав приема, че таксата за битови отпадъци не попада в специалната привилегия
по чл. 136 т.2 от ЗЗД, а следва да се удовлетвори по реда на чл. 136 т.6 от ЗЗД.
От казаното следва извода, че при извършване на
разпределението съдебният изпълнител е спазил закона и в частност – реда на
привилегиите при удовлетворяване на вземанията, а решението на окръжния съд, с
което жалбата е оставена без уважение, е законосъобразно и правилно.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 629/22.05.2019 год по в.гр.д. № 314/2019 год на Окръжен съд Варна,
г.о.
Решението не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.