Р Е Ш Е Н И Е
№ 182
гр. Велико
Търново, 22.11.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, касационен състав в публично заседание на деветнадесет и пети
октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ТОНЕВА
ЕВТИМ
БАНЕВ
при
секретаря Даниела Стамова и в присъствието на прокурора от Великотърновска
окръжна прокуратура Светлана Иванова, разгледа докладваното от съдия Банев касационно НАХД № 10249/ 2019 г., и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ
от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Делото е образувано по касационна жалба,
подадена от ***П.Т. *** като пълномощник на Б.Д.Б. ***, срещу Решение № 346 от 16.07.2019
г. по НАХД № 935 от 2019 г. по описа на Районен съд – Велико Търново. С
решението на районния съд е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К № 2463158,
издаден от ОД на МВР – Велико Търново, с който на Б.Д.Б., в качеството й на
законен представител на „Молокс България“ ООД, гр. Варна, за извършено
административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/ и на основание чл. 182, ал. 1, т. 4, вр. чл. 189, ал. 4 от същия закон,
е наложена глоба в размер на 400,00 лева. Касаторът твърди неправилност на
обжалваното решение, като въз основа на поддържаните оплаквания и водим от чл.
63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН съдът прави извод, че се касае за касационни
основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК – нарушение на закона. Развиват се
доводи за неправилно приложение на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, според който може да
бъде ангажирана единствено отговорността на законния представител на
дружеството собственик, а тази на ползвателя – едва след като собственикът
посочи, че му е предоставил управлението на моторното превозно средство. Твърди,
че процедурата по чл. 188, ал. 2 от ЗДвП не може да бъде „прескочена“ и глобата
да бъде наложена директно на ползвателя, каквото понятие въобще не е въведено с
приложимата норма. Счита, че обстоятелствата относно собствеността и ползването
на автомобила остават недоказани. Намира, че като част от правната квалификация
на нарушението следва да има привръзка с чл. 188, ал. 2 от ЗДвП и липсата на
такава определя като съществено нарушение, довело до ограничаване на правото на
защита на наказаното лице. Изложени са съображения, че съдът неправилно е
приел, че санкционираното лице не се е възползвало от възможността по чл. 189,
ал. 5 от ЗДвП, макар и това да е сторено с жалбата пред районния съд. Позовава
се на съдебна практика по дела на Районен съд – Пловдив и Административен съд –
Пловдив. От настоящата инстанция се иска да разреши спора по същество като
отмени решението на ВТРС и потвърдения с него електронен фиш. В съдебно
заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В
представена по делото писмена молба доразвива аргументите си за отмяна и в
частност обосновава разбирането си, че липсва законова възможност към
декларацията по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП да се приложи СУМПС на друго лице.
Ответникът по касационната жалба,
Областна дирекция на МВР – Велико Търново, редовно призован, не изпраща
представител в съдебно заседание и не ангажира становище по спора.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Велико Търново заема становище за основателност на
касационната жалба. Счита, че съобразно принципът за служебното начало съдът е
следвало да укаже на жалбоподателя да представи доказателства за твърдените от
него обстоятелства. Като не е сторил това, той не е изяснил всички
обстоятелства от значение за делото. С тези мотиви предлага обжалваното съдебно
решение да бъде отменено, а делото – да бъде върнато за ново разглеждане на
районния съд. Алтернативно предлага решението на съда да бъде отменено и
електронният фиш – също.
Съдът, след като се запозна с подадената
касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на
обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и
отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по
силата на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Като такава същата е процесуално
допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
При извършената на основание чл. 218,
ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН проверка, съдът не установи
наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен
акт.
Фактическата обстановка по делото е правилно изяснена от районния съд. На дата 29.12.2018 година в 15:41 часа в гр. Велико Търново, ПП І-4, км 130+095, до „Туристическа спалня“, в посока гр. София, при ограничение от 50 км/ час, с АТС тип мобилна система TFR1-M№ 602, е заснето движението на МПС – „Пежо 308“ с регистрационен номер В 1623 ВТ, със скорост от 90 км/ час /с отчетен толеранс от минус 3 км/ час/, при което е фиксирана превишена стойност на скоростта от 40 км/ час. Въз основа на заснетия клип № 5725, от ОД на МВР – Велико Търново е издаден Електронен фиш серия К № 2463158, в който е установено извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за което и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП на Б.Б. в качеството й на представляващ „Молокс – България“ ООД е наложена глоба в размер на 400 лева. Тази фактическа обстановка районният съд е установил въз основа на събраните по делото документи, вкл. представените с административната преписка доказателства за годността и техническата изправност на АТС, и методически указания. За да постанови потвърдителното решение, въззивният съд е изложил мотиви, че от формална страна електронният фиш съдържа всички изискуеми реквизити. При констатиране на деянието с мобилна система за видеоконтрол са спазени всички законови изисквания и процесуални правила. Установено е, че от обективна страна по безспорен начин е осъществен съставът на административното нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗдвП. Доколкото пред административнонаказващия орган не е посочено друго лице, което да е управлявало автомобила, електронният фиш е бил издаден на представляващия дружеството ползвател. Преценено е, че санкционната норма е правилно приложена и глобата е наложена във фиксирания от закона размер. Заявените с жалбата пред районния съд възражения са били преценени като неоснователни и мотивирано са отхвърлени. Изложени са подробни и задълбочени съображения, че е достатъчно ясно, че е ангажирана отговорността на Б. като представляващ дружеството ползвател на автомобила и в тази връзка не са възприети твърденията, че непосочването на разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП в електронния фиш води до неговата незаконосъобразност. Въззивният съд не е намерил пороци в хода на процедурата по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, като е установил, че на Б. е осигурена възможност да представи декларация за действителния водач, но тя не се е възползвала от това право. Представената едва пред съда декларация за авторството на нарушението е възприета като защитна теза. Не е уважено и възражението, че липсва надлежно описание на нарушението поради неупоменаване на пътния знак, с който е въведено ограничение на скоростта, доколкото безспорно по делото е било, че нарушението е извършено в населено място – на територията на гр. Велико Търново.
Постановеното от Районен съд – Велико
Търново решение е правилно. Касационната жалба, която по същество преповтаря оплакванията,
формулирани в жалбата пред районния съд, е неоснователна. Настоящият състав
споделя изложените мотиви, поради което не се налага тяхното преповтаряне.
Съдебният
състав е формирал изводите си, след като е обсъдил значимите за разрешаването
на спора обстоятелства, както и наведените от страните доводи и възражения. На
база на събраните в производството по делото доказателства и след изчерпване на
доказателствените искания, съдът е установил релевантните за спора факти и
обстоятелства, въз основа на които е изградил правилни правни изводи. Въззивният
съд е приел и приложил всички доказателства, съдържащи се в административнонаказателната
преписка, включително и допълнително приложените такива към жалбата /декларация
по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП/. Отчел е липсата на доказателствени искания от
страните и в изпълнение на служебното начало е съобразил наличието на
достатъчно годни и относими доказателства, удостоверяващи значимите за спора
обстоятелства, което не е наложило допълнителното указване на страните да
представят доказателства за твърдените от тях обстоятелства. Във въззивното
производство Б. не е оборила фактическите установявания от
административнонаказателното производство, правилно кредитирани от районния съд
при постановяването на обжалваното решение. Не е било спорно, че при връчването
на електронния фиш е предоставена бланка образец на декларацията по чл. 189,
ал. 5 от ЗДвП. Видно от съдържанието на самия електронен фиш на санкционираното
лице недвусмислено е разяснена възможността как да информира в случай, че друг
е управлявал МПС и е извършил нарушението. Тоест, дори да не беше даден образец
на декларацията, правото на защита на санкционираното лице не е ограничено или
нарушено. Към жалбата до районния съд, подадена чрез ОД на МВР – Велико
Търново, действително е приложена декларация по чл. 189, ал. 5 от ДОПК. Към нея
не е представен СУМПС на лицето, посочено за водач към момента на нарушението,
като едва пред касационната инстанция е дадено обяснение, че липсва законова
възможност за снабдяването с този личен документ. Тоест, Б. е депозирала
едновременно декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП и жалба срещу електронния фиш,
с което е допуснала смесване на две отделни процедури. Следвало е да подаде декларацията
и СУМПС пред ОД на МВР – Велико Търново и да изчака произнасянето на органа
/анулиране на фиша/. Следва да се държи сметка обаче, че дори да беше спазено
производството и декларацията да беше изпратена в срок до органа, но отново без
СУМПС, според ЗДвП не би последвало анулиране на фиша. В този случай не се
преклудира правото на оспорване на санкционираното лице. В случай на спазване
на законовите разпоредби – подаване на декларация и СУМПС пред ОД на МВР –
Велико Търново, щеше да бъде издаден нов електронен фиш на действителния водач
на автомобила, който в защита на правата си разполага с право на жалба срещу
него.
Решението на районния съд не е постановено
в нарушение на закона и поддържаните срещу него възражения са неоснователни.
Законът за движението по пътищата
съдържа презумпция относно субекта на административни наказания в разпоредбата
на чл. 188 – собственикът или този, на когото е предоставено моторното превозно
средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Разпоредбите на ЗАНН,
относно личната отговорност за извършване на административно нарушение са
дерогирани от предвидената в специалната норма презумпция за отговорност на
собственика на МПС, която може да бъде оборена от него в случай, че друг е
управлявал автомобила. Тук следва да се уточни, че целта на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е да се създаде механизъм, който да позволява в крайна сметка да бъде
наказан извършителят на нарушението, а той е водачът на автомобила към датата и
часа, когато е констатирано нарушението. В съответствие с тази цел не само
собственикът, но и всяко друго лице, на което е съставен електронен фиш може в
14-дневен срок от връчване на фиша да представи пред органа писмена декларация
с данни на лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление
на МПС. В случая не може да се приеме, че чрез подаването на декларация по чл.
189, ал. 5 от ЗДвП /без СУМПС/ ведно с жалбата до съда, касаторът се е възползвал
от правото си да посочи действителния водач като мотиви в този смисъл бяха
изложени по-горе в решението. Това е така, защото не е съобразена разписаната в
закона процедура – в 14-дневен срок от получаване на фиша да представи
декларация и СУМПС на водача пред административнонаказващия орган, който
същевременно е обезпечил възможността за защита на правата дори в степен
по-висока от необходимата /чрез прилагане на бланка образец на декларацията/.
Процесуалното поведение на лицето и изборът му да смеси едновременно две
различни производства /за анулиране и за оспорване на електронен фиш/ не може
да се вмени в ущърб на административнонаказващия орган.
Записаното в националната система за
регистрация на МПС и приложено по делото извлечение от нея /л. 12/, включително
разпечатката на л. 14, опровергават твърдението на касатора, че фактите относно
собствеността и ползването на автомобила са недоказани. Именно тези данни са
формирали извода на АНО, че Б.Д.Б., в качеството й на законен представител на
„Молокс – България“ ООД, е управлявала МПС към посочената дата и час на
заснемане на нарушението. Неоснователно е възражението, че неправилно Б. е
санкционирана в качеството й на законен представител на дружество, което не е
собственик на автомобила. По аргумент от разпоредбите на чл. 188, ал. 1 и ал. 2
от ЗДвП, когато МПС е собственост или съответно се ползва от юридическо лице,
предвиденото в закона наказание се налага на неговия законен представител.
Доколкото няма спор, че Б. е законен представител на „Молокс – България“ ООД,
именно тя е субектът, който подлежи на наказание по арг. от чл. 188, ал. 2 от ЗДвП. Противно на съображенията, изложени в касационната жалба, правото на
защита на „ползвателя“ не е ограничено чрез „прескачането“ на процедурата по
чл. 188, ал. 2 от ЗДвП електронния фиш да се състави на собственика. Напротив,
лизингодателят „Лизингова къща София лизинг – клон Варна“ ЕАД по официален ред
изначално е регистрирал в информационната система на МВР на кого е предоставен
процесният автомобил за ползване. При това положение нелогично е лизингодателят
да е наясно кому конкретно ползвателят е предоставил управлението на превозното
средство. В този смисъл начинът на санкциониране всъщност благоприятства
ползвателя, на когото е осигурена възможността да декларира действителния
водач, от която възможност ползвателят не би могъл да се възползва, ако фишът
беше съставен на собственика.
Дори да се приеме, че действително Б. не
е била водачът на лекия автомобил в момента на нарушението, ако е считала, че с
този електронен фиш не следва да се ангажира нейната отговорност, е трябвало да
откаже получаването му и своевременно да направи възражение чрез подаване на
декларация и СУМПС до ОД на МВР – Велико Търново. Като не е подала по
законоустановения ред информация кое е физическото лице, извършило процесното
нарушение, Б. следва да понесе неблагоприятните последици, с които законът
обвързва такова бездействие. При това положение, правилно
административнонаказващия орган е издал оспорения електронен фиш на
представляващия юридическото лице, ползвател на автомобила. Съответно районният
съд правилно е приложил закона съобразно изискванията на чл. 188 и чл. 182, ал.
2, т. 4 от ЗДвП, въпреки че във фиша изрично не е цитирана нормата на чл. 188,
ал. 2 от ЗДвП. Като е достигнал до същите изводи, районният съд е постановил
решението си при правилно приложение на закона.
При така изложеното, настоящият състав
преценява, че обжалваното решение на РС – Велико Търново не страда от пороци,
представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и
законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл.
221, ал. 2 предл. първо от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН,
Административният съд – В. Търново
Р Е Ш
И :
Оставя в сила Решение № 346 от
16.07.2019 г. по НАХД № 935 от 2019 г. по описа на Районен съд – Велико Търново.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.