Р Е
Ш Е Н
И Е № 6
гр.П., 21.01.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Поповският районен
съд, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР ТОМОВ
при секретаря М. А.,като
разгледа докладваното от с ъ д и я т
а АНД
№ 239 по описа за 2019 г. на ПпРС,
за да се произнесе взе предвид следното:
Административнонаказателното производство по чл.59 и следващите от ЗАНН е
образувано по жалба на С.Н.М. ***-0321-000666/26.07.2019
г. на Началник РУ П. към ОДМВР Т., което и на основание чл.175,ал.3,пр.1 ЗДвП са
му наложени административни наказания глоба в размер на 300 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 7 месеца за това, че „ в гр.П. кв.С., на ул.“Д.“№* движещ се в посока към ул.*** управлява
мотопед RIEJU с № на рама VTPRR *** собственост на З. Г.
М. от гр.П., който не е регистриран по съответния ред и е без регистрационна
табела“ - нарушение
по чл.140,ал.1 от ЗДвП.
В бланкетната жалба се
оспорва извършването на посоченото нарушение, като се посочва, че обжалваното
НП е издадено в нарушение на процесуалния и материалния закон и се явява
незаконосъобразно. В с.з. жалбоподателят М. се явява лично, поддържа жалбата на
заявените основания и моли НП да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.
Въззиваемата страна РУ”Полиция” П., редовно призована, не
изпраща процесуален представител, не ангажира становище по жалбата.
Районна прокуратура
П. редовно уведомени съгласно чл.62 от ЗАНН, не изпращат представител в с.з..
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Жалбата е подадена в
срока и по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е процесуално
допустима. Жалбоподателят М. е правоспособен по смисъла на чл.150 от ЗДвП водач
за категории „С“,В“,“М“,“ТкТ и „АМ“, придобити преди повече от 20 години, като до
извършване на настоящото нарушение бил санкциониран неколкократно с влезли в
сила НП и фишове за различни по вид нарушения на правилата за движение по
пътищата /справка л.8/. На 26.07. 2018 г.
по повод получен сигнал за домашно насилие в кв.С. на гр.П., на ул.“Д.“
№ * бил изпратен полицейски патрул в състав полицай С.Х. и полицай Г.Д.. В
момента на обработване на сигнала полицейските служители забелязали, че срещу
тях се движи мотоциклет, водачът на който бил без каска /показания на св.Х. в
с.з. л.32/. След като приключили работата по сигнала двамата полицейски
служители се придвижили до непознатото за тях лице и забелязали, че
управлявания от него мотопед няма поставена регистрационна табела на
обозначеното за това място. Била извършена допълнителна проверка в полицейските
масиви на МВР, при която се установило, че управлявания от жалбоподателя
мотопед RIEJU с рама № VTPRR02100282520 не е регистриран по надлежния ред, предвиден
в Наредба I-45 от 24.03.2000 г. на МВР. За констатираното
нарушение бил съставен АУАН № 851
/приложен л.6/, който бил предявен на нарушителя и подписан от него с
възражение, че не е управлявал мотопеда. С оглед липсата на регистрация и
данните за престъпление по чл.345,ал.2,вр. с ал.1 НК материалите от проверката
били докладвани в РП П., а впоследствие
и предвид обстоятелството, че жалбоподателя е военнослужещ препратени по
компетентност на Военна прокуратура. Било образувано ДП, а впоследствие и анд №
10/2019 г. по описа на ВС С., като с решение № 6/13.03.2019 г. първоинстанционният военен съд приел за
доказано от обективна и субективна страна, че на 28.07.2018 г. в гр.П., кв.С.
жалбоподателят е осъществил състава на престъплението по чл.345,ал.2,вр. с ал.1 НК, но доколкото същото е с явна незначителност по см. на чл.9,ал.2 от НК го
оправдал по възведеното обвинение. В мотивите си към решението военният съдия /на л.27/ е преценил, че доколкото се касае
за процедура по Глава XXVIII-ма от НПК
, не е длъжен да се произнася по реда на чл.305,ал.6 във вр. с чл.301,ал.4 от НПК относно възможното адм. нарушение, а за него
следва материалите да бъдат изпратени по компетентност на ОДМВР Т. С решение №
18/09.07.2019 г. по ванд № 16/2019 г. на
Военно-апелативен съд /приложено/ решението на ВС С. е изцяло потвърдено и е
влязло в сила на същата дата. След това материалите били изпратени по компетентност
на Началника на РУП П. за вземане на отношение. След като съобразил дадените му указания в
съдебните решения указания по приложението
на закона, с атакуваното НП № 19-0321-000666/26.07.2019 г. Началникът на
РУ П. ангажирал отговорността на жалбоподателя за извършено от него нарушение
по чл.140,ал.1 от ЗДвП, което санкционирал по реда на чл.175,ал.3,пр.1 от ЗДвП.
Фактическата
обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към
делото по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, както и чрез показанията
на изслушаните в с.з. актосъставител С.Х. и св.Г.Д.. Възприетата
от съда фактическа обстановка се оспорва от жалбоподателя, като се навеждат доводи идентични с тези пред
двете военни съдилища – подробно анализирани и оставени без уважени.
При така установената фактическа обстановка, от правна
страна съдът намира, че жалбата е основателна, но по различни от изложените в
нея и поддържани в с.з. доводи поради следните съображения:
Нарушената разпоредба на чл.140, ал.1 от ЗДвП
гласи: „По пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места“. В хода на съдебното дирене се установи, че на 28.07.2018
г. в гр.П., кв.С., жалбоподателят М. е управлявал мотопед марка RIEJU с рама № VTPRR02100282520 без надлежна регистрация и табела –
управление, , за което е било образувано ДП, а впоследствие и анд № 10/2019 г.
на ВС С. и ванд № 16/2019 г. на Военно-апелативния
съд. Безспорно е също така, че наказателното съдебно производство водено
за престъпление по чл.345, ал.2,вр. с ал.1 НК е окончателно приключило на
09.07.2019 г., когато е влязло в сила въззивното съдебно решение, с което жалбоподателят С.Н.М.
окончателно е бил признат за невинен във връзка с приложение на чл. 9,ал.2 от НК.
При така установената хронология, съдът
намира, че процесното НП е издадено в нарушение на
принципа „non bis in idem“ (не два
пъти за едно и също нещо), възведен с нормата на чл.24,ал.1,т.6 от НПК, която по силата на чл. 84 от ЗАНН е субсидиарно приложима в административнонаказателното
производство. Съгласно цитираната правна норма не се образува наказателно
производство, а образуваното се
прекратява, когато спрямо същото лице за същото престъпление има незавършено
наказателно производство; влязла в сила
присъда; постановление или влязло в сила определение или разпореждане за
прекратяване на делото. Спрямо жалбоподателя в настоящото производство С.М. има
влязло на 09.07.2019 г. в законна сила решение по ванд
№ 16/2019 г. на Военно-апелативен съд С., с което е потвърдено
първоинстанционното решение постановено по анд № 10/ 2019 г. на ВС С., с което
и във вр. с чл.9,ал.2 НК е бил оправдан за извършено престъпление по чл.345, ал.2
вр. с ал.1 НК и то за същата деятелност като описаната в наказателното
постановление касаеща липсата на регистрация на управлявания мотопед. По тази причина
с НП да се ангажира отговорността на жалбоподателя за втори път и то за едно и
също деяние (и това е така защото двете производства са
наказателни по смисъла на чл. 6, § 1 от ЕКПЧ и чл. 4 от Протокол № 7, а предмет
на двете наказателни производство е едно и също деяние, тъй като е налице
фактическа идентичност от обективна и субективна страна, преценена с оглед на
идентични условия на време, място и обстановка на извършване на деянието), т.е. в нарушение на принципа „Non bis in
idem“, е правно недопустимо. Този извод не се
променя и от задължителните указания дадени в решенията на военните съдилища
касаещи извършване на нова преценка от страна
на Началника на РУП П. относно наказуемост на нарушението по реда на
чл.140,ал.1 от ЗДвП, за което е издадено и атакуваното в този процес НП. Тук е мястото да се отбележи, че несъмнено
наказателните производства пред двете военни съдилища и пред настоящия районен
съд са напълно идентични по смисъла на чл.6,§ 1 от Конвенцията – по т.нар. критерии
„Енгел”, утвърдени в практиката на ЕСПЧ като алгоритъм за проверка и неотклонно
същите се изследват при определянето на наказателния характер на обвинението по
всяко конкретно дело. Практиката на ЕСПЧ, изключваща двойното наказателно
преследване по отношение на едно и също лице по повод на идентични деяния е
съобразена и при постановяването от ОСНК на ВКС на ТР № 3/22.12.2015 г. по т.д.
№ 3/2015 г., /изводите,в които са препотвърдени и с ТР № 4/06.02.2018 г. на ОСНК по т.д.№ 4/2017 г./, в което е възприето, че принципа „non
bis in idem“
препятства повторението на наказателно производство, приключило с окончателно
решение, като без значение е видът
на това решение (наказателно постановление, съдебно решение, присъда, разпореждане
или определение за прекратяване на наказателно производство) и неговия
характер/осъдителен, оправдателен, за освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на
чл.78а и др.). Принципът се прилага при идентичност на
субекта, наличие на наказателно обвинение за едно и също деяние при „тъждество или идентичност на фактите или
такива, които по същество са значително сходни”. В случая се касае за деяние
на С.М., извършено на едно и също място и по едно и също време. Деянията са
осъществени и със сходни действия – налице е нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП,
установяващ забрана на водачите да управляват моторни превозни средства, които
не са регистрирани и не са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. От друга страна, текстът от НК забранява служенето
с табела с регистрационен номер, издадена за друго МПС или с табела, неиздадена
от съответните органи. В това се изразява простъпката на водача, следствие от
липсата на надлежна регистрация на превозното средство /за допълнителни
аргументи в тази насока виж и решение № 73/03.10.2017 г. по ванд
№ 131/2017 г. на Окръжен съд Т./.
На следващо място, необходимо е да се определи
дали административнонаказателното производство е наказателно по своя характер и
по смисъла на чл. 4, § 1 от Протокол № 7 с оглед посочените критерии „Енгел”.
Първият критерий, квалификацията на деянието по националното право, е формален,
не предопределя на самостоятелно основание характера на производството, а има
значение само на „отправна точка” при преценката му. Това налага извод, че
производството може да се квалифицира като наказателно и в случаите, когато не
е възприето като такова от вътрешното законодателство, при условие, че
изследването на останалите критерии /характерът и естеството на нарушението и
видът и тежестта на предвиденото наказание/ доведе до извод за наказателен
характер на предвидената санкция. В контекста на събраните по делото
доказателства, този съдебен състав приема, че първото по време от проведените
срещу жалбоподателя М. производства е безспорно наказателно по характер, тъй
като деянието е квалифицирано като престъпление по чл.345,ал.2, вр.с ал.1 от НК. Преценката за това дали нормата на
чл.140, ал. 1 от ЗДвП, счетена за нарушена от актосъставителя и от АНО, има
наказателен характер, следва да съобрази вида на защитените обществени
отношения, обект на нарушението, отчитайки характера и естеството на
нарушението. Цитираното по-горе правило от Закона за движение по пътищата е
насочено към неограничен кръг от адресати, а тази `и насоченост е характерна
черта на наказателното обвинение. Текстът на чл.140,ал.1 от ЗДвП защитава
обществените отношения, уреждащи режима на регистрация на моторните превозни
средства, какъвто непосредствен обект имат и престъпленията по чл.345, ал. 1 и
2 от НК. Наличието на идентичен обект на защита и в двете производства налага
извода за наказателния характер на процесното /второ по време и ред/ административнонаказателно
производство. Извод за наказателния характер на настоящото административнонаказателно
производство се потвърждава и от строгостта на предвидените санкции – именно
видът и тежестта на предвиденото от съответната приложима норма наказание са
третият критерий на проверка относно същността на нормата. В тази връзка, съдът
намира, че предвидените наказания за нарушение на чл.140, ал. 1 от ЗДвП - глоба
и лишаване от право за управление на МПС, освен административни наказания, са
включени и в системата на наказанията по НК - чл. 37, ал. 1, т. 4 и т. 7 НК,
поради което същите несъмнено показват сходство с наказанията за престъпления
по НК.
С оглед гореизложеното въззивната инстанция намира,
че въпреки дадените му от първоинстанционния военен съд указания, Началникът на
РУП П. не е бил длъжен да санкционира деятелността, описана в НП, доколкото
водачът е понесъл по-тежката предвидена отговорност по реда на НК. Вместо това
е следвало да спази предписанията на чл.33, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН,
представляващи надлежния механизъм за предотвратяване на нарушения на принципа
„non bis in idem“ при последователно
провеждани наказателно и административнонаказателно производства. След като военният съд не се е произнесъл по
реда на чл.305,ал.6, във вр. с чл. 301,ал.4 НПК
(независимо от изложените съображения за това, в
противовес на които могат да бъдат използвани
например част от мотивите развити в решение № 225/12.03.2019 г. по н.д.№
1069/2018 г. на III н.о. на ВКС както и
принципно да се отбележи, че съдебният акт – „решение“, се използва като родово
понятие и с диспозитива му съдът следва да се произнесе по виновността на
дееца, като се прилагат общите правила
на процесуалния закон; както и че, разпоредбата на чл.379 НПК не се
отнася за процесуалния ред за разглеждане на делото и не изключва общите
правила на НПК)) то
този съдебен състав категорично приема, че понастоящем
е преклудирана възможността за ново съдебно произнасяне
по административнонаказателната отговорност на жалбоподателя М., с оглед на
което издаденото НП се явява изцяло незаконосъобразно и следва да бъде
отменено.
Водим от горното и на основание чл.63,ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯВА НП № 19-0321-000666/26.07.2019 г. издадено от Началника
на РУП П., с което и на основание
чл.175,ал.3,пр.1 от ЗДвП на С.Н.М. ***,
ЕГН-**********, за нарушение по чл.140,ал.1 от ЗДвП са наложени административни
наказания глоба в размер на 300 лв. (триста лева) и 7 (седем) месеца лишаване от право да управлява МПС, КАТО
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред Търговищки административен съд на
основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: