№ 10853
гр. ***, 06.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20211110142873 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, уточнена с молби с вх. № 93718/23.11.2021 г., с
вх. № 201809/28.09.2022 г. и с вх. № 285971/21.12.2022 г., подадени от И. М. Г. и Г. А.
Г. срещу Х. П. Й., Й. Н. Й., П. Н. Й. и П. Й. М., с която е предявен иск за осъждане на
ответниците да заплатят на ищците сумата от общо 16000,00 лева, с която ответниците
са се обогатили неоснователно за сметка на ищците.
В исковата молба се твърди, че през 2008 г. ищците придобили в режим на
съпружеска имуществена общност недвижим имот, находящ се в гр. ***, въз основа на
договор за покупко-продажба, сключен с Г*** Г. и И***. С Решение № *** от
12.09.2018 г., постановено по възз. гр. д. № ***/2017 г. по описа на СГС, ІІ-Г възз.
състав, ищците били осъдени да предадат владението и собствеността върху описания
имот на четиримата ответници, като след влизане в сила на съдебното решение бил
извършен и въвод на същите във владение на имота на 26.11.2020 г. В исковата молба
се сочи, че в периода от 01.05.2008 г. до 30.12.2008 г. ищците били извършили
множество подобрения, изразяващи се в строително-ремонтни дейности на обща
стойност от 13030,11 лева. Ищците твърдят, че с процесните подобрения, извършени
от тях в качеството им на добросъвестни владелци, пазарната стойност на апартамента
се покачила значително, като ответниците се обогатили неоснователно с разликата
между стойността на апартамента преди ремонта и тази след него, възлизаща на сумата
1
от 16000,00 лева. Предвид изложеното, ищците молят предявените от тях осъдителни
искове да бъдат уважени в цялост, като им бъдат присъдени и сторените по делото
разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответниците за
отговор, като с постъпилите такива в законоустановения срок предявените искове се
оспорват като недопустими и неоснователни. Ответникът П. Й. М. изразява
становището, че исковете били недоказани, тъй като липсвали доказателства за
реалното извършване на описаните в исковата молба строително-ремонтни дейности.
Оспорва да се е обогатила неоснователно за сметка на ищците, доколкото същата не
знаела в какво състояние бил имотът към датата на въвода, а на ищцовата страна била
дадена възможност да изнесе вещите си в срок до 04.12.2020 г. Ответникът Й. Н. Й.
счита, че в рамките на процесния период ответниците не били изгубили основанието
си да владеят, стопанисват и да се разпореждат с процесния имот в качеството си на
наследници на К*** Н. Й., а на ищците било известно, че ремонтират апартамент,
правото на собственост върху който представлявало предмет на съдебни спорове.
Твърди се, че липсвали доказателства за действителното извършване на описаните
подобрения, както и за тяхната стойност, като се оспорва чрез същите стойността на
имота да се е увеличила. Релевирано е и възражение за изтекла погасителна давност
спрямо процесните вземания. Посочва се, че апартаментът бил продаден на 07.12.2021
г., като поради състоянието му продажната цена била по-ниска от средната такава.
Ответниците Х. П. Й. и П. Н. Й. сочат, че исковите претенции са неоснователни, тъй
като правата на ищците били отпаднали с обратна сила, считано от 19.10.2006 г.,
съответно – липсвало основание същите да претендират обезщетение за извършени в
процесния имот след 2008 г. подобрения. Ответниците твърдят, че в действителност
ищците се обогатили неоснователно за тяхна сметка, тъй като от закупуването на
имота до отстраняването им от него те отдавали същия под наем.
Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предмет на делото са субективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 72, ал. 1 ЗС за осъждане на Х. П. Й., Й. Н. Й., П. Н. Й. и П. Й. М.
в условията на разделна отговорност при квоти съответно 1/6:1/6:1/6:1/2, в качеството
им на наследници по закон на К*** Н. Й., да заплатят на ищците сумата от общо
16000,00 лева, представляваща обезщетение за извършени в периода от 01.05.2008 г. до
30.12.2008 г. подобрения в недвижим имот, находящ се в гр. ***.
За основателността на исковите претенции ищците следва да докажат следните
обстоятелства: 1/ че в периода от 01.05.2008 г. до 30.12.2008 г. са извършили заявените
2
от тях строително-ремонтни работи в процесния имот и тяхната стойност; 2/
качеството си на добросъвестни владелци на процесния имот в периода от 01.05.2008 г.
до 30.12.2008 г.; 3/ стойността, с която се е увеличила пазарната цена на процесния
имот в резултат на извършените строително-ремонтни работи; 4/ извършването на
действия, довели до спиране и/или прекъсване давността спрямо процесното вземане;
5/ всички факти, на които основават своите искания или възражения. От друга страна, в
тежест на ответниците е да докажат всички факти, на които основават своите искания
или възражения, включително твърденията за изтекла спрямо процесното вземане
погасителна давност.
С доклада по делото съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от
доказване следните обстоятелства: 1/ че ищците са притежавали фактическата власт
върху процесния имот в периода от 02.04.2008 г. до 26.11.2020 г., въз основа на
сключен договор за покупко-продажба; 2/ че ответниците са наследници по закон на
К*** Н. Й..
По делото е представен Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ 49, том II, рег. № 1737, дело № **/2008 г. от 02.04.2008 г. на нотариус Й*** с рег. №
** в регистъра на НК, с район на действие СРС, с който И. М. Г. е придобила
собствеността върху недвижим имот, находящ се в гр. ***.
С Решение № *** от 12.09.2018 г., постановено по възз. гр. д. № ***/2017 г. по
описа на СГС, ІІ-Г възз. състав, е потвърдено Решение № 19721 от 29.11.2016 г.,
постановено по гр. д. № 4366/2009 г. по описа на СРС, 46-ти състав, по силата на което
е признато за установено по отношение на И. М. Г. и Г. А. Г., че Х. П. Й., Й. Н. Й., П.
Н. Й. и П. Й. М. са собственици на описания недвижим имот. Със същия съдебен акт
ищците в настоящото производство /ответници по иска по чл. 108 ЗС/ са осъдени да
предадат владението и собствеността върху описания имот на четиримата ответници.
На 26.11.2020 г. е извършен въвод във владение на процесния имот в полза на
ответниците – взискатели по образуваното изп. дело № *** по описа на ЧСИ Р**, рег.
№ ** в КЧСИ – Х. П. Й., Й. Н. Й., П. Н. Й. и П. Й. М., за което е съставен протокол.
В хода на делото е извършена последваща разпоредителна сделка с имота. С
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***ом XVIII, рег. № ***,
дело № 2931 от 2021 г. на нотариус И***, № 039 в НК, ответниците по делото са
прехвърлили собствеността върху процесния апартамент в полза на трето за настоящия
спор лице – В. В. М. (л. 102 - 103).
С оглед изявленията на страните, спорни между тях се явяват въпросите
извършвали ли са ищците ремонтни дейности в апартамента, в какво качество и дали
ответниците дължат възстановяване на сумата, с която се е увеличила стойността на
вещта вследствие на подобренията.
За установяване на посочените обстоятелства по делото е разпитан свидетелят
3
И*** – дългогодишен приятел на ищците, който излага, че е запознат със закупуването
на процесния имот през 2008 г. Същият твърди, че към този момент апартаментът е
бил в западнало състояние – бил е със стара дограма, износени подови настилки,
тапетите били почти паднали, а в банята и в кухненския блок трябвало да се сменят
плочки. Заявява, че ищците започнали ремонта веднага след покупката на апартамента,
като свидетелят ги посетил веднъж след ремонта. Тогава установил, че са извършили
шпакловка на стените, сменили са подовите настилки в тоалетната и банята и са
направили преградна стена в хола с бар плот.
От съдържанието на представения протокол за принудително отнемане на
недвижим имот – въвод във владение от 26.11.2020 г., съставен от ЧСИ Р**, рег. № **
в КЧСИ (л. 6 - 8 от делото), се установява, че в процесния имот има поставен ламинат с
PVC дограма, в коридора – теракот, в стаята – ламинат, а в банята са налични
моноблок – Imperial, душ-батерия и мивка със стъклен праг, с плочки с вътрешни
дървени врати.
Изложеното се допълва от приетото по делото заключение на СТЕ, което съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвено. При извършения оглед на
процесния имот вещото лице констатира, че в апартамента е извършено преустройство,
състоящо се в изместване на кухнята в дневната, където е изграден кухненски бокс.
Експертът потвърждава, че жилището е с подменена външна дограма – прозорци с
PVC профили с двоен стъклопакет, настилка от теракота по подовете в коридора и
банята и ламинат в стаята (бивша кухня) и дневната. Посочено е, че е изграден бар-
плот със стени от YTONG, покрит с плочки, на който е монтирана мивка, а под него
шкаф и пералня. Стените на банята са изпълнени с облицовка от фаянсови плочки,
таванът е окачен – от гипсокартон с вградено осветление. Отразено е, че инсталациите
в банята са скрити, като са изпълнени обшивки от гипсокартон. Всички стени и тавани
са боядисани с латекс.
В отговор на поставени от страните въпроси в о. с. з., проведено на 05.03.2024 г.,
вещото лице излага, че видимо са правени замазки в имота, тъй като нивото на
жилището е вдигнато спрямо нивото на входната замазка. С оглед липсата на данни,
експертът не може да посочи конкретно вложените материали в тях, но е констатирала,
че бар-плотът е изграден от итонг, а не от гипсокартон. По същите съображения не
може да отговори и от какво са изпълнени „скритите работи“, тъй като се касае до
дейности, които подлежат на закриване с повърхностни материали.
Предвид изложеното, за определяне на стойността на изпълнените СМР в
процесния имот към годината, в която са извършени, вещото лице е използвало
средните цени в строителството, публикувани в сп. „Справочник за цените в
строителството“, издание на СЕК СМР, кн. 3 от 2008 г., отразени на база проучване на
пазара. Изчисленията са представени в табличен вид – Приложение № 1 към
4
експертизата. Съобразно метода на пазарните аналози вещото лице посочва, че
сравнителната пазарна цена на процесния имот е в размер на 154537 лева. По този
начин експертът определя, че паричната стойност на направените подобрения в имота,
съобразявайки описаните СМР в исковата молба, възлиза на сумата от 9591,04 лева.
За да бъде уважен искът по чл. 72, ал. 1 от ЗС, ищецът следва да установи в
условията на пълно и главно доказване, че е извършил подобрения в чужд имот, които
са увеличили неговата стойност, размера на това увеличение, както и че към момента
на извършването на подобренията е имал качеството на добросъвестен владелец.
Подобренията в имота са такива нововъведения, които изменят общата вещ и които не
са били необходими за запазването и съхраняването . При тях необходима
предпоставка за заплащането им е да се е стигнало до увеличаване стойността на
имота. Правоотношенията, породени от неоснователното обогатяване на собственика с
подобренията, извършени от владелеца на вещта, се регулират от разпоредбите на чл.
72 ЗС и чл. 74 ЗС. Същевременно, извършването на твърдените подобрения в
процесния имот по силата на приращението увеличава дяловете на всички
съсобственици, съобразно частта, която всеки от тях има в съсобствеността.
В т. 4 на Постановление № 6 от 27.12.1974 г. на Пленума на Върховния съд е
обсъден въпросът как следва да бъде обезщетен владелецът за извършени от него
подобрения върху вещ, получена от него на придобивно основание, което по-късно е
било унищожено, развалено или отменено, какъвто се явява процесният случай.
Съгласно дадените разяснения, обратното действие на актовете, с които е постановено
унищожаването, развалянето или отменяването на основанието за придобиване на
вещта, не засяга правоотношенията, възникнали от нейното подобряване, поради което
ако по време на извършването на подобренията подобрителят нито е знаел за
предстоящото унищожаване, разваляне или отменяване на придобивното основание,
нито е бил виновен за това, следва да бъде обезщетен на базата на чл. 72 ЗС.
Съдебното решение за унищожаване на договор за покупко-продажба на
основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД има обратно действие по отношение на страните по
сделката, към деня на сключването на сделката. С унищожаването се заличава не само
правото на собственост на купувача, но и юридическият акт, от който то е произлязло.
При това положение купувачът не е могъл да прехвърли собствеността на
последващия приобретател. Последният обаче не може да се разглежда като лице,
което е владяло имота без правно основание. Съгласно чл. 70, ал. 1, изр. 1
ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го
направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че
предписаната от закона форма е била опорочена. В случай че юридическото основание
на праводателя на владелеца бъде унищожено поради това, че договорът е бил сключен
от дееспособно лице, което при сключването му не е могло да разбира или да ръководи
действията си, владелецът се явява такъв въз основа на правно основание, за което не е
5
знаел, че не е годно да прехвърли собствеността. Ето защо се смята за добросъвестен.
Той обаче може да се превърне в недобросъвестен при настъпването на определени
последващи обстоятелства, каквото се явява предявяването на иск от действителния
собственик за връщане на имота. От този момент – на предявяването на иска, престава
да се счита за добросъвестен и затова съгласно чл. 73 ЗС дължи връщането на добивите
и обезщетяването на собственика за ползуването на имота (в този смисъл – Решение №
127 от 17.08.2011 г. по гр. д. № 2014/2009 г. на ВКС).
По делото е приложено Решение № I-33-21 от 09.03.2010 г., постановено по гр.
д. № 31700/2007 г. по описа на СРС, 33 състав (л. 55 - 60), по силата на което е
унищожен договор за продажба, сключен на 19.10.2006 г., имащ за предмет процесния
недвижим имот, поставил началото на поредица от общо пет разпоредителни сделки с
имота, извършени в периода от 19.10.2006 г. до 02.04.2008 г. Последната от тях – тази,
от 02.04.2008 г., представлява правно основание, годно да направи ищците по
настоящото дело собственици, в случай че не знаят, че праводателят им не е
собственик – по аргумент от разпоредбата на чл. 70, ал. 1 ЗС и правилото, че никой не
може да прехвърли това, което сам не притежава. Считано от 30.04.2010 г. – датата на
влизане на съдебния акт в сила, правата на И. Г. и Г. Г. в качеството им на трети лица -
последващи приобретатели, са отпаднали с обратна сила.
Предвид изложеното, съдът приема, че към момента на твърдяното извършване
на подобренията (заявения с уточняващи молби период от 01.05.2008 г. до 30.12.2008
г.) ищците не са знаели за предстоящото унищожаване на първоначалната
разпоредителна сделка (същите не са били и страни по образуваното дело по чл. 31
ЗЗД), нито са били виновни за това. При уважаване на претенцията с обратна сила
отпадат не само правата на непосредствените приобретатели по атакуваните актове, но
и последващите прехвърляния, които тези приобретатели са извършили в полза на
трети лица. На това основание ищците следва да бъдат признати за добросъвестни
владелци.
На изследване подлежи въпросът дали междувременно са настъпили други
обстоятелства, които да обусловят извод за тяхната недобросъвестност с оглед
релевираните от част от ответниците възражения в този смисъл.
Съдът намира за неоснователни доводите на ответника П. Й., касаещи
издадените обезпечителни заповеди от 01.07.2008 г. и от 07.07.2008 г. за възбрана на
процесния недвижим имот (л. 78 - 79 от делото). Фактът, че придобивната сделка на
ищците е сключена в предхождащ момент – на 02.04.2008 г., сам по себе си не доказва
знанието им за наличието на спор относно собствеността върху имота. По делото не са
ангажирани доказателства за предприемане на конкретни принудителни изпълнителни
действия, за които ищците да са били уведомени – няма данни възбраните да са били
вписани по партидата на имота в Агенция по вписванията.
6
По същите съображения неоснователно е и възражението на ответника Й. Й.,
обективирано в депозирания от него отговор на исковата молба, че предявяването на
първия иск срещу ищците е на 26.11.2008 г. Съдът намира, че най-рано през 2009 г.
ищците по настоящото дело са разбрали за оспореното им право на собственост – от
момента на предявяването на иск от действителния собственик за връщане на имота,
което се явява след заявения процесен период. За това свидетелства номерът и
годината на образуване на делото по иска с правно основание чл. 108 ЗС с
първоначален ищец К*** Й., чиито наследници по закон са Х. П. Й., Й. Н. Й., П. Н. Й.
и П. Й. М., с ответници И. Г. и Г. Г. – гр. д. № 4366/2009 г. по описа на СРС, 46-ти
състав.
С определението по чл. 140 ГПК съдът е разпределил в тежест на ищците да
докажат действителното извършване в цялост на описаните от тях строително-
ремонтни работи в процесния имот в периода от 01.05.2008 г. до 31.12.2008 г., както и
тяхната стойност. При анализ на събрания по делото доказателствен материал, съдът
намира, че ищците не установяват при условията на пълно и главно доказване
материалноправните предпоставки, обуславящи фактическия състав на предявените от
тях искове.
Преценката на съда дали твърдените от ищците СМР в процесния имот могат да
се квалифицират като подобрения следва да бъде съотнесена към конкретното
установяване на характера, вида, количеството, качеството и стойността на тези работи
от гледна точка на функционалността на конкретния имот, момента на извършването
им и последвалото евентуално увеличаване на стойността на вещта вследствие на тези
подобрения. За доказване на посочените обстоятелства в конкретно заявения от
ищците период от време – от 01.05.2008 г. до 31.12.2008 г., същите са ангажирали
единствено гласни доказателствени средства чрез разпита на един свидетел – И***.
Предвид изминалия дълъг период от време, считано от извършване на
твърдените ремонтни дейности през 2008 г. и датата на о. с. з., в което е проведен
разпитът – 31.10.2023 г., съдът намира за житейски оправдано обстоятелството, че
свидетелят е в невъзможност да представи подробности относно наличните
електроуреди в имота, настилките, цвета на стените и етажа, и други. Независимо от
изложеното, обаче, разгледани по същество, показанията на лицето не са в достатъчна
степен конкретизирани, нито се подкрепят от други доказателства по делото, които в
своята съвкупност да доведат до единствения възможен извод, че всички СМР, описани
в исковата молба и намерили отражение в Приложение № 1 към СТЕ, в действителност
са извършени именно в този период от време – от 01.05.2008 г. до 31.12.2008 г. За
установяването на такъв тип факти, при полагане на дължимата грижа за своите
работи, обичайно се изготвят договори за възлагане извършването на СМР,
количествено-стойностни сметки, фактури или разходно-оправдателни документи,
удостоверяващи направените разноски за материали и труд, каквито не са ангажирани
7
от страна на ищците в хода на производството.
Съдът отчита още факта, че част от твърдените СМР представляват т.нар.
„скрити работи“ – например извършване на ремонт на ВиК инсталация. Поради своето
естество подобен тип работи остават скрити под мазилката на стените или пода и не
могат да бъдат възприети при последващи огледи. След завършването на ремонта,
скритите работи могат да бъдат установени само след разкриване на скритите СМР и
оглед от специалист, който по косвени данни (например използваните технологии и
материали) може да прецени кога са извършени СМР, каква е стойността им и какво е
тяхното качество.
В процесния случай оценката на СМР е извършена хипотетично, по номинални
данни и условно приети средни пазарни стойности. Вещото лице в о. с. з., проведено на
05.03.2024 г., посочва, че това е приблизително стандартен начин за определяне на
цени за строително-ремонтни дейности, доколкото няма нормативна уредба, която да
определя точния начин на изчисляване на цените на СМР. С оглед особеностите на
конкретния спор, обаче, експертът е работил на база изложените в исковата молба
твърдения. Видно от Приложение № 1 към заключението, подобренията са
остойностявани по пера – извършени разходи за отделни ремонтни дейности – така,
както са описани от ицщите. По отношение на част от тях вещото лице изразява
съмненията си дали изобщо са направени, а за наличието на други такива се позовава
на житейски предположения – „според мен е съмнително дали са подменяни
вратите“; „би следвало апартаментът да е бил с тапети, тъй като панелните
жилища се изпълняваха и предаваха с тапети“.
Свидетелските показания, съдържащи твърдение за знание и лично възприемане
на част от извършени СМР – „Бяха направили ремонт с шпакловка на стените, беше с
нормална дограма. Подовите настилки бяха направили и тоалетната, и банята“;
„Спомням си, че правиха в хола преградна стена с бар плот, също няма как да бъдат
кредитирани до степен, че да обосноват извод за основателност на предявените искове.
Още повече, че вещото лице по СТЕ при извършения оглед на място констатира
отклонения в използваните материали и в действително изработеното – „Шпакловката
според мен е нормална, въпреки че е посочена като фина и бих казала, че е направена
не много качествено. Бар-плотът е изграден от итонг, а не от гипсокартон“ (заявено
в о. с. з. на 05.03.2024 г.). В този смисъл съдът приема, че е налице и частично
несъответствие между заявените от ищците като извършени строително-ремонтни
дейности и фактическото състояние на имота, установено от вещото лице при
направения оглед.
По изложените аргументи и съобразявайки, че обемът, видът, качеството на
материалите и тяхното количество, вложени в ремонта, определят както оценката на
завършената работа (подобрения или необходими разноски), така и тяхната стойност
8
(пропорционална на вида, естеството и стойността на труда и на материалите), съдът
приема, че въз основа на изслушаните по делото свидетелски показания няма как да
бъде приет за установен достоверно нито фактът на извършените преди повече от 10
години СМР, нито техните вид, обем или стойност. Нещо повече – ищците не са
провели пълно и главно доказване на извършването на каквито и да е било конкретни
разходи за материали и за труд, нито са представили документи, удостоверяващи
извършени строителни работи в имота на определена стойност, които да обусловят
тяхното „обедняване“, с оглед твърденията им за настъпило неоснователно обогатяване
в полза на ответниците.
Предвид недоказаността на твърдяното от ищците извършване на строително-
ремонтни работи в процесния имот в периода от 01.05.2008 г. до 30.12.2008 г. и тяхната
стойност, въз основа на което претендират заплащането на обезщетение за направени
подобрения, предявените от тях искове с правно основание чл. 72, ал. 1 ЗС се явяват
неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени. В тази връзка съдът не следва
да се произнася по релевираното в условията на евентуалност (с оглед уважаването на
главния иск) насрещно възражение на ответника Й. Й. за погасяване на вземанията по
давност.
По разноските:
Предвид изхода на спора, право на разноски имат ответниците. На основание чл.
78, ал. 3 ГПК в полза на ответника П. М. следва да се присъдят разноски в размер на
500 лв. за адвокатско възнаграждение. Последното е действително заплатено на адв. С.
Ф., видно от договор за правна защита и съдействие от 24.02.2022 г., представляващ
разписка за получената сума (л. 91 от делото).
На останалите ответници по делото – Х. Й., Й. Й. и П. Й. – не следва да се
присъждат разноски, тъй като макар в депозираните от тях отговори на исковата молба
същите да са заявили искане в този смисъл, до приключване на устните състезания те
не са представили доказателства действително да са сторили такива.
С оглед изхода на спора (отхвърляне в цялост на предявените искове), ищците
следва да бъдат осъдени на основание чл. 77 ГПК да заплатят по сметка на съда сумата
от 132,00 лева, която – противно на дадените от съда указания с протоколно
определение от 05.03.2024 г., не са внесли като депозит за възнаграждение на вещото
лице. Предвид липсата на своевременно изпълнение на така дадените указания, тази
част от възнаграждението на вещото лице е заплатена от бюджета на съда, което налага
И. Г. и Г. Г. да възстановят изплатената сума.
По изложените съображения, Софийски районен съд, Първо гражданско
отделение, 47-ми състав,
9
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ в цялост като неоснователни предявените от И. М. Г., ЕГН:
**********, и Г. А. Г. , ЕГН: **********, двамата с адрес: гр. *** срещу Х. П. Й.,
ЕГН: **********, Й. Н. Й., ЕГН: **********, П. Н. Й., ЕГН: **********, тримата с
адрес: гр. ***, ж. к. „** **. *** *** (5), **, ап. **, и П. Й. М., ЕГН: **********, с
адрес: гр. ***, ж. к. „** осъдителни искове с правно основание чл. 72, ал. 1 ЗС за
осъждане на Х. П. Й., Й. Н. Й., П. Н. Й. и П. Й. М. в условията на разделна отговорност
при квоти съответно 1/6:1/6:1/6:1/2, в качеството им на наследници по закон на К***
Н. Й., да заплатят на ищците сумата от общо 16000,00 лева, представляваща
обезщетение за извършени в периода от 01.05.2008 г. до 30.12.2008 г. подобрения в
недвижим имот, находящ се в гр. ***.
ОСЪЖДА И. М. Г., ЕГН: **********, и Г. А. Г. , ЕГН: **********, двамата с
адрес: гр. ***, ж. к. „**, вх. ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплатят на П. Й.
М., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, ж. к. „**“, ул. „**“ № ***, сумата от 500,00
лева (петстотин лева), представляваща сторени от ответника разноски в хода на
исковото производство.
ОСЪЖДА И. М. Г., ЕГН: **********, и Г. А. Г. , ЕГН: **********, двамата с
адрес: гр. *** на основание чл. 77 ГПК, да заплатят по сметка на Софийски районен
съд сумата от 132,00 лева (сто тридесет и два лева), представляваща невнесен от
ищците съобразно протоколно определение от 05.03.2024 г. депозит за възнаграждение
на вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10