О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№256 21.07.2020
год. гр. Стара
Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Старозагорски административен съд, шести състав на двадесет и първи юли
през две хиляди и двадесета година, в закрито съдебно заседание, в състав
Председател: Михаил Русев
при
участието на секретаря...................................., като разгледа адм.
дело №248 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е с правно основание чл.256
от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано
е по искова молба от П.Т.З. ***, чрез пълномощника си адвокат Б.Б. против
Общински съвет Стара Загора. Направено е искане ответникът да бъде задължен на
основание чл.195, ал.2 от АПК да предприеме
служебно уреждане на правните последици, възникнали с решение №348/16.01.2017
год. по адм. дело №438/2016 год. по описа на Административен съд Стара Загора в
сила от 26.06.2018 год., с което са отменено разпоредбите на т.2, т.3, подт.1-4,
т.6, подт.1, 2, 4 и 5 от т.I от приложение №3 към чл.53 от Наредбата за
определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията
на Община Стара Загора.
Съдът
намира, че подадената от жалба е процесуално недопустима по следните
съображения:
С
решение №348/16.01.2017 год. по адм. дело №438/2016 год. по описа на
Административен съд Стара Загора, в сила от 26.06.2018 год., по жалба на П.Т.З.
са отменени разпоредбите на т.2, т.3, подт.1-4, т.6, подт.1, 2, 4 и 5 от т.I от
приложение №3 към чл.53 от Наредбата за определяне и администриране на местните
такси и цени на услуги на територията на Община Стара Загора. Решението е
оставено в сила с Решение №8590 от 26.06.2018 год., постановено по адм. дело
№4807/2017 год. на ВАС на Република България.
Съгласно
разпоредбата на чл.195, ал.2 от АПК, правните
последици, възникнали от подзаконов нормативен акт, който е обявен за нищожен
или е отменен като унищожаем, се уреждат служебно от компетентния орган в срок
не по-дълъг от три месеца от влизането в сила на съдебното решение. Предметното
съдържание на понятието „правни последици“ е разтълкувано в Тълкувателно
решение №2 от 27.06.2016 год. на ВАС по Тълкувателно дело №2/2015 год., в което
е прието, че включва преценка за валидността на правоотношенията, възникнали в
периода от приемането до отмяната на подзаконовия нормативен акт, респ.
обявяването му за нищожен; преценка за правата, придобити, изменени или
погасени въз основа на него и преценка на обезщетението /на имуществени и
неимуществени вреди/ за нарушени права от прилагането му.
По
силата на чл.256,
ал. 1 от АПК ( в приложимата редакция ДВ, бр. 77 от 2018 год., в сила от
1.01.2019 год.) бездействието на административния орган по задължение,
произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се
прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни
актове. В чл.256,
ал.2 от АПК е уредено оспорването при не извършване на фактически действия,
които административния орган е длъжен да извърши по силата на закона, в
14-дневен срок от подаване на искане до органа за извършването му. Анализът на
нормите показва, че се отнасят за фактически действия, включително приравнените
на индивидуални административни актове (чл.
21, ал. 4 от АПК) и административните услуги по §
1, т. 2, б. „в –д“
от Закона за администрацията, които се дължат по силата на закон от
административния орган, съответно без или след сезиране, и които не са
осъществени и към датата на подаване на иска.
Процесуална
предпоставка за съществуване на правото на иск в двете хипотези на чл.256
от АПК е наличие на правен интерес от търсената защита, изразен в нарушени
или застрашени права, свободи и интереси на ищеца, като целта е това нарушение
да бъде преустановено и да се извърши предписаното от закона действие. В
исковата молба не се твърдят факти нито за възникнали правоотношения между
страните въз основа на отменените като незаконосъобразни разпоредби от
нормативния административен акт, нито за произтекли неуредени правни последици.
Липсват и твърдения за факти, сочещи задължение за фактическо действие, дължимо
на ищеца по силата на закона, чието извършване да е поискано. Твърди се, че е
сезирал Общинския съвет, но по делото липсват доказателства за това, което
сезиране да е преди предявяването на исковата молба. Данни и доказателства за
такива факти не се съдържат и в адм. дело №438/2016 год. по описа на
Административен съд Стара Загора. Отразеното в исковата молба, че ищецът
изпитал чувство на несъгласие и безпокойство и това го мотивирало да оспори
разпоредбата по реда на чл. 189 от АПК, не е от такова естество, че
да доведе до обосноваване на правен интерес за него като процесуална
предпоставка за допустимост на настоящото съдебно производство.
В
тази връзка следва да се посочи също, че релевантно за приложимостта на
търсената по този ред защита е отправяне на искане за извършване на конкретни
фактически действия, а в настоящия случай с оглед съдържанието на исковата
молба такова не е направено. Съдът не може да замести волята на ищеца или да я
тълкува, особено когато липсва изискуемо за очертаване предмета на спора
изложение на обстоятелства. Всъщност в адм. дело №438/2016 год. са налице
доказателства за заплащането на сумата от 1.00 лв. на Регионална библиотека “Захари
Княжевски“ Стара Загора, като в заемната бележка е отбелязано, че потребителя е
ползвал интернет, македоно-одринското опълчение 1912-1913 год. и ЛС ГУА, 2006
год. Не я ясно обаче за какво точно е заплатена сумата от 1.00 лв. и дали
същата е по някоя от отменените разпоредби на наредбата.
Що
се отнася до приложената към настоящото дело квитанция за платена такса от 1.00
лв., същата се отнася до ползван интернет от страна на П.З. в библиотеката,
като същата се отнася за дата, след
отмяната на подзаконовите разпоредби. Що се отнася до връщане на
недължимо платеното, то защитата в административното право по този въпрос не е
уредена като искова. От обхвата на компетентността, посочена в чл.128 АПК е
видно, че административният съд не разполага с правомощие да се произнася в
исково производство по осъдителен иск с предмет връщане на платено без
основание или на отпаднало основание. Единственият вид осъдителен иск, подсъден
на административния съд е искът по чл.203 АПК - искът за обезщетение за вреди и
незаконна административна дейност. От това следва, че в случай че засегнатото
лице желае да се ползва от искова по характера си защита за връщане на
недължимо платено, то ще следва да реализира същата по гражданскоправен ред
пред гражданския съд. Изключването на исковата защита за връщане на недължимо
платено от компетентността по чл. 128 АПК не означава, че този въпрос не може
да бъде предоставен в компетентност на административен орган. Съществуват
примери за производства като това по глава шестнадесета на ДОПК от които видно,
че връщането на недължимо платено се извършва по административен ред.
Не
на последно място, съдът намира, че законодателят изрично е посочил в кои
случаи ще се търси предвидената в закона защита – подлежат на репариране
правните последици, възникнали от подзаконов нормативен акт, който е обявен за
нищожен или е отменен като унищожаем. В настоящия случай се претендират вреди
от подзаконови разпоредби, които са отменени като незаконосъобразни, но нито са
прогласени за нищожни, нито са отменение като унищожаеми. Законодателят е
предвидил репарирането на последици, само в случаите когато издаденият
подзаконов нормативен акт страда от толкова съществени пороци, че не би могъл да
породи съответните правни последици. Тогава когато този нормативен акт, е приет
в противоречие на материалния закон, то същият е породил правни последици, но с
отмяната му, същите престават да действат занапред, но не и с обратна сила. Ето
защо съзнателно законодателят е изключил репарирането на последиците само при
нищожни или унищожаеми нормативни актове. Следователно не е налице една от
законовите предпоставки за търсеното репариране на правните последици от
отмененият нормативен акт – обявяването му за нищожен или отмяната му като
унищожаем.
С
оглед на изложеното настоящият състав намира, че исковата молба на П.Т.З. е
недопустима за разглеждане по същество поради липса на правен интерес от
оспорването и поради липсата на законови предпоставки за търсената защита и
следва да се остави без разглеждане, а образуваното производство по делото да
се прекрати.
Водим
от тези мотиви и на основание чл.159,
т. 4 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на П.Т.З. да
бъде задължен Общински съвет Стара Загора да предприеме служебно уреждане на
правните последици от отменените като незаконосъобразни разпоредби на т.2, т.3,
подт.1-4, т.6, подт.1, 2, 4 и 5 от т.I от приложение №3 към чл.53 от Наредбата
за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на
територията на Община Стара Загора.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело
№248/2020 год. по описа на Административен съд Стара Загора.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС в 7-дневен срок от съобщаването
му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: