№ 237
гр. Велико Търново, 06.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЖАНЕТА Д. Г.А
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно гражданско дело
№ 20234000500412 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по депозиранa въззивнa жалба от К. И. Л. срещу Решение №
319/ 03.07.2023 г. по гр.д. № 878/ 2023 г. по описа на ВТОС в частта му, с която съдът е
отхвърлил предявения от него против С. М. И. иск за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от И. на 29.12.2019 г. в гр. Велико Търново в
резултат на престъпление по чл.129 ал.2 НК, за сумата над 12 000 лв. до 30 000 лв.,
ведно със законната лихва върху него от датата на увреждането до окончателното
изплащане. Счита решението в тази му част за незаконосъобразно с оглед
присъждането на несправедливо, занижено обезщетение, несъответстващо на
доказания обем, интензитет и продължителност на претърпените болки и страдания.
Моли решението в обжалваната му част да бъде отменено и съдът да уважи иска му в
пълния претендиран размер. Претендира присъждането на разноски за двете
инстанции.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК за отговор на въззивната жалба не е постъпил такъв
от ответната страна. В съдебно заседание процесуалният му представител заема
становище за неоснователност на жалбата, като излага, че първоинстанционният съд е
определил адекватен на претърпените вреди размер на обезщетението.
В изпълнение на задълженията си по чл.269 от ГПК въззивният съд извърши
1
служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и намира, че
съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от
законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в
писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения,
обуславящи неговата недопустимост.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, в рамки на
въведените с жалбата оплаквания срещу първоинстанционния акт, намира следното:
Чрез събраните пред първоинстанционния съд доказателства – писмени
документи, свидетелски показания и експертиза – по делото са установени като
обективни факти от действителността релевантните за спора обстоятелства и въз
основа на подробно изяснената фактическа обстановка ВТОС е формирал правен извод
за основателност на предявения от К. И. Л. иск с правно основание чл.45 ЗЗД. ВТАС
напълно споделя този извод, поради което на основание чл.272 ГПК препраща към
изложените в тази насока мотиви. Доказани са всички изискуеми от закона
предпоставки за ангажиране отговорността на ответника И. за обезщетяване на вредите
причинените от него на ищеца. С влязло в сила споразумение по НОХД № 1302/ 2022
г. по описа на ВТРС същият е признат за виновен в извършването на престъплението
хулиганство и спрямо ищеца на престъпление по чл.129, ал.2, вр.1 НК – за това, че на
29.12.2019 г. в гр. В.Търново чрез нанасяне на удари с юмрук в лицето, му причинил
средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на два зъба /десен горен пети зъб и
десен долен втори зъб/, довело до трайно затрудняване на говоренето. По силата на
чл.383, ал.1 НПК определението на съда, с което се одобрява споразумението, има
последиците на влязла в сила присъда и съответно на основание чл.300 ГПК е
задължително за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието,
относно това извършено ли е деянието, неговата противоправност и вината на дееца.
Доказано е, че в пряка причинно-следствена връзка с деликта на Л. са причинени
травматични увреждания, част от които са елемент от обективната страна на
престъплението по чл.129, ал.2, вр.1 НК, за което И. е осъден, и делинквентът следва
да понесе отговорността за възмездяване на претъпените от пострадалия вреди.
Страните са преустановили спора по този материален въпрос, тъй като ответникът не е
обжалвал решението на ВТОС. Спорът по делото пред въззивния съд е сведен само до
размера на дължимото обезщетение, което се определя от съда по справедливост
съгласно чл.52 ЗЗД при съобразяване на действително претърпените от ищеца болки и
страдания, тяхната интензивност и продължителност, проведеното лечение, степента
на възстановяване и цялостните последици за здравето му, начинът на получаване на
увреждането, отражението на вредата върху личната и социална сфера на ищеца.
Справедливостта изисква то да служи единствено за репариране на вредите, а не да
представлява средство за повишаване на стандарта на живот на пострадалия, което
налага при определяне на размера му да бъде отчетена и икономическата обстановка в
2
страната. В тази връзка, съобразно указанията, дадени с Постановление № 4/68 г. и с
Постановление № 17/63 г. на Пленума на ВС и съдебната практика по сходни случаи,
съдът в настоящия казус взе предвид следното:
Видно от съдебно-медицинско удостоверение от 30.12.2019 г. /л.58 от ДП/ и амб.
лист №480/ 23.01.2020 г., издаден от д-р Ц. Н. /л.65 от ДП/, на ищеца – жалбоподател
пред ВТАС – на 50 г. към датата на деликта са причинени следните телесни
увреждания: кръвонасядания с оток по лицето и горна и долна устни, травматично
избити десен горен пети зъб и десен долен втори зъб и разклатени два горни и един
долен зъб. От амбулаторния лист се установява, че разклатените зъби са съседните на
избитите и са били екстрахирани /извадени/ от зъболекаря в деня на прегледа, т.е.
вследствие на инцидента ищецът е със сериозно променен зъбен статус, като е загубил
5 зъба. Майката на ищеца св. Г. И.а и св. К. А. – съседка, посетила дома на ищеца на
следващия инцидента ден, дават показания, че той бил пребит, „сякаш някой го клал и
драл …“, физиономията му била неузнаваема, бил подпухнал и обезобразен, имал
кръвотечение от носа, което цяла нощ не могли да спрат и след това продължило около
месец. Съдът кредитира тези гласни доказателства, защото свидетелите описват свои
преки наблюдения непосредствено и в хронология след случилото се и показанията им
се подкрепят от останалите доказателства, вкл. от констатациите и изводите на вещото
лице по приетата по делото съдебно-медицинска експертиза. Оздравителният период
за раните при травматична екстракция на зъби /избиването им/ според експерта зависи
от тежестта на травмата и е забавен в сравнение с този при екстракция от дентален
лекар, когато продължава обикновено 6 - 8 седмици. Пълното възстановяване,
включващо и възстановяването в пълен обем на говорната и дъвкателната функции, е
възможно след окончателното, трайно, заместване на липсващия зъб/зъби и
продължава 4 - 12 месеца според избрания метод на заместване на зъбите. Вещото
лице сочи, че лечението при подобен проблем е съпътствано с болки и страдания при
поставяне на анестезия с убождане и инфилтриране на анестетик за извършване на
екстракциите, при самата екстракция на зъбите, по време на заздравителния процес,
след поставяне на частичните зъбни протези – около 2 - 4 седмици и през целия период
на лечение предвид смутеното и непълноценно дъвчене на храната. Отделно следва да
се отчете и болката, предшестваща лечението – при самото избиване на зъбите с
нанесения върху челюстите удар. Ноторно известно е, че болките по повод екстракция
на зъби са със значителен интензитет, а в случая се касае до пет извадени зъба. При
извършения преглед в началото на м.06.2023 г. вещото лице е констатирало, че в устата
на Л. няма рани и са налични частични плакови протези от подвижен тип, заместващи
липсващите зъби. Съдът приема, че възстановяването на ищеца е приключило за около
година, изхождайки от заключението и свидетелските показания и с оглед липсата на
доказателства в конкретния случай то да е продължило по-дълго. То не е можело да
бъде по-кратко с оглед извършената в кратък интервал от време екстракция на 5 зъба –
3
причинените травматични екстракции на 2 зъба и свързаните с тях последващи
екстракции на други 3 зъба, което несъмено е довело до сериозно нараняване на
венците и съответно по-продължителен в сравнение с обичайния период на
заздравяването им. До приключване на това възстановяване е било невъзможно да се
извърши протезиране за заместване на липсващите зъби, като едва след заместването
им започва възстановяване на говорната функция и постепенно и на дъвкателната
функция. Отделно в случая в рамките на периода на оздравяване от м.03. до м.05.2020
г. поради пандемията „Covid-19” е била налице и обективна невъзможност за
предприемане на зъболечение, поради което не може да се приеме, че ищецът е
проявил някакво бездействие, довело до удължаване на възстановителния период. От
показанията на свидетелите се установява, че непосредствено след отпадане на
извънредното положение, обявено в страната във връзка с пандемията, ищецът е
посетил зъболекар и е започнало лечението му. Не се нуждае от доказване твърдението
на ищеца, че нанесените му травматични увреждания са засегнали в изключително
висока степен личния му живот, като са накърнили възможността му да извършва
елементарни естествени дейности – не е могъл да се храни, имал е затруднения дори да
пие вода, не е можел да говори нормално. Начинът на получаване на травмата и
естеството й неминуемо са поставили ищеца в състояние на стрес за продължителен
период от време.
За определяне размера на обезщетението съдът съобрази и механизмът и
времето на получаване на травмите – при хулиганска проява на ответника,
непровокирана от ищеца с оглед липсата на ангажирани доказателства за обраното; от
удар с юмрук в лицето, при което принципно е много вероятно да се причинят
значително по-сериозни травми с опасност за живота; по време, когато ищецът се е
забавлявал в обществено заведение, непосредствено преди новогодишния празник.
ВТАС взе предвид и икономическата конюнктура в страната към датата на инцидента,
ориентировъчни критерии за която са минималната работна заплата през 2020 г. – 610
лв. и средната работна заплата през първото тримесечие на 2020 г. по данни на НСИ
около 955 лв. Към настоящия момент и минималната, и средната работни заплати са
нараснали значително, но съдът не може да съобрази това, защото релевантният за
определяне на обезщетението момент е към датата на увреждането. Следва да се очете
и съдебната практика относно размерите на обезщетенията, определяни в казуси със
сходни травматични увреждания.
При съвкупния анализ на всички тези обстоятелства съдът счита, че
справедливото обезщетение за претърпените от ищеца Л. неимуществени вреди следва
да бъде определено на 20 000 лв. С оглед на тази преценка, присъденото от
първоинстанционния съд обезщетение се явява занижено. Решението на ВТОС следва
да бъде отменено в частта му, с която искът на Л. е отхвърлен за сумата над 12 000 лв.
до 20 000 лв. и ответникът да бъде осъден да му заплати тази разлика в размер на 8 000
4
лв. В останалата му част решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
По разноските: При този изход на спора пред въззивния съд ответникът И.
следва да заплати на ищеца направените от него разноски за двете инстанции,
съразмерно на уважената част от иска/ жалбата – допълнително сумата 381 лв.
разноски за първоинстанционното производство за заплатено адвокатско
възнаграждение и сумата 860 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение пред ВТАС
– общо 1 241 лв. Ответникът И. следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВТАС
допълнителна държавна такса върху уважения иск в размер на 320 лв. за
производството пред ВТОС и в размер на 160 лв. за производството пред ВТАС – общо
480 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 319/ 03.07.2023 г. по гр.д. № 878/ 2023 г. по описа на ВТОС
в частта, с която е отхвърлен предявеният от К. И. Л. против С. М. И. иск за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от
причинена телесна повреда от И. на 29.12.2019 г. в гр. Велико Търново, за сумата над
12 000 лв. до 20 000 лв., ведно със законната лихва върху него от датата на
увреждането до окончателното изплащане, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА С. М. И. с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.В.Търново,
*********, с настоящ адрес: Кралство Нидерландия гр. Амстердам 1063, МЛ
**********, да заплати на К. И. Л. с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.В.Търново
**********, сумата над 12000 лв. до 20 000 лв. - 8 000 /осем хиляди/ лв./,
представляваща допълнително обезщетение за претърпените от него неимуществени
вреди – болки и страдания от причинени телесни повреди в резултат на извършено от
И. на 29.12.2019 г. в гр. Велико Търново виновно и противоправно деяние, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на увреждането до окончателното изплащане,
както и сумата 1 241 /хиляда двеста четиридесет и един/ лв. – разноски за двете
инстанции, съразмерно на уважената част от иска.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 319/ 03.07.2023 г. по гр.д. № 878/ 2023 г. по описа
на ВТОС в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА С. М. И. с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.В.Търново,
*********, с настоящ адрес: Кралство Нидерландия гр. Амстердам 1063, МЛ
**********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТАС,
допълнителна държавна такса върху уважения иск в размер на 480 /четиристотин и
осемдесет/ лв.
5
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на
препис от него на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6