ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5

гр.Хасково, 06.04.2021 г.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в закрито заседание

на шести април две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                                            СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

като разгледа докладваното от съдията ч.адм.дело №60 по описа за 2021 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

   Производството е по реда на чл.88, ал.3 от АПК.

Образувано е по жалба на М.Д.Д. ***, подадена чрез пълномощника ѝ адвокат В.К.Ч., с посочен по делото съдебен адрес:***, офис ***, насочена срещу „Изричен отказ за издаване на административен акт, обективиран в писмо изх.№Ц1012-26-538-1 от 06.01.2021 г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково“.

В жалбата се твърди, че на 08.01.2021 г. на пълномощника на жалбоподателя било връчено писмо с изх.№Ц1012-26-538-1 от 06.01.2021 г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково, в което бил обективиран отказ да бъде постановен индивидуален административен акт – Решение по чл.117, ал.3 от КСО по подадена жалба с правно основание чл.117, ал.1, т.2, б.„ж“ от КСО, срещу разпореждане №Д-26-000-00-0141807 от 04.12.2020 г. на Ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Хасково.

Жалбоподателят считал така обективирания отказ за незаконосъобразен. Сочи, че в разпоредбата на чл.117, ал.3 от КСО бил фиксиран едномесечен срок, в който с мотивирано решение административният орган – Ръководител на ТП на НОИ, да потвърди обжалван административен акт, издаден с правно основание чл.117, ал.1 от КСО, и при наличие на специална правна уредба, не било допустимо да се „мотивира“ спиране на производството по издаване на административен  акт с прилагане на обща нормативна разпоредба. Твърди се, че в цитираното писмо административният орган бил установил, че при издаване на обжалваното разпореждане не били изяснени всички правно значими факти и обстоятелства, поради което следвало с решение да се отмени обжалваното разпореждане и да се укаже какви правно значими факти и обстоятелства следва да се установят, и тогава да се издава административен акт. С обжалвания изричен отказ не било допустимо да се санира незаконосъобразното и некомпетентно произнасяне с обжалваното разпореждане.

Претендира се изричният отказ на Директора на ТП на НОИ – Хасково да бъде отменен и му се укаже срок, в който да постанови решение по чл.117, ал.3 от КСО.

Ответникът, Директор на ТП на НОИ – Хасково, в подаден чрез процесуален представител – гл.юрк. Т. З., писмен отговор на жалбата, счита същата за неоснователна и недоказана. Развива съображения, че в случая предмет на спора, очертан от оспорващия, бил мълчалив отказ на Директор на ТП на НОИ – Хасково, а правната фигура на мълчаливия отказ по чл.58, ал.1 от АПК намирала приложение при непроизнасянето на административния орган в срок, с оглед предоставеното правомощие да се издаде първичен административен акт, но не и в производството по административно обжалване. С оглед на това се счита, че не бил налице мълчалив отказ на Директора на ТП на НОИ – Хасково да се произнесе по жалбата на М.Д.Д. №Ц1012-26-538/14.12.2020 г., поради което не бил налице годен предмет на оспорване. Изложена е претенция жалбата да бъде отхвърлена като недопустима.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото,   приема за установено от фактическа страна следното:

По повод постъпил сигнал вх.№Ц1043-26-100 от 19.05.2020 г., на основание чл.108, ал.1, т.3 от КСО от Главен инспектор по осигуряването – Контролен орган на ТП на НОИ – Хасково са издадени Задължителни предписания №ЗД-1-26-00767496/11.06.2020 г., отправени до осигурителя М.Д.Д. – да подаде в ТД на НАП Пловдив, офис Хасково, Декларация образец №1 „Данни за осигуреното лице“ на самоосигуряващото се лице М.Д.Д., с посочено ЕГН, съдържащи заличаващи данни за периода от 01.03.2020 г. до 30.04.2020 г., като се посочи в т.12 /Вид осигурен/ – 13. Видно от Известие за доставяне, тези Задължителни предписания са получени от адресата си на 17.06.2020 г.

Под вх.№Ц1012-26-239/29.06.2020 г. е регистрирана адресираната до Директора на ТП на НОИ гр.Хасково жалба, подадена от М.Д.Д., чрез пълномощника ѝ адв.Ч., срещу цитираните Задължителни предписания.

С Решение №Ц1012-26-239-1 от 17.07.2020 г. Директорът на ТП на НОИ – Хасково на основание чл.117, ал.3 от КСО се произнася по жалба с вх.№Ц1012-26-239/29.06.2020 г., като я отхвърля. Видно от представеното Известие за доставяне, Решението е получено от адв.Ч. на 21.07.2020 г.

Решение №Ц1012-26-239-1 от 17.07.2020 г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково е обжалвано от М.Д.Д., чрез адв.В.Ч., по съдебен ред, с жалба вх.№Ц1012-26-239-2/27.02.2020 г.

С Решение №651/29.10.2020 г., постановено по адм.дело №664 по описа за 2020 г. на Административен съд – Хасково, жалбата на М.Д.Д. против Решение №Ц1012-26-239-1 от 17.07.2020 г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково е отхвърлена. Против съдебното Решение от М.Д.Д. е подадена касационна жалба до Върховен административен съд, по която е образувано адм.дело №13026/2020 г. по описа на същия съд, видно от представената призовка за съдебно заседание, насрочено на 09.02.2021 г.

От Ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Хасково е издадено Разпореждане №Д-26-000-00-01431807 от 04.12.2020 г., с което на основание чл.40, ал.4 от КСО е спряно образуваното производство за изплащане на парично обезщетение по болничен лист №286532, серия Е2020 на М.Д.Д., считано от 04.12.2020 г. В Разпореждането са изложени мотиви, че цитираният болничен лист, издаден за периода от 11.11.2020 г. до 29.12.2020 г. включително, е представен за М.Д.Д. в качеството ѝ на самоосигуряващо се лице, с придружително писмо от 30.11.2020 г., но тъй като във връзка с установяване правото на същата на парично обезщетение в качеството на земеделски стопанин, по предходен болничен лист, от контролните органи на ТП на НОИ – Хасково са издадени Задължителни предписания №ЗД-1-26-00767496/11.06.2020 г., които към настоящия момент не са влезли в законна сила, то към този момент не може да бъде направена преценка за правото на парично обезщетение в качеството ѝ на земеделски стопанин и по представения болничен лист №Е2020286532. По тези съображения образуваното производство по изплащане е спряно до влизане в законна сила на издадените задължителни предписания, или представяне от нейна страна на нови доказателства, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или плащане на обезщетението.

В Разпореждане №Д-26-000-00-01431807/04.12.2020 г. е посочено, че същото може да се облажва съгласно чл.117, ал.1, т.2, буква „ж“ от КСО, пред ръководителя на ТП на НОИ, в 14-дневен срок от получаването му.

Видно от Известие за доставяне, Разпореждането е получено лично срещу подпис от М. Данчева Д. на 10.12.2020 г.

Под вх.№Ц1012-26-538 от 14.12.2020 г. е регистрирана подадената до Директора на ТП на НОИ – гр.Хасково жалба от М.Д.Д., подписана с електронен подпис от пълномощника ѝ адв.Ч., с която се обжалва Разпореждане №Д-26-000-00-01431807/04.12.2020 г. на Ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Хасково като неправилно и незаконосъобразно и се претендира същото да бъде отменено.

До М.Д.Д. на адрес ***, е изпратено писмо с изх.№Ц1012-26-538-1 от 06.01.2021 г., подписано от Директор на ТП на НОИ – Хасково.

В същото се сочи, че на основание чл.57, ал.8 от АПК адресата се уведомява, че по повод постъпилата от нея жалба с вх.№Ц1012-26-538 от 14.12.2020 г., в която е обективиран оспорване на Разпореждане №Д-26-000-00-01431807/04.12.2020 г., тъй като със същото е спряно производството по изплащане на парично обезщетение по болничен лист №2865632, серия Е2020 до извършване на проверка, видно от наличните доказателства е, че извършената проверка е приключила със Задължителни предписания ЗД-1-26-00767496/11.06.2020 г., които са оспорени, образувано е административно дело №13024/2020 г. по описа на Върховен административен съд, което е насрочено да бъде разгледано в открито съдебно заседание на 17.02.2021 г. Посочено е, че „Предвид гореизложеното срока по чл.117, ал.3 от КСО във връзка с чл.57, ал.5 от АПК се удължава до събиране на необходимите доказателства (приключване на проверката с влязъл в сила административен акт.)

Съгласно Известие за доставяне с баркод ИД PS 6300 014LPP U, писмо с №Ц1012-26-538#1/06.01.2021 г. е получено от М.Д.Д. чрез адв.Ч. на 08.01.2021 г.

Жалбата срещу това писмо, по която е образувано настоящото съдебно производство, е депозирана на 15.01.2021 г.

По допустимостта на оспорването, настоящият съдебен състав намира следното:

В Глава осма „Спорове“ на КСО е предвиден специален ред за обжалване на актове, свързани с държавното обществено осигуряване. 

Съгласно чл.117, ал.1 от КСО, пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу: (т.2) разпореждания: (буква „ж“) за спиране на производството по отпускането или изплащането на парични обезщетения по глава четвърта и на пенсиите.

Според чл.117, ал.3 от КСО, ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. С решението ръководителят на ТП на НОИ решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането.

 Съгласно чл.117, ал.5 от КСО, решенията и съобщенията във връзка с разглеждането на жалбите и исканията се изготвят по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

На основание чл.118, ал.1 от КСО, решението на ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред административния съд

В процесния случай се оспорва писмо с изх.№Ц1012-26-538-1 от 06.01.2021 г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково, което не представлява Решение по същество, постановено на основание чл.117, ал.3 от КСО по подадената от М.Д.Д. жалба с вх.№Ц1012-26-538 от 14.12.2020 г., насочена срещу Разпореждането от 04.12.2020 г. за спиране на образуваното производство за изплащане на парично обезщетение по болничен лист. В писмото липсва разпоредителен диспозитив, с който тази жалба да се отхвърли, или разпореждането да се отмени и преписката да се върне за ново разглеждане, каквито възможности предвижда чл.117, ал.3, изр.второ от КСО.

На практика в писмото Директорът на ТП на НОИ – Хасково не разглежда съображенията, наведени в подадената до него редовна и допустима жалба, нито отправя към подателя ѝ някакво разбираемо разпореждане. Последният абзац от писмото, в който се сочи, че срокът по чл.117, ал.3 от КСО, във връзка с чл.57, ал.5 от АПК се удължава до събиране на необходимите доказателства (приключване на проверката с влязъл в сила административен акт) е напълно неразбираем, тъй като не става ясно кой срок се има предвид и какво следва от изложеното.

Най-вероятно отправилият писмото административен орган е целял с него, на основание чл.57, ал.8 от АПК, да уведоми адресата му, че счита за удължен срокът за произнасяне с решение, поради това, че производството, поради което е постановено спирането, не е приключило. Очевидно е, че по този начин той не се е произнесъл по същество по сезиращата го жалба, насочена именно срещу разпореждането за спиране на административното производство, което е трябвало да стори.

При това съдържание на обжалваното по делото писмо, съдът приема, че действително в него имплицитно се съдържа отказ на Директора на ТП на НОИ – Хасково да се произнесе по същество по подадена до него жалба.

Действително в случая няма формиран мълчалив отказ, каквито са съображенията, изложени в писменото становище на ответника, но от съдържанието на процесната жалба не се установява да се оспорва мълчалив отказ. Жалбата недвусмислено е насочена срещу отказа, обективиран в обжалваното писмо на Директора на ТП на НОИ – Хасково, което е предмет на делото.

Тъй като в КСО няма предвидена хипотеза относно недопустимите за разглеждане от ръководителя на съответното ТП на НОИ жалби, приложение следва да намери регламентацията, касаеща оставянето без разглеждане на жалбата, подадена за оспорване на административен акт по административен ред, предвидена в чл.88 от АПК. (В този смисъл съображенията, изложени в Определение №12470/08.10.2020 г. по адм.дело №10549/2020 г. на ВАС.)

Според чл.88, ал.1 от АПК, жалбата и протестът се оставят без разглеждане, когато: т.1. са неподведомствени на по-горестоящия административен орган; т.2. са подадени след срока по чл.84; т.3. подателят няма интерес от обжалването; т.4. подателят писмено оттегли жалбата или протеста. В ал.2 е предвидено, че в случаите по ал.1, т.1, жалбата или протестът се препраща на компетентния орган, а в останалите случаи производството се прекратява от по-горестоящия административен орган. Съгласно чл.88, ал.3 от АПК, актът за прекратяване може да се оспори в 7-дневен срок от съобщаването му с частна жалба или с протест пред съответния съд, който се произнася с определение, което не подлежи на обжалване.

Процесното писмо е съобщено на адресата си на 08.01.2021 г. и депозираната срещу него жалба от 15.01.2021 г. е подадена в срок, от надлежна страна, с правен интерес от търсената защита, поради което е процесуално допустима за разглеждане.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания акт, счита жалбата за основателна.  

Обективираният в писмо изх.№Ц1012-26-538-1 от 06.01.2021 г. отказ е  постановен в писмена форма и от административния орган, материално и териториално компетентен да разгледа подадената до него жалба. Подадената от М.Д.Д. жалба с вх.№Ц1012-26-538 от 14.12.2020 г. е била адресирана до Директора на ТП на НОИ – Хасково и същият, по силата на чл.117, ал.3 от КСО е компетентен да се произнася с мотивирано решение по допустими жалби, респективно да отказва произнасяне по недопустими такива.

Компетентният орган обаче не се е произнесъл по съществото на жалбата, без да посочи в писмото си релевантни фактически и правни основания за това, което прави акта му абсолютно немотивиран. В писмото не са изложени съображения, които могат да се подведат под някоя от хипотезите на чл.88, ал.3, т.2 – т.4 от АПК. От доказателствата по делото не се и установява наличието на такива обстоятелства, които да сочат, че жалбата на М.Д.Д. срещу Разпореждане №Д-26-000-00-01431807/04.12.2020 г. е просрочена, или е подадена от лице без правен интерес от обжалването, или е била оттеглена от подателя ѝ. При тези данни Директорът на ТП на НОИ – Хасково е бил длъжен да се произнесе по обективираните в жалбата твърдения за незаконосъобразност на обжалваното Разпореждане за спиране производството, и ако ги намери за основателни – да отмени Разпореждането, или да отхвърли жалбата при тяхната неоснователност. Като не е сторил това, компетентният административен орган е постановил материално незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен.

Административната преписка следва да бъде върната на Директора на ТП на НОИ – Хасково за произнасяне по същество по жалбата, с която е сезиран.

При този изход на спора, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят, платими от ответника, своевременно поисканите и направени по делото разноски – 10 лв. внесена държавна такса и 500 лв. заплатено възнаграждение за един адвокат по Договор за правна защита и съдействие от 14.12.2020 г.

С оглед изложеното и на основание чл.88, ал.3 от АПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на М.Д.Д. ***, писмо с изх.№Ц1012-26-538-1 от 06.01.2021 г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково.

ВРЪЩА административната преписка на Директора на ТП на НОИ – Хасково за произнасяне с мотивирано решение по чл.117, ал.3 от КСО, вр. чл.117, ал.1, т.2, б.„ж“ от КСО, по подадената от М.Д.Д. жалба с вх.№Ц1012-26-538 от 14.12.2020 г., като му определя едномесечен срок за произнасяне от получаване на настоящото определение.

ОСЪЖДА НОИ, Териториално поделение  – Хасково, да заплати на М.Д.Д., ЕГН **********,***, разноски по делото в размер на 510 (петстотин и десет) лева.

Определението не подлежи на обжалване.  

                   

                                                                                         СЪДИЯ: