№ 107
гр. Варна , 29.04.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и девети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица С. Станчева
като разгледа докладваното от Маринела Г. Дончева Въззивно гражданско
дело № 20203000500353 по описа за 2020 година
за да се произнесе, съобрази следното :
Постъпила е молба от адв. К.М. в качеството й на особен представител на З. А. З. –
ответник по гр.д. № 1807/2019 год на ВОС и въззивник в настоящото производство с искане
дължимото й адвокатско възнаграждение да бъде заплатено от бюджета на съда.
Отговор на молбата от насрещната страна не е постъпил.
Съставът на Апелативен съд намира искането за неоснователно по следните мотиви:
В постановеното решение съдът е изложил мотиви, че въззивникът е бил
представляван от особен представител, назначен по реда на чл. 29 ал.3 от ГПК – на разноски
на ищеца. Цитирано е ТР № 6/06.11.2013 год по т.д. № 6/2012 год на ОСГТК на ВКС, според
което възнаграждението на особения представител е винаги дължимо, а може да бъде
възмездено като разноски при определен изход на делото, след като бъде заплатено от
ищеца съобразно указаното в чл. 78 ал.6 от ГПК (неправилно посочено като чл. 46 ал.6).
Задължено лице по отношение авансовото внасяне на адвокатското възнаграждение
при условията на чл. 29 ал.3 от ГПК по принцип е ищецът, но тъй като тези разноски не са
били внесени предварително, с оглед изхода на спора те трябва да се понесат от въззивника,
като се присъдят в полза на бюджета на съда, а след внасянето им – да се изплатят на
особения представител. Няма как бюджетът на съда да бъде натоварен с изплащане на
възнаграждението на особения представител преди неговото внасяне от задълженото лице.
Водим от горното съдът
1
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№299/19.03.2021 год от адв. К.М. в качеството й на
особен представител на З. А. З. за изменение на решение № 122/30.11.2020 год по в.гр.д. №
353/2020 год на Апелативен съд Варна в частта за разноските.
Определението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването
му на страните пред ВКС на РБ при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2