РЕШЕНИЕ
№ 1600
гр. Пловдив, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело
№ 20225300502173 по описа за 2022 година
-ти
Обжалвано е решение №260347/03.06.20г. на Пловдивския районен съд, ХІV
гр. с., поставено по гр. д. №13501/20г. в частта, която се отхвърля предявения от „А1
България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
Илинден, ул. „Кукуш“ № 1 иск да бъде установено по отношение на „Бергано“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, 4000, район
Централен, ул. „Иван Вазов“ № 12, че дължи незаплатени абонаментни такси за
периода от 23.06.2017г. до 29.09.2017г. по договор за мобилни услуги от 29.05.2017 г. с
партиден номер *** и Приложение 1 към него за услуга фиксиран интернет и
телевизия за разликата от 69.42 лева до 97.02 лева; ведно със законната лихва върху
сумата от подаването на заявлението в съда на 17.07.2020 г. до изплащането, както и
претенцията от 624.49 лева- неустойка за предсрочно прекратяване на договора в
размер на стандартните месечни абонаментни такси и за невърнато оборудване, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
№ 3860 от 20.07.2020г. по частно гр. дело № 8677/2020 г. на ПРС.
Жалбоподателят „А1 България“ ЕАД, ЕИК ********* моли съда да отмени
решението на районния съд в обжалваната част и постанови друго, с което уважи
изцяло предявените искове.
1
Въззиваемата страна „Бергано“ ООД, ЕИК ********* не взема становище.
Предвид доказателствата съдът установи следното:
С исковата молба се претендира установяване дължимостта на сумите 97.02лв.
представляваща сбор от месечни такси и потребление за използване на услуги по
договор, посочен в обстоятелствената част, за периода 23.06.17г. – 22.11.17г. и
624.49лв. – неустойка за неизпълнение на същия договор за предоставено на абоната
оборудвана (модем, рутер и ТВ приемник).
За да отхвърли частично иска за главницата районният съд е посочил, че за
отхвърлените част и период операторът – жалбоподател не е предоставял договорените
услуги. Този извод е правилен.
От приетата съдебно – техническа експертиза с вещо лице инж. К. се установява,
че в системата на „А1 България“ ЕАД услугата по договора е отразена като активна до
03.12.2017 г., като на 31.07.2017г. временно са спрени изходящите обаждания, а на
29.09.2017г. - изходящи и входящи обаждания. На 03.12.17г. се прекратени изцяло
услугите. В т.3.3 от заключението е уточнено, че в периода на ограничен достъп може
да се използва единствено възможността за набиране на безплатни разговори, но
предмет на процесния договор не са безплатни разговори и затова абонатът дължи
стойността единствено на незаплатените услуги и такси до преустановяването на
изходящите и входящите обаждания - 29.09.2017г., която възлиза на 69.42 лева.
По отношение на претендираната неустойка: В исковата молба ищецът, тук
жалбоподател, сочи като основание на тази претенция клаузата на т. 6.3.4 от
Приложение № 1 към договор от 29.05.17г. В тази клауза обаче не е уговорена
неустойка ако оборудването не бъде върнато, а е уредена възможност операторът да
получи обезщетение в размер на стойността на оборудването.
Вън от това в настоящия казус размера на неустойката е равен на цената на
самата услуга за оставащият период от договора и така операторът получава заплащане
на нещо, което не е предоставил. Такава неустойка противоречи на добрите нрави,
понеже излиза извън присъщите ú обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции, а при иск за присъждане на неустойка за спазването на добрите нрави съдът
следи служебно според т.3 от мотивната част на ТР № 1/15.06.10г. на ОСТК на ВКС, по
тълк.д. № 1/2009г.
Ето защо искът за заплащане на неустойка е неоснователен и следва да се
отхвърли.
Като и достигнал до същите правни изводи и е отхвърлил исковете по нечина и в
размерите указани по – горе районния съд е постановил правилно решение, което
следва да се потвърди.
Воден от горното съдът
2
РЕШИ:
ПОТВЪРДЖАВА решение №260347/03.06.20г. на Пловдивския районен съд,
-ти
ХІV гр. с., поставено по гр. д. №13501/20г. в частта, която се отхвърля предявения от
„А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
район Илинден, ул. „Кукуш“ № 1 иск да бъде установено по отношение на „Бергано“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, 4000, район
Централен, ул. „Иван Вазов“ № 12, че дължи незаплатени абонаментни такси за
периода от 23.06.2017г. до 29.09.2017г. по договор за мобилни услуги от 29.05.2017 г. с
партиден номер *** и Приложение 1 към него за услуга фиксиран интернет и
телевизия за разликата от 69.42 лева до 97.02 лева; ведно със законната лихва върху
сумата от подаването на заявлението в съда на 17.07.2020 г. до изплащането, както и
претенцията от 624.49 лева- неустойка за предсрочно прекратяване на договора в
размер на стандартните месечни абонаментни такси и за невърнато оборудване, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
№ 3860 от 20.07.2020г. по частно гр. дело № 8677/2020 г. на ПРС.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3