Р Е Ш Е Н И Е
№ .......... 2019 година гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД - ПЕТНАДЕСЕТИ наказателен състав в публичното съдебно заседание
на двадесет и пети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ при ВРС: ВАЛЯ
ЦУЦАКОВА
при секретаря КАЛИНА КАРАДЖОВА, като разгледа
докладваното от съдията НАХД № 1529
по описа на ВРС за 2019 год., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано по жалба на П.Б.Ц.
ЕГН **********,***, против НП 085/
27.02.2019г. на Зам. кмета на Община- Варна, с което на въз.Ц. е наложено административно
наказание, както „Глоба” в размер на
200/двеста/лв., на основание чл.178 Д
от ЗДвП за нарушение на чл.98 ал.2 т.4 от ЗДвП.
Жалбата е подадена
в срок, от надлежна страна, поради което, като допустима е приета от съда за
разглеждане.
С жалбата се изразява становище, че
НП е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, издадено при съществени
нарушения на процесуалните правила, при неизяснена фактическа обстановка и при
недоказано нарушение.Приема се, че ЕФ е издаден изцяло на основания твърденията
на съставителя му, при неточни и неизяснени факти, визира се като нарушена
нормата на чл.52 ал.4 от ЗАНН, тъй като са кредитирани констатациите на
съставителя, без проверка, с което е било ограничено правото на защита на
нарушителя, оспорва се и размерът на наложеното административно наказание и в
заключение се иска отмяна на НП.
В
съдебно заседание въз.Ц., редовно призована, се представлява от адв.Влахова, надлежно преупълномощена от адв.Д.
и приета от съда.Процесуалният представител поддържа жалбата, уточнява, че се
обжалва НП, а не ЕФ , а в хода на делото по същество сочи, моли за отмяна на
НП, като приема, че е нарушена нормата на чл.40 ал.1 от ЗАНН, тъй като АУАН не
е съставен в присъствието на двама свидетели, сочи се, че АУАН е съставен в
отсъствието на нарушителя и е бил връчен в последствие, визира се липса на
декларация по чл.188 от ЗДвП за това, кой е паркирал процесния
автомобил, алтернативно се иска приложение на чл.28 от ЗАНН поради наличието на
трайни увреждания на жалбоподателката, твърди се, че ЗДвП не изисква
доказателства за хора с трайни увреждания да представят карта за паркиране или
ТЕЛК, за да могат да паркират на определените за целта места и се иска да бъдат
взети предвид и писмените бележки, приложени по делото в по-ранен етап от
производството.Съгласно тези писмени бележки се оспорва фактическата
обстановка, иска се събиране на доказателства дали мястото е било обозначено по
надлежния ред, твърди се, че НП е постановено в нарушение на материалния закон
и процесуалните правила, приема се, че нарушението не е доказано със способите
на НПК, счита се, че липсват изискуемите реквизити в НП, касаещи описанието на
нарушението, дата и място на извършване, обстоятелствата, при които е извършено
и доказателствата, които го потвърждават,
и се приема, че по този начин е ограничено правото на защита на
нарушителя.Твърди се, че липсват годни доказателства, касаещи приетото за
установено нарушение, сочи се, че НП е издадено без да е изследвана достоверността
на фактите и обстоятелствата, относими към извършеното нарушение, коментира се
настъпило ПТП/ няма факти издаденото НП да касае такова произшествие/, приема
се, че съставеният АУАН не е достатъчно доказателство за извършеното нарушение,
визира се като нарушена нормата на чл.52 ал.4 от ЗАНН, приема се, че и АУАН е
съставен в нарушение на изискванията на чл.42 от ЗАНН, визира се липса на
изписване имената и точните адреси на свидетелите по акта и че не е ясно кой е
свидетелят, присъствал при установяване на нарушението, твърди се, че не е ясно
дали посоченият в АУАН свидетел е очевидец или е присъствал при съставянето на
АУАН, сочи се, че АУАН е съставен в присъствието само на един свидетел, приема
се за съществено процесуално нарушение съставянето на АУАН в отсъствието на
нарушителя, приема се, че се налага наказание на собственика на автомобила
само, ако не каже кой го е управлявал и че следва да се попълни декларация в
тази насока, като се твърди, че актосъставителят е видял автомобил без водач и
не е установил, кой го управлява,
излагат се алтернативно аргументи за приложение на чл.28 от ЗАНН , тъй
като въз.Ц. е с трайни увреждания, макар да няма карта и ТЕЛК, които да ги
удостоверяват и се иска отмяна на НП.
Представител на органа
издал НП, оспорва жалбата, а в хода на
делото по същество аргументира доказаност и
съставомерност на извършеното нарушение и моли за потвърждаване на НП като
правилно и законосъобразно, доколкото безспорно е установено авторството на
деянието от обективна и субективна страна.
След преценка на доказателствата по делото,
съдът възприе следната фактическа обстановка:
На
01.02.2019 год. въз.Ц. паркирала притежавания от нея лек автомобил марка „Мицубиши“, рег.№ В 18 51 НА на място, отредено за хора с
трайни увреждания, намиращо се в гр.Варна, ул.“Шейново“ № 24, без да притежава
това право. Около 22.00 ч. служители на „Общинска полиция”, сектор ООРПТ, отдел
ОП при ОД МВР – Варна, сред които и св.И.
установили, че горепосоченият автомобил е паркиран на място, определено за хора
с трайни увреждания. Служителите на МВР извършили оглед на автомобила и
установили, че на стъклото на последния няма поставен инвалиден стикер,
удостоверяващ правото за паркиране на място за инвалиди, като липсвали и други
доказателства в тази насока. Мястото, на което бил паркиран автомобила, било
обозначено с вертикална и хоризонтална маркировка като предназначено за хора с
трайни увреждания.Поради това св.И. съставил фиш , по реда на чл.186 от ЗДвП на
собственика на автомобила за нарушение на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП и поставил
уведомление на предното панорамно стъкло на автомобила.Докато се оформяли документите, на место пристигнала и жалбоподателката,
която потвърдила, че именно тя е
паркирала процесния автомобил на това място, тъй като
не е открила друго свободно за паркиране.
Срещу
глобата с фиш била подадена жалба, с която не се оспорвало авторството на
нарушението, а се визирало наличие на влошено здравословно състояние, поради което на 12.02.2019г. св.И. съставил
АУАН срещу жалбоподателката, в който описал приетото за установено нарушение.В
хода на проверката не били направени никакви възражения относно това, кой е
паркирал процесния автомобил и декларация за
противното в хода на АНП не е била попълнена.
АУАН бил съставен в отсъствието на нарушителя, но на
13.02.2019г. бил надлежно връчен на въз.Ц.
,която го подписала и в съответната графа вписа, че има възражения, аналогични
с изложените срещу глобата с фиш.Видно от материалите по преписката,
възраженията са били че след многократни обиколки не е открила друго място за
паркиране и че е инвалид с влошено здравословно състояние на крайниците и чакащ
решение на ТЕЛК.
Видно от материалите по
преписката, допълнителни писмени възражения
не били депозирани в законоустановения срок, поради което въз основа на
съставения АУАН и материалите по преписката,
на 27.02.2019г. АНО издал НП,
предмет на настоящата въззивна проверка.
Съдът не кредитира
показанията на св.И. единствено в частта, в която първоначално същият посочи
дата на нарушението- 12.02.19г., тъй като това е датата, на която е съставен
АУАН и от всички други доказателства по делото се установи, че датата на
нарушението е 01.02.2019г.В останалата им част съдът кредитира показанията на
св.И., дадени в с.з., тъй като същите са последователни, непротиворечиви,
конкретни и кореспондиращи напълно с писмените доказателства по делото.
Съдът кредитира и писмените
доказателства по делото, тъй като същите са непротиворечиви и кореспондиращи с
установената по делото фактическа обстановка.
Гореописаното се установява
от приобщените материали по делото- показанията на св.И., НП, АУАН , глоба с
фиш и от останалите приети по делото писмени доказателства.
Като прецени изложената
фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на
акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК,
вр с чл.84 от ЗАНН, настоящият
състав на ВРС, достигна до следните
правни изводи.
Проверяваният акт е издаден
от упълномощен за това орган, тъй като видно от приобщената по делото заповед,
приета в съдебно заседание, издалото НП лице е компетентно.АУАН също е съставен
от компетентен служител, при спазване на сроковете по смисъла на чл.34 от ЗАНН.
Наказателното постановление
също е издадено в предвидените от чл.34 от ЗАНН срокове.
В АУАН е вписано, че нарушителят има възражения и е цитиран и входящия номер на възраженията
срещу фиша, но очевидно АНО ги е приел за неоснователни, след като е издал НП,
като ЗАНН не вменява задължение за АНО писмено да се произнесе по направените
възражения.Следва да се отбележи, че авторството на нарушението не е оспорено в
нито един момент от хода на АНП, напротив, потвърдено е както с явяването на
въз.Ц. пред проверяващите, още при оформянето на документите, така и с жалбата
срещу фиша.
АУАН и НП съдържат всички
изискуеми реквизити, нарушението е описано достатъчно пълно, точно и ясно от
фактическа страна, посочени са дата и място на извършване, обстоятелствата, при
които е извършено, посочена е и нарушената норма, поради което не е било
ограничено правото на защита на нарушителя и съдът не споделя възраженията в
тази насока.
АУАН е съставен в
присъствието само на един свидетел, без да са посочени точен адрес и ЕГН, в
отсъствието на нарушителя, но горните процесуални нарушения не са съществени,
тъй като на първо място актът е бил връчен по надлежния ред, с което не е било
ограничено правото на защита на нарушителя и второ, тъй като ЗАНН дава възможност
да се издаде НП и при нередовност на акта, стига нарушението, нарушителят и
неговата вина да са доказани по несъмнен начин, какъвто е настоящият случай и
доколкото за свидетеля по акта е посочено, че е служител, не възниква никакво
съмнение относно неговата самоличност.
Видно от доказателствата по
преписката и основно предвид възражението на жалбоподателката, същата категорично
е признала авторството на деянието, за което свидетелстват и гласните
доказателства- показанията на св.И., във възраженията срещу съставения фиш тя
лично е признала, че е паркирала процесния автомобил,
същото е заявила и на мястото на проверката, където се е явила докато се оформят документите, поради което в
нито един момент не е възниквало съмнение относно авторството на нарушението и
не е било необходимо попълването на декларация по чл.188 от ЗДвП, поради което
възраженията в тази насока не се споделят и съдът не счита, че е нарушена
нормата на чл.52 ал.4 от ЗАНН..
Правилно
АНО е приел, че въз.Ц. е извършила нарушение
на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП, тъй като съгласно цитираната разпоредба е
забранено паркирането на места, определени за хора с трайни увреждания. Фактите
са отнесени правилно към нарушената правна норма и към тази, регламентираща
санкцията и правилно е определен субектът на нарушението. Безспорно от
писмените и гласни доказателства по делото се установява, че въз.Ц. е паркирала
автомобила на място, предназначено за хора с трайни увреждания, мястото е било
обозначено като такова с хоризонтална и вертикална маркировка, а
жалбоподателката не е представила доказателства, че е имала право на това -
решение на ТЕЛК или карта по чл.99а от ЗДвП, която норма изисква изрично наличие на издадена карта по образец,
удостоверяваща право да се паркира на
места, определени за хора с трайни увреждания. Горното не се оспорва и от въз.Ц.,
която както устно, така и писмено е заявила, че именно тя е паркирала
процесното МПС на процесната дата и на процесното
място и че все още не разполага с решение на ТЕЛК за здравословното си
състояние, поради което възраженията за недоказаност на извършването на
нарушението, поради липса на декларация ,не се споделят.Доказателства, че друго
лице е паркирало МПС не са ангажирани и в с.з., такива възражения не се и
правят.. Съдът намира за безспорно установено, че въз.Ц. е осъществила вмененото й нарушение, тъй като
безспорно същата е паркирала управляван от нея автомобил на място, обозначено
за хора с трайни увреждания, а не е притежавала документ, установяващ право за такова действие.Такъв документ не се представи
и в с.з. Вярно е, че се ангажираха доказателства за влошено здравословно
състояние на жалбоподателката, но горното не елиминира липсата на документ,
удостоверяващ правото й да паркира на място, определено за паркиране на хора с
трайни увреждания.Следва да се отбележи, че нарушението е установено в 22,00ч.,
който час не кореспондира с възможност да се направи извод за неотложна нужда
във връзка със здравословното й състояние
въз.Ц. да се намира на процесното място с управлявания от нея лек автомобил
и такива доказателства по делото не са ангажирани.Предвид горното съдът намира
за безспорно установено от обективна и субективна страна, че жалбоподателката е
осъществила състава на вмененото й административно нарушение, поради което
правилно е била ангажирана административно наказателната й отговорност и не
споделя възраженията, че нарушението не е доказано по безспорен и несъмнен
начин, тъй като са ангажирани достатъчно доказателства и писмени и гласни за
противното.Отново следва да се отбележи, че авторството на нарушението не е
оспорено в хода на АНП и едва в с.з. се излагат аргументи за недоказаност на
нарушението, без да се ангажират доказателства в тази насока.
Нарушението е осъществено и от субективна
страна, тъй като жалбоподателката, като водач на МПС, знае правилата за
движение, както и забраната да паркира на място, което е определено за хора с
трайни увреждания, но въпреки това не се е съобразила с разпоредбите на закона.
В
АУАН и НП е посочено, че въз.Ц. е паркирала на място определено за хора с
трайни увреждания. С това на наказаното лице е дадена възможност да разбере
нарушението, за което му се вменява отговорност. В НП не е посочено, че
мястото, където е паркирал водача е обозначено по съответния ред, но са събрани
доказателства в подкрепа на този факт и това процесуално нарушение не е съществено, тъй като не е ограничило
възможността наказаното лице да разбере какво нарушение му се вменява.
За
конкретното нарушение е предвидена
санкция в нормата на чл.178д. от ЗДвП, а именно наказание „Глоба“ в
размер на 200.00 /двеста/ лв. за лице, което без да има право на това паркира
на място, определено за ПС, обслужващо хора с трайни увреждания или за ПС,
приспособено или управлявано от хора с трайни увреждания., поради което съдът намира, че нарушената правна норма е
правилно отнесена към санкционната такава, като наложеното наказание е
определено от законодателя в абсолютен размер, поради което съдът го намира за справедливо и е лишен от
възможност да го ревизира.
Съдът
намира, че в настоящия случай не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН,
доколкото не са установени обстоятелства, които отличават извършеното
нарушение със степен на обществена
опасност, различна от обичайната за този вид нарушение. Конкретното нарушение е
формално такова, доколкото осъществяването му винаги застрашава обществените
отношения, които нормата на чл. 178д. от ЗДвП e призвана да гарантира, а именно
гарантиране на паркоместа за хора с трайни
увреждания, които са в неравностойно положение в сравнение с останалите
участници в движението. Вярно е, че и жалбоподателката има увреждания, но
очевидно, след като не разполага със съответните документи, изискуеми от закона,
тези увреждания не й дават право да се ползва от законовата привилегия поне към
датата на нарушението.Отново следва да се посочи, че нарушението е извършено в
22,00ч., час, за който не са ангажирани доказателства за наличие на
изключителни или специални нужди на нарушителя, които да са го мотивирали да
извърши нарушението.Предвид горното съдът намира, че правилно АНО не е приложил
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
ЗАНН
не визира процедура за възлагане на направените по делото разноски от
жалбоподателя, като предвид обстоятелството, че са налице предпоставки за
потвърждаване на НП това искане не следва да бъде уважавано не само поради
липса на процесална възможност, но и поради липса на
основание.
Предвид гореизложеното
съдът счита, че НП следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно, поради което
и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, настоящият състав на ВРС:
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП 085/
27.02.2019г. на Зам. кмета на Община- Варна, с което на П.Б.Ц. ЕГН **********,*** е наложено
административно наказание, както
„Глоба” в размер на 200/двеста/лв., на основание чл.178 Д от ЗДвП за нарушение на чл.98 ал.2 т.4 от ЗДвП.
ОТКАЗВА да възложи направените по делото разноски.
Решението подлежи на касационна проверка пред
Административен съд-Варна в четиринадесетдневен срок от съобщението до
страните.
След влизане в сила на
съдебното решение, АНП да се изпрати на по компетентност на Наказващия орган.
СЪДИЯ при ВРС: