№ 332
гр. София, 25.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20241000501544 по описа за 2024 година
САС е сезирн с въззивна жалба от ищеца по т.д. 95/23 г. по описа на ОС Враца –
Г. Я. В.. С решение по делото № 30/05.04.24 г. съдът е осъдил ДЗИ Общо застраховане
ЕАД да заплати на пострадалия от ПТП ищец обезщетение за причинени вреди –
болки и страдания от счупване на лъчевата кост на лявата ръка, лекувано
консервативно и зараснало с минимално ограничение на движенията, в размер на 7 000
лв., ведно със законната лихва от 19.07.23 г. За разликата до заявените 30 000 лв.
главница и обезщетение за забавено плащане от 19.04.23 г. до 19.07.23 г. съдът е
отхвърлил исковете като неоснователни.
С въззивната жалба се оспорва правилността на решението в отхвърлителната
му част с твърдение, че съдът неправилно е приложил разпоредбите на чл. 52 ЗЗД и
чл. 429 КЗ.
Въззиваемото дружество поддържа, че постановеното решение е правилно и
като такова следва да се потвърди.
При служебна проверка САС установи, че е сезиран с допустима жалба,
насочена срещу валидно и допустимо съдебно решение. Във въззивното производство
не са събирани нови доказателства. Затова проверката за правилност на решението
следва да е в рамките на заявените възражения за неправилност и съобразно
доказателствените материали, събрани от ОС Враца.
Въз основа твърденията на страните и наличните по делото доказателства,
в рамките на очертаната проверка, САС прави следните изводи:
Решението в осъдителната му част е влязло в сила, поради което не следва да се
анализират повторно предпоставките за основателност на претенцията – валидно
застрахователно правоотношение, деликт от страна на водач на застрахован при
1
ответника автомобил, естество на намиращите се в причинна връзка с деликта вреди.
Установено е, че при катастрофа е счупена лявата ръка на ищеца. Направено е
безкръвно наместване и поставяне на гипсова превръзка, а възстановителният период е
продължил 2-3 месеца. Най-интензивни според експерт по приета медицинска
експертиза - са били болките непосредствено след получаване на травмата и в
началото на рехабилитационния период. По делото са събрани гласни доказателства от
двама свидетели. Те установяват, че ищецът, докато е бил с гипсова превръзка, трудно
се обслужвал сам, не смеел и да шофира. Върнал се на работа с невъзстановена ръка.
Пиел обезболяващи, а след сваляне на гипса, се оплаквал от периодични болки в
ръката.
Настоящият състав приема, че първоинстанционният съд е определил правилно
по размер обезщетение за възмездяване страданията на ищеца. Това е така, тъй като
има пълно възстановяване на счупения крайник, същият е бил консервативно лекуван,
са избегнати рисковете, които крие всяка операция. Счупена е била лявата ръка, което
не е изисквало през време на имобилизацията да се спазва постелен режим, а целостта
на дясната ръка е позволявала на ищеца (макар с известно затруднение) да се
самообслужва и да устройва бита си. С оглед на това определеното от ВрОС
обезщетение е съобразено със справедливостта, приложена към спецификите на
доказаните вреди.
Относно акцесорния иск САС приема, че въззивната жалба е основателна.
С писмо с обратна разписка, удостоверяващо съдържанието на изпратената
поща, (л. 18, 19 от първоинстанционното дело), се установява, че на 19.04.23 г.
пострадалият е отправил към застрахователя искане за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди. Според чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ лихвите текат от момента на по-
ранната от следните дати: датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от застрахования на основание чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ, или от
датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие
от увреденото лице или от датата на предявяване на претенцията на увредения пред
застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение. Като най-ранен момент
на сезиране на застрахователя относно конкретното ПТП в качеството му на настъпил
застрахователен риск се доказва заявената в исковата молба и въззивната жалба дата.
Затова в отхвърлителната му част решението за периода до определения от съда
момент (3 месечен срок след сезиране на застрахователя) следва да се отмени и да се
присъдят законни лихви върху главницата от 7 000 лв. от момента на изявлението на
ищеца като пострадал за заплащане на обезщетение на база сключен договор по риска
Гражданска отговорност на автомобилистите.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на въззиваемото дружество следва да се
присъдят разноски за въззивния процес – 200 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Водим от разгърнатите съображения, САС:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 30/05.04.24 г., постановено по т.д. 95/23 г. по описа на ОС
Враца в отхвърлителната му част относно законна лихва върху обезщетение от 7 000
лв. за времето 19.04.23 г. - 19.07.23 г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в отхвърлителната му част по иска с правно
основание чл. 432 КЗ за разликата между 7 000 лв. и 30 000 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал. 8 вр. ал. 3 ТПК – Г. Я. В. да заплати на ДЗИ
2
Общо застраховане ЕАД разноски за въззивния процес в размер на 200 лв. (двеста лв.)
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3