№ 17783
гр. София, 31.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Б.Р.
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от Б.Р. Гражданско дело № 20231110111045 по
описа за 2023 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 56675/01.03.2023г. на СРС, подадена
от А. Н. И. срещу „**********“ АД. С Определение от 03.10.2023г. по реда на чл. 214, ал. 1
ГПК съдът е допуснал изменение на предявения осъдителен иск, като същият е намален по
размер, а производството за горницата е прекратено.
Ищцата А. Н. И. чрез адв. Х. П. Йов. – АК-София, е предявила срещу ответника
„**********“ АД искове с правно основание чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПКр и чл.
143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗПотр и чл. 55, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузите
на Приложение № 3 и Приложение № 5 към Договор за потребителски кредит №
523221/12.12.2022г., предвиждащи заплащане на допълнително възнаграждение за
такса за пакет „Преференциално (ВИП) обслужване“ и неустойка при непредоставяне
на обезпечения в полза на ответника, както и за осъждането на ответника да ù върне
сумата от 87,55 лева, платена без основание във връзка със сключения между страните
Договор за потребителски кредит № 523221/12.12.2022г. като такса за преференциално
/ВИП/ обслужване и неустойка за непредоставено обезпечение, ведно със законната лихва
от подаване на исковата молба (01.03.2023г.) до окончателното изплащане.
Ищцата твърди, че на 12.12.2022г. сключила с "“**********“ АД Договор за
потребителски кредит № 523221/12.12.2022г. за сумата от 500,00 лева при 49% ГПР и
40,54% ГЛП. В приложение № 3 към Договора страните уговорили, че заемателката ще се
ползва от пакет „Преференциално /ВИП/ обслужване“, за което следвало да плати 50,00
лева. В приложение № 5 към Договора било уговорено, че заемателката следвало да даде
обезпечение – две физически лица гаранти с доход не по-малко от 1500,00 лева месечно или
банкова гаранция. При неизпълнение се дължала неустойка по чл. 4 от Приложение № 5,
каквато била начислена в размер от 98,50 лева. Ищцата погасила изцяло задълженията си по
договора за кредит. Твърди се, че посочените задължения се основават на договор и клаузи в
него с неравноправен характер, въведени в противоречие със законодателството за защита
на потребителите, поради което и недействителни, и сумите по тях не се дължат. За
насроченото по делото публично съдебно заседания ищцата не се явява и не изпраща
представител. Становище се изразява в писмен вид.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „**********“ АД чрез адв. С. У. – АК-
София, е депозирал Отговор на исковата молба, вх. № 141024/19.05.2023г. на СРС, с който
оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Подробно обосновава
1
валидност и законосъобразност на договора и оспорените му разпоредби, както и валидно
възникване на сочените от ищцата задължения. За насроченото по делото публично съдебно
заседание не изпраща представител. Становище се изразява в писмен вид.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявените с нея искове, становището и възраженията на ответника в отговора ù,
съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните
правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес от производството, като предявените с нея искове са допустими и следва да бъдат
разгледани по същество. Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено
решение или решение при признание на иска.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПКр и чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗПотр е и за
двете страни. Ищецът следва да докаже наличието на предпоставките, установяващи
недействителността на договорните клаузи на сочените от него основания. В тежест на
ответника е да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на предварителна
информация на потребителя, че е получил съгласието на потребителя за сключване на
договора. В тежест на ответника е да докаже, че клаузите на сключения между страните
договор не са неравноправни (чл. 146, ал. 4 ЗЗПотр), както и че ищецът е бил наясно с
клаузите на договора, т.е. не е въведен в заблуждение. Доказателствената тежест по иска с
правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД е и за двете страни. Ищецът следва при условията на
пълно и главно доказване да установи наличието на описаното в исковата молба плащане,
както и че не съществува основание за плащане или същото е недействително. Ответникът
следва да установи, че за него е налице основание да задържи внесената сума. Извън това в
тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици.
Страните не спорят, че на 12.12.2022г. в град София между „**********“ АД /като
заемодател/ и А. Н. И. /като заемател/ е сключен Договор за потребителски кредит №
523221/12.12.2022г. със съдържание съобразно заверените от ответника и представени по
делото разпечатки на същия и приложенията към него. Видно от погасителния план и
Приложение № 1 към Договора, на ищцата е предоставена в заем сумата от 500,00 лева,
която следва да бъде върната наведнъж с падеж 11.01.2023г. Възнаградителната лихва е
определена на 40,54%, а ГПР – на 49,00%. Съгласно Приложение № 3 към Договора,
заемодателят предоставя на заемателя допълнителна услуга по пакет „Преференциално
/ВИП/ обслужване“, включващ следните услуги: предоставяне на услуга в удължено
работно време, включително през почивните дни и официалните празници, безплатно
известяване за настъпване на предстоящата падежна дата, предоставяне на детайлна
информация за промоционални условия и възможности за допълнителни промоции по
договори за кредит, включване в лоялна програма с регулярни отстъпки, включително
преференциално разглеждане на исканията на клиента за преструктуриране на кредита,
възможност за участие в томболи, когато такива са налични, получаване на удостоверение за
актуален дълг или за липса на задължения без заплащането на допълнителна такса. За така
предоставения пакет от услуги заемателката се е задължила да заплати допълнително 50,00
лева, платими заедно с вноската по кредита. Видно от Приложение № 3 към Договора,
страните са се споразумели, че в срок до края на следващия ден, считано от деня на
сключване на договора за кредит, т.е. денят, в който заемодателят е предал/превел сумата по
заема, заемателят е длъжен да учреди следните обезпечения: поръчителство на две
физически лица или банкова гаранция в размер на 566,66 лева и срок на валидност 30 дни
след крайния срок за погасяване на кредита. По своя преценка кредитодателят може да
поиска и повече от две физически лица поръчители. Поръчителите следва да имат нетен
осигурителен доход от 1500,00 лева, да са на възраст над 20 години, да работят на безсрочен
трудов договор, да имат не по-малко от 5 години трудов и осигурителен стаж, да не са
кредитополучатели или поръчители по друг договор за кредит, да нямат неплатени
осигуровки за последните две години, да нямат задължения към други кредитни или
финансови институции или кредитната им история да е със статус не по-лош от „Редовен“.
Посочено е, че кредитодателят не е длъжен и по своя преценка може да откаже да приеме
2
предложените му поръчители с оглед надеждността и платежоспособността им. При
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение заемателката се задължава
да заплати неустойка, която се определя индивидуално за всеки клиент средно на 3,28 лева
на ден, но не повече от 1% от главницата на кредита дневно. Според погасителния план по
конкретния договор тази неустойка е определена на общо 98,50 лева.
По делото е изслушано заключение на вещо лице по съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът кредитира като изготвено от компетентно вещо лице, при пълно, ясно и
изчерпателно дадени отговори на поставените въпроси и без индикации за тяхната
неправилност. От заключението се установява, че дадената в заем сума от 500,00 лева е
усвоена от заемателката. От последната в полза на заемодателя на 16.12.2022г. са платени
587,55 лева. С тях са покрити 500,00 лева за главница, 2,22 лева за договорна лихва, 32,83
лева за неустойка, 50,00 лева за такса за „Преференциално /ВИП/ обслужване“ и 2,50 лева за
такса за предсрочно погасяване.
Съдът намира, че клаузите на сключеното между страните Приложение № 3 към
договора, предвиждащи заплащане на такса за предоставяне на услугата по
„Преференциално /ВИП/ обслужване“ са нищожни, тъй като са в противоречие с чл. 10а, ал.
2 ЗПКр и заобикалят чл. 19, ал. 1 ЗПКр. Действително чл. 10а, ал. 1 ЗПКр дава възможност
на кредитора да събира от потребителя такси и комисионни за услуги, свързани с договора
за потребителски кредит. В случая обаче част от посочените в приложението такива нямат
никаква връзка с конкретния договор за кредит, а касаят текущата и маркетинговата дейност
на предприятието на кредитодателя. Разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК повелява видът,
размерът и действието, за което се събират такси и комисионни, да бъдат ясно и точно
определено в договора за потребителски кредит. В процесния договор е предвидено
възнаграждение за пакет от изброени допълнителни услуги, без да е разграничена
стойността на всяка от тях, като същевременно е определено общо възнаграждение в размер,
чието заплащане е разсрочено като сума, дължима към всяка една от погасителните вноски.
Допълнителни по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПКр са тези услуги, които са извън основната
престация на заемодателя, съдържаща се в облигационното отношение възникнало в
резултат на договора, а именно отпускане на заема и неговото администриране. Таксата за
"Преференциално (ВИП) обслужване" е свързана с усвояването и управлението на кредита и
реализиране на бъдещи несигурни „предимства“ /например участие в томболи, получаване
на информация за промоции/, поради което е в пряко противоречие с ал. 2 на чл. 10а ЗПКр.
Няма данни ответникът въобще да е предоставил на ищцата процесните услуги, както и че
те не се предлагат и на лица, които не са платили съответната такса. От уговорките между
страните може да са направи изводът, че, независимо дали ще се ползват съответните услуги,
таксата се дължи. При това положение остава изводът, че целта на тези уговорки е не да
осигурят пакет от реални услуги, а да се създаде у потребителя една илюзия за наличие на
такива, като по този начин се оправдае реализирането от страна на кредитодателя на едно
допълнително и неследващо му се възнаграждение.
Нищожни са и клаузите на Приложение № 5 към Договора, според които следва
заемополучателката да плати неустойка за непредоставяне на обезпечение. Оценката на
платежоспособността на кандидат-заемателя е на риск и отговорност на заемодателя. Това
следва от нормите на чл. 16, ал. 1 ЗПКр и чл. 143, ал. 2, т. 3 ЗЗПотр. Преди сключване на
договор за кредит кредиторът оценява кредитоспособността на потребителя въз основа на
достатъчно информация, в това число информация, получена от потребителя, и, ако е
необходимо, извършва справка в Централния кредитен регистър или в друга база данни,
използвана в Република България за оценка на кредитоспособността на потребителите. В
конкретния случай с договора рискът за кредитора от неизпълнение на собственото му
задължение за проверка и съблюдаване на съответна дисциплина с цел неотпускане на
необезпечени кредити се прехвърля по недопустим начин на заемателя-потребител.
Логиката на законодателя е кредиторът да провери платежоспособността на длъжника и, ако
има съмнение в нея, да поиска обезпечение и едва след като то стане факт да отпусне
кредита. Допълнителен аргумент е обстоятелството, че, дори и заемополучателят да изпълни
уговорката и да осигури обезпечение чрез поръчители, които отговарят на многобройните
изисквания, то възникването на задължение неустойка е оставено единствено на желанието
на заемодателя, който е свободен на практика без каквато и да било обективна причина да
не ги приеме, тъй като той прави това по „своя преценка, с оглед надеждността и
3
платежоспособността на съответния поръчител“, колкото и разтегливи и широки като
съдържание да могат да бъдат така използваните понятия.
Събраните по делото доказателства не позволяват все пак да се аргументира извод за
нищожност на целия договор.
И, тъй като сумата от общо 82,83 лева (50,00 лева за такса и 32,83 лева за неустойка)
е платена на основание нищожна клауза в договор, тя подлежи на връщане по реда на чл. 55,
ал. 1 ЗЗД. Исковете до размер от общо 82,83 лева са основателни, а за горницата до
пълния си предявен размер от 87,55 лева следва да бъдат отхвърлени.
Изложените по-горе съображения са достатъчни за аргументиране на
основателността на предявените искове съобразно изложеното по-горе, като обсъждането на
останалите доводи за това, инвокирани в исковата молба, се явява безпредметно. Въведените
в отговора на исковата молба възражения не могат да аргументират противен извод.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода от делото право на разноски имат и
двете страни, които своевременно са заявили претенции в тази насока.
Ищцата е доказала разноски за държавни такси и депозит за вещо лице в размер на
500,00 лева, от които следва да бъдат присъдени в нейна полза съобразно изхода от делото
490,00 лева.
Доколкото ответницата е представлявана безплатно по реда на чл. 38, ал. 1 ЗАДв, то,
с оглед изхода от спора и защитавания по делото материален интерес в полза на Еднолично
адвокатско дружество „*********“ следва да бъде присъден по реда на чл. 38, ал. 1 ЗАдв и
съобразно изхода от делото хонорар в размер на 392,00 лева, изчислен на база
възнаграждение от 400,00 лева.
В полза на ответника съобразно изхода от делото следва да се присъдят разноски в
размер на 19,20 лева за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНИ на основание чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 22
ЗПКр и чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗПотр, клаузите на чл. 3 от Приложение № 3 и чл. 4 от
Приложение № 5 към Договор за потребителски кредит № 523221/12.12.2022г., сключен
между „**********“ АД /като заемодател/ и А. Н. И. /като заемател/, предвиждащи
заплащане на допълнително възнаграждение за такса за пакет „Преференциално (ВИП)
обслужване“ и неустойка при непредоставяне на обезпечения в полза на ответника.
ОСЪЖДА "**********" АД, ЕИК ***********, със седалище в град София, да
заплати на А. Н. И., ЕГН **********, от град София, на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, сумата
от общо 82,83 лева /32,83 лева за неустойка при непредоставяне на обезпечение и 50,00 лева
за такса за пакет „Преференциално (ВИП) обслужване“/ платени без основание във връзка
със сключения между страните Договор за потребителски кредит № 523221/12.12.2022г.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (01.03.2023г.) до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА "**********" АД, ЕИК ***********, със седалище в град София, да
заплати на А. Н. И., ЕГН **********, от град София, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 490,00 лева, представляваща разноски по делото на първа инстанция (гр.д. №
11045/2023г. на СРС).
ОСЪЖДА "**********" АД, ЕИК ***********, със седалище в град София, да
заплати на Еднолично Адвокатско Дружество „*********“, ЕИК ***********, със
седалище в град София, на основание чл. 38, ал. 2 и чл. 36, ал. 2 ЗАдв ГПК, сумата от 392,00
лева, представляваща хонорар за оказана на ищцата безплатна правна помощ на първа
инстанция (гр.д. № 11045/2023г. на СРС).
4
ОСЪЖДА А. Н. И., ЕГН **********, от град София, да заплати на "**********"
АД, ЕИК ***********, със седалище в град София, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата
от 19,20 лева, представляваща разноски по делото на първа инстанция (гр.д. № 11045/2023г.
на СРС) за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5