РЕШЕНИЕ
№ 678
гр. Бургас, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седемнадесети май
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Валентина Ж. Кърпичева
Цинцарска
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Валентина Ж. Кърпичева Цинцарска
Гражданско дело № 20212100101149 по описа за 2021 година
Делото е образувано по исковата молба на М. СТ. Д., ЕГН **********,
АНГ. СТ. Д., ЕГН ********** и ЗЛ. АДР. Р., ЕГН **********, всички ищци с
адрес: *** и със съдебен адрес: гр. София, п. к. 1000, ул. Христо Белчев 2,
четвърти полуетаж, офис № 4, адв. Николай Димитров срещу
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, с ЕИК *********, с адрес: гр. София, ул. Граф
Игнатиев № 2, ет. 4.
Видно от изложеното в исковата молба ищците претендират от
ответника обезщетяване на неимуществени вреди от смъртта на своя
родственица, загинала в ПТП, причинено от виновен водач на МПС, който
няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“.
Твърди се в исковата молба, че на 30.01.2020 г. в гр. Каблешково, обл.
Бургас, местността „Пъдарска могила“, в пункт за изкупуване на черни и
цветни метали настъпва ПТП, при което верижен багер с марка „Х.“, модел
„***“, с peг. № ***, управляван от неправоспособния водач В. Н. К., застъпва
с дясната си верига и причинява смъртта на А.М. Р.. Твърди се, че
отговорността за настъпването на процесното безспорно е на водача В. Н. К. и
е пряка – причинно следствена връзка със смъртта на пострадалата, която е
1
живеела във фактическо с първия ищец и е била майка на втория от тях.
Заявява се от ищците, че за процесното произшествие са образувани
прокурорска преписка № 699/20г. по описа на ОП - гр. Бургас и следствена
дело № 16/20г. по описа на ОСлО към ОП – гр. Бургас, като към настоящия
момент предстои внасяне на обвинителен акт срещу делинквента.
Сочи се, че към датата на произшествието за процесното МПС не е било
налице валидно застрахователно правоотношение по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, което
обстоятелство се установява от справка в Информационен център към
Гаранционен фонд, публично оповестени на интернет страница му. От
изложеното се прави извода, че на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а” от КЗ,
легитимиран да отговоря по настоящата претенция е именно ответника
Гаранционен фонд.
Ищците се позовават на разпоредбата на §6, т.11 от ПЗР на Закона за
движение по пътищата, съгласно която процесния багер е „моторно превозно
средство“, а според т. 10 е и пътно превозно средство. Сочи се, че
гражданската отговорност обхваща не само случаите, при които моторното
превозно средство се използва за придвижване, но и в случаите, когато то се
ползва съобразно друго свое предназначение, както в случая процесният
багер се е ползвал за дейност по разделяне и сортиране на метални отпадъци.
Позовава се и но практика на СЕС, съгласно която "използване на превозни
средства" включва всяко използване на превозно средство, което отговаря на
обичайната функция на това превозно средство.
Ищците твърдят, че в качеството им на увредени лица по смисъла на чл.
478, ал. 2 от КЗ, имат право на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б ”а” от КЗ да
претендират пряко от Гаранционен фонд изплащане на обезщетения за
всички претърпени от тях болки и страдания, които са в пряка причинно-
следствена връзка с процесното ПТП.
Заявява се в исковата молба, че на 14.05.2020 г., е предявена пред
ответника, застрахователна претенция с вх. № 24-01-204 по чл. 380 от КЗ,
придружена с необходимите документи. В последствие с молби от
26.05.2020г. и от 29.05,2020г. по преписката били представени и
допълнителни документи, удостоверяващи основателността на претенцията. С
писма от 03.06.2020г., ответникът поискал от ищците да представят
2
допълнително и влязъл в сила акт на компетентен орган срещу сочения за
виновен водач, което се счита от тях за за изцяло неоснователен отказ,
доколкото липсата на изисканите документи не възпрепятства възможността
на ответника да разгледа претенцията по своята основателност и да определи
застрахователно обезщетение.
Подчертава се от ищците, че непредставянето на банкова сметка от
страна на ищеца има за последица единствено забава на кредитора по
отношение на плащането, ако бъде постановен основателен отказ, но такава
лихва би се дължала, както е и в настоящата хипотеза, когато е налице изцяло
неоснователен отказ.
По отношение на претенциите за неимуществени вреди се заявява, че
смъртта на пострадалата А.М. Р., явяваща се майка на ищците, драстично ги
променила в отрицателна посока. Те търпели и продължавали да търпят
болки и страдания, дискомфорт в тяхното ежедневие, а също така -
психологични и психиатрични проблеми.
Ищците считат, че обезщетенията, дължащи се за компенсиране на
неимуществените им вреди са в размер на 150 000 лева за всеки. Не отричат,
че от страна на ответника извънсъдебно са определени и заплатени по 84 000
лева за всеки един от тях. С оглед на което и по делото се претендира
обезщетение за претърпяни неимуществени вреди за всеки един от ищците в
размер на 66 000 лева, ведно със законната лихва върху това обезщетение от
уведомяването на ответника за настъпилото събитиена датата 14.05.2020г. до
окончателното изплащане на сумата. Всеки един от ицщите претендира и
присъждане на законна лихва върху цялата сума за неимуществени вреди от
150 000 лева за периода 05.06.2020г. до окончателното изплащане на
вземането. Всеки един от ищците претендира сума в размер на 6 207,16 лева-
мораторна лихва в размер на законната върху главницата от 84 000 лева за
периода 14.05.2020г.-03.02.2021г. Всеки един от ищците претендира сума в
размер на 7 199,05 лева-мораторна лихва в размер на законната върху
главницата от 84 000 лева за периода 05.06.2020г.-03.02.2021г.
Ответникът е взел становище по предявените искове. Ответникът твърди,
че на 08.01.2021г. е била възобновена образуваната при него щета № 20-
210111/26.05.20 г., като УС на ГФ е определил и изплатил на ищците
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 84 000 лева за всеки един
3
от тях. Заявява се, че ищците са уведомени, че Гаранционен фонд е одобрил
сума в размер на 120 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди вследствие
смъртта на тяхната майка. В тази връзка се излагат твърдения, че в случая е
налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата,
което съпричиняване е в размер на 30%. Това е така, тъй като пострадалата са
е намирала в изключително опасна близост до машината и била налице липса
на каквото й да е внимание от нейна страна, а е имала възможност да
възприеме багера и действията на водача и да избегне инцидента. В резултат
на това обезщетението е намалено и на ищците е изплатена сума в размер на
84 000 лева- обезщетение за неимуществени вреди.
Претендираните от ищците обезщетения за неимуществени вреди си
считат за изключително завишени и не отговаря на съществуващите в
страната икономически условия, стандарт на живот и съдебна практика към
датата на ПТП - 30.01.2020 г.
Ответникът счита, че с изплащането на сумата, страните са решили спора
извънсъдебно по реда на чл. 558, ал. 3, във връзка с ал. 1 КЗ, поради което
исковете са неоснователни. В тази връзка се позовава на разпоредбата на чл.
558 ал. 5 КЗ и счита, че в случая с извършеното плащане е внесена яснота и
определеност в отношенията на спорещите, слага се край на спора и се
избягва бъдещ такъв. Излагат се и съображения за несъответствие на
претендираните в настоящото производство обезщетения с практиката на
ВКС по приложението на чл. 52 от ЗЗД.
Ответната страна прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалата, в размер на 30%. Считат, че А. Р. сама е
поставила в опасност живота и здравето си, като не е спазила изискванията на
чл. 33 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, като не е
положила достатъчна грижа за собственото си здраве и живот, заставайки в
опасна близост до работното оборудване.
Оспорват се претенциите за присъждане на мораторна лихва в размер на
законната и присъждане на законна такава, като се оспорват датите, от които
се твърди, че ответникът е в забава. Сочи се, че ответникът не е делинквент,
не е застраховател и не изплаща обезщетения по силата на договор, а
изпълнява едно чуждо задължение, като изплаща обезщетения по силата на
закона и съгласно разпоредбите Кодекса за застраховането и трайната
4
съдебна практика задължението за лихва възниква след изтичане на срока за
произнасяне по претенцията на увреденото лице. Подчертава се, че в случая
фондът се е произнесъл в законоустановения срок и е изплатил
обезщетението, а не е постановил отказ, както твърдят ищците. В тази връзка
счита, че лихвата за забава следва да бъде присъдена от датата на завеждане
на исковата молба в съда.
По делото като трето лице помагач на страната на ответника е
конституиран В. Н. К., ЕГН **********. Третото лице помагач не е взел
конкретно становище по допустимостта и основателността на предявените
искове. Същият е изразил позиция, че присъжданите от съда обезщетение на
други лица във връзка със същата злополука, не се ползват от лицата, на
които са присъдени.
Съдът, от събраните по делото доказателства и от неоспорваните от
страните обстоятелства, намира за установена по делото следната фактология:
На 30.01.2020 г. в гр. Каблешково, обл. Бургас, местността „Пъдарска
могила“, в пункт за изкупуване на черни и цветни метали настъпва ПТП, при
което верижен багер с марка „Х.“, модел „***“, с peг. № ***, управляван от
третото лице помагач В. Н. К., причинява смъртта на А.М. Р.. От разпита на
св. Я.К. и изслушването на ищцата А.Д., става ясно, че в деня на инцидента,
починалата А.М. Р. и ищцата А.Д. са се съгласили срещу възнаграждение да
помагат за разчистването на стопанисвания от третото лице помагач В. Н. К.
пункт за изкупуване на черни и цветни метали. При извършването на тази
работа А.М. Р. е прегазена от багера, управляван от третото лице помагач В.
Н. К.. Не е спорно по делото, че за багера няма сключен застрахователен
договор „Гражданска отговорност“. Не е спорно, че смъртта на А.М. Р. е
настъпила в резултат на това прегазване. Не е спорно, а и са представени
актове за раждане и удостоверение за наследници, че трите ищци са дъщери
на починалото лице.
По делото е налице спор относно механизма на настъпване на
произшествието и дали пострадалото лице има принос за вредоносния
резултат. Спори се също така, дали ищците имат право на исковите
обезщетения, след като вече са получили плащане от ответника в размер на
84 000 лева за всеки един от тях.
5
По спорната фактология съдът намира следното:
Неоснователно е твърдението на ответника, че получавайки
определеното по размер от ответника обезщетение, ищците нямат право да
претендират по-голямо такова по съдебен ред. Неоснователно е позоваването
на сключена извънсъдебна спогодба в този смисъл. По делото няма
доказателства страните да са сключили споразумение за размера на
обезщетението и че няма да имат занапред претенции една към друга в тази
насока. Налице е признавана на щета от ответника и доброволно плащане на
обезщетения на пострадалите лица. В тази хипотеза е приложима
разпоредбата на чл. 558, ал. 5 от КЗ, която предвижда възможността за
увредените лица да търсят обезщетяване на вредите си по съдебен ред, ако не
са съгласни с изплатения им размер от Гаранционния фонд.
С цел установяване на механизма на настъпилото произшествие съдът е
допуснал и изслушал съдебно автотехническа експертиза, която установява,
че работейки на пункт за изкупуване на черни и цветни метали, А.М. Р. е
тръгнала да изхвърля на събрания куп с такива, конкретен отпадък, като в
това време до купа е бил в работен режим и багера, управляван от третото
лице помагач. При отиване към купа и след изхвърляне на отпадъка, А.М. Р. е
преминала пред багера, който е започнал движение напред и захванал с
веригата си преминаващата. Вещото лице, е констатирало също така, че
мястото, където е работил багера, е нямало отразяване на работна зона, в
която да не се допуска навлизането на неоторизиран персонал липсвало е
табела с указания, да не се влиза в зоната за работа на багера. Твърдението на
ответникът, че пострадалата също има принос за случилото се, е
конкретизирано като поведението и, че се е доближила много близо до
работещия багер, че е имала възможност за възприемане на багера и неговото
движение и да внимава повече при извършваното от нея. Твърди се, че
пострадалата е пренебрегнала основни правила за безопасност по време на
придвижване в опасна зона на работа на машина.
От изслушаната експертиза и от събраните гласни доказателства съдът
намира за безспорно установена вината на водача на багера за настъпилото
произшествие, тъй като не е видял пресичащото лице и го е прегазил, както и
поради обстоятелството, че багерът е бил в работен режим в необезопасен
периметър на работа. Съдът намира, че ответникът по делото доказа и
6
твърдението си, че пострадалото лице също има вина за настъпилото
произшествие. От разпита на св. Я.К., от изслушването на ищцата А.Д. и от
изготвената съдебно-автотехническа експертиза, съдът констатира, че купът
от събрани метални отпадъци е бил доста голям-по данни от самата ищца на
ширина, дължина и височина от около пет метра. Съдът намира, че при
работа на машината в близост до купа, логично и нормално е, пострадалото
лице да съобрази опасността от работещата машина и да занесе отпадъка до
купчината, така че да се намира в безопасност. Действително по делото не се
установи, дали пострадалата, която безспорно е била при инцидента в
качеството си на работещо лице, е била инструктираната за конкретните и
задължения и как да извършва тези задължения в периметъра на работа на
машина като въпросния багер, но дори такъв инструктаж да е бил извършван,
работникът също носи отговорност за своето поведение при извършваната
работа. Гласните доказателства и експертизата установяват, че пострадалото
лице е имало възможност да не приближи дотолкова багера и да се върне по
безопасен път обратно извън обсега на работата му. При този си извод съдът
взема предвид и допълнително дадените обяснения от вещото лице в съдебна
зала, който обяснява, че обезопасения периметър на работа на подобна
машина, като багера следва да е голям, защото се работи със стрела, която
носи товари. В конкретния казус обаче, не се касае за инцидент с товар,
изтърван от багера и предизвикал вредите, а става ясно, че e налице решение
на пострадалото лице да пресече пред багера, при възможност да се оттегли
безопасно. С оглед на което и съдът счита, че с това си поведение
пострадалото лице също допринесло за случилото се.
С оглед на така изложеното и съдът намира за доказано твърдението на
ответника за съпречиняване на резултата в посочения размер от 30 %. Следва
да се отбележи, че представените от ищците съдебни решения по други дела,
касаещи присъждане на обезщетения на други лица във връзка със същия
инцидент нямат обвързваща сила за съда.
При така установената фактология съдът прави следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от
Кодекса за застраховането, а именно за осъждане на ответника да заплати на
ищците обезщетение за неимуществени вреди-болки и страдания претърпяни
в резултат на смъртта на близко лице/роднина, починало в ПТП с МПС, което
7
не е застраховано по застраховка „Гражданска отговорност“. Претендира се
законна лихва върху търсените обезщетение на основание чл. 497, ал. 1 от КЗ
от 20.02.2019г. до окончателното им изплащане.
Доказаха се всички предпоставки на закона, обективирани в
разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД и разпоредбите на Кодекса за застраховане за
ангажиране на отговорността на ответника. Налице е инцидент с багер, който
съгласно Закона за движение по пътищата е ППС, това ППС не е
застраховано, а предизвикало пътно-транспортно произшествие по смисъла на
т. 10 от ДР на Закона за движение по пътищата. Настъпила е смърт на
пострадалото лице, като смъртта е в причинно-следствена връзка с
инцидента, при установена вина на дееца в размер на 70 % и вина на
пострадалото лице от 30 %. Ищците като деца на пострадалото лице, се
намира в кръга на близките роднините, които съгласно Постановление № 4 от
25.V.1961 г., Пленум на ВС, имат право на обезщетение на претърпяни
неимуществени вреди от загубата на своя близък. Разпита на свидетелките
С.Б. и А.С. установяват, че приживе майката и дъщерите и са поддържали
много близки отношения, майката е била опора на всичките си деца,
включително и на ищците-нейни дъщери, които макар и вече пълнолетни, със
свои семейства и деца, са разчитали на нейната подкрепа и помощ и са
преживяли много тежко загубата и. След смъртта на майката, децата са били
в шок, страдали са и плакали на погребението и след това. С оглед близките
отношения между страните и икономическите условия в страната съдът
намира за справедливо обезщетение за болките и страданията на ищците от
загубата на тяхната майка в размер на 120 000 лева за всеки един от ищците.
При установено съпречиняване на вредоносния резултат в размер на 30 %
принос на пострадалата дължимото обезщетение е в размер на 84 000 лева,
каквото вече е изплатено на ищците от ответника. Следователно претенциите
за обезщетение с още 66 000 лева за всеки един ищец съдът намира за
неоснователни и като такива следва да ги отхвърли.
По делото се претендира законна лихва от всеки един от ищците върху
претендираното обезщетение от 66 000 лева от 14.05.2020г. до окончателното
погасяване на сумата. С оглед становището на съда, че предявената
претенция е неоснователна, неоснователно се претендира и законна лихва
върху размера на посоченото обезщетение.
8
По делото се претендира законна лихва от всеки един от ищците
върху общо претендираното обезщетение от 150 000 лева от 05.06.2020г. -
деня следващ изтичането на 15 работни дни от уведомяването на ответника,
до окончателното погасяване на сумата. Съдът е счел, че дължимото
обезщетение за всеки един от ищците е в размер на 84 000 лева. Видно е, че
ищците са заявили искане за обезщетение от ответника на 14.05.2020г.
Съгласно разпоредбата на чл. 558, ал. 1 от КЗ, лихвите за забава се плащат от
Гаранционния фонд съобразно разпоредбата на чл. 497 от КЗ, като същата
предвижда, че застрахователят дължи законната лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил
в срок считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15
работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 или 2.
изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице
не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.
106, ал. 3. Видно е, че ищците претендират наличието на забава в хипотеза
първа на закона, което е основателно. Преписката за щетата е входирана при
ответника на 14.05.2020г., предвидените 15 работни дни са изтекли на
04.06.2020г., следователно от 05.06.2020г. се дължи законна лихва за забава
върху обезщетението от 84 000 лева до датата на изплатената сума, която по
твърдение в исковата молба е 03.02.2021г.
По делото се претендира от всеки един от ищците сума в размер на
6 207,16 лева, представляваща законна лихва върху изплатеното обезщетение
от 84 000 лева от 14.05.2020г. до датата на плащането-03.02.2021г.
По делото се претендира от всеки един от ищците сума в размер на
7 199,05 лева, представляваща законна лихва върху изплатеното обезщетение
от 84 000 лева от 05.06.2020г. - деня следващ изтичането на 15 работни дни от
уведомяването на ответника до датата на плащането-03.02.2021г.
Последните две искания за присъждане на законна лихва се
инкорпорират в искането на ищците за присъждане на законна лихва за общо
дължимото според тях обезщетение в размер на 150 000 лева за всеки един от
тях, като веднъж се посочва като начална дата 14.05.2020г.-датата на
входиране на искането при ответника, а веднъж се търси лихвата от
05.06.2020г.-изтичане на предвидените 15-работни дни. Становището на съда
е, че обезщетението се дължи на всеки един от ищците в размер на по 84 000
9
лева, дължимо е след изтичане на 15-работни дни от уведомяването на
ответника, като от 05.06.2020г. ответникът е забава до датата на която е
платил-03.02.2021г. Само за периода 05.06.2020г.-02.02.2021г. е основателна
претенцията за присъждане на законна лихва за ищците.
На адвоката на ищците, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата във вр. чл. 7, ал. 2, т. 5 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, се дължи
възнаграждение в размер на 7 552 лева с ДДС. На основание чл. 78, ал. 6 от
ГПК и предвид, че предявените искове са в обща размер на 238 218 лева, а
уважените в размер на 17 010 лева, на адвоката се дължи възнаграждение в
размер на 539,25 лева.
Ответникът е направил искане за разноски-за платена експертиза-400
лева и за юрисконсултско възнаграждение за изготвяне на отговор и
становища по делото.
Ищците са освободени от заплащане на такси и разноски за
производството, като с оглед на неоснователността на претенцията им за
главница, дължимата държавна такса остава в тежест на бюджета.
С оглед становището на съда за основателност на исковете за законна
лихва за конкретен период, а именно за всеки един ищеца се дължи законна
лихва върху обезщетението от 84 000 лева за периода 05.06.2020г.-
02.02.2021г. или сума в размер на 5 670 лева за всеки, на основание чл. 78, ал.
6 от ГПК, ответникът следва да заплати дължимата държавна такса тези
претенции в общ размер на 680,40 лева.
Ответникът е направил искане за разноски за платена експертиза в 400
лева и за юрисконсултско възнаграждение за изготвяне на отговор и
становища по делото. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. чл. 37 от
Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на
правната помощ за изготвения отговор и становища от юрисконсулт без
явяване в зала съдът определя възнаграждение в размер на 100 лева. При
сумиране на разноските на ответната страна, същите възлизат на 500 лева. На
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК същите им се дължат съобразно отхвърлената
част на исковете или се дължат такива в размер на 496,43 лева.
10
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, с адрес: гр. София, ул. Граф
Игнатиев № 2 да заплати на М. СТ. Д., ЕГН **********, АНГ. СТ. Д., ЕГН
********** и ЗЛ. АДР. Р., ЕГН **********, всички ищци с адрес: *** и със
съдебен адрес: гр. София, п. к. 1000, ул. Христо Белчев 2, четвърти полуетаж,
офис № 4, адв. Николай Димитров, законна лихва върху дължимото на всяка
една обезщетение от 84 000 лева за претърпени неимуществени вреди-болки и
страдания в резултат на смъртта на тяхната майка А.М. Р., починала в ПТП на
30.01.2020г., за периода 05.06.2020г.-02.02.2021г., КАТО ОТХВЪРЛЯ
искането за присъждане на законна лихва в останалата част по размер и
период.
ОТХВЪРЛЯ исковете на М. СТ. Д., ЕГН **********, АНГ. СТ. Д.,
ЕГН ********** и ЗЛ. АДР. Р., ЕГН **********, всички ищци с адрес: *** и
със съдебен адрес: гр. София, п. к. 1000, ул. Христо Белчев 2, четвърти
полуетаж, офис № 4, адв. Николай Димитров срещу ГАРАНЦИОНЕН ФОНД,
с ЕИК *********, с адрес: гр. София, ул. Граф Игнатиев № 2, ет. 4, за
осъждане на ответника да заплати на всеки един от ищците сума от 66 000
лева, представляваща допълнително обезщетение до пълния размер от
150 000 лева за претърпени неимуществени вреди-болки и страдания в
резултат на смъртта на тяхната майка А.М. Р., починала в ПТП на
30.01.2020г.
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, с адрес: гр. София, ул. Граф
Игнатиев № 2 да заплати по сметка на Бургаския окръжен съд държавна такса
за уважените искове в размер на 680,40 лева.
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, с адрес: гр. София, ул. Граф
Игнатиев № 2 да заплати на адвокат Николай Н. Димитров, с ЕГН
**********, с личен номер на адвокат от АК-София **********, на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата във вр. чл. 7, ал. 2, т. 5 от
НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, сумата от 539,25 лева.
ОСЪЖДА МАРИЙКА СТЕФАНОВА Д., ЕГН **********, АНГ. СТ.
11
Д., ЕГН ********** и ЗЛ. АДР. Р., ЕГН **********, всички ищци с адрес:
*** и със съдебен адрес: гр. София, п. к. 1000, ул. Христо Белчев 2, четвърти
полуетаж, офис № 4, адв. Николай Димитров, да заплатят поравно на
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, с адрес: гр. София, ул. Граф Игнатиев № 2 сумата
от 496,43 лева, представляваща разноска за производството.
Решението е постановено при участието на В. Н. К., ЕГН **********, с
адрес: гр. Каблешково, ул. Освобождение № 1, в качеството му на трето лице
помагач на страната на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
12