Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260082 / 23.09.2020 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На тридесет и първи август през две хиляди и двадесета
година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Геновева Стойчева
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 2680 по описа за 2019 година;
взе предвид следното:
Предявен е от П.И.П. с ЕГН ********** ***; против Ц.Т.П. с ЕГН **********
*** - иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.ІІ от ЗЗД.
Ищецът твърди, че е регистриран като земеделски производител в селото по
местоживеенето му. През лятото на 2018 г. за дейността му, му трябвал стар
товарен автомобил /т.а./, като от свой познат разбрал, че такъв се продава
изгодно на борса за продажба на автомобили в гр. Хасково, находяща се на бул.
„***********“. В началото на м.09.2018 г. до същата борса за оглед на
автомобила отишли ищецът, баща му И.Х.П. и техен познат Р.. Там ги посрещнал
собственикът на борсата Ц.П., който им показал т.а. „*******“, с бяла на цвят
кабина, хладилен. Харесали го и се споразумели за цена от 4 500 лв., като
се уговорили с ответника, след около две седмици да откара т.а. в стопанството
на ищеца. На 16.09.2018 г. ответникът откарал на самоход т.а., като свалил и
взел със себе си поставените му гръцки регистрационни табели. Ищецът дал на
ответника сумата от 4 500 лв. в присъствието на свидетелите И.П. и Р.И., и
искал да му се прехвърли собствеността върху т.а. Ответникът му казал, че чака
наследниците на починалия собственик на т.а., след което веднага щели да уредят
прехвърлянето. Около 20.11.2018 г. ответникът отишъл в с. С.с двама гръцки
граждани, които били наследници на собственика. Същите обаче не желаели да
продават камиона, скарали се с ответника и поискали да подадат сигнал в
полицията. Ищецът поискал от ответника, да си му върне парите, след което да си
вземе камиона, но той отказал. Ответникът получил от ищеца сумата от 4 500
лв., за да уреди покупко-продажбата на посочения т.а., което обаче не се
осъществило, при което получената сума на неосъществено основание подлежала на
връщане. Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което
да осъди ответника, да му заплати посочената сума, ведно със законната лихва от
датата на предявяване на иска до окончателното изплащане, както и направените
по делото разноски. Това си искане той поддържа в открито съдебно заседание
лично и чрез пълномощник – адвокат.
Ответникът депозира отговор на исковата молба в законоустановения 1-месечен
срок по чл. 131 ал.1 от ГПК, като счита предявения иск за допустим, но за
неоснователен. Оспорва ищцовите твърдения, че ответникът се е задължил да
посредничи при сключване на сочения договор, както и че за това като продажна
цена на т.а. е получил сумата от 4 500 лв. от ищеца. Възразява, че
всъщност тази сума била получена на основание устен договор за наем на същия
т.а., предоставен за временно възмездно ползване на ищеца – за срок от 6 месеца
при месечна наемна цена от 750 лв., общо 4 500 лв. Наемният договор бил
сключен със знанието и съгласието на собствениците на т.а., които били гръцки
граждани, въз основа на сключен между тях неформален устен договор за поръчка,
по смисъла на чл.280 и сл. от ЗЗД. В края на 2018 г. ответникът и собствениците
на т.а. посетили с. С., за да проверят състоянието на т.а., при което
установили, че хладилната камера е демонтирана и липсва. След изтичане срока на
действие на договора за наем, ищецът не изпълнил задължението си да върне т.а.
Ответникът претендира, да му се заплатят направените по делото разноски. Тези
си възражения той поддържа в открито съдебно заседание, чрез пълномощник –
адвокат, който иска отхвърлянето на иска изцяло като неоснователен и недоказан,
като възразява и за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника
на ищеца.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
Като писмено доказателство по делото, по искане на
ищеца, се изиска и прие заверено копие от ДП № 910/2019 г. на РУ – Хасково на
МВР. Същото е образувано по повод жалба от 23.05.2019 г. на гръцкия гражданин
А. Т., баща на починалия Г. Т., притежавал приживе т.а. „***“, с рег. № ****,
хладилен. Видно от жалбата, Г. решил да регистрира камиона в България, но се
установили нередности и оставил т.а. при свой познат в Хасково, който имал
автокъща и се казвал Ц., докато се изготвят необходимите документи.
Междувременно на 29.04.2018 г. Г. починал, след което баща му правел безуспешни
опити да си върне камиона, като Ц. отказвал да стори това. Последният заявявал,
че правил ремонт на камиона, който следвало да му бъде заплатен; че щял да го
прави на самосвал и затова свалил фургона; че се намира в с. Т. Към жалбата е
приложен на гръцки език и в надлежен превод на български регистрационен талон
на този т.а. от 02.08.1999 г., видно от който същият е с рег. № ****, марка
„****“, модел ***, с две места, бял на цвят, рама № ******, двигател № *****, дизел, с хладилна машина, форма на каросерията –
затворена, собствен на „Агроексагогики” АД Орестиада – Дидимотихо – Еврос. След
извършена проверка по случая и с постановление от 30.07.2019 г. на РП-Хасково е
образувано ДП за това че през 2018 г. в гр. Хасково противозаконно е присвоена
чужда движима вещ – процесният т.а., която деецът владеел – престъпление по
чл.206 ал.1 от НК. В рамките на това ДП са били разпитвани множество свидетели
и са правени очни ставки помежду им, в т.ч. страните и свидетелите в настоящото
производство; извършван е оглед на местопроизшествие, за което на 12.12.2019 г.
са съставени протокол и албум, а именно относно процесния хладилен фургон;
извършван е оглед на веществени доказателства за което на 24.09.2019 г. са
съставени протокол и албум, а именно относно процесния т.а.; назначена и
изготвена е експертиза относно стойността на вещите и евентуални щети по тях.
Ищецът в настоящото производство е предал доброволно процесния т.а., без
хладилната му камера и регистрационните табели, за което е бил съставен
протокол от 12.09.2019 г. Трето за настоящото производство лице е предало
доброволно процесния хладилен фургон, за което е бил съставен протокол от
12.12.2019 г., предаден му на същата дата на отговорно пазене и съхранение с
протокол за това. Няма данни, посоченото ДП да е приключило.
По искане и на двете страни в настоящото
производство се събраха гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите
И.Х.П., посочен от ищеца, и Н.Р.Р., посочен от ответника. Св. П. е баща на
ищеца и сочи, че през м.09.2018 г. двамата били на кафе с още двама души,
когато разбрали, че се продава камион „****”. Отишли на борсата на ул. „*****”
и видели камиона, който имал и хладилна част към него, която обаче не им
трябвала. Собственикът им казал, че си има пазар и ще продаде хладилника, като
след като го свалят до около 10 дни, ще им докара камиона и ще им го продаде за
4 500 лв. Това била уговорката им. След 3-4 дни им докарали камиона в
базата им в с. С. Собственикът на автоборсата управлявал черно „***”, а след
него пристигнал и камионът, който бил с гръцка регистрация. Камионът обаче бил
с хладилната част, която сами трябвало да си свалят. Мъжът, който карал
камиона, свалил акумулаторите и регистрационните табели. Ищецът дал на шефа на
автоборсата 4 500 лв., на което присъствали и св. П. и още двама мъже – Р.
и Г. Уговорката им била, че след като дойдат собствениците, ще донесат
документи и ще се прехвърли камионът. След около месец пристигнал собственикът
на камиона с кола с гръцка регистрация, при което разбрали, че има някакъв
проблем – били трима гърци и собственикът на автоборсата, говорели на гръцки.
Тръгнали си и след 20 дни пристигнали от Икономическа полиция и им взели
камиона, т.к. се издирвал. Търсели си парите от собственика на борсата, но той
не им ги връщал, а пред следователя обяснил, че им дал камиона под наем, но
такава уговорка нямали, а и си взел табелите. Не знаели, че собственикът на
автоборсата не е собственик на камиона, но разбрали, че е собственост на грък,
който починал и се чакали документи. С Ц. уговорката била, че като е собственик
на автоборсата е и съдружник с гърка, с който имали общ бизнес, и като оправят
документите, ще им прехвърлят собствеността.
Св. Р. е съсед на автоборсата на ответника на ул. „****”, където той имал
сервиз. През лятото на 2018 г. свидетелят обслужил камиона – хладилник марка
„****”, което му поръчал ответникът с един грък. Камионът бил с гръцка
регистрация, защото бил собственост на грък с намерение да му направи ремонт.
Т.а. доста време бил при св. Р., но му пречел и затова го закарали в с. С., в
стопанския двор, като лично той го откарал, а ответникът пътувал с лека кола,
където ги чакал ищецът. Свидетелят не чул никакви разговори там, нито
ответникът му е обяснявал нещо, нямало разговори между страните по делото, не е
виждал да се дават пари за покупката на камиона от ищеца на ответника; не знае
за предварителните им уговорки; не помни, колко време точно е прекарал на
базата при доставянето на камиона. Ответникът си взел акумулатора и номерата на
камиона, но св. Р. не знае защо. Закарали камиона заедно с хладилната му част,
като свидетелят не знае по-нататъшната им съдба.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи по основателността на предявения иск:
Процесният иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.ІІ от ЗЗД е основателен и
доказан и като такъв следва да се уважи изцяло. При фактическия състав на
цитираната норма, престацията се извършва с оглед на очаквано в бъдеще
основание, което обаче не е могло да бъде осъществено.Текстът намира приложение
при двустранните договори, ако задължението на едната страна се погаси поради
невъзможност за изпълнение; при сделки под отлагателно условие, когато то не се
сбъдне и т.н. Такъв е и процесният предварителен договор, сключен между
ответника в настоящото производство, представил се като пълномощник на
продавача, и ищеца, като купувач. Този им договор е устен, респ. не е в
изискуемата за него писмена форма /чл.19 от ЗЗД/, а обстоятелството, дали
ответникът действително е бил пълномощник на собственика на процесния т.а. за
сключването на целената сделка, в т.ч. по реда на чл.37 от ЗЗД, е ирелевантно
за настоящото производство. Предмет на договора е покупко-продажбата на
следното МПС – товарен автомобил с гръцки рег. № ****, марка „****“, модел ***,
с две места, бял на цвят, рама № *****, двигател № *****, дизел, с хладилна машина, форма на каросерията – затворена, собствен
на „Агроексагогики” АД Орестиада – Дидимотихо – Еврос. От събраните в
настоящото производство гласни доказателства, във връзка с образуваното по
случая ДП, се установява съществуването именно на сочените от ищеца уговорки
между страните. Ищецът и неговият баща са посетили през м.09.2018 г.
автоборсата на ответника, който им показал процесния т.а., който бил на негов
гръцки съдружник. Уговорили се за покупката на т.а. без хладилния му фургон, за
сумата от 4 500 лв. След демонтажа на фургона, след около 10 дни т.а. щял
да им бъде откаран и сумата щяла да се заплати тогава. Всъщност т.а. бил
откаран в базата на ищеца в с. С. само 3-4 дни по-късно от св. Р., придружен от
ответника с л.а. Същият обаче бил с хладилния фургон, който ищецът сам следвало
да си демонтира. Тогава в присъствието на своя баща и на още двама други мъже,
ищецът платил на ответника уговорената сума от 4 500 лв., като се
разбрали, че след пристигане на собственика и уреждане на документите,
собствеността на автомобила щяла да му бъде прехвърлена. До приключване на
сделката обаче по законоустановения за това ред не се е стигнало. Вместо това,
за случая е било образувано ДП, неприключило към момента, по което ищецът с
протокол от 12.09.2019 г. е предал т.а. без хладилния фургон, предаден доброволно
от трето лице с протокол от 12.12.2019 г. Следвайки принципите на
неоснователното обогатяване и доколкото по делото се установи, че ответникът е
получил от ищеца процесната сума пари по процесния предварителен договор, с
оглед неосъщественото основание – сключване на окончателен такъв – предявеният
иск за връщането на тази сума, като основателен и доказан, следва да се уважи
изцяло. Изцяло недоказани, в т.ч. и чрез показанията на разпитания по искане на
ответника свидетел, останаха ответните възражения, че всъщност тази сума била
получена на основание устен договор за наем на същия т.а., предоставен за
временно възмездно ползване на ищеца – за срок от 6 месеца при месечна наемна
цена от 750 лв., общо 4 500 лв.; като наемният договор бил сключен със знанието
и съгласието на собствениците на т.а., които били гръцки граждани, въз основа
на сключен между тях неформален устен договор за поръчка, по смисъла на чл.280
и сл. от ЗЗД. По делото не се събраха каквито и да било доказателства за
наличието на съществените елементи на такъв вид облигационни отношения. Нещо
повече, по категоричен начин по делото се установи, че при предаване на т.а. от
ответника на ищеца, първият е свалил и взел със себе си акумулатора и
регистрационните табели на автомобила, което прави невъзможна употребата му,
според обичайното му предназначение, в т.ч. и по евентуално наемно
правоотношение.
Предвид изложените
съображения, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 4
500 лв., представляваща цена на гореописания товарен автомобил /без хладилния
му фургон/, платена по предварителен устен договор помежду им от м.09.2018 г.
за покупко – продажбата му, ведно със законната лихва от датата на предявяване
на иска 11.09.2019 г. до окончателното й изплащане и направените по делото
разноски в общ размер на 725 лв., включващ платени държавна такса от 180 лв. и
адвокатско възнаграждение от 545 лв. Основателно е ответното възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца, уговорено
и платно в размер от 1 000 лв. Настоящият случай попада в хипотезата на чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /ред. ДВ бр.7 от 22 януари 2019 г./, според която дължимото адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство е в горепосочения размер от 545
лв., до който съдът намалява претендираното от ищеца.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Ц.Т.П. с ЕГН ********** ***; ДА ЗАПЛАТИ на П.И.П. с ЕГН ********** ***; сумата от 4 500 лв., представляваща цена на
товарен автомобил с гръцки рег. № ****, марка „****“, модел ****, с две места,
бял на цвят, рама № *******, двигател № ******, дизел, без хладилна машина, форма на каросерията – затворена,
собствен на „Агроексагогики” АД Орестиада – Дидимотихо – Еврос; платена по
предварителен устен договор помежду им от м.09.2018 г.; ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска 11.09.2019 г. до окончателното й изплащане и направените по
делото разноски в общ размер на 725 лв.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Хасково в 2-седмичен срок от
връчването му на страните, чрез
адвокатите им.
СЪДИЯ:/п/ не се чете.
Вярно
с оригинала.
Секретар:Г.С.