Решение по дело №1985/2019 на Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

 

№     

 

06.07.2020 г., гр.П.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав

на двадесет и втори май през две хиляди и двадесета година

в публично заседание в състав:

 

                                                                           Председател: СТЕЛА МИХАЙЛОВА

 

Секретар Росица Караджова,

като разгледа докладваното от съдия Михайлова АНД №1985 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл.63 ал.1 от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Г.С.Г., ЕГН **********, съд.адрес:с***-адв.М.В. против Наказателно постановление №245 от 08.10.2019 г. на Директора на ОДБХ гр.П., с което на същия за нарушение на чл.132, ал.1, т.18 от Закон за ветериринаромедицинската дейност /ЗВД/, на основание чл.417, ал.1, пр.1 от ЗВД е наложена ГЛОБА в размер на 200 лева.

Поддържа се, че обжалваното постановление е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна, както на процесуално, така и на материалноправно основание.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника  си поддържа жалбата. Не сочи нови доказателства.

Ответникът по жалбата ОДБХ гр.П., чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Депозира писмено становище, в което поддържа, че НП, като правилно и законосъобразно следва да бъда потвърдено.

Съдът като провери основателността на жалбата, прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

На 04.10.2019 г., в 10,00 часа, при съвместна проверка (от държавни служители при ОДБХ гр.П. и при ОДМВР гр.П.) на нерегистриран животновъден обект (ЖО) за отглеждане на неизвестен брой нерегистрирани (неидентифицирани) прасета, намиращ се на адрес: област П., община П., с.Братаница - 4412, в края на ул. „Двадесет и втора“ (пътя за мерата), собственост на Г.С.Г., в присъствието на собственика било констатирано, че жалбподателят, в качеството на собтвеник на ЖО е отказал да изпълни задължението си да осигури достъп ( за извършване на фезеческа проверка)до този ЖО на контролни органи от БАБХ в лицето на д-р Т.П.Т., д-р В. С. Л.-Г. и д-р А. Х. С. (всеки от тях на длъжност главен инспектор в отдел „Здравеопазване на животните“ при ОД БХ гр. П.) и на контролни органи от МВР в лицето на полицейските служители при ОДМВР гр.П. полицейски инспектор Х.Н.Г. и младши полицейски инспектор Г. Д. Т., като по този начин виновно бил нарушил императивното правило, съдържащо се в разпоредбата на чл.132, ал.1, т.18 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД).

Въз основа на направените констатации е съставен АУАН №0002091/04.10 2019 г. по описа на ОДБХ гр. П., връчен лично на нарушителя на същата дата.

Въз основа на това е издадено обжалваното НП.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на свидетелите Т.Т.-актосъставител, В. Г., Х.Г. и писмените доказателства приложени по делото.

АУАН и НП съответстват на изискванията на ЗАНН, тъй като в тях ясно и точно е описано, дата, мястото на извършване на нарушението, начина на извършване и обстоятелствата при които е извършено.

Разпоредбата на чл.132, ал.1, т.18 от ЗВД, вмененна като нарушена, постановява задължение за собствениците, съответно ползвателите на животновъдни обекти със селскостопански животни да осигуряват постоянен достъп в животновъдния обект на контролните органи от БАБХ и други компетентни органи и оказват съдействие при извършването на проверката.

Констатациите описани в НП за отказ от страна на жалбоподателя да осигури достъп на контролните органи до ЖО, макар и нерегистриран, се установяват от еднопосочните показания на свидетелите Т., Гълъбова и Г..  Тримата дават взаимнопокрепящи се показания, че в деня на проверката се срещнали с жалбоподателя в Кметството в с.Братаница. След като проверяващите обяснили причините за посещението си, му обяснили, че следва да им осигури възможност за достъп до обекта, в който не могли да влязат и предишния ден. Последният заявил категорично, че няма да ги допусне контролните органи в обекта, в който отглеждал прасета.

Няма спор, че контролните обектът до който контролните органи са искали осигуряване на достъп представлява "Животновъден обект", по смисъла §1, т.36 от ЗВД, макар и нерегистриран, като място, където временно или постоянно се отглеждат животни-прасета.

В случая е без правно значение за осъществяване състава на нарушението по чл.132, ал.1, т.18 от ЗВД дали жалбподателят е бил собственик или ползвател на ЖО.

Както се установява категорично от показанията на тримата разпитани свидетели, животните отглеждани в обекта са били собственост на жалбоподателя и той се е грижил даза тяхното отглеждане, т.е. същият е следвало да осигури постоянен достъп в животновъдния обект на контролните органи от БАБХ и да окаже съдействие за извършването на проверка в обекта, което същият категорично е отказал.

При тези данни съдът счита, че от обективна и субективна страна е осъществен състав на административно нарушение по чл.132, ал.1, т.18 от ЗВД.

Липсата на съставен констативен протокол за посещението на контролните органи не опорочава процедурата по издаването на обжалбането на НП.

От една страна такъв е нямало защо да бъде съставен, тъй като не извършена проверка на обекта, поради недопускането на контроните органи в него.

От друга страна безспорно е, че административнонаказателното производство започва с АУАН, в който е отразено нарушение, който следва да съдържа определени реквизити посочени в чл.42 от ЗАНН. Актът се съставя от определени длъжностни лица за констатиране на съответното нарушение, извършено от конкретно посочено лице. След цялостната преценка на законосъобразността и обосноваността на акта и на възраженията против него и на основанията на прилагане на чл.28 и чл.29 ЗАНН, ако намери, че нарушителя виновно е извършил деянието, наказващият орган издава НП, както е в конкретния случай.

Не може да бъде споделена и претенцията за маловажност на случая по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Доколкото в ЗАНН липсва легална дефиниция на понятието "маловажен случай" следва да бъдат приложени критериите, визирани в чл.93, т.9 от НК, съгласно които „маловажен случай“ - този, при който извършеното престъпление /нарушение/ с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

При определяне на обществената опасност на деянието, следва да се изхожда от цялата съвкупност на отегчаващите и смекчаващите вината обстоятелства, при които е извършено нарушението и кръга на засегнатите интереси, значимостта на конкретно увредените отношения с конкретното деяние.

Конкретният казус не разкрива елементи на липса или незначителност на вредните последици, тъй като посоченото нарушение е формално - на просто извършване и за довършването му не е необходимо настъпването на някакъв допълнителен съставомерен резултат. В случая високата тежест на нарушението се изразява в нарушаване на отношения свързани осъществяване на ветеринаромедицински контрол в ЖО, свързан с установяне на здравния статус  на отглежданите животни с цел елиминиране на риска от разпространениние на евентуални зарази, което рефлектира върху живота е здравето на хората.

Що се отнася до факта, че нарушението е извършено за първи път, то посоченото обстоятелство е отчетено при налагането на санкцията, като нейния размер е определен в съответствие с изискванията на чл.417, ал.1 ЗВД.

При определяне размера на санкцията наказващият орган се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН за индивидуализация на административните наказания, като е отчел  степента на обществена опасност на конкретното нарушение и че същото е извършено за първи път, поради което е наложил санкция в минималния размер предвиден в чл.417, ал.1 от ЗВД. 

С персонифицирането отговорността на жалбоподателя с глоба в размер на 500 лв., ще бъдат постигнати целите предвидени в чл.12 от ЗАНН. 

По изложените съображения обжалваното постановление е обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

По делото е направено искане и от процесуалния представител на АНО за присъждане в полза органа на направените по делото разноски.

Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН /Дв бр.94/2019 г., влязла в сила на 03.12.2019 г./ в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

В този случай разпоредбата на чл.143, ал.4 от АПК, предвижда когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв.

Непрецизността на разпоредбата на чл.143 от АПК като резултат не предвижда и дължимост на разноски за юрисконсултско възнаграждение, ако органът е представляван не от адвокат, а от юрисконсулт. при благоприятен за органа изход на спора, възниква по силата на чл.78, ал.8 от ГПК. Нормата гласи, че в полза на юридически лица и еднолични търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Това е регламентирано в Тълкувателно решение №3 от 13.05.2010 г. на ВАС по т. д. №5/2009 г.

Липсата на изрична регламентация в АПК за тази хипотеза обосновава извод за субсидиарно приложение на ГПК на основание чл.144 от АПК. Следователно правото на съдебни разноски - присъждане на юрисконсултско възнаграждение се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Това е регламентирано в Тълкувателно решение №3 от 13.05.2010 г. на ВАС по т. д. №5/2009 г.

Разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК в настояща редакция, предвижда че размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Въпросният текст от ЗПП при определяне на размера на разноските за юрисконсулстко възнаграждение препраща препраща към Наредбата за правната помощ. Съгласно чл.27е от Наредбата възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв.

С оглед на това и резултата по делото-потвърждаване на НП, съдът намира претенцията за възлагане на разноски за основателна, поради което следва да бъде осъден жалбоподателят да заплати на БАБХ гр.С. направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, тъй като делото не се характеризира с фактическа и правна сложност.

Разноските по делото са дължими на БАБХ гр.С., тъй като тя има статут на юридическо лице по смисъла на чл.2, ал.2 от Устройствения Правилник на Българската агенция по безопасност на храните

Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА НП №245 от 08.10.2019 г. на Директора на ОДБХ гр.П., с което на Г.С.Г., ЕГН **********, съд.адрес:с***-адв.М.В. за нарушение на чл.132, ал.1, т.18 от Закон за ветериринаромедицинската дейност /ЗВД/, на основание чл.417, ал.1, пр.1 от ЗВД е наложена ГЛОБА в размер на 200 лева.

ОСЪЖДА Г.С.Г., ЕГН ********** да заплати на БАБХ гр.С. направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Пазарджишкия административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

                                         

 

 

                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: