№ 3405
гр. ***** 28.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20241110145260 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от С. И. К., чрез адв. С. М., с която
срещу П.Р.Б. е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ за
заплащане на сумата от 25 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата от
предявяване на иска (31.07.2024 г.), представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат от нарушаване правото на разглеждане на
наказателното производство по сл.дело № *****/2018 г. по описа на СГП – СО, пр.пр.
№ *****/2018 г. по описа на СГП в разумен срок.
Ищцата твърди, че е наследник на съпруга си - В. Х. К., починал на ***** г. Във
връзка с настъпилата смърт е било образувано и все още е висящо сл. дело № *****/18
г. по описа на СГП-СО, пр.пр. № *****/18 г. по описа на СГП. Досъдебното
производство е било образувано с постановление на прокурор при СГП от 10.12.2018 г.
за извършено престъпление по чл.123, ал.1 от НК. С постановление за привличане на
обвиняем от 15.01.2020 г. по досъдебното производство е бил привлечен в качеството
на обвиняем И. К. В. за това, че за времето от ***** до ***** г. в гр. ***** болница
„*****“, *****, като лекар и началник на Отделението по ***** в лечебното
заведение, поради немарливо изпълнение на занятие - източник на повишена опасност,
е причинил по непредпазливост смъртта на В. Х. К., починал на ***** г. в *****
„*****“ - престъпление по чл.123, ал.1 от НК. Поддържа, че към предявяването на
иска от привличането на ***** И. К. В. в качеството на обвиняем за престъпление по
чл.123, ал.1 от НК /тежко престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК с оглед
предвидената в закона санкция за това престъпление/ са изтекли повече от 4 години и
половина, а от датата на деянието повече от шест години. В тази връзка излага
подробно хронологията на процесуалното развитие на досъдебното производство,
което подчертава, че към момента на внасяне на исковата молба в съда не е преминало
в съдебната си фаза, доколкото по внесени трикратно обвинителни актове, съдебното
производство е било прекратявано с указания на съда за отстраняване на съществени
1
процесуални нарушения на досъдебната фаза. Обръща внимание, че след последното
прекратяване на съдебното производство на 02.12.2020 г. СГП не е приключила
разследването и не е внесла обвинителен акт в съда. Счита, че разследването се е
забавило изключително много, като продължителността на производството не отговаря
на неговата фактическа и правна сложност. Проведеното разследване оценява като
неефективно и забавено, за което намира, че отговорност носи ответникът.
Нарушаването на правото й като пострадал от престъпление делото да бъде разгледано
в разумен срок твърди да й причинило неимуществени вреди – страдания, чувство за
липса на справедливост, притеснение, безпокойство, че виновните лица няма да бъдат
наказани, несигурност, разочарование, загуба на доверие в институциите. Това пряко
рефелктирало върху начина й на живот – станала затворена и спряла да общува с
много голяма част от лицата от социалния й кръг. Наложило се да търси подкрепа от
пълнолетните си деца. Твърди тези вредни последици да са пряко обусловени от
бездействието на ответника да приключи досъдебната фаза на производството и да
внесе обвинителен акт в съда. Оценява причинените й неимуществени вреди в
резултат от забавеното провеждане на разследването от ответника в размер на сумата
25 000 лева. Претендира присъждане на законна лихва от предявяването на
претенцията и на разноските за производството.
Ответникът оспорва предявения иск по основание и размер. Намира исковата
молба за нередовна, тъй като ищцата не била посочила какво точно ответникът не бил
извършил, за да приключи срочно досъдебното производство, респ. какво би могло да
бъде извършено, което не е и с какво тези действия биха спомогнали за изясняване на
фактическата обстановка. Сочи, че продължителността на конкретното наказателно
производство не надвишава изискването за разумен срок предвид обема на
извършените действия по разследването и други процесуални действия с оглед
фактическата и правна сложност на случая, която била изключителна. Счита, че
Пандемията, причинена от Covid-19, обективно е забавила извършването на
необходимите действия. Освен това ответникът сочи, че нямало доказателства за
претърпените вреди. Оспорва ръководенето и продължителността на конкретното
наказателно производство да са причина за описаните в исковата молба неприятни
преживявания, с оглед загубата на съпруга на ищцата, която й е причинала
неимуществени вреди, описани в исковата молба. Счита, че размерът на иска е
прекомерно завишен и не съответства на критериите за справедливост, икономическия
стандарт в страната и съдебната практика. Не били ангажирани доказателства, че
ищцата е съпруга и наследник на починалия В. К.. Релевира възражение по чл. 52 ЗЗД
за съпричиняване на вредите от страна на ищцата, тъй като същата не била предявила
иск по чл. 45 ЗЗД срещу виновното за смъртта на съпруга й лице, като ако била
сторила това, последното според ответника би обусловило присъждане на по-нисък
размер на обезщетение. Моли за отхвърляне на исковете.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид становищата на страните, намира за установено следното:
В разглеждания случай по делото е установено, че ответникът първоначално е
бил сезиран с жалба от ***** г., подадена от Х. В.ов К., чрез адв. М. С., срещу *****
И. В. и ***** С. Т. с искане за извършване на проверка и ако се установи, че е
извършено престъпление от общ характер да се образува досъдебно производство за
разследването му.
С постановление от 01.10.2018 г. на прокурор при СГП е възложено на СДВР
извършване на предварителна проверка по реда на чл. 145, ал. 1, т. 3 НПК в срок от 60
дни, като се изискат медицински документи, удостоверение за наследници и акт за
смърт, да се снемат обяснения от лекуващите лекари, да се назначи СМЕС относно
2
причините за смъртта на В. К., да се снемат писмени обяснения и от други установени
в хода на проверката лица.
С молба от 10.10.2018 г. адв. С. е представила заключение на ИА „*****“
относно смъртта на В. К..
С писмо от 24.10.2018 г. е изискано от ИА „*****“ да представи наличната
документация по повод подадена до Министерство на здравеопазването жалба от
близките на В. К.. Документация е представена на 02.11.2018 г.
С писмо от 29.10.2018 г. от ***** „*****“ е изискана информация относно
медицинските лица, взели участие в лечението на В. К.. На 10.12.2018 г. е представена
изисканата документация от ***** „*****“
На 17.10.2018 г. във връзка с извършваната предварителна проверка сведения е
дал Х. К., а на 23.10.2018 г. сведения е дала ищцата.
На 22.10.2018 г. сведения е дал ***** С. Т., на 29.10.2018 г. ***** В. П., а на
31.10.2018 г. – ***** И. В..
На 29.11.2018 г. писмени сведения по проверката е дал ***** Е. М..
На 04.12.2018 г. е съставена докладна записка за резултатите от извършената
проверка.
Досъдебно производство /ДП/ № *****/2018 г. пр.пр. № *****/2018 г. по описа
на СГП е било образувано с постановление от 10.12.2018 г. за причинената смърт на В.
Х. К. поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или друга
правнорегламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност
(престъпление по чл. 123, ал. 1 НК). С постановлението за образуване прокурорът е
разпоредил да се разпитат всички лица, дали обяснения в хода на предварителната
проверка, както и други лица, имащи отношение към случая, да се изискат и приложат
от лечебните заведения всички изготвени във връзка с приемането и лечението на
починалия документи, а се назначи СМЕ за причините за смъртта на починалия, да се
извършват други необходими процесуално-следствени действия, при наличие на
достатъчно доказателства за авторството на деянието материалите да се докладват за
повдигане на обвинение и даване на допълнителни указания по разследването. Срокът
за разследване е определен на два месеца.
С писмо от 17.12.2018 г. от ***** „*****“ ООД са изискани заверени копия на
цялата медицинска документация, свързана с приемането и лечението на В. К., както и
писмена справка с данни за всички лица, свързани с приемането и лечението му.
Изисканите документи са представени на 08.01.2019 г.
С писмо от 09.01.2019 г. е изискано удостоверение за наследници на В. К., като
такова е постъпило на 22.01.2019 г.
На 09.01.2019 г. с писмо е изискано от ИА „*****“, Министерство на
здравеопазване да представи по досъдебното производство материалите от извършения
***** в ***** „*****“ ООД, ДКЦ “*****“ ЕООД и ***** „Н.И.*****“ във връзка с
приемането, лечението и смъртта на В. К.. Изисканите материали са постъпило по
досъдебното производство на 08.02.2019 г.
На 11.01.2019 г. като свидетел по делото е разпитана ищцата.
На 14.01.2019 г. като свидетели по делото са разпитани ***** И. К. В. и *****
С. Ж. Т..
На 18.01.2019 г. по досъдебното производство в качеството на свидетел е
разпитана В. С. П., *****.
На 21.01.2019 г. като свидетели по делото са разпитани В. К. и Х. К. – синове на
3
починалия и на ищцата.
С постановление от 20.02.2019 г. е назначена петорна съдебно-медицинска
експертиза от експерти със специалност съдебен лекар, уролог, анестезиолог,
микробиолог.
На 10.04.2019 г. по досъдебното производство е депозирано заключението на
петорната съдебно-медицинска експертиза.
На 09.05.2019 г. като свидетели е разпитан ***** Б. Е. К.., ***** М. Б. А., *****
ангел И.ов С., работещи в ***** „*****“.
С писмо от 09.10.2019 г. от Министерство на здравеопазването и изискана
информация за действаща в периода 16.04.2018 г. – ***** г. нормативна уредба.
Отговор е постъпил на 22.10.2019 г.
С постановление от 18.11.2019 г. на следователи при СГП е възложено
изготвянето на допълнителна съдебно-медицинска експертиза на същите вещи лица,
изготвили основното заключение. Такова е представено по досъдебното производство
на 10.12.2019 г.
С постановление от 29.01.2019 г. на прокурор при СГП е продължен срокът на
разследването с два месеца,
С постановления от 01.04.2019 г., 06.06.2019 г., 28.06.2019 г., 07.10.2019 г.,
06.12.2019 г. на зам.-градски прокурор на СГП е удължаван срокът на разследването с
по два месеца.
На 15.01.2020 г. с постановление за привличане на обвиняем е привлечен И. К.
В. в извършване на престъплението, за което досъдебното производство е образувано.
Същото е предявено на обвиняемия на 06.02.2020 г.
На 06.02.2020 г. е съставен протокол за проведен разпит на привлеченото като
обвиняем по досъдебното производство лице, който се е възползвал от правото си да
не дава обяснения.
На 07.02.2020 г. материалите по разследването са предявени на ищцата и на Х.
К.. На 10.02.2020 г. същите са предявени на обвиняемото лице.
През м.02.2020 г. следователи при СГП са изготвили мнение за предаване на
обвиняемия на съд за извършване на престъпление по чл. 123, ал. 1 НК.
На 20.02.2020 г. в СГС е внесен обвинителен акт срещу И. К. В. за престъпление
по чл. 123, ал. 1 НК и е било образувано НОХД № ***** г. по описа на СГС.
С разпореждане от 04.03.2020 г. съдът е насрочил делото за разглеждане в
разпоредително заседание на 18.03.2020 г.
Във връзка с въведеното в страната извънредно положение разпоредителното
заседание е било пренасрочено за 18.05.2020 г.
На 14.05.2020 г. по делото е постъпила молба от адв. С. – повереник на С. К., Х.
К. и В. К., с която е поискано делото да не бъде разглеждано в открито съдебно
заседание. Заявено е искане за конституирането има като частни обвинители и
граждански ищци.
На 18.05.2020 г. е проведено открито съдебно заседание по делото. В същото
пострадалите са конституирани като частни обвинители и са прието за разглеждане
предявени от тях граждански искове. Делото е насрочено за 18.06.2020 г.
Постъпила е частна жалба на 22.05.2020 г., с която от САС е поискано да отмени
определението по НОХД № ***** г. на СГС, с което делото е насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание, съдебното производство да бъде прекратено
и делото да бъде върнато на СГП за повдигане на законосъобразно и процесуално
4
издържано обвинение, респ. за изготвяне на годен обвинителен акт.
С определение от 09.06.2020 г. състав на САС по ЧНД № ***** г. е отменено
определението на първоинстанционния съд за насрочване на делото за разглеждането
му в открито съдебно заседание на 18.05.2020 г., съдебното производство е прекратено
и делото е върнато на прокурора за отстраняване на непълноти и несъответствия в
обвинителния акт, внесен срещу В..
На 25.06.2020 г. СГП внася повторно обвинителен акт срещу И. К. В. в СГС и е
образувано НОХД № ***** г.
С разпореждане от 26.05.2020 г. съдията докладчик е насрочил делото за
разглеждане в открито разпоредително съдебно заседание на 16.07.2020 г.
В проведеното на 16.07.2020 г. открито съдебно заседание съдът е конституирал
пострадалите като частни обвинители и граждански ищци по делото и е насрочил
същото за разглеждане в открито заседание на 28.09.2020 г.
На 21.07.2020 г. е подадена жалба срещу определението на първоинстанционния
съд, като е било образувано ***** г. по описа на САС.
С определение от 24.09.2020 г. състав на САС, като е констатирал наличието на
фактическа непълнота на обстоятелствената част на обвинителния акт, е отменил
обжалваното определение, прекратил е съдебното производство и е върнал делото на
прокурора за отстраняване на констатираните съществени процесуални нарушения.
На 29.09.2020 г. в СГС е внесен за трети път обвинителен акт срещу ***** В.,
като е било образувано НОХД № ***** г.
С разпореждане от 14.10.2020 г. делото е насрочено за разглеждане в
разпоредително заседание на 18.11.2020 г.
На посочената дата е проведено открито съдебно заседание, в което
пострадалите са конституирани като частни обвинители и са приети за разглеждане
предявените от тях граждански искове. Съдът е констатирал, че с внесения за трети
път обвинителен акт СГП не е отстранил констатираните от съставите на САС
нередовности в акта. Съдебното производство е прекратено и делото е върнато на
прокуратурата за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения.
С постановление от 03.12.2020 г. прокурор по СГП е дал указания на
разследващите за провеждане на допълнителни действия по разследването.
На 17.12.2020 г. до ***** „*****“ ООД е изпратено писмо, с което е изискана
информация и документи. Постъпил е отговор от ***** „*****“, с който са
представени документи.
С постановление от 21.12.2020 г. е удължен срокът на разследването с един
месец.
На 19.01.2021 г. до ***** „*****“ ООД е изпратено писмо, с което е изискана
справка за клиничната пътека, по която е бил приет за лечение К.. В отговор е
постъпило писмо на 04.02.2021 г.
С постановление от 29.01.2021 г. е удължен срокът на разследването с два
месеца.
На 19.01.2021 г. по делото като свидетел е разпитан Й. Л. П., управител на *****
„*****“.
С постановление от 27.01.2021 г. на прокурор при СГП е уважено искането на
защитника на обвиняемия за разпит на свидетеля В. П..
С постановления от 11.02.2021 г., 24.03.2021 г. 25.05.2021 г., 20.07.2021 г.,
04.10.2021 г., 01.12.2021 г. е удължен срокът на разследването с два месеца.
5
С постановление от 22.02.2021 г. на следователи при СГП е допуснато
изготвянето на повторна СМЕ
На 02.07.2021 г. по досъдебното производство е постъпила молба от адв. М. като
представител на Х. К., с която са направени искания за извършване на конкретни
действия по разследването.
На 07.06.2022 г. е постъпило заключението на петорната съдебно-медицинска
експертиза.
С постановление от 15.07.2022 г. прокурор при СГП е дал задължителни
указания до разследващите органи за назначаване на повторна СМЕ, изготвена от
лекари, практикуващи извън лечебни заведения на територията ***** като е определен
срок за изготвяне на заключение до 01.09.2022 г.
С писмо от 09.08.2022 г. от министъра на здравеопазването е изискано със
заповед да определи вещи лица, които да изготвят заключението по допуснатата СМЕ.
На 21.09.2022 г. е изпратено напомнително писмо до министъра на
здравеопазването със същото искане. На 25.11.2022 г. е изпратено още едно
напомнително писмо.
С постановления от 04.02.2022 г., 30.03.2022 г.,30.05.2022 г., 11.07.2022 г.,
15.08.2022 г. 29.09.2022 г., 05.12.2022 г., 06.02.2023 г., 31.03.2023 г., 22.05.2023 г.,
10.08.2023 г., 18.09.2023 г., 18.10.2023 г., 06.12.2023 г., 05.02.2024 г., 02.10.2024 г. е
удължен срокът на разследването с два месеца.
От приобщените по делото материали става ясно, че на 23.12.2022 г. чрез СГП
до СГС от Х. К., е поискано съдът да определи подходящи действия по разследването,
които да бъдат извършени от държавното обвинение, както и да се даде срок за
осъществяването им. Било е образувано ЧНД № ***** г., по което с определение от
23.01.2023 г. искането е оставено без уважение.
С постановление от 13.02.2023 г. е назначена седемчленна медицинска
експертиза, която да даде заключение по въпросите на депозираните вече две
заключения, както и на въпросите на водещия разследването прокурор в
постановлението от 15.07.2022 г. Определен е срок за изготвяне на заключение до
31.03.2023 г.
С постановление от 25.03.2023 г. на прокурор при СГП делото е изпратено
обратно на разследващите органи с указания да се предостави незабавно на вещите
лица, които да започнат работа по СМЕ.
С определение № 2610/15.09.2023 г. по НЧД № ***** г. съдът е оставил без
уважение искането за ускоряване на разследването по сл.д.№ *****/2018 г. по описа на
СГП, пр.пр. ***** г. по описа на СГП.
На 23.10.2023 г. е изпратено писмо до директора на ***** с искане да бъде
определено вещо лице със специалност *****. На 31.10.2023 г. по делото е постъпил
отговор.
На 07.11.2023 г. е изпратено писмо до директора на ***** с искане да бъде
определено вещо лице със специалност анестезиология, реанимация и интензивно
лечение. На 31.10.2023 г. по делото е постъпил отговор. На 13.11.2023 г. е постъпил
отговор, към който е приложена заповед за определяне на вещо лице лекар.
С постановления от 27.03.2023 г., 29.05.2023 г., 28.07.2023 г., 29.09.2023 г.
30.11.2023 г., 31.01.2024 г. на следовател при СГП е продължен с два месеца срокът за
изготвяне на заключение на СМЕ.
Заключение е представено на 26.03.2024 г.
6
С постановление от 24.04.2024 г. на прокурор при СГП са дадени конкретни
указания по разследването, като на разследващите органи е указано да изискат
информация от ***** „*****“, ИА „*****“, както и да се извършат други необходими
действия за установяване дали в периода 10.04.2018 г. – 10.05.2018 г. е имало данни за
вътреболнична инфекция в „*****“ на болницата.
С постановления от 28.03.2024 г., 31.05.2024 г., 22.07.2024 г., 02.10.2024 г.,
срокът на разследването отново е бил продължен.
С писма от 09.05.2024 г. от ***** „*****“ и ИА „*****“ е изискана информация
дали са били извършвани проверки за вътреболнична инфекция в „*****“ на
болницата. Отговор от ИА „*****“ е постъпил на 28.05.2024 г. На 21.06.2024 г. и на
11.07.2024 г. са изпратени напомнителни писма до ***** „*****“ .
В хода на съдебното дирене, проведено пред настоящата инстанция, са събрани
гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите Х. К. и Ц. Ц..
Въз основа на показанията на св. К., син на ищцата, съдът приема, че след като е
било образувано наказателното производство, ищцата е искала да съдейства на
разследването, за да получи бързо възмездие. Продължителното забавяне на
производството й подействало зле. Изразявала гласно надеждата си да е жива, за да
дочака възмездие, имала усещането за производството не се придвижва, че е спряно и
нищо не се случва, като това й действало „смазващо“. Била цялостно смутена,
започнала да употребява алкохол. Оплаквала се от продължителността му и че не
усеща справедливост, доколкото няма наказани за случая.
Свидетелят Ц., близък на семейство К.и, е дал показания, че от
продължителното производство ищцата изпитвала тъга, ядосвала се, че няма развитие,
искала да получи справедливост за смъртта на съпруга си. Била подтисната, приемала
забавянето тежко, обзело я отчаяние, ограничила контактите и социалния си живот.
Очакванията са били производството да приключи по-бързо. Пред свидетеля изказвала
съжалението си, че по делото няма развитие.
Прието е заключението на съдебно-психологическата експертиза, изготвено от
вещото лице Г. Г., което настоящият съдебен състав кредитира като обективно и
компетентно изготвено от лице, притежаващо необходимите специални знание, и
доколкото не възниква съмнение относно правилността на изводите на експерта, съдът
ползва същото за изводите си относно правнорелевантните за спора факти. Въз основа
на заключението следва да се приеме за установено в производството, че в
ретросепктива се оценяват като стресогенни както преживяванията, свързани със
смъртта на съпруга й, така и негативните преживявания в резултат от голямата
продължителност и неприключилото разследване по процесното досъдебно
производство. Преживяванията вещото лице е констатирало, че са добре разграничени
както по време, така и по съдържание – за първото водещи са чувствата на тежка
загуба, скръб, шок, емоционален срив, а за второто – чувствата на липса на
справедливост и възмездие, напрегнато очакване, емоционално изчерпване, изострена
подозрителност. Обусловени са продължителни и интензивни отрицателни съС.ия на
недоволство, раздразнителност,, неспокойствие, напрегнатост, неудовлетоверение,
възмущение, укор, гняв спрямо виновните за смъртта на съпруга й. У ищцата е
установена депресивност с умерена изразеност на преживелищните и соматични
симптоми. Времетраенето на досъдебното производство експертът е установил, че е
довел у ищцата до хроничен стрес и оформяне на негативна емоционална доминанта
на фрустрация, което е довело до намаляване на общата й адаптивност. Обусловени от
това са продължителни и интензивни отрицателни съС.ие на недоволство,
раздразнителност, напрегнатост, неудовлетворение. Негативните промени в нея са
били видими и за околните.
7
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
В тежест на ищцата по иска с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ е да докаже
кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) образуването на досъдебното
производство, качеството си на пострадал по същото, както и неговата
продължителност, с която и с оглед поведението на ответника по същото е нарушено
правото й на разглеждане на делото в разумен срок; 2) претърпените неимуществени
вреди, намиращи се в причинна връзка с продължителността на провежданото
наказателно преследване, вкл. и с поведението на ответника, обусловило
продължителността на досъдебната фаза.
В тежест на ответника е да установи по делото твърденията си, изключващи
и/или ограничаващи отговорността му, в т.ч. че е предприел необходимите действия за
провеждане на досъдебната фаза на наказателното производство в разумен срок с
оглед конкретиката на случая и извършения обем действия.
Съгласно чл. 6, § 1 КЗПЧОС, всяко лице при определяне на неговите
граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е обвинение срещу
него има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от
независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона.
Съгласно чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на
делото в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 КЗПЧОС.
Легитимиран да предяви иск по чл. 2б ЗОДОВ за вреди от нарушение на правото
на разглеждане и решаване на делото в разумен срок е страна в производството.
Безспорно в актуалната съдебна практика е установено положението, че пострадалият
от престъпление разполага с иск по чл. 2б ЗОДОВ, като не е необходимо
производството да е преминало в неговата съдебна фаза. С Решение № 50062 от
2.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1080/2022 г., IV г. о., ГК напр. се приема, че
обстоятелството, че ищецът не е бил конституиран като частен обвинител и/или
граждански ищец във воденото наказателно производство, не променя качеството му
на "жертва" (пострадал) от деянието, предмет на обвинението. Това свое качество той
има от момента на образуване на наказателното производство и това е датата, от която
следва да се изчислява продължителността на периода, за който ще се решава дали
срокът на воденото производство е разумен. Съгласно Решение № 60265 от 20.12.2021
г. на ВКС по гр. д. № 1701/2021 г., IV г. о., ГК и др. преценката дали едно наказателно
производство, което не е преминало в своята съдебна фаза, е спор за граждански права
по смисъла на Конвенцията, като понятието "при определяне на неговите граждански
права и задължения" обхваща всеки гражданин, чиито права и задължения се засягат
пряко от производството, включително и от досъдебното такова, т. е. и лицето,
пострадало от престъпление, каквото качество съобразно разпоредбата на чл. 76 НПК
има частният обвинител (чл. 6 от Конвенцията може да се приложи дори при отсъствие
на искане за парично обезщетение – достатъчно е изходът от производството да е
решаващ за въпросното "гражданско право" - виж пар. 65 от делото П. срещу Франция,
пар. 66 от делото М. де А. срещу Португалия и пар. 29 от делото Х. с/у Швеция -
Европейски съд по правата на човека).
В националното законодателство с разпоредбата на чл. 2б ЗОДОВ е установен
самостоятелен ред, по който всеки гражданин и юридическо лице може да търси
отговорност на държавата и да претендира обезщетение за вреди, представляващи
пряка и непосредствена последица от нарушение на правото на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията. Доколкото се
касае за вътрешно правно средство за реализиране на право, предоставено с
8
Конвенцията, критериите въз основа на които съдът прави преценката си дали е
допуснато това нарушение, са посочени примерно в чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ, като са
приложими стандартите, установени в практиката на Европейския съд по правата на
човека: естеството на фактите, които следва да бъдат установени, броя на обвиняемите
и свидетелите, нуждата да се получат документи по делото /включително и от
чужбина/, съединяването на делото с други дела, встъпването на други лица в процеса
и т.н.
При преценката на поведението на компетентните органи голямо значение имат
усилията им за ускоряване на производството – съдебните органи са тези, от които се
очаква да следят всички участници в производството, да полагат максимални усилия
за предотвратяване на ненужно забавяне. Отделно от това и с оглед практиката на
ЕСПЧ /напр. Salesi v. Italy, 1993/ следва да се посочи, че съгласно чл. 1 КЗПЧОС,
държавите-членки са длъжни да организират правните си системи по начин, който да
гарантира спазването на чл. 6 КЗПЧОС, като позоваването на финансови или
практически затруднения не може да оправдае неизпълнението на изискванията на чл.
6 КЗПЧОС.
В случая съдът намира, че искът е предявен от легитимирано лице, доколкото в
наказателноправната теория, както и в съдебната практика се приема, че качеството на
пострадали от престъпление, в резултат от което е била причинена смърт на едно лице,
са неговите наследници. Ето защо и следва да се даде отговор на въпроса дали е
нарушено правото на ищцата в качеството и на пострадал по досъдебното
производство делото да бъде разгледано в разумен срок.
Процесното досъдебно производство, както се посочи по-горе, е било
образувано на 10.12.2018 г. за разследването на престъпление по чл. 123, ал. 1 НК
относно причиняването на смъртта на В. Х. К.. Към момента на приключване на
съдебното дирене пред настоящата инстанция от образуването му са изминали 6
години, 1 месец и 20 дни. Ответникът не твърди и не установява по делото към този
момент етапа на разследването по досъдебното производство да е приключило. По
мнение на настоящия съдебен състав делото действително се отличава с фактическа и
правна сложност, но не изключителна такава. В производството са изисквани
документи от съответните лечебни заведения и държавни и общински органи, като
свидетели са разпитани общо 10 лица, привлечено е едно лице в качеството му на
обвиняем, изготвени са 4 експертни заключения. Между извършването на отделните
процесуално-следствени действия се констатират периоди на забавяне, които не могат
да бъдат свързани с друго освен с бездействие на разследващите органи. Видно е от
приобщените материали по делото, че в периода от 09.05.2019 г. до 09.10.2019 г. не са
извършвани никакви действия, но въпреки това забавяне до внасянето на първия
обвинителен акт в съда, производството се е движело сравнително ритмично и са
извършени по-големия обем действия по разследването. Настоящият съдебен състав
отчита на следващо място, че в периода 20.02.2020 г. – 18.11.2020 г. делото три пъти е
пренасяно в съдебна фаза и е връщано на СГП с указания за отстраняване на
конкретни процесуални нарушения, които не са били отстранени и при третото
внасяне на обвинителния акт в съда съгласно констатацията на първоинстнционния
наказателен съд в този смисъл. Следователно макар делото да се е намирало в съдебна
фаза, бездействието на прокуратурата да отстрани установените нередовности на
обвинителния акт е обусловило трикратното му прекратяване и връщането му на
досъдебното производство. В периода 17.12.2020 г. – 11.07.2024 г., т.е. за период от
повече от 3 години и 6 месеца по досъдебното производство са извършени следните
действия по разследването: изисквани са документи и информация от ***** „*****“
ООД и от ИА „*****“, като свидетел е бил разпитан управителят на ***** „*****“
ООД, допуснато е изготвянето на седемчленна СМЕ и такова е било изготвено и е
9
представено по досъдебното производство на 26.03.2024 г. Т.е. съдът намира, че от
страна на прокуратурата и поднадзорните й разследващи органи не са предприети
необходимите действия производството да се движи срочно, ритмично и своевременно
да се извършват необходимите следствени действия, за да не се допуска продължаване
на етапа на разследването по конкретното дело да достига такава продължителност.
Сред материалите по делото липсват такива, които да установяват пострадалите
или обвиняемият с поведението си да са препятствали своевременното приключване на
разследването. Отправените до съда искания от страна на Х. К. чрез адв. М. за
ускоряване на наказателното производство по реда на НПК не биха могли да бъдат
разглеждани като допринасящи съществено за общата продължителност на
наказателното производство, доколкото от една страна тези действия са били насочени
към предприемане на мерки за приключване на досъдебната фаза, а от друга страна
съдилищата своевременно са разглеждали тези искания. Ето защо и съдът намира, че е
налице увреждане, изразяващо се в непредприемане от страна на ответника на такива
мерки и действия, които да обусловят приключване на разследването във фазата на
досъдебното производство, в резултат от което е нарушено правото на пострадалата
тази фаза на процеса да приключи в разумен срок, независимо от изхода от същата.
По отношение на възникналите за ищцата неимуществени вреди:
Според трайно установената практика на ВКС по приложението на чл. 2б
ЗОДОВ (решение № 50030/09.02.2023 г. по гр. д. № 785/2022 г. на IV-то гр. отд.,
решение № 306/22.10.2019 г. по гр. д. № 4482/2017 г. на IV-то гр. отд., решение №
272/27.01.2020 г. по гр. д. № 924/2019 г. на IV-то гр. отд., решение № 48/06.04.2020 г.
по гр. д. № 1610/2019 г. на IV-то гр. отд., решение № 60265/20.12.2021 г. по гр. д. №
1701/2021 г. на IV-то гр. отд., решение № 6/11.02.2022 г. по гр. д. № 1555/2021 г. на IV-
то гр. отд., решение № 72/01.06.2022 г. по гр. д. № 4037/2021 г. на IІІ-то гр. отд.,
решение № 73/02.06.2022 г. по гр. д. № 4038/2021 г. на IІІ-то гр. отд.), съществува
силна, но оборима презумпция, че неразумната продължителност на съответното
производство (гражданско, административно, наказателно, съдебно такова и/или в
досъдебната му фаза) причинява неимуществени вреди, поради което по начало не е
необходимо да се доказват изрично обичайните, типични неимуществени вреди, които
винаги се търпят от лице, когато производството е продължило извън рамките на
разумния срок, като притеснения и безпокойство за неговото развитие и от евентуален
неблагоприятен изход, накърняване на чувството за справедливост и на доверието в
държавността поради забавянето на делото, и други подобни.
При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди,
съдът съобразява освен периода на продължаващото досъдебно производство,
конкретните установени чрез доказателствата по делото неимуществени вреди,
възникнали за ищцата от нарушаване на правото й делото да бъде разгледано и да
приключи в разумен срок. От показанията на разпитаните свидетели и заключението
на съдебно-психологическата експертиза, което ясно разграничава причинените на К.
неимуществени вреди от продължителността на досъдебното производство пот тези,
причинени й от смъртта на съпруга й, на които доказателствени източници съдът дава
вяра, несъмнено установено е по делото, че ищцата е чувствала липса на
справедливост и на възмездие, живее в напрегнато очакване, емоционално изчерпан е
капацитетът й да се справи с хроничния стрес, станала е подозрителна. Съдът приема,
че при нея са налице продължителни и интензивни отрицателни съС.ия на
недоволство, раздразнителност, неспокойствие, напрегнатост, неудовлетоверение,
възмущение, укор, гняв спрямо виновните за смъртта на съпруга й. Категорично е
установена депресивност, хроничен стрес и негативна емоционална доминанта на
фрустрация, като негативните промени в нея са били видими и за околните. Съдът
10
съобразява още възрастта на ищцата (67-годишна към приключване на съдебното
дирене пред настоящата инстанция) и установените по делото притеснения, че няма да
дочака справедливост. Съдът съобразява и актуалната социално-икономическа
обстановка в страната в периода 2018 г. – 2024 г., както и фактът, че наказателното
производство продължава да е висящо.
По възражението на ответника, че в случая неимуществените вреди за ищцата
са възникнали в резултат от смъртта и загубата на съпруга й следва да се посочи, че от
свидетелските показания, както и от заключението на съдебната експертиза, по делото
е установено, че се касае за различни по време и съдържание негативни изживявания,
съответно причинили различни неимуществени вреди. Съдът се съсредоточава върху
доказаните в настоящото производство конкретни неимуществени вреди, по
отношение на които е установено наличието на причинна връзка с продължителността
на воденото наказателно производство и приема, че следва да определи обезщетение
за същите в съответствие с нормата принцип на чл. 52 ЗЗД.
С оглед изложеното, при съвкупна преценка на събрания по делото
доказателствен материал, съдът намира, че справедливият размер на обезщетението за
претърпени неимуществени вреди възлиза на сумата 5000 лева. За разликата до
пълния предявен размер от 25 000 лева искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Възражението на ответника за съпричиняващо поведение на ищцата, която не
била предявила граждански иск срещу виновните за причиняването на смъртта на
съпруга й лица, е напълно неотносимо към предмета на делото, доколкото в
настоящото производство обезщетяване се иска за други вреди.
С исковата молба ищецът е поискал да бъде присъдена законна лихва от датата
на предявяване на иска, което е искане е основателно и следва да бъде уважено.
По разноските:
На ищеца се следват сторените в производството разноски – държавна такса в
размер на 10 лева и адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от иска /чл.
10, ал. 3 ЗОДОВ/ в размер на сумата от 530 лева /от общо 2650 лева/. Ето защо в
тежест на ответника следва да се възложи сумата от 540 лева.
Мотивиран от изложеното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА П.Р.Б., с адрес: гр. ***** *****, да заплати на С. И. К., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. ***** *****, на основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ
сумата 5000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени
от нарушаване на правото на разглеждане на наказателното производство по сл.д. №
*****/2018 г. по описа на Софийска градска прокуратура, Следствен отдел, пр.пр. №
*****/2018 г. по описа на Софийска градска прокуратура (висящо към 30.01.2025 г.) в
разумен срок, ведно със законната лихва от предявяване на иска /31.07.2024 г./ до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения до пълния
предявен размер от 25 000 лева.
ОСЪЖДА П.Р.Б., с адрес: гр. ***** *****, да заплати на С. И. К., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. ***** *****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл.
10, ал. 3 ЗОДОВ сумата 540 лева, представляваща разноски за първоинстанционното
11
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12