Решение по дело №5200/2019 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 644
Дата: 18 юни 2020 г. (в сила от 19 октомври 2020 г.)
Съдия: Таня Илкова Илиева
Дело: 20195530105200
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№.........      18.06.2020г.         Гр. Стара Загора

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

    СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД         VI ГРАЖДАНСКИ състав

На 01 юни                          2020г.

В публично заседание в следния състав:

  

                                                                           

                                Председател: ТАНЯ ИЛКОВА                                                       

 

Секретар: ЕВДОКИЯ ДОСЕВА

Прокурор: 

като разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ИЛКОВА

гр. дело № 5200, по описа за 2019г.

 

   

Предявен е иск с правно осн. чл. 45, вр. Чл. 48, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът П.Н.П., чрез пълномощника си, твърди в  исковата си молба, че е собственик на лек автомобил, марка МЕРЦЕДЕС, Модел Ц 250, с регистрационен № ……... На 20.01.2019 г., около 20:39 ч. на паркирания  срещу входа на жилищния му блок лек автомобил били нанесени щети – счупено предно дясно външно огледало.Огледалото е било счупено от детето ..., което при гонене около автомобила с друго дете/момче/ го е закачило с левия джоб на якето си и го е изтръгнало. Този факт бил установен от ищеца на другата сутрин, след като  открил до автомобила си счупеното огледало. В самия блок, в който живеят страните по делото, има система за видеонаблюдение – монтирана в собствения на М.М. апартамент ……... След като установил щетата по автомобила си, ищецът и съседът му М.Г.М. прегледали видоезаписа от камерата и  установили кога точно и от кого е било счупено огледалото -  от детето М.З.З..

Тъй като не се разбрали с майката на детето, относно стойността на увреждането на имуществото, за ищеца бил налице правен интерес от завеждане на настоящата искова молба.По негови данни, щетата му е на стойност 90 лв., а стойността на труда за подмяната е 20 лв.

Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да осъди Д.К.С., като майка и законен представител на малолетната М.З.З., да му заплати сумата в общ размер от 110,00 лв., представляваща сбора на имуществените вреди - 90.00 лв., нанесени материални щети за счупеното на 20.01.2019 г. дясно външно огледало на Лек автомобил, Марка …….., и 20.00 лв.  - представляваща стойността за ремонт (труд) за неговата подмяна, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумите. Претендира за разноските по делото.

Ответницата  Д.К.С., в качеството си на  майка и законен представител на детето М.З.З., чрез пълномощника си, е депозирала писмен отговор на исковата молба, с който оспорва иска по основание и размер.Твърди, че на сочената  дата - 20.01.2019г. (неделя), заедно със съжителя си и трите си деца били в гр. ..., от където са родителите на Д.. Същите заминали на гости на 19.01.2019г. и се прибирали в гр. Стара Загора на 20.01.2019г. около 23.30ч. Оспорва изложеното в молбата, че детето ... е нанесло описаните вреди.

В съдебно заседание ищецът се явява лично, заедно с пълномощника си, като поддържа предявената искова молба, като претендира за направените по делото разноски. Ответницата се явява лично, заедно с пълномощника, като моли съда да отхвърли иска.Претендира за разноските по делото.

На осн. Чл. 214 от ГПК, съдът е допуснал изменение в размера на предявения иск, като е приел, че претендираната сума за нанесени имуществени вреди е в общ размер на 35.60 лв.

СЪДЪТ, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното: 

 

По делото не се спори, че на 20.01.2019г. на собствения на ищеца лек автомобил Марка ……., е нанесена щета – счупване на предно дясно, външно огледало.  Твърдението на ищеца е, че детето ... З., при игра около автомобила, е повредило огледалото. Майка на детето ... е ответницата Д.С., при която то живее.  Страните по делото живеят в един и същи жилищен вход ……….

 

Изслушаният по делото свидетел Н.П. потвърждава, че огледалото на автомобила на сина му е било счупено. Свидетелят не знае кой е счупил огледалото, но предполага, че е някое от децата, които са играли наоколо.  

Св. М.М., на чиято тераса е поставена записващата камера, твърди, че от изгледания запис видял как на 20.01.2019г. две деца – момче и момиче, се гонят около колата на ищеца, като „едното момиченце с якето си, без да иска, закачи огледалото на колата на ищеца и то се счупи.“. Свидетелят разпознал момичето по дрехите, по косата и според него това дете е Мария– дъщеря на Д..

Съдът не следва да обсъжда показанията на св. ... и ..., тъй като същите са неясни и противоречиви. Според първия свидетел Д.С. е била в гр. ... през м. януари 2019г., а според втория свидетел – това пътуване е било през м. декември 2019г.

 По делото е изслушано заключение на съдебна компютърно техническа експертиза, което неоспорено от страните, съдът възприема като компетентно и добросъвестно изпълнено. Вещото лице, след анализиране и изследване на предоставения видеофайл в приложения по делото диск, е констатирало, че на датата на заснетия материал -  20.01.2019г., в периода 20.39ч. – 20.46ч., около процесния автомобил са обикаляли две деца от мъжки и женски пол. Посочва, че от ъгъла на заснемане и от ниската резолюция на видео записа на може да се определи механизма на счупване на дясното огледало на автомобила, като не може да се идентифицира и разпознае конкретно физическо лице.

 Относно установяване стойността на нанесените щети на увредения на ищеца автомобил, по делото е изслушано заключение на съдебна автотехническа експертиза, чието заключение, неоспорено от страните е прието от съда. Вещото лице е изчислило, че стойността на отремонтиране на счупеното дясно огледало на л.а. м. …….., е в общ размер на 35.60 лв.

 

Като взе предвид изложената фактическа обстановка по делото, съдът стига до следните правни изводи:

 

Съгласно разпоредбата на чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Институтът на непозволеното увреждане се основава на правната норма, изискваща от гражданите да не се увреждат субективните права, имуществото и телесната цялост на другите лица. За да е основателна предявената претенция с правно основание чл. 45 ЗЗД, ищецът следва да ангажира доказателства относно кумулативното наличие на предвидения от закона фактически състав на непозволеното увреждане, а именно – виновно противоправно поведение /действие или бездействие/ от страна на ответника, претърпени от ищеца вреди, както и причинна връзка между поведението на ответника и настъпилия вредоносен резултат. По отношение на вината съществува законова презумпция в полза на увредения, че поведението на причинителя на вредата е виновно, т.е вината на дееца се предполага до доказване на противното /чл. 45 ал. 2 ЗЗД/.

 

ДЕЯНИЕТО като проява на човешка постъпка може да се изрази в действие или бездействие, което следва да е противоправно и виновно. За да се приеме, че едно деяние е противоправно, необходимо е то да нарушава предписания правен ред и норми на правно определено поведение. Не може да се оцени като деликт едно поведение, ако то не съдържа правна укоримост, явяваща се като следствие на нарушение на конкретна правна норма. Ако няма задължение за действие, бездействието не може да бъде основание за предявяване на иск, дори и с бездействието да са причинени вреди.

 Предвид твърденията в исковата молба, че противоправното деяние е извършено от малолетно дете, то в случая е налице отговорност на упражняващия родителските права, предвидена в чл. 48, ал.1 от ЗЗД, съгласно който, родителите отговарят за вредите, причинени от децата им – ненавършили пълнолетие и живеещи при тях, като в ал. 3 от разпоредбата е предвидена възможността за освобождаването им от отговорност, в случай, че не са били в състояние да предотвратят настъпването на вредите. По реда на чл. 48 ЗЗД отговарят родителите, само, ако децата живеят при тях, като отговорността е презумтивна и по своя характер представлява гражданскоправна санкция за недобре изпълнен родителски дълг по възпитанието и контрола на ненавършилите пълнолетие деца. В този смисъл отговорността е свързана с грижите на родителя относно въздържането на детето от вредоносни събития, изразяващи се в предварително взети мерки при правилното възпитание на детето.

В настоящия случай се твърди настъпването на вреди именно в резултат на поведението на малолетното дете на ответницата – Мария - Габриела, което при игра около автомобила на ищеца е повредило предното му дясно огледало. За да докаже основателността на иска си, ищецът следва да установи кумулативно предпоставките от фактическия състав на непозволеното увреждане: 1) детето, посочено в исковата молба е извършило съответното противоправно действие; 2) претърпяна (в случая имуществена) вреда, настъпила в правната сфера на ищеца; 3) причинно-следствена връзка между противоправното деяние и настъпилата вреда; 4) твърдяното качество на ответницата към датата на деликта – родител, който упражнява родителски права спрямо детето; 5) местоживеене на детето с ответницата-родител.

Съдът приема за безспорен между страните факт, че детето ... живее при своята майка Д.С., която осъществява упражняване на родителските права върху него. Безспорен е и факта, че на сочената дата е настъпило увреждане – счупване на предното дясно, външно огледало, на собствения на ищеца автомобил, вследствие на което са причинени имуществени вреди. Спорно по делото е дали нанесените вреди са вследствие противоправно действие, осъществено от малолетното дете ....

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, не се установява, че малолетната ... е увредила огледалото на процесния автомобил. В сферата на предположение за това са твърденията на св. М., който заявява, че разпознал детето по косата, дрехите, като тези впечатления са в резултат на изгледания запис от видео камерата. Безспорно обаче, от заключението на компетентното в съответната област вещо лице /по компютърно техническата експертиза/, се установява, че на този запис не е възможно да се разпознае физическо лице. С оглед на това и при липсата на други доказателства в тази насока, съдът счита, че ищецът не успя да докаже, че детето ... е осъществило противоправно деяние - противозаконно повреждане на чужда движима вещ, с което са причинени вреди. Липсата на един елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане, обосновава неоснователността на предявения иск за обезщетение за причинени вреди и като такъв подлежи на отхвърляне.  

 

С оглед изхода на спора, следва ищецът да заплати на ответницата направените по делото разноски – сумата от 300 лв. за адвокатски хонорар.

    

   Предвид изложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

  ОТХВЪРЛЯ предявеният от П.Н.П., ЕГН **********,***, чрез пълномощника си адв. Д. ***, със съдебен адрес:***6, сутерен, против Д.К.С., ЕГН **********, в качеството си на майка и законен представител на малолетното дете ... З.З., ЕГН **********, двете с адрес ***,  иск с правно осн. чл. 45, вр. Чл.  48, ал.1 от ЗЗД, за  сумата от 35.60 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди – счупено предно дясно, външно огледало на собствения на П.П. Лек автомобил, Марка ……., ведно с искането за присъждане на законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба 08.10.2019г, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

  ОСЪЖДА П.Н.П., ЕГН **********,***, да заплати на Д.К.С., ЕГН **********, в качеството си на майка и законен представител на малолетното дете ... З.З., ЕГН **********, двете с адрес ***, сумата от 300 лв., представляваща направени по делото разноски. 

   РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването.

                    

 

 

                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: