Р Е Ш Е Н
И Е
№43
гр. Перник, 06.02.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, първи касационен състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди двадесет и трета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА
АНТОНИЯ
АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
при секретаря Е. В.*** и с участието на прокурор А.А.**
от Окръжна прокуратура – Перник, като разгледа докладваното от съдия Цветелина Гоцова КАНД № 6 по описа на съда за 2023 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Д.П.М., ЕГН **********, чрез адв. П.Р.,***
против Решение № 115/21.11.2022 г., постановено по АНД №
221/2022 г. по описа на Районен съд – Р.**, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 22-0328-000085/16.08.2022 г. на Началник група към ОДМВР-П.**, РУ Р.**,
с което на
жалбоподателя е наложено административно наказание за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 ЗДвП глоба в
размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Жалбоподателят счита решението на Районен съд - Р.** за неправилно и
незаконосъобразно, по съображения подробно изложени в жалбата. Позовава се на
съществени процесуални нарушения при издаването на наказателното постановление
/НП/, а именно липса на дата на нарушението, липса на посочване на АУАН, въз
основа на който се издава НП. Твърди, че липсва субективният елемент да е знаел
и да е искал съзнателно да управлява процесното МПС без регистрация; сочи, че
никога не е уведомяван, че е прекратена регистрацията на МПС. Поради изложените
съображения моли съда да отмени обжалваното решение, както и да отмени
процесното наказателно постановление.
Касационната жалба е връчена на ответника – Началник група в ОДМВР П.***, РУ Р.**.
В срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК не е постъпил отговор.
В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се
явява, не се представлява. В писмено становище от процесуалния си представител
поддържа жалбата и иска същата да се уважи. Претендира присъждане на съдебни
разноски за двете инстанции.
Ответната страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебно
заседание.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – П.*** дава
заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага на касационния
съд да остави в сила решението на Районен съд – П.** като
правилно и законосъобразно.
Настоящият касационен състав, на основание чл. 218 от АПК, като прецени
процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди доводите в жалбата и провери
служебно валидността, допустимостта и съответствието със закона на обжалваното
решение, намери следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице
по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството по делото пред първа съдебна
инстанция, за която решението е неблагоприятно, и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е допустима за разглеждане.
В пределите на извършената касационна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК
настоящият състав намира решението на районния съд за валидно и допустимо, като
постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма, по допустима
жалба.
Първоинстанционният съд е приел за установено следното от фактическа страна:
На 23.04.2022 г., в 23. 20 часа, в гр. Р.**, по ул. "**", с
посока към ул. "***", жалбоподателят Д.П.М. е управлявал
лек автомобил, марка "***", с рег. № **, собственост на фирма
"***“ ЕООД, с БУЛСТАТ ***, като автомобилът е със служебно
прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, в сила от 22.04.2022 г. По
случая е образувана прокурорска преписка № 1278/2022 г. по описа на РП Перник
за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК, която е приключила с постановление на прокурор при
РП-П.** от 08.08.2022г. за отказ от образуване на досъдебно производство поради
субективна несъставомерност на деянието. Видно от приложеното Постановление за
отказ от образуване на досъдебно производство регистрацията на автомобила е
била служебно прекратена, тъй като жалбоподателят, в продължение на два месеца
от придобиването на собствеността върху същия не го е пререгистрирал.
За да потвърди обжалваното НП, с което на основание чл. 175, ал. 1, т. 3
от ЗДвП е ангажирана административно-наказателната отговорност на
жалбоподателя, като на същия е наложено административно наказание
"Глоба" в размер на 200 лв. и "Лишаване от право да управлява
МПС" за срок от шест месеца, първоинстанционния съд е приел, че при
издаването на АУАН, така и НП не са били допуснати съществени процесуални
нарушения и са изложени всички обстоятелства в съответствие с изискванията на
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Приел е, че нарушението е извършено виновно, както и
че с факта на привеждането в движение по пътищата, отворени за обществено
ползване, на моторното превозно средство, което не разполага с административно
разрешение да участва в движението, нарушението е било довършено от обективна
страна. НП е издадено от компетентен орган, съобразено е с нормата на чл. 57 ЗАНН, съдържа минимално изискуемите реквизити, а вмененото във вина на
въззивника нарушение е индивидуализирано в достатъчна пълнота и конкретика и не
е налице нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, посочена е нарушената
материалноправна норма и наказанието е индивидуализирано.
Решението е правилно.
АС Перник не споделя възражението в касационната жалба за наличие на съществени
нарушения на процесуалните правила, свързани с непосочване на дата на нарушението, които да са довели до нарушаване правото на защита на касатора в административно наказателното
производство.
Действително в НП не е посочена дата на нарушението и датата на акта, въз основа на който се издава, както предвижда чл. 57,
ал. 1, т. 3 и т.5 от ЗАНН, но това нарушението не е от категорията на съществените,
доколкото на водача е ясно за кое нарушение е наказан, като му е връчен при
съставяне и самия АУАН. Видно от справката-картон на водача, същия няма
други издавани актове, съответно липсва предпоставка за неяснота относно
обстоятелството за кое нарушение е санкциониран. Ясно описаната фактическа
обстановка в НП не дава повод за съмнение у жалбоподателя, че се касае за
деянието, осъществено на 23.04.2022г. Ето защо този пропуск не води до
нарушаване правото на защита на наказаното лице и съответно не влече отмяна на
НП на формално основание. Постановление № 5 от 1968 г. на Пленума на ВС е
категорично, че въпросът, дали наказателното постановление е законосъобразно
издадено трябва да се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще
нарушения, а преди всичко с оглед на това доколко те са пречка чрез надлежна
проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен.
Конкретните обстоятелства по нарушението, датата и мястото на
същото, в конкретния казус са установени от разпитаните по делото свидетели и
от приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства.
Отделно чл. 36, ал. 2 от ЗАНН предвижда, че без приложен акт административнонаказателна
преписка не се образува освен в случаите, когато производството е прекратено от
съда или прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно
производство и е препратено на наказващия орган. В случая наказателното
производство е прекратено от прокурора и изпратено за налагане на
административно наказание, поради което на още едно основание липсата на
посочване на АУАН в НП не препятства защитата на нарушителя. В НП е посочено постановлението
за отказ за образуване на досъдебно производство с номер и дата.
Правилно е констатирано нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, като правилно
са отнесени фактите към хипотезата на правната норма. Безспорно се установява,
че въззивникът е управлявал на 23.04.2022 г. въпросния автомобил, който е с прекратена
регистрация от 22.04.2022г. Съдът се позовава на нормата на чл. 143, ал. 15 ЗДвП, според която служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна
система, се прекратява регистрацията на регистрирано ППС на собственик, който в
двумесечен срок от придобиването, не изпълни задължението си да
регистрира превозното средство, като сочи, че в случая автомобилът е закупен от
Д.М. на 18.02.2022 г. За неоснователно е прието възражението на наказаното лице, че не е
извършило виновно нарушението, доколкото Д.М. като водач и собственик на МПС е
бил длъжен да изпълни задължението си за неговото регистриране в
законоустановения срок, а и в ЗДвП изрично е разписана процедурата, която се
предприема при неизпълнение на това задължение, а именно служебно прекратяване
на регистрацията на превозното средство.
Изводите на районния съд се основават на
обективно изследване на всички обстоятелства по делото, които се установяват от
приобщените по делото доказателства, разгледани поотделно и в съвкупност. РС – Р.** е извел
правилно фактите, установяващи се от доказателствата по делото и правилно ги е
отнесъл към приложимите правни норми.
Нормата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП регламентира две кумулативно изискуеми
предпоставки, за да се допускат МПС по пътищата, отворени за обществено
ползване – МПС да са регистрирани и да са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. Движението по пътищата на МПС с табели
с регистрационен номер, но със служебно прекратена регистрация, респ. без да е
регистрирано по надлежния ред, сочи на нарушение на разпоредбата на чл. 140,
ал. 1 ЗДвП. Тоест без значение е, че в случая МПС е било с табели с
регистрационни номера.
Разпоредбата на чл. 145, ал. 2 ЗДвП установява задължение за
приобретателите на регистрирано ППС за пререгистриране на ППС в едномесечен
срок от придобиването му (в случая касаторът е придобил въпросния лек автомобил
на
18.02.2022г., а нормата на чл. 143, ал. 15 ЗДвП указва, че
служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява
регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в
двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира
превозното средство. В хипотезата на чл. 143, ал. 15 ЗДвП фактическото
прекратяване на регистрацията се осъществява посредством АИС "КАТ",
като липсва законово вменено задължение за постановяване на нарочен акт и не се изисква уведомяване на лицето.
Неоснователни са твърденията на касатора за несъставомерност на
деянието, поради липса на виновно поведение. Съгласно правната теория, вината
има две основни форми – умисъл и непредпазливост. Непредпазливостта също има две форми –
небрежност и самонадеяност, като при първата форма, деецът не е съзнавал и не е
предвиждал настъпването на противоправния резултат, но е бил длъжен и е могъл
да го предвиди. По силата на чл. 7, ал. 1 ЗАНН деянието, обявено за
административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или
непредпазливо. Алинея 2 на същия член предвижда, че непредпазливите деяния не
се наказват само в изрично предвидените случаи. В случая такова изключение не е
предвидено в ЗДвП, поради което и при наличието на извършено непредпазливо
деяние – нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, водачът следва да носи
административнонаказателната отговорност по чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП.
Ирелевантно за отговорността на водача е обстоятелството дали органите на КАТ
са уведомили или не касаторът - собственик на процесния автомобил, че същият е
със служебно прекратена регистрация, каквото твърдение се излага в жалбата. В
настоящия случай, незнанието на факта, че управляваният от касатора автомобил е
със служебно прекратена регистрация, се дължи на проявена от него
непредпазливост под формата на небрежност. Нарушителят не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, от нарушаването на реда за
движение по пътищата, а именно управлението на нерегистрирано превозно
средство, но е бил длъжен като водач на превозното средство да познава ЗДвП,
респ. длъжен е бил да предвижда последиците, а и не са налице данни, че не е
могъл да ги предвиди.
Не се установяват сочените в касационната жалба основания за отмяната на
обжалваното решение на РС – Р.**. Касационната жалба се явява
неоснователна. Решението на районния съд като правилно следва да се остави в сила.
По разноските:
С оглед изхода на делото претенцията за присъждане на съдебни разноски в
полза на касатора е без основание.
Ответната страна не претендира присъждане на съдебни разноски, поради
което такива не се присъждат.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, I касационен състав на Административен съд –
Перник.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 115 от 21.11.2022 г.,
постановено по АНД № 221/2022 г. по описа на Районен съд – Р.**.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/
ЧЛЕНОВЕ:/П/ /П/