МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДАТА ПО НОХД №
1382/16г. ПО ОПИСА НА ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
Варненска окръжна прокуратура e предявила
обвинение и внесла ОА в съда срещу подсъдимия А.П.А. за престъпление по чл.343, ал.З, б. „Б" пр. първо вр. ал.1,
б. „в" вр. чл.342, ал.1 от НК затова, че
на 02.02.2014 г. в
гр. Девня, област Варна, по бул. „Съединение" в близост до ресторант
„Девня", при управление на МПС - лек автомобил марка „Фолксваген“ модел
„Поло", с per. № *
**** **, нарушил правилата за движение по пътищата - чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДв.П: „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай
на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението" и чл.
70, ал.1 от ЗДв.П: „При движение през нощта и при
намалена видимост моторните превозни средства трябва да бъдат с включени къси
или дълги светлини”, в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на
М.Г.И. с ЕГН **********, като деянието е извършено в пияно състояние.
В
пледоарията си по съществото на делото, представителят на ВОП поддържа
обвинението с изключение на нарушението по чл.70 ал.1 от от ЗДвП. Счита, че от доказателствата по делото безспорно се
установява авторството на подсъдимия в деянието и неговата вина. Моли съда да
го признае за виновен и да му наложи наказание „лишаване от свобода“ в
минималния размер, което да бъде отложено на основание чл.66 от НК с максималeн изпитателен срок. Представителят на обвинението
предлага да се определи наказание по чл.343г от НК за срок от четири години.
Намира, че наказанието ще изпълни целите
на чл.36 от НК.
По делото са конституирани като частни
обвинители наследниците на пострадалия А.И. и В.И. представлявани от поверениците адв. И.Д. и адв. О.А. ***, които поддържат
обвинението.
В съдебната си реч – адв.Д.
намира за безспорно и категорично доказана виновността на подсъдимия по
възведеното обвинение. Счита, че управлението на МПС след употребата на алкохол
обуславя изключително висока степен на обществена опасност. Пледира за налагане
на ефективно наказание „Лишаване от свобода“ около средния размер предвиден от
законодателя за този вид престъпление.
Повереникът –адв.А. по съществото на делото поддържа искането си за минимално наказание, което да не бъде търпяно ефективно,
предвид изминалия период и данните за личността на подсъдимия. Счита, че
с наказанието ще се приложи не
само индивидуалната, но и генералната превенция на закона.
Защитата
на подсъдимия адв.Д. по същество
твърди за извършено случайно деяние по смисъла
на чл.15 от НК и липса на виновно поведение от страна на подсъдимия. Счита, че същият е бил поставен в невъзможност да избегне настъпването на общественоопасните последици, като пледира за оправдаването
му. В условията на алтернативност моли за наказание в
условията на чл.55 от НК, съответно на „Лишаване от свобода“ за срок около две
години с приложението на чл.66 от НК и кумулативно предвиденото наказание
лишаване от право да управлява МПС за срок от две години.
Разпитан пред съда подс.А.
не се признава за виновен. Дава обяснения за инцидента, като първоначално
отрича да е управлявал превозното средство. Впоследствие
изразява съжаление и твърди, че през същият ден само той е управлявал лекият
автомобил и че не е видял пострадалото лице. Твърди, че бил употребил алкохол
след като оставил автомобила до ресторанта.
В
пренията по същество не взема отношение.
В
последната си дума пред съда изразява съжаление и моли за по-малко наказание.
От преценката на
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимият
А. е правоспособен водач на МПС с придобити категории А С В АМ ТКТ. До момента
на ПТП не е бил наказван за допуснати нарушения на правилата за движение по
пътищата.
На 22.02.2014 г. в
гр. Девня бил на погребение на свой роднина и след това на помен в ресторант
„Девня“, където е консумирал алкохол заедно със св.Ж. и други свои познати.
Впоследствие напуснал заведението, като е привел в движение собственият си л.а. „Фолксваген Поло" с ДК № * **** **.
След
17.30 часа той се отново се движил с автомобила си по бул. „Съединение”, в
посока към ресторант „Девня“. Атмосферните
условия били зимни, но без валежи. Времето било студено. Пътният
участък е бил с хоризонтална пътна настилка, заснежени с коловози. Встрани от пътя е имало
образувани преспи сняг от снегопочистването.
Видимостта била намалена - на свечеряване.
По
същото време пострадалият постфактум М.Г.И. се намирал на
пътното платно пред дом № 191 на бул. „Съединение" в гр. Девня, в лявата
лента за движение, считано
по посока на движение на лекия автомобил. Малко преди това същият
бил видян от свидетелите Н., Т. и П. / в различен период от време / да се движи
в района и около него, като от
поведението му личало, че е в нетрезво състояние. Бил облечен с
тъмни дрехи, имал и камуфлажна шапка. Движел се трудно и залитал. Клатушкайки
се падал често и преодолявал с усилие образуваните преспи сняг.
Движейки се
по бул. „Съединение" в гр. Девня със скорост около 25 -30 км/ч. подсъдимият
не забелязал легналия по гръб на пътното платно пешеходец, с
крака към приближаващият се автомобил в
неговата лента за движение.
Последвало
съприкосновение между пешеходеца и колата,
при което управлявания от подсъдимия автомобил прегазил с предната си лява част
тялото на пострадалия М.И., като същото се закачило на ниските
части на окачването, на лявото предно колело и напречната греда на двигателя.
Подсъдимият
от своя страна не усетил и продължил движението си, ведно със затиснатото тяло,
притискайки коремната му област с детайлите на автомобила. Влаченето на тялото на пострадалия по заснежената настилка
на пътното платно, продължило около 350 метра, до спирането на автомобила и
паркирането му пред ресторант"Девня”
След като паркирал автомобила
подсъдимият влязъл в заведението без да забележи намиращото се под автомобила
му тяло на пострадалия М.И..
Около 18,50 часа на същата дата в РУ -
Девня при ОД МВР - Варна бил подаден
сигнал за паркирания пред ресторанта автомобил, под който се виждало неподвижно
човешко тяло.
Пристигналият на място свидетел Б. -
дежурен полицейски авто патрул установил, че пред
ресторанта е паркиран л.а."Фолксваген Поло" с ДК № * **** **, под
който се виждало прегазено човешко тяло. За случилото бил уведомен ЦСМП-Девня,
като пристигналия на място медицински екип за медицинска помощ констатирал
настъпилата смърт на пострадалия М.И..
Свидетелят Б. установил, че паркирания
пред ресторанта автомобил се управлявал от подс. А.,
като го изпробвал за употреба на алкохол с техническо средство "Алкомер 931" с фабр. №
0145375 и уреда отчел 1,72 промила. По-късно на подсъдимият бил издаден талон
за медицинско изследване и придружен до ЦМСП-Девня, където му била взета кръвна
проба.
На местопроизшествието
бил извършен оглед за времето от 20.15 ч. до 22.00 ч., и от 22.00 до 23.00 ч. като
бил изготвен и фотоалбум.
Установено е, че
подсъдимия е управлявал автомобила след употреба на алкохол.
Съдебнохимическата
експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество
в кръвта, Съдебномедицинската
и Съдебномедицинска експертиза за аутопсия дават заключение, че подсъдимият А. към момента на настъпване на ПТП е
управлявал автомобила с концентрация на алкохол в кръвта 1,58 промил,
а пострадалият е с алкохолно съдържание 2,90%о в кръвта;
ликвор 3,55%о и урина 3,85%о (промила).
В хода на досъдебното производство били назначени и
изготвени АТЕ.
Според заключението тройната Автотехническа експертиза скоростта на управлявания от подс. А. автомобил към момента на прегазване на пешеходеца
е била около 7,05 км/ч. Експертизата сочи, че водачът на автомобила при
прегазване на пешеходеца, както и до момента на установяване на автомобила в
покой, го е управлявал без включени фарове при намалена видимост в резултат на
настъпило смрачаване. Лежащият на пътя пешеходец, като се има предвид, че преди
това е залитал и паднал в снега, най - вероятно в момента на прегазване, тялото
му е било зацапано в сняг, което допълнително е довела да намалената видимост
на водача.
В конкретната пътна ситуация е
съществувала техническа възможност да бъде предотвратено настъпването на ПТП,
ако подсъдимият е управлявал посочения лек автомобил с необходимите внимание и
концентрация , позволяващи му да спре своевременно при възникналата опасност на
движение. „Опасната зона" на спиране в конкретните пътни условия съгласно
заключението по тройната ATE е била в рамките на 3,91 метра, а подс. А. е имал възможност да възприеме наличието на
пешеходец в района на пътното платно от разстояние не по-малко от 16 метра.
Заключението на изготвената Съдебномедицинска експертиза за
аутопсия установява, че в резултат на настъпилото на 02.02.2014г. ПТП, пострадалия И. е получил следните
увреждания:
-
тежка
гръдна травма - многофрагментни счупвания на ребра
двустранно, разкъсвания на бели дробове, диафрагма, перикард,
сърце, вдишана кръв в белите дробове,
-
тежка
коремна травма-разкъсване на черен дроб, далак и чреводържател,
контузия на бъбреци, масивни кръвонасядания и ожулвания по гръдния кош, корема,
хълбочна област в областта на левия горен крайник, седалището, ожулване по
лявото коляно, кръвонасядания по меките обвивки на главата, дълбоко ожулване по
дясната теменотилна област на главата, точковати кръвоизливи по очните лигавици, ожулване и
кръвонасядания по лицето, ожулване в областта на дясната лопатка, атеросклероза
по коронарните в напреднала степен на развитие, атеросклероза по аортата ,
контузия на бели дробове, анемия на вътрешните орГ..
Причина за смъртта на М.Г.И. е тежката
комбинирана гръдна и коремна травма.
Смъртта е настъпила моментално и е
била неизбежна.
Описаните травматични увреждания са
резултат на действието на твърди тъпи предмети, реализирано със значителна
сила, в условията на двустранно притискане между МПС и пътната настилка със
следи от влачене на тялото.
Преценени в своята съвкупност същите
отговарят да са получени при прегазване от МПС в посока отпред назад, отгоре
надолу и от дясно наляво, най-вероятно пострадалия е бил в положение по гръб.
Всички травматични
увреждания са получени
приживе.
Установените концентрации на етилов
алкохол в пробите кръв 2,90%о; ликвор 3,55%о и урина
3,85%о (промила) отговарят на тежка степен на алкохолно повлияване, при която
са налице значителни нарушения на координацията на движенията, концентрацията
на вниманието, дезориентираност, вкл. кома и реален смъртен изход. Същите са
обусловили състояние характеризиращо се с нарушение в съзнанието, вкл. изпадане
в безпомощно състояние, и създава условия за реализиране на описания по-горе
механизъм на прегазване.
Състоянието на трупа съответства на
смърт от първо - второто денонощие.
Налице е пряка причинно-следствена
връзка между настъпването на смъртта и установените травматични увреждания в
резултат на настъпилото ПТП.
В хода на съдебното производство е назначена
и приета по реда на чл.283 от НПК Комплексна съдебномедицинска автотехническа
и трасорогична експертиза в състав 3-ма авто-експерти,
1 съдебен медик и 1 трасолог.
Вещите лица установяват механизъма на
настъпване на ПТП. Това, че на 02.02.2014г. след 17.30 л.а.
„Фолксваген Поло", управляван от подсъдимия се е движил
по бул. „Съединение” в гр. Девня по посока към р-т. „Девня”. По същото
време пострадалият се е намирал на
платното за движение на булеварда в легнало или полулегнало
положение, като тялото му е било разположено успоредно или леко косо спрямо
надлъжната ос на пътя. Главата се намирала по-близо до десния край на платното
спрямо посоката на движение на МПС. След първоначалното съприкосновение
предната лява част на автомобила е преминала над краката на пострадалия.
Постепенно поради малката височина на бронята тялото му принудително се е
извивало до положение почти легнал по гръб. Преминавайки пред предната броня,
тялото е попаднало под ниските части на автомобила, намиращи се в областта на
окачването на предното ляво колело. Настъпили са първоначални охлузвания по
предната лява част на тялото и главата, включително и хълбочната област.
Продължавайки движението си напред автомобилът с детайлите си от окачването,
напречната гледа за окачване на двигателя или с други детайли с ниска височина
са притискали пострадалия в коремната област. При това притискане орГ. от тази област / черен дроб, стомах/ са разкъсали
диафрагмата и са проникнали в гръдната кухина, след което е настъпило
разрушаване на сърцето, белия дроб и други орГ..
Гръдния кош и описаните орГ. са образували опора
непозволяваща тялото да премине под автомобила. Плъзгането на тялото се е улеснявало
вероятно от заснежената настилка. Костите на таза и
крайниците са останали здрави , т.к. с по-малка височина. Движението на
автомобила е продължило и тъй като тялото е останало леко извито надясно са
настъпили увреждания по задната дясна част на дрехите на пострадалия,
теменно-тилната окосмена област, по задната повърхност на лопатката. За
продължителността на плъзгането на тялото може да се съди единствено по
характера и степента на уврежданията по задната дясна част на дрехите.
Спирането на автомобила след сблъсъка е станало на разстояние достатъчно, за да
настъпят описаните охлузвания по задната дясна част на връхната дреха, като
това разстояние в никакъв случай не е малка, тъй като освен по горната дреха са
настъпили увреждания и по подлежащите дрехи до охлузване на дясната лопатка на
тялото. Вещите лица сочат, че тук следва да се отчетат такива фактори, като
наличие на заснежена настилка/ позволяваща до
известна степен приплъзване/, както и силният натиск от тежестта на автомобила
/ който би довел до по бързо охлузване на дрехите/.
Разкъсванията
на дрехите на пострадалия обясняват напълно описания механизъм на ПТП -
прегазване и влачене на тялото. Същите съответстват на описаните в СМЕ
наранявания, както и на детайлите от автомобила намиращи се в долната му част ,
които са ги причинили. По данни от делото на мястото, където е станало
произшествието е имало улично осветление, като за приблизителния част в който е
настъпило ПТП , видимостта е отговаряла на свечеряване със заснежена
пътна настилка, намалена видимост , като няма данни дали уличното осветление е
работело. Затова вещите лица са направили изследването си във два варианта:
осветяване на пътя от късите и от дългите светлини на ла.”Фолксваген”
Заключението сочи, че мястото на началото на съприкосновението
/ удара / между предната част на л.а.
„Фолксваген Поло" и тялото на пострадалия е било на около 350м. от
ресторант „Девня” на бул. „Съединение”. Прегазването по ширина на пътя най -
вероятно е започнало от около 1,40 м. до около 2.30 м. вдясно от левия край на
платното за движение / спрямо посоката на движение на лекия автомобил /. Лекият
автомобил е изминал около 350 м. след закачане на тялото до мястото, където е
спрял т.е. тялото на пострадалия е провлечено на същото разстояние.
Уврежданията,
които са получени върху тялото на пострадалия от елементите в предната долна
част на автомобила са получени за кротко време. Нараняванията от триенето на
тялото по пътя са получени по време на неговото влечене от мястото на началото
на съприкосновението до мястото , където автомобилът е спрял / пред ресторант
Девня /. Експертизата сочи, че разположението на пострадалия към налялото на
сблъсъка е било в легнало положение, по гръб, с краката към приближаващия
автомобил.
От
характера и вида на нараняванията на пострадалия, разкъсванията по дрехите му и
следите от съприкосновението на тялото с автомобила, вида и състоянието на
пътната настилка експертите правят извода, че скоростта на движение на
автомобила непосредствено преди произшествието и към началото на сблъсъка с
пострадалия най- вероятно е била до около 25-30 к/ч.
Опасната
зона за спиране на л.а.
„Фолксваген Поло" за скорост на
движение 25 км/ч. е 23.14 м, а опасната зона за спиране при скорост на движение
30 км/ч е 30.68м.
Вещите
лица заключават, че при сравняването на опасната зона за спиране с отстоянията на автомобила от мястото на удара към момента ,
когато се е открила видимост към пострадалия при движение на МПС със скорост
25км/ч и 30 км/ч и включени къси или дълги светлини водачът му е имал
техническа възможност да спре преди мястото на ПТП.
За
настъпване на ПТП от техническа гледна точка вещите лица сочат две основни
причини: поради високата концентрация на алкохол в кръвта пострадалия е паднал
и е бил легнал на платното за движение;
водачът на автомобила не е следял непрекъснато пътната обстановка и не е
възприел лежащия на пътя пред лекия автомобил пешеходец.
При оглед на местопроизшествието на
бул. „Съединение” е намерена „следа - отслоение върху
снега” зад задното ляво колело с дължина около 2,70 м. и ширина около 1,30 м.,
която най вероятно е била оставено от влачещото се тяло по пътната настилка. На
около 350 м. пред мястото където е бил спрян автомобила е намерена шапка и
„специфични следи от приплъзвалия” и „цели следи от
стъпки”, чийто характер дава основание да се приеме, че прегазването не
пешеходеца е започнало най-вероятно в района на дом № 191 на бул. „Съединение”.
Горната фактическа обстановка се
установява от събрания по делото доказателствен материал: частично от
обясненията на подсъдимия пред съда; показанията на разпитаните пред съда и
пред органа на ДП свидетели Г.Н., Х.Х., И.К.,М.К., К.Д., Д.Т., Н.Б., Ж.Ж., И.И.И.Т., Н.М., А.Й., Г. Г., М.
Ц., Н.Ж., Т.Т., И.И., Г.Ц.,
Ж.Ж., Н.Г., П.П., В.Р. и
тези на К.Д., Д.Т., Н.Б., Ж.Ж.,
И.И. приобщени по реда на чл.281 от НПК, заключенията
на назначените по предварителното производство СМЕ, АТЕ, СМЕ за установяване на
алкохол, допълнителна АТЕ и СМЕ, комплексна АТЕ, и СМЕ, комплексната Автотехническа съдебномедицинска и трасологична експертиза,
материалите от досъдебното производство -
докл.записка за извършено престъпление от общ
характер, уведомително писма, протоколи за оглед, фотоалбум, констативен
протокол, приемо предавателен протокол, протокол за оглед на ВД, постановление за възлагане на
действия, удостоверение за наследници, справка за съдимост, справки нарушител,
декларация, характеристични данни и други документи, всичките прочетени в с.з.
на основание чл.283 от НПК; както и изисканите от съда и приобщени към
доказателствената маса документи.
Ценени в тяхната съвкупност така
изброените доказателства са в основни линии непротиворечиви - подкрепят се и се
допълват взаимно. Противоречията между някои от свидетелските показания са
несъществени и не променят
направените от съда изводи по фактическата обстановка.
Впрочем по делото не са спорни общите
факти и авторството на подсъдимия в ПТП ; че въпросният ден и преди
произшествието само той е управлявал автомобила под който е намерен трупът на
пострадалия; че е осъществил движение с автомобила по същия булевард в чийто
район и около него малко преди това свидетели са забелязали пострадалият във
видимо нетрезво състояние; че не е видял пешеходеца и допуснал ПТП за което и
изразява съжаления. Макар, че в първоначалните обяснения твърди обратно, че
въобще не е управлявал превозното средство, било оставено на място и когато
излязъл навън видял трупът под колата, което последствие коригира в посока
съответстваща на установените по делото фактически положения.
Спорът
основно е сведен до употребата на
алкохол. Кога подсъдимият
е консумирал алкохол, преди произшествието или след като
вече паркирал и оставил автомобила пред ресторанта. Единственото, което
подсъдимия отрича, е това, че е управлявал
автомобила след употреба на алкохол
към момента на настъпване на
ПТП.
Обясненията на подсъдимия съдът не
приема в цялост. Единствено кредитира част от тях относно най -
общите обстоятелствата и факти които установяват другите свидетели и
експертните заключения по делото.
Не ги кредитира в частта, в която
същият отрича да е извършил деянието в пияно състояние твърдейки, че преди
произшествието не е употребявал алкохол, а това сторил едва след това.
Подсъдимият
отрича и изопачава фактите, които биха го уличили
в извършване на престъпление в пияно състояние, което е напълно обяснимо с оглед изграждане на неговата защитата,
но те не
се подкрепят от събраните по
делото гласни и писмени доказателства. Напротив така сътворената теза с обяснения, че преди да настъпи ПТП не е употребявал алкохол се опровергават от показанията на свидетелят Желязко Ж., депозирани пред орган на ДП и приобщени при
условията на чл.281 НПК, които съдът напълно кредитира.
Свидетелят твърди, че
в следобедите часове подсъдимия е бил в компания с него и е употребил алкохол. Свидетелят го почерпил с
една голяма водка, която той изпил. След което е напуснал ресторанта, след това се е върнал,
наново е седнал на масата, излезнал
е и при връщането си е казал, че
под автомобила му има човек.
След това са излезли
всички от ресторанта.
Обясненията на подсъдимия в тази част са и експертно опроверГ., като изчисленията на вещото лице д-р Д.
в СМЕ водят на извода, че нито количеството алкохол,
които посочва подсъдимия, е изпил, нито времето за което това се е случило,
съответстват на концентрацията на алкохол в кръвта му, установена след 19 часа,
след пристигането на полицията.
Според експерта употребеното
количество от подсъдимият най-вероятно отговаря на по-голямо,
в рамките на 400 мл. концентрат.
Действително ако се приемат
за достоверни обясненията
на подсъдимия, че е употребил алкохол след като паркирал автомобила, това би означавало, че е влязъл в ресторанта, за половин
час изпил това количество алкохол и излязъл, при
което е забелязал тялото на пострадалия под колата, което е нелогично.
Вещите лица от комплексната експертиза са категорични, че
предвид
механизъма на настъпване на
произшествието и това, че провлачването на пострадалия е било 350 метра, при човек, неупотребил
алкохол, и при конкретната пътна обстановка, това препятствие, което е било закачено за
автомобила, е било невъзможно да не се
усети от водача.
Също така тезата на подсъдимия е компрометирана и от
неговото поведение, което обосновава на извода, че е управлявал МПС след
употреба на алкохол, дотолкова доколкото би било лишено от всякаква логика
дългогодишен водач на МПС и носител на „Златното кормило”, неупотребил алкохол,
базирайки се на своя 44 годишен опит практика и умения като шофьор да не усети
по никакъв начин, че управлявания от него автомобил е с препятствие и което
влачи около 350, каквото е било закаченото тяло на пострадалия.
Видно от доказателствата по делото краката на пострадалия, са били към
момента на спиране на автомобила
точно пред вратата на шофьора. Още по нелогично и необяснимо е трезвен водач при излизането си от
автомобила на осветен участък пред ресторанта да не ги забележи.
Липсата
на възможност подсъдимият да забележи и възприеме на пътното платно
пострадалият и да реагира своевременно и усети, че влачи около 350 м. неговото
тяло, както и при излизане от автомобила да не го види била така само, ако
водачът на автомобила не е бил употребил значително количество алкохол, каквото
за подсъдимия е установено по делото - съответстващо на концентрация на
алкохол в кръвта 1,58 промил, поради което съдът не дава
вяра на тези обяснения и
счита за защитна теза, той като не отговарят на обективно случилите се събития.
Съдът кредитира заключенията на приетите СМЕ, АТЕ, СМЕ
за установяване на алкохол от досъдебната фаза и Комплексна
съдебномедицинска автотехническа експертиза като обективни безпристрастно и компетентно дадени. Вещите лица са извършили
задълбочен анализ, на база всички приложени по делото доказателства и обекти на
изследване. Дали са обосновани изчерпателни отговори на всички въпроси, поради
което съдът прие, че заключенията са съответни на чл. 152 от НПК, които и цени
при вземане на решението си.
С гореописаното деяние подс. А.П.А.
е осъществил от обективна
и субективна страна състава на чл.343, ал.З, б. „Б" пр. първо вр. ал. 1, б. „в" вр.
чл.342, ал.1 от НК затова, че на 02.02.2014 г. в гр.
Девня, област Варна, по бул. „Съединение" в близост до ресторант
„Девня", при управление на МПС - лек автомобил марка „Фолксваген“ модел
„Поло", с ДК № * **** **, нарушил
правилата за движение по пътищата - чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДв.П:
„Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението" в резултат на което по
непредпазливост причинил смъртта на М.Г.И. с ЕГН **********, като деянието е
извършено в пияно състояние.
От правна страна съдът приема за установено
следното:
Касае
се за извършено престъпление п чл.343, ал.З, б. „Б" пр. първо вр. ал.1, б. „в" вр. чл.342,
ал.1 от НК – налице са всички
кумулативно изискуеми предпоставки на посочения престъпен състав:
-
е
извършил фактически действия по "управление на автомобила", след като
е употребил алкохол;
-
при
управлението на л.а.
„Фолксваген“ Поло" с ДК № * **** **
той е нарушил правила за движение по пътищата, а именно: чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДв.П като не е намалил скоростта и в случая да спре,
когато е възникнала опасността за движението";
-
вследствие
на тези нарушения на правилата за движение по пътищата подсъдимият е станал
причина за ПТП; в резултат на ПТП е настъпила смъртта на М.Г.И. ;
-
между
ПТП и настъпилата смърт е налице причинно следствена връзка; т.е. подсъдимият
чрез своите действия противоправно е лишил от живот пострадалият И., като настъпилата смърт е в
пряка каузална връзка с посочените по-горе нарушения на правилата за движение
от подсъдимия А..
Подсъдимият
към датата на деянието е бил пълнолетен; деянието е извършено в пияно състояние
- видно заключението на СХЕ, СМЕ - съдържанието на алкохол в кръвта му е
установено по надлежния ред, предвиден по действащото законодателство; В
съответствие с Постановление № 1/83г. на Пленума ВС “пияно състояние” е налице,
тъй като по време на деянието в кръвта на дееца има алкохолно съдържание
най-малко 0,5 промила – в случая кръвта 1,58 ‰.
По
време на извършване на деянието подсъдимият е бил вменяем
- могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си, но употребеното количество алкохол е снизило волевата му
активност и е забавило реакциите му.
Не може
да се възприеме тезата на защитата на подсъдимия за наличието на “случайното
деяние”. Неоснователни са доводите за приложимост на разпоредбата на чл. 15 от НК.
По
делото е установено, че преди срещата, подсъдимият не е възприел намиращият се
на пътното платно пешеходец облечен с тъмни дрехи, който лежал по гръб на
платното за движение е представлявал „препятствие на пътя”, което създава
опасност на пътя”, с което той е трябвало да се съобрази. При наличието на
такава опасност за движението той е бил длъжен да намали скоростта, а при
необходимост, дори да спре ППС.
При
констатации за категорично установено несъблюдаване на предписаното от чл.20,
ал.2, изр.2 от ЗДвП, водачът не може да се позовава на опасната зона за спиране
на превозното средство, защото със своите поведенчески прояви сам се е поставил
в невъзможност да изпълни произтичащите от посочената нормата задължения.
Голословни
са и твърденията на защитника на подсъдимия за липсата на шапка, доколкото е
налична такава във веществените доказателства по делото, още повече и
камуфлажна.
Като причина за
извършване на престъплението следва да се отбележи несъобразяването и
незачитането на правилата за безопасност на движението по пътищата от страна на
подсъдимия и употребеното количество алкохол от него, от което е изпаднал в
състояние на непригодност правилно и безопасно да управлява МПС.
Съдът призна подсъдимият
за невиновен да е нарушил разпоредбата на чл.70 ал.1 от ЗДВП и го оправда по
това нарушение, доколкото липсват категорични доказателства по делото да е карал
без включени светлини на автомобила.
При определяне на
наказанието на подсъдимия за извършеното от него престъпление съдът прецени
следните обстоятелства:
Степента на обществената
опасност на деянието е висока предвид факта, че се касае за управление на МПС и
транспортните престъпления принципно се отличават с висока степен на обществена
опасност, още повече когато са извършени след употреба на алкохол и съставомерния резултат включва смъртен случай. От друга
страна прецени и съпричиняването на вредоносния
резултат от страна на пострадалия. Силно
алкохолно повлиян лежал на платното за движение и представлявал „препятствие на
пътното платно”.
Подбудите за извършване
на престъплението - безотговорност по отношение на обществените отношения,
гарантиращи безопасното управление на МПС.
Личността
на подсъдимия, към момента на извършване на деянието не разкрива висока степен
на обществена опасност – с
добри характеристични данни, не е осъждан, изразява съжаление за стореното, без
налаГ. наказания за нарушаване правилата за движение
по пътищата,
като в същото време от извършването на престъплението до момента на
постановяване на присъдата са изминали три години. Подсъдимият не е допринесъл
за продължителността на процедурата. Сравнително
дългия срок на наказателното производство до
решаване на въпроса с отговорността му съдът отчита като изключително
смекчаващо обстоятелство, което го мотивира за налагане на наказание при
превес на смекчаващи отговорността обстоятелства. В този смисъл съдът прие, че
на подсъдимият при условията на чл.54 НК следва да се определи минималното
наказание предвидено в закона за
извършеното деяние, а именно три години „лишаване от свобода”. Съдът прие, че
за постигане целите на наказанието по
чл. 36 НК и
поради всичко за поправянето и превъзпитаването на подсъдимия не е наложително
наказанието лишаване от свобода да се изтърпи реално. Спрямо подс.
А. са налице предпоставките за приложение на института на условното осъждане по
чл. 66, ал. 1 от НК и следва да му бъде дадена възможност в един отлагателен
срок да демонстрира, че наказанието му е подействало предупредително, възпиращо
и поправително възпитателно. По отношение на този срок съдът след като съобрази
всички доказателства по делото, поотделно и в съвкупност счита, че същият
следва да се определи на пет години, считано от влизане на присъдата в сила.
С оглед на това, че
подсъдимият към момента на извършване на деянието е бил правоспособен водач на
МПС, на основание чл.343г вр. чл.37 ал.1 т.7 от НК
съдът му наложи и кумулативно предвиденото наказание лишаване от право да
управлява МПС за срок от пет години, като на основание чл.59, ал.4 от НК се
приспадне времето през което е бил лишен от това право по административен ред.
С
такова по вид и размер наказание ще се постигнат целите на специалната и
генерална превенция на наказателната отговорност.
Предвид изхода на делото и на основание чл.189
ал.3 от НПК в тежест на подсъдимият съдът възложи направените разноски по
делото в
размер на 1354.69 лева, в полза на Държавния бюджет по сметка на ОД -МВР Варка,
както и сумата от 2 725.52лв. в
полза на държавния бюджет по сметка на ВОС.
С
присъдата съдът се произнесе и по веществените доказателства.
По
изложените съображения постанови присъдата си.
СЪДИЯ при ВОС: