РЕШЕНИЕ
№ 86
гр. Златоград, 24.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на втори
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Динко К. Хаджиев
при участието на секретаря Роска С. Юрчиева
като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело №
20225420100131 по описа за 2022 година
Постъпила е искова молба от З. Г. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. Н.,
ул. „Ч. в.“ № *, общ. Н., обл. С., действащ чрез пълномощника си адв. М. О.
със съдебен адрес: гр. Р., п.к. ***, бул. „Б.“ №* срещу С. Р. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. Н., ул. „Ч. в.“ № *, общ. Н., обл. С., с правно
основание чл. 109 ЗС.
В исковата си молба ищецът, чрез пълномощника си адв. О. твърди, че
с Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и
издръжка № *, том *, дело № */* година на Районен съд град З., придобил 1/2
идеална част от двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 64,00 кв.м.,
построена в имот пл.№ 1125 в кв.107 по плана на град Н., а с Решение №
456/04.01.1988 г., постановено по гр. д. № 251/1987 г. на PC -З. придобил
собствеността и върху поземления имот, в който е построена сградата.
Сочи, че понастоящем имотът представлява поземлен имот с
идентификатор 51319.502.332 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на град Н., одобрени със Заповед № РД-18-75/19.11.2021 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с площ на имота 198 кв.м., с адрес на
поземления имот: град Н., ул. „Ч. в.“ №*, при граници и съседни имоти с
идентификатори: 51319.502.329; 51319.502.330; 51319.502.334; 51319.502.346;
51319.502.300.
Сочи, че в имота, на който е собственик, ответникът без правно
основание, е завзела част от имота, като е складирала дърва за огрев в част от
самостоятелен обект с идентификатор 51319.502.332.3, който целият е с площ
27,00 кв.м., на един етаж и с предназначение постройка на допълващото
1
застрояване, като завзетата част от сградата му е около 15 кв. м.
Сочи още, че извършените от ответника действия в имота му, а
именно: складирането на дърва за огрев, представлява неоснователно
действие по смисъла на чл. 109 ЗС и му пречат да упражнява своето право на
собственост върху имота, като ползва същият по предназначението му за
негови нужди. Няма никакъв достъп до тези 15 кв.м., които ответницата е
завзела, без да притежава собственост или да има каквато и да е облигационна
връзка. Естеството на извършеното нарушение е такова, че е ясно, че с него
му се пречи като собственик да упражнявам правото си на собственост в
пълен обем.
На 04.05.2022 г. ищецът изпратил на ответницата писмено искане за
освобождаване на имота, като й предоставил 7-дневен срок от получаване за
изпълнение на искането, но и до настоящия момент тя не е преустановила
нарушението.
С оглед изложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника С. Р. Д., ЕГН **********, с адрес: град Неделино ул. „Ч. в.“ № *3,
община Н., област С., на основание чл.109 ЗС да преустанови
неоснователните си действия, изразяващи се в неправомерно ползване на
около 15,00 кв.м. от самостоятелен обект с идентификатор 51319.502.332.3 по
КККР на град Н., с площ 27,00 кв.м., на един етаж и с предназначение
постройка на допълващото застрояване, построен в поземлен имот с
идентификатор 51319.502.332 по КККР на град Н., чрез складирането на
дърва и ограничаване на достъпа, с които пречи на него (ищеца) З. Г. Л., ЕГН
**********, с адрес град Н., ул. „Ч.в.“ № * да упражнява в пълен обем
правата си по отношение на поземлен имот с идентификатор 51319.502.332 по
КККР на град Н. и построените в него сгради. Моли, да му бъдат присъдени и
направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си поддържа
предявеният иск и моли да бъде уважен. Претендира за разноски по делото,
съобразно представен списък по чл. 80 ГПК.
От ответницата, чрез пълномощника й адв. К. Г. е постъпил писмен
отговор, с който твърди, че не признава предявения срещу нея. Оспорва
същия изцяло и моли да се отхвърли, ведно със законните последици, като
претендира за съдебните разноски. Сочи, че искът е изцяло неоснователен и
излага съображения за това.
Адв. Г. твърди, че доверителката му е собственик на южния близнак
по строителство, приращение и давностно владение, като първоначално този
южен близнак е построен от дядо й Д. и е владян от него, а след това, е владян
от баща й Р., като след 2008 г. владелец е тя – спокойно и необезпокоявано от
никого с намерение да го свои. Твърди, че е собственик по наследство,
давностно владение и приращение.
В съдебно заседание ответникът С. Д., чрез адв. Г. оспорва
предявеният иск. Претендира за разноски, съобразно представен списък по чл.
80 ГПК.
2
С Молба от 11.10.2022 г., адв. Г. прави изправление на допусната
грешка в писмения отговор, като уточнява, че южният близнак е строен от
дядото на С. Д. в негова собствена земя по плана от 1950 г. и е отразен от ЗРП
на гр. Н. по плана от 1974 г.
Като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на
страните и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното:
Между страните няма спор, а това се установя и от приложените по
делото документи за собственост – нотариални актове и съдебно решение, че
З. Г. Л. е собственик на имот, пл. № 1125, кв.107, по действащия план гр. Н.
от 1987 г., както и на 1/2 ид.ч. от жилищна сграда, построена в имота със
застроена площ 64 кв.м., а площта на имота е 198 кв.м. По одобрената
Кадастрална карта, имотът на ищеца е с идентификатор 51319.502.332.
Ответникът С. Д. е собственик на 1/2 ид.ч. от ПИ № 1126, кв.107, по
действащия план на Н. от 1987 г., който имот е с площ 682 кв.м. и участва в
образуването на УПИ XXI-1126, 1129, кв. 107, по плана на Неделино, като в
имота има застроена двуетажна жилищна сграда с площ 98 кв.м., която също
е собственост на Д..
Не се спори също и съдът приема за установено, че в имот с
идентификатор 51319.502.332 на З. Л. има построена стопанска постройка –
едноетажна, с двускатен керемиден покрив, като С. Д. ползва югозападният
близнак, а ищецът – североизточният близнак. Между двата близнака има
здрав каменен зид.
Р. Д. Д. е наследник на Д. А.Д., а също така и баща на ищцата С. Д..
Това се установява от приложеното по делото удостоверение за наследници и
от протокола за разпит на Р. Д. като свидетел по делото.
С Решение № 499/30.05.1994 г., по гр.д. № 166/1994 г., по описа на РС
– З. е разпределено ползването на имот пл. № 1126, кв. 107, парцел XXI по
плана на гр. Н., но това разпределение на ползването не касае настоящите
страни по делото.
Спорът между страните по делото е относно това, кой е собственик на
южния близнак от стопанската сграда и дали основателно, ответникът Д.
държи дърва в този близнак.
По делото са приложени писмени доказателства, от които се
установява, че между имотите на праводателите на страните по делото е
имало придаване на части, но няма данни да са уредени регулационните
сметки. Има разписка за получени 600 лева от дядото на ответника Д. – М.Д.,
платени му от дядото на ответника А.И.Д. Придаването е станало със
съдействието на общината, като в обяснителната записка е отразено
недоволството на М.Д., който възразил да се засяга имота му, като се придава
към съседния.
В хода на делото обаче при назначената СТЕ се установява, че
придаваните две части между двата съседни имота не са там, където е
построен южния близнак от сградата. Това се вижда много добре на
3
изготвените скици от вещото лице С..
Като свидетели по делото са разпитани Е.Р. Х., Р.М.Р., В.М. К. и Р.
Д.Д.
Съдът дава вяра на техните показания, тъй като те не влизат в
противоречие помежду си, а и с останалите по делото доказателства –
писмени и заключение на СТЕ.
От същите съдът приема за установено, че бащата на З. Л. е откупвал
част от имота на бащата на ответника Д., като св. Х. твърди, че мястото е
точно там, където е стопанската сграда. Мястото обаче продължило да се
ползва от продавача. В тази част обаче, свидетелските показания
противоречат на заключението на вещото лице и съдът не кредитира
показанията на св. Х., тъй като вещото лице, извършило проверка по
плановете на Община Н. е извършило и замерване.
От показанията на свидетелите се установява, че както ищецът, така и
ответникът ползват техните си части от стопанската сграда: ответникът –
югозападният близнак, а ответникът - североизточният. Така е било и назад
във времето, когато техните наследодатели, а и бащата на Д., който е жив са
гледали животни – всеки в своята си част. Спорът възникнал след като
починала майката на З.. От около 40 години, южният близнак се ползва от
дядото на С. – Д., а след това и от бащата на С. – Р. и свидетелите не помнят
да е имало спор. Между двете сгради, стената е плътна, каменна. Къщата на С.
няма изба и тя държи дървата си в тази сградичка. З. не е влизал в т.нар.
южен близнак. Стопанската сграда на З. е долепена до неговата къща. Бащата
на С. – Р. Д. също е нямал спор с никой за южния близнак от стопанската
сграда. Южният близнак е построен от дядото на С., а бащата на З. Л. е
построил североизточният близнак от стопанската сграда. Източният близнак
е строен 10-15 години по-късно от построяването на южния близнак от
стопанската сграда. През 2008 г. св. Р. Д. подарил на дъщеря си С. Д. южният
близнак от стопанската сграда.
По делото е назначена и изпълнена основна и допълнителна съдебно-
технически експертизи от вещото лице инж. А. С..
Съдът приема заключенията на вещото лице като обективни и
компетентно изпълнени.
На представените комбинирани скици към СТЕ, в кафяв цвят вещото
лице е нанесло номерата и границите на имотите по плана на гр. Н. от 1950 г.;
в цвят маджента номерата и границите парцелите по плана на гр. Н. от 1950
г.; в зелен цвят номерата и границите на имотите по плана на гр. Н. от 1974 г.;
в жълт цвят номерата и границите и парцелите по плана на гр. Н. от 1974 г.; в
лилав цвят номерата и границите на имотите по плана на гр. Н. от 1987 г.; в
червен и син цвят границите на уличната и дворищната регулация по плана от
1987 г.; в черен цвят номерата и границите на имотите по Кадастралната
Карта на гр. Н. на Комбинирани скици М 1:250 - Приложение № 7; в кафяв
цвят границите на имоти, пл.№490 и пл.№491 по плана на гр. Неделино от
1950 г. на Комбинирани скици М 1:250 - Приложение № 8; в жълт и зелен
4
цвят, границите и имоти пл.№1114 и пл.№ 1115по плана на гр. Н. от 1974 г.;
на Комбинирани скици М 1: 250 -Приложение 9; в жълт и зелен цвят
границите имоти, пл.№1125 и пл.№ 1126 по плана на гр. Н. от 1987 г.
По плана на гр. Н. от 1950 г. - Приложение №1 имот с пл.№ 1125,
кв.107 по плана от 1987 г. попада в имот с пл. №491, участващ в УПИ II-491,
кв.42. В разписната книга по плана от 1950 г. - Приложения № 2а,б (л. 151,
152) имот с пл. № 491, участващ в УПИ II-491, кв.42 е записан на Юсеин
Алил Дуралиев.
По плана на гр. Н. от 1974 г.- Приложение №3 и Скица, стр.73 от
делото, имот с пл.№ 1125, кв.107 по плана от 1987 г. попада в имот с пл.
№1114, участващ в УПИ I-1113,1114 и УПИ XXII-1115,1116, в.101.
В разписната книга по плана от 1974 г. - Приложения № 4а,б (л.
154,155), имот с пл. №1114, участващ в УПИ I-1113,1114 и УПИ XXII-
1115,1116, кв.101 е записан на Г. И. Д.
По плана от 1987 г. на гр. Н. - Приложение №5 и Скица стр.74 от
делото, имот с пл.№ 1125, кв.107 по плана от 1987 г е записан в разписната
книга - Приложение № 6а (л.157) на Г. И. Д. (зачертан ) и З. Г. Л..
По КК на гр. Н. от 2021 г., имот с пл.№ 1125, кв.107 по плана на гр.
Неделино от 1987 г. попада в имот с кад. №51319.502.332.
По КККР на гр. Н. от 2021 г., имот с кад. №51319.502.332 е записан на
З. Г. Л..
Вещото лице е изготвило комбинирана скица на база регулационния
план на гр. Н. от 1987 г. и ПУП, одобрен със Заповед № 10/11.2018 на кмета
на община Н. Тези данни е съвместил с извадка от КККР на гр. Н. от 2021 г.
и е изготвил комбинирани скици по плановете на гр. Н. от 1950 г., 1974 г. и
1987 г.
В съдебно заседание вещото лице поддържа заключенията, като в
проведеното съдебно заседание на 03.07.2023 г., сочи, че на Приложение № 9
в зелен цвят е повдигнат имот с кратък номер 1126 по плана на гр. Н. от 1987
г., който е действащ. В жълт цвят е повдигнат имот № 1125, по същият план.
По действащият план на гр. Н. от 1987 г., така нареченият южният близнак
попада в имот с кратък номер 1125. Цветната скица на стр. 29 от делото е
неразделна част от Решение № 499/30.05.1994 г., на РС - З. по гр.д. 166/1994 г.
В текстовата част не се споменава стопанска сграда или част от стопанска
сграда, която е в ПИ, пл. № 1125 по плана на гр. Неделино от 1987 г., но има
две приложения. Паянтова сграда/стопанска сграда, която участва в имот пл.
№ 1125, повдигната в изготвената от вещото комбинирана скица, има
поставен знак „Z“, което е знак за присъединяване. Тоест площта под този
имот се присъединява към оцветената част в светло (стр. 28, черно-бялата
скица), като в последващата скица на стр. 29 се вижда плътно оцветяване в
жълто, в което оцветяване вече попада и тази стопанска сграда, без да е
означена като сграда и липсва знака „Z“. По двете скици - на стр. 28 и 29 има
противоречиви факти. Те трябва да са правени отново по плана от 1987 г.
Вещото лице не вижда и в двете скици да е изписан имот с кратък номер 1125
5
по плана от 1987 г., привсече, че тази стопанска сграда, обект на
присъединяване със знак „Z“ попада в този имот 1125 по плана от 1987 г. По
спогодителните протоколи има набъркани граници.
В допълнителното заключение към СТЕ, инж. С. сочи, че на основание
Заповед №57/03.04.1961 г. (на л. 53 от делото), както и Протокол от
04.09.1961 г. (л. 54 от делото) от УПИ II-491 се придават към УПИ I-490,
кв.42 по плана на гр. Н. от 1950 г. - 15,0 кв.м., които 15,0 кв.м., след проверка
установява, че са всъщност 9,0 кв.м. на изготвената от него комбинирана
скица в М 1:500 - Приложение №4 , оцветено в зелен цвят.
В комбинирана скица, изготвена от вещото лице се вижда, че южният
близнак не попада в това придаваемо място.
След оцифряване на плановете на гр.Н. от 1950 г., 1974 г. и 1987 г., на
изготвените Комбинирани скици (Приложения №1,1А,2,2А и 3 ) в М 1:500,
вещото лице е повдигнало в цвят процесиите имоти, като са изчислени и
техните площи, както следва:
По плана на гр. Н. от 1950 г. - Приложение №1, Имот с пл.№ 491 е
оцветен в жълт цвят и е с площ от 690,0 кв.м.;
Имот с Пл.№ 490 е оцветен в зелен цвят и е с площ от 470,0 кв.м.;
По плана на гр. Н. от 1974 г. - Приложение №2, Имот с пл.№ 1114 е
оцветен в жълт цвят и е с площ от 245.0 кв.м.;
Имот с пл.№ 1115 е оцветен в зелен цвят и е със сумарна площ на
имот пл. №1119 от 580.0 кв.м., (границата на юг с имот пл.№ 1119
не личи на получените от Община Н. копия от Плана и затова
сумарно двете площи на имоти 1115 и 1119 са 580,0 кв.м.);
По плана на гр.Неделино от 1987 г. - Приложение №3, Имот с пл.№
1125 е оцветен в жълт цвят и е с площ от 196.0 кв.м.;
Имот с пл.№ 1126 е оцветен в зелен цвят и е с площ от 690.0 кв.м.
От комбинираната скица Приложение № 1А се установява, че:
- Имот, пл.№ 1125 по плана на гр. Н. от 1987 г., попада изцяло в имот
пл.№491 от плана на гр. Н. от 1950 г. и не засяга имот с пл.№ 490 от плана на
гр. Н. от 1950 г.;
- Имот, пл.№ 1126 по плана на гр. Н. от 1987 г., попада в имот пл.
№490 от плана на гр. Н. от 1950 г. и засяга имот с пл.№ 491 от плана на гр. Н.
от 1950 г., като отнема от него 58.0 кв.м., оцветени в зелен цвят.
От комбинираната скица Приложение № 2А се установява, че:
Имот, пл.№ 1125 по плана на гр. Н. от 1987 г. попада изцяло в имот
пл.№1114 от плана на гр. Неделино от 1974 г. и не засяга имот с пл.
№ 1115 от плана на гр. Н. от 1974 г.;
-Имот, пл.№ 1126 по плана на гр. Н. от 1987 г., попада в имот пл.
№1115 и частично в имот с пл.№ 1116 от плана на гр. Н. от 1974 г., като не
засяга имот с пл.№ 1114 от плана на гр. Н. от 1974 г.
Съдът приема така изготвените заключения като обективно и
компетентно изготвени и неоспорени от страните по делото.
6
Като взе предвид установеното, съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният иск е неоснователен и недоказан и като такъв следва да
бъде отхвърлен.
Ищецът претендира, да бъде осъден ответника С. Д., да преустанови
неоснователните си действия, изразяващи се в неправомерно ползване на
около 15 кв.м. от самостоятелен обект с идентификатор 51319.502.332.3 по
КККР на гр. Н., чрез складиране на дърва и ограничаване достъпа на ищеца З.
Л., да упражнява правата си в пълен обем по отношение на ПИ с
идентификатор 5139.502.332 по КККР на гр. Н.
Претенцията всъщност е да се освободи така наречения южен близнак
от стопанската сграда.
По приложението на чл. 109 ЗС, ВКС се е произнесъл с ТР №
4/06.11.2017 г., по тълк.д. № 4/2015 г. ВКС приема, че за да се уважи иск по
чл.109 ЗС, е необходимо ищецът да докаже, че е собственик на имота и че
върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие и че
това действие или бездействие създава пречки за ищеца да използва имота си,
които пречки са по-големи от обикновените. В други решения на ВКС се
приема, че понякога естеството на извършените от ответника нарушения е
такова, че и без да се доказва е ясно, че с тези действия се пречи на
собственика да упражнява правото си в пълен обем.
Настоящият състав на съд намира, че от събраните по делото
доказателства не може да се направи извод, че З. Л. е собственик на т.нар.
южен близнак от стопанската сграда. Напротив, установява се, че този южен
близнак е придобит по давност с непрекъснато владение около 40 години от
наследодателите на С. Д., а след това и от самата нея.
Ищецът твърди, че ответницата е складирала дърва за огрев, в негов
имот с идентификатор 51319.502.332.3, целият с площ 27,00 кв.м., на един
етаж и с предназначение постройка на допълващото застрояване, като е
завзела част от сградата му - 15 кв. м.
От събраните по делото доказателства и най-вече от заключението на
вещото лице се установява, че границите между ПИ 1125 (на ищеца) и 1126
(на ответницата) съответстват на съществуващите граници на имотите на
място. Установява се също така, от заключението на вещото лице, че т.нар.
южен близнак от стопанската постройка, ползвана от ответницата Д. не
попада в придаваемите части между двата имота и тук не следва да се третира
въпросът за прилагане на регулацията. Вещото лице е категорично, че
южният близнак от стопанската сграда попада в имот с кадастрален номер
51319.502.332, т.е. в имота на З. Л..
Самият ищец, в исковата си молба сочи, че ответникът е завзел, без
правно основание част от същия имот, като е складирал дърва в
самостоятелен обект с идентификатор 51319.502.332.3. Тоест признава се,
започнато владение. От гласните доказателства по делото се установява, че
още дядото на С. Д. - М. е построил южният близнак, който после е ползван
7
до 2008 г. от баща й Р. Д., който пък е предал тази стопанска сграда на самата
С. Д.. От разпитаните по делото свидетели по никакъв начин не се установява,
владението на С. Д. или на нейните праводатели, да е смущавано или
прекъсвано. Нещо повече, говори се за владение повече от 40 години – в този
смисъл са показанията на св. К. Тоест владението е спокойно, несъмнено и
непрекъснато. В тази южна част от стопанската сграда, праводателите на Д. са
отглеждали животни, а понастоящем частта се ползва от нея за складиране на
дърва. Че тази част представлява самостоятелен обект говори факта, че тя е
отразена точно като такъв обект и с отделен идентификатор. Между частта,
ползвана от ответницата и ищеца има масивна каменна стена, която разделя
двете части.
По принцип разпоредбата на чл. 92 ЗС повелява, че собственикът на
земята е собственик и на постройките, и насажденията върху нея, освен ако е
установено друго. В чл. 98 ЗС пък е посочено, че принадлежността следва
главната вещ, ако не е постановено или уговорено друго.
Налице е съдебна практика на ВКС, по реда на чл.290 ГПК, с която се
дават разяснения към съдилищата и се приема, че стопанска постройка може
да представлява самостоятелен обект и да бъде притежавана от лице, което не
притежава права върху дворното място, в което е построена, както и върху
жилищната сграда в това дворно място. Излагат се съображения, че обект на
вещни права може да бъде вещ, обособена като самостоятелен обект. Такива
обекти могат да бъдат и стопанските постройки, вкл. складове, които не
представляват принадлежност към жилищни обекти. Преценката, дали
постройката представлява принадлежност към жилищна сграда или в дворно
място, което е построена или представлява самостоятелен обект на право на
собственост, следва да се извърши с оглед нейното предназначение към
момента на построяването й и към момента, в който настъпва ефекта на
съответния придобивен способ.
Основна характеристика на самостоятелен обект, освен неговата
физическа обособеност, е и възможността да се ползва самостоятелно. Тоест
да се ползва по предназначение, различно от това да обслужва дворното
място, или построената в това място жилищна сграда.
ВКС сочи, че стопанската постройка, била тя плевня или обор може да
има самостоятелно предназначение и по-точно да служи за отглеждане на
животни като занятие и за съхранение на фураж.
По отношение на такава постройка, която не е функционално свързана
с останалите постройки в дворното място не съществува пречка да бъде
придобита в собственост от лице, което не притежава вещни права върху
дворното място и останалите постройки в него, чрез правна сделка или по
давност. В този смисъл е Решение № 45/01.04.2021 г. на ВКС, гр.д.
2151/2020 г., Първо г.о., докладчик съдия С.на Калинова, както и цитираните
други решения в първото такова.
Следва да се отбележи, че ответникът е направил своевременно
възражението за придобиване на южния близнак от стопанската сграда по
давност, а именно, с отговора на исковата молба.
8
Следва да се посочи също, че още от самото начало, предназначението
на южния близнак е било за отглеждане на животни – св. Русева помни, че
дядото на С. Д. е гледал крава и магаре в дърварника, както и складирал храна
за животните.
В случая придобиването на стопанската сграда по давност няма нищо
общо с придобиването на части от УПИ или парцел, заради ограниченията в
площите за придобиване, тъй като държането на сграда е съвсем различно
действие от това, дадено лице да е с намерение да държи и да владее част от
УПИ или парцел.
С оглед всичко гореизложено, съдът намира, че искът по чл. 109 ЗС
следва да бъде отхвърлен.
Последица от отхвърляне на иска е присъждане на разноските по
делото, в полза на ответника, съобразно списъка на разноските, приложен по
делото, а именно, в размер на 1693 лева.
Водим от всичко гореизложено, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск, с правно основание чл. 109 ЗС,
предявен от З. Г. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. Н., ул. „Ч. в.“ № *, общ. Н.,
обл. С., действащ чрез пълномощника си адв. М.О. със съдебен адрес: гр. Р.,
п.к.****, бул. „Б.“ № * срещу С. Р. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Н., ул. „Ч.
в.“ № *, общ. Н., обл. С., с който З. Л. иска, съдът да постанови решение, с
което да осъди ответника С. Р. Д., ЕГН **********, с адрес: град Н. ул. „Ч. в.“
№ *, община Н., област С., да преустанови неоснователните си действия,
изразяващи се в неправомерно ползване на около 15,00 кв.м. от
самостоятелен обект с идентификатор 51319.502.332.3 по КККР на град Н., с
площ 27,00 кв.м., на един етаж и с предназначение постройка на допълващото
застрояване, построен в поземлен имот с идентификатор 51319.502.332 по
КККР на град Н., чрез складирането на дърва и ограничаване на достъпа, с
които пречи на З. Г. Л., ЕГН **********, да упражнява в пълен обем правата
си по отношение на поземлен имот с идентификатор 51319.502.332 по КККР
на град Н. и построените в него сгради, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА З. Г. Л. , ЕГН **********, да заплати на С. Р. Д., ЕГН
**********, разноски по делото, в размер на 1693 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-С.
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Златоград: _________Д.Х.______________
9