РЕШЕНИЕ

 

Номер 160                           Година  2019                   Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                             VІІІ граждански състав

На 14.01                                                                                        Година 2019

В публично заседание на 18.12.2018 г. в следния състав:

                                                Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

Секретар: ВЕРА ТОДОРОВА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело номер  10349  по описа за   2018         година,      

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Иск с правно осн. чл.422  във връзка с чл.415, ал.1, т.2 и чл.124, ал.1 от ГПК.

Ищецът “ЕВН България Топлофикация” ЕАД - гр. Пловдив моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че последният му дължи сумата 716, 72 лева - главница, представляваща стойността на разпределената топлинна енергия за периода от 01.12.2016 г. до 30.04.2017 г.; сумата 86, 62 лева - обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода от 02.02.2017 г. до 22.02.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.02.2018 г., до пълното й изплащане, които суми е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1821/26.02.2018 г., издадена по ч. гр. дело № 2982/2018 г. по описа на  ПРС - ХV гр. състав, по изложените в исковата молба съображения. Претендира направените по делото и в заповедното производство разноски - включително и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът В.Г.У. ***, чрез особения си представител адв. Р.Г., оспорва иска и моли съдът да го отхвърли като неоснователен и недоказан, по изложените в отговора на исковата молба и в писмена защита съображения. Прави възражение за прекомерност на възнаграждението за особения представител на ответника.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства е видно, че със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1821/26.02.2018 г., издадена по ч. гр. дело № 2982/2018 г. по описа на  ПРС - ХV гр. състав, е било разпоредено ответникът да заплати на дружеството-ищец сумата 1 012, 91 лева - главница, представляваща стойността на топлинна енергия, доставена в обект на потребление, находящ се в гр. ***, ЖК „***“, бл.***, вх.***, ап.*** за периода от 01.12.2016 г. до 30.04.2017 г.; сумата 86, 93 лева - обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 04.01.2017 г. до 22.02.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.02.2018 г., до пълното й изплащане, както и сумата 75 лева, представляваща деловодни разноски, включващи платена ДТ в размер на 25 лева и 50    лева юрисконсултско възнаграждение. Тъй като Заповедта е била връчена на ответника при условията на чл.47 от ГПК, на ищеца са били изпратени указания по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК и ищцовото дружество е подало искова молба за установяване на вземанията си по заповедта в срока по чл.415 от ГПК.

Както се установява от събраните по делото писмени доказателства – включително и тези, представени от третото неучастващо по делото лице, макар и да не е собственик на имота, до който е била доставяна неплатената топлинна енергия, ответникът има учредено право на ползване върху него (върху една стая по Нотариален акт, а всъщност - върху целия имот, съобразно подадената Данъчна декларация за имота).

Както се установява от заключенията от 08.11.2018 г. на вещото лице по СТЕ В.Ш. и от 13.11.2018 г. на вещото лице по ССЕ К.И., действително през посочения в Заповедта период на ответника е била доставяна топлинна енергия в ползвания от него имот и общо за периода ответникът дължи на ищеца 1 012, 91 лева с ДД, а обезщетението за забава върху тази сума за посочения в Заповедта период е в размер общо на 86, 93 лева – като след издаването на Заповедта ответникът е заплатил на ищеца 251,19 лева от главницата и 0, 31 лева от обезщетението за забава и са останали дължими 761, 72 лева главница и 86, 62 лева – обезщетение за забава.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че искът се явява доказан по основание по размер (доколкото претендираните от ищеца размери съвпадат с установените от СТЕ и ССЕ действително дължими, а претендирания размер за главницата дори е по-нисък от действително дължимия), поради което следва да се уважи изцяло.

С оглед изхода от спора, и на основание чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.37 от ЗПП ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски за производството – включително и в заповедното производство, в размер общо на 600 лева – платени ДТ, депозити за СТЕ и ССЕ и депозит за възнаграждение на особения представител на ответника, и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.

С оглед фактическата и правна сложност на спора, и предвид обстоятелството, че определеният размер на възнаграждението на особения представител на ответника е минималният нормативно определен размер, съдът намира, че направеното от ищеца възражение за прекомерност на определения размер на депозита за възнаграждение на особения представител на ответника е неоснователно и следва да се остави без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.Г.У., ЕГН **********, представляван от особения представител адвокат Р.Г.Г., със служебен адрес: ***, офис 224, ЧЕ ТОЙ ДЪЛЖИ НА “ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Христо Г. Данов” № 37, сумата 716, 72 лева - главница, представляваща стойността на разпределената топлинна енергия за периода от 01.12.2016 г. до 30.04.2017 г.; сумата 86, 62 лева - обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода от 02.02.2017 г. до 22.02.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.02.2018 г., до пълното й изплащане, които суми е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1821/26.02.2018 г., издадена по ч. гр. дело № 2982/2018 г. по описа на  ПРС - ХV гр. състав.

ОСЪЖДА В.Г.У., с посочените ЕГН, особен представител и служебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, с посочените ЕИК и седалище и адрес на управление, направените разноски за производството по делото – ВКЛЮЧИТЕЛНО И ПО ч. гр. дело № 2982/2018 г. по описа на ПРС – ХV гр. състав, В РАЗМЕР НА 600 лева И 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ищеца възражение за прекомерност на определения размер на депозита за възнаграждение на особения представител на ответника.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане в сила на решението ДА СЕ ВЪРНЕ на ПРС – ХV гр. състав ч. гр. дело № 2982/2018 г., ЗАЕДНО със заверен препис от настоящето съдебно решение.

ДА СЕ ИЗДАДЕ НА особения представител на ответника – адвокат Р.Г.Г. РКО за внесения от ищеца депозит за възнаграждението му за осъщественото особено представителство В РАЗМЕР НА 300 лева.

                                                                          

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/

                        ПАВЕЛ ПАВЛОВ

 

Вярно с оригинала!

В.Т.