№ 102
гр. Пазарджик, 16.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно частно
гражданско дело № 20235200500038 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.419, ал.1 и чл.420, ал.3 от ГПК, във
връзка с чл.274 и сл. от ГПК.
Същото е образувано по повод на подадена частна жалба с вх.
№262349/23.09.2022г., подадена от Г. Б. И., чрез адв.Б., против Разпореждане
№260232/04.07.2022г., в частта с което е оставено без разглеждане, като
просрочено възражението, подадено на 14.06.2022г.г. от Г. Б. И. срещу
Заповед за изпълнение №18/06.01.2012г., издадена по ч.гр.д.№5835/2011г. по
описа на РС- Пазарджик.
Твърди се в същата, че обжалваното разпореждане е неправилно и
незаконосъобразно. В тази насока се визира, че неправилна е преценката на
районния съд в обжалваното разпореждане за пропускането на срока по
чл.414, ал.2, във вр. с чл.418, ал.5 от ГПК.
Приема се, че обжалваното разпореждане е неправилно, защото е
неясно как, районният съд се е произнесъл по едно искане на една от страните
по делото, без да запознае с това искане и без да даде възможност на
длъжника и частен жалбоподател да изрази становище по приложените към
искането по чл.253 от ГПК доказателства.
В жалбата, на основание чл.193 от ГПК се оспорва истинността на
представената към молба с вх.№261883/30.06.2022г. обратна разписка, която е
приложение към покана за доброволно изпълнение с изх.№36162/17.08.2012г.
1
В тази насока се твърди, че подписът, положен в тази обратна за „Подпис на
получателя“- не е положен от частния жалбоподател Г. Б. И..
Твърди се, че в цитираната обратна разписка, не е посочено името на
частния жалбоподател, същата не е оформена надлежно с изписване на
имената на получателя, като не е удостоверено от пощенския служител, от
кое лице е получена тази пратка и кое лице се е подписало, като получател?
ПДИ не е оформена изобщо от ЧСИ като връчена, по какъв ред и от кого и на
кого?
Моли се да се открие производство по оспорване истинността на
представената към молба с вх.№261883/30.06.2022г. обратна разписка.
Счита се, че доколкото тази обратна разписка не е връчвана до момента
от районния съд, с никакво съдопроизводствено действие, то направеното
оспорване е своевременно, защото районния съд не е дал възможност на
жалбоподателя да се запознае с направени искания и приложени
доказателства преди да издаде обжалваното разпореждане и това грубо е
нарушил принципите на равнопоставеност и състезателност в гражданския
процес.
Искането е да се отмени обжалваното разпореждане и се върне делото
на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, с
изрично даване на указания на първоинстанционния съд, че подаденото
възражение е в срок и следва да бъде разгледано.
В срок е постъпил писмен отговор от страна на „ЕОС М.“ ЕООД,
представлявано от Р.И.М.- Т., в качеството й на управител, чрез
пълномощника му юриск.Й. К..
В същият се излагат твърдения, че депозираната частна жалба е
недопустима и неоснователна, а обжалваното разпореждане е правилно. В
този смисъл се излагат подробни съображения.
Искането е подадената частна жалба, да не бъде допускана за
разглеждане, а в случай, че бъде допусната, то същата да се отхвърли, като
неоснователна, тъй като изложените в нея твърдения са необосновани и
недоказани.
Моли се за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
При условие на евентуалност, при уважаване на подадената частна
2
жалба и жалбоподателят претендира да му бъдат заплатени разноски за
адвокатско възнаграждение, то се прави възражение за прекомерност.
Писмен отговор на подадената жалба от страна на „ОББ“ АД“ не е
постъпил в указания от съда срок.
В срока за произнасяне на въззивният съд е постъпило становище от Г.
Б. И. с вх.№260059/16.01.2023г., във връзка с депозирания отговор на
ответното дружество в което са изложени съображения с тези изложени в
подадената жалба, като се визират възражения в насока, че не е налице
валидна цесия на претендираното вземане. Съответно във връзка с искането
за оспорване на пощенската разписка, след като се открие производство по
оспорване се иска да се разпредели доказателствената тежест, като се прави
искане за допускане изслушването на съдебно- графологическа експертиза.
Прави се искане за задължаване на ответната страна да представи пред
окръжния съд- оригиналът на обратната разписка от 27.08.2012г.
Искането е да се уважи подадената жалба, със законовите последици от
това. Прави се възражение за прекомерност.
Пазарджишкият окръжен съд, след като обсъди доводите на
частния жалбоподател и взе предвид данните по делото, намира от
фактическа страна следното:
Производството по ч.гр.д.№5835/2011г. по описа на РС- Пазарджик е
образувано по заявление от 21.12.2011г. на „ОББ“ АД за издаване на заповед
за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК против длъжник- Г. Б. И..
Заповедният съд е уважил изцяло заявлението, като е разпоредил да се
издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, като съответно
е издал Заповед №18 от 06.01.2012г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 от ГПК, с която е разпоредил длъжникът Г.
Б. И., да заплати на кредитора „Обединена българска банка“ АД, сумата в
общ размер 10035,55лв., от които главница- 9004,62лв., договорна лихва в
размер на 993,01лв. за периода от 28.03.2011г. до 19.12.2011г,. наказателна
лихва върху главницата от просрочените вноски в размер на 37,92лв. за
периода от 28.03.2009г. до 19.12.2011г. и законна лихва от 20.12.2011г. до
изплащане на вземането, ведно с разноските по делото- 200,71лв.- държавна
такса и 540,85лв.- адвокатско възнаграждение.
3
Видно от Възражение, подадено от адв.Н. Б., в качеството му на
представляващ на Г. Б. И. с вх.№261776/14.06.2022г. се установява, че с него е
направено възражение за погасяване по давност на претендираното по делото
вземане, обективирано в Заповед №18 за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена на 06.01.2021г. Възразено
е, че не е налице редовно връчена цесия на претендираното вземане, като
уведомлението за цесия не е връчено редовно. Същото не е подписано от
лицето, сочено за уведомител. Оспорва се, че е налице пренесено копие на
подпис от неизвестно лице.
Иска се в него да се обезсили издадената заповед, като се претендират
разноски.
Приема се в това възражение, че то е направено в срок, видно от
приложен препис от покана за доброволно изпълнение /ПДИ/ с изх.№5411 от
03.06.2022г. на ЧСИ с рег.№888.
От Разпореждане №260209 от 14.06.2022г. е видно, че заповедния съд е
разпоредил за постъпилото възражение да се съобщи на заявителя, че може да
предяви установителен иск относно вземането в заповедта, респ. цесионера-
взискател по изпълнителното дело, че на заявителя са дадени указани по
чл.415, ал.1 от ГПК.
Видно от Молба подадена от „Обединена българска банка“ АД, с вх.
№261883/30.06.2022г. се установява, че в нея е заявено, че подаденото
възражение, на основание чл.414 от ГПК се явява просрочено. Иска се, на
основание чл.253 от ГПК, да се отмени разпореждането, с което са дадени
указания по ч.гр.д.№5835/2011г. по описа на РС- Пазарджик, за предявяване
на иск с правно основание чл.422 от ГПК спрямо Г. Б. И., тъй като същия е
недопустим, поради процесуална предпоставка от категорията на
абсолютните.
Към молбата е приложено Известие за доставяне, от което е видно, че
Г. Б. И. е получил ПДИ, на 27.08.2012г., като е налице положен ръкописно
подпис на получателя.
Видно от Разпореждане №260232 от 04.07.2022г. се установява, че
районният съд е отменил Разпореждане №260209 от 14.06.2022г., с което са
дадени указания на заявителя да предяви установителен иск по чл.422 от
ГПК. Оставено е без разглеждане, като просрочено възражението, подадено
4
на 14.06.2022г. от Г. Б. И. срещу Заповед за изпълнение №18 от 06.01.2012г.,
издадена по ч.гр.д.№5835/2011г. по описа на РС- Пазарджик.
При тези данни от фактическа страна, от правна такава, следва да
се приеме следното:
По допустимостта на подадената частна жалба.
Подадената частна жалба е допустима, като по съществото си е
неоснователна.
Относно допустимостта, настоящата инстанция приема, че подадената
жалба е допустима, тъй като е оставено без разглеждане, като просрочено
възражението, подадено на 14.06.2022г. от Г. Б. И.. Този акт на практика се
приравнява на връщане на това възражение. Ето защо в случая е относима
хипотезата на т.5а от ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС по т.д.№13г., съгласно
която, преценката на заповедния съд, че заповедта за изпълнение е подадено
след срока по чл.414, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.418 от ГПК, следва да е
обективирана в разпореждане за връщане на същото. Този съдебен акт
подлежи на обжалване с частна жалба от длъжника, тъй като прегражда
развитието на производството по смисъла на чл.274, ал.1 от ГПК. В този
аспект на съждения, няма основание да се приеме възражението направено с
отговора на частната жалба, че подадената такава е недопустима.
Досежно основателността на същата следва да се посочи, че за да
постанови обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд е приел, че
след като покана за изпълнение на задължението по заповедта, заедно с копие
от самата заповед е връчена на длъжника през 2012г., срокът за възражение е
изтекъл и последващи повторни връчвания на покана за доброволно
изпълнение или на самата заповед са без значение. Прието е и, че без
значение са и изложените съображения за погасяването по давност,
независимо кога е изтекла тя и за ненадлежна цесия. Счетено е, че е
недопустимо съдът в заповедното производство да разглежда по същество
такива възражения, основани на факти, настъпили евентуално след
издаването на заповедта за изпълнение. Той не може да обезсили на подобно
основание, собствената си заповед. Визирано е, че тези доводи, биха могли да
се разгледат в едно производство по чл.422 от ГПК, ако такова бъде
образувано. По тази причина е счетено, че възражението е разглеждано от
заповедния съд единствено като възражение по чл.414 от ГПК, но се е оказало
5
просрочено. По аналогия с просрочените жалби, съдът би следвало да се
произнесе с акт, който да подлежи на обжалване, като преграждащ развитието
на производството.
В конкретният казус, настоящата инстанция изцяло споделя изложените
доводи. Основанието за този му извод се извежда от данните съдържащи се в
приложените по делото копия от Покана за доброволно изпълнение с изх.
№36162/17.08.2012г., както и разписка ИД РS 4000 00WIT5Х, от които се
установява, че първия цитиран документ е връчен на длъжника на
27.08.2012г. След като този факт е установен и от районният съд, той
правилно е приел, че възражението на длъжника подадено с вх.
№261776/14.06.2022г. е просрочено.
В случая, няма основание да се приеме възражението на
жалбоподателят чрез неговата защита в насока, че обжалваното разпореждане
е неправилно, тъй като не е дал възможност на длъжника и частен
жалбоподател да изрази становище по приложените с искането по чл.253 от
ГПК доказателства, тъй като в това производство, заповедният съд няма
такива законови правомощия.
Няма основание да се приеме за доказано твърдението на
жалбоподателят, че не е положил лично подпис върху изпратената му
разписка- известие за доставяне ИД РS 4000 00WIT5Х приложена по изп.д.
№01440/12г. по описа на ЧСИ и с която му е връчена на постоянния му и
настоящ адрес в с.Варвара, ул.“Четиридесет и четвърта“ №11 покана за
доброволно изпълнение на 27.08.2012г. В случая, същата е надлежно
оформена, като срещу графата „Подпис на получател“ е положен подпис,
който следва да се приема, че е на Г. Б. И.. Следва да се посочи, че за
удостоверяване на получаване на препоръчана пратка чрез известие за
доставяне, какъвто е и настоящия случай са налице задължителни изисквания
за връчване на същата. Те са регламентирани в Наредба №4 за пощенските
съобщения, която е запазил действието си след отмяна на Закона за
съобщенията.
Съгласно разпоредбата на чл.57 от посочената наредба, препоръчани
пратки се доставят на получателя на посочения адрес или в п.т.т. срещу
подпис в служебната разносна книга. Предвид на тези изисквания,
препоръчаното писмо с известие за доставяне следва да бъде връчено срещу
6
подпис по едни от регламентираните способи.
Съгласно разпоредбата на чл.58 от същата тази наредба изисква, при
връчване на пратките, получателят да удостоверява самоличността си, а
пъломощниците представят и съответно пълномощно.
При тези данни следва да се приеме, че посочването на качеството на
лицето не е императивно изискване, което законодателят да е предвидил за
редовността на връчване на обратната разписка.
От страна на последния и неговата защита се прави възражение в
насока, че подписът не е положен от него. В тази насока с подадената частна
жалба, на основание чл.193 от ГПК се оспорва представената към молбата с
вх.№261883/30.06.2022г., обратна разписка, като в тази връзка се иска да се
образува производство по оспорване на същата. Такова производство
настоящата инстанция не приема, че следва да открива, тъй като се касае за
твърдени изгодни факти и обстоятелства на страната, чиито подпис е положен
върху документа, поради което в тежест на тази страна е да ги установи по
предвидения процесуален ред и способи, като ангажира в тази връзка
съответните относими и допустими от процесуалния ред доказателства,
съгласно чл.151, ал.1, във вр. с чл.146, ал.4 от ГПК. В настоящият казус
въззивният съд приема, че такива не са конкретизирани в частната жалба.
Няма основание да не се приеме наведения довод от насрещната страна, че
характерът и естеството на заявеното от частния жалбоподател оспорване на
истинността и авторството на процесния документ предполагат в срока за
обжалване, страната изрично да посочи доказателствата, които иск да бъдат
събрани от въззивната инстанция във връзка с наведените от последната
факти и обстоятелства. Реално, такива вече се искат и конкретизират едва в
подаденото становище във връзка с постъпилия отговор на частната жалба, но
към този момент те вече са преклудирани. На практика, жалбоподателят е
имал законовата възможност да реализира тези свои права с подадената от
него частна жалба, но не ги е реализирал. Предвид на това и няма законово
основание за откриване производство по оспорване на посочения по- горе
документ.
При така изложените съображения, при несподеляне на изложените в
частната жалба възражения, настоящата инстанция приема, че същата като
неоснователна следва да се остави без уважение, а разпореждането в неговата
7
обжалвана част, като правилно и законосъобразно се потвърди. В случая,
същото не се обжалва в останалата му част, с което е отменено
разпореждането на заповедния съд за даване на указания на заявителя да
предяви установителен иск по чл.422 от ГПК, като и в тази му част, то е и
необжалваемо по закон.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81, във вр. с чл.78, ал.8 от
ГПК, в тежест на жалбоподателят Г. Б. И. и в полза на „ЕОС М.“ ЕООД
следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 50лв.-
юрисконсултско възнаграждение.
Предвид на гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №260232 от 04.07.2022г., в частта с
което е отменено Разпореждане №260209 от 14.06.2022г. и с което е оставено
без разглеждане, като просрочено възражението, подадено на 14.06.2022г. от
Г. Б. И. срещу Заповед за изпълнение №18 от 06.01.2012г., издадена по ч.гр.д.
№5835/2011г. по описа на РС- Пазарджик.
ОСЪЖДА Г. Б. И., с ЕГН **********, с адрес: с.Варвара, ул.“44“ №11,
със съдебен адрес: гр.София,, ж.к.“Гоце Делчев“ бл.259, вх.А, ет.1, оф.1-
адв.Н. Б., да ЗАПЛАТИ на „ЕОС М.“ ЕООД, с ЕИК *********,
представлявано от Р.И.М.- Т., в качеството й на управител, със съдебен адрес:
гр.София, п.к.1766, район Витоша, кв.“Малинова долина“, ул.“Рачо Петров-
Казанджията“ №6, сграда М. Тауър, ет.6, разноски пред настоящата
инстанция в размер на 50лв.- юрисконсултско възнаграждение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8