Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,…………..
2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД , НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, ХIV въззивен наказателен състав, в
публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди и
деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНДРЕЙ АНГЕЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ
ДЕЧЕВ
СВЕТЛАНА АТАНАСОВА
при секретаря Д.Генчева и в
присъствието на прокурора Радка Стоянова като изслуша докладваното от с-я
Ангелов в.н.о.х.д.№ 3 883 по описа за
2018г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е
по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 01.02.2018 г. по
НОХД № 15 980 по описа за 2016 г., СРС, НО, 101 състав е признал подсъдимия А.Г.М. за невиновен в това, че на 13.11.2014 г., около 13.30 часа в град
София, ж.к. „Студентски град“, на кръстовището на улиците ’’Академик Б.
Стефанов” и „Осми декември“, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като на публично
място, в присъствието на множество хора след като препречил със своя автомобил
„Ауди А8“, с ДК № *******пътя на лек автомобил „Дачия Логан“ с peг. № *******,
управляван от Р.Д.Р., наплюл го в лицето, обидил го като го нарекъл „Лайнар“,
отворил багажника на колата си и като му го посочил с ръка казал на Р.да влиза
в него, след което извадил от багажника брадва и замахнал с нея към Р., като
деянието е извършено с дързост,
като на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Със същата присъда е постановено
връщането на подс. М. на вещественото
доказателство - 1бр. брадва с
предпазител на ръба, с дървена дръжка с надпис „Godget“ на режещата част, приобщена с протокол за доброволно предаване от
13.11.2014 г.
От така
постановената присъда е останал недоволен прокурор при СРП, който във въззивен
протест ( и допълнение към него) изразява оплаквания за необоснованост и
неправилност на първоинстанционната присъда. Представителят на държавното
обвинение оспорва фактическите и доказателствени изводи на първостепенния съд;
като се позовава на приобщените по реда на чл. 281, ал.4 от НПК свидетелски
показания, прокурорът намира обвинението за доказано от обективна и субективна
страна, поради което прави искане за отмяна на първоинстанционната присъда и
постановяване на нова такава от въззивния съд, с която подс. М. бъде признат за
виновен по повдигнатото му обвинение и да му бъде наложено справедливо
наказание.
В съдебно заседание прокурорът от
СГП поддържа протеста и моли да бъде уважен.
Упълномощеният защитник на подсъдимия М. – адв. М.П. оспорва
протеста и моли за потвърждаване на първоинстанционната присъда, като намира
доказателствените и правни изводи на СРС за направени в съответствие със
закона.
Подсъдимият М., редовно призован
пред въззивната инстанция, не се явява.
Пред
настоящата инстанция никоя от страните не сочи доказателства и не представя
писмени такива.
Въззивният съд също не счете служебно за необходимо да
допуска провеждането на съдебно
следствие и събирането на доказателства.
Съдът, като съобрази изложените
доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата, намира за
установено следното:
Подсъдимият А.Г.М., с установена по делото самоличност, на 13.11.2014 г. около 13.30 часа в гр.София управлявал лек автомобил марка „Ауди” модел А 8 с рег.№ *******. По същото време св. Р.Д.Р. управлявал служебен лек автомобил марка „Дачия” модел „Логан” с рег. № *******, като се движел в жк.”Студентски град” по ул.”Осми декември” с посока от УНСС към ул.”Акад. Б.Стефанов”. Свидетелят Р.се движел в дясната пътна лента, като в съседната му лява лента се движело МПС, управлявано от подс. М.. Приближавайки кръстовището с ул.”Акад.Б.Стефанов” подсъдимият подал десен мигач, тъй като искал да се престрои в дясната лента. Свидетелят Р.продължил движението си за преминаване през кръстовището, а подсъдимият предприел желаната от него маневра престрояване в дясно, в резултат на което автомобилите им се изравнили на много близко разстояние един от друг. И двамата водачи, с реплики и жестове един към друг, изразили недоволството си от така създалата се рискова ситуация на пътя и след като преминали кръстовището преустановили движението си, спирайки в дясно по посоката им на движение, един зад друг, непосредствено преди намиращата се в близост спирка на масовия градски транспорт. Св. Р.спрял автомобила си зад този на подсъдимия на известно разстояние от него, след което слязъл и застанал до шофьорската си врата. При вида на подсъдимия, доста по-едър на ръст и телосложение, който също слязъл от неговия автомобил, и се намирал до багажника на същия, свидетелят Р.вдигнал ръцете си, свити на юмруци, пред лицето си. Възприемайки поведението на свидетеля Р., подсъдимият отворил багажника на автомобила си и взел намиращата се там брадва с предпазител. В този момент по същата улица ул.”Акад.Борис Стефанов”, но в противоположна посока ( посока „Зимен дворец”) непосредствено преди кръстовището с ул.”Осми декември”, преминал цивилен полицейски автомобил марка „Опел” модел „Астра”, в който пътували свидетелите Б.Б.и А.С.- служители от сектор „Криминална полиция” на 07 РУ -СДВР. Свидетелите Б.и С.забелязали подсъдимия и свидетеля Р., които се намирали на улицата, като свидетелят Р.бил с вдигнати ръце пред главата си, а подсъдимият държал в ръцете си оранжево - черен предмет. Полицейските служители възприели също така спрелите в близост до спирката на градския транспорт автомобили, както и чакащите на спирката хора. Свидетелят С., който управлявал служебния автомобил, предприел маневра обратен завой, за да достигне до мястото, където се намирали подсъдимият и свидетелят Р.. В това време свидетелят Б., който се намирал на предната дясна седалка на полицейския автомобил, включил светлинната и звуковата сигнализация на автомобила. Пристигайки на мястото, където се намирали подсъдимият и свидетелят Р., полицейските служители Б.и С.слезли от автомобила си, легитимирали се и попитали лицата, чиято самоличност установили, какво се е случило. Свидетелят Р.бил видимо изплашен и споделил, че е засякъл автомобила на подсъдимия, след което и двамата са си разменили реплики, но вече са се разбрали помежду си и нямат претенции един към друг. Подсъдимият също потвърдил, че свидетелят Р.го е засякъл с автомобила си, след което са спрели, за да си изяснят ситуацията. В багажника на подсъдимия служителите на реда видели оранжево - черен предмет, който впоследствие се оказало, че представлява брадва с предпазител. Свидетелят Б.се обадил в ОДЧ на 07 РУ -СДВР и докладвал за случая. За подсъдимия била направена справка и било установено, че същият е криминално проявен и осъждан многократно. На място бил изпратен автопатрул на 07 РУ -СДВР за оказване на съдействие на свидетелите С.и Б.. Тъй като полицейските служители искали да проверят дали подсъдимия и свидетеля Р.действително са се засекли с автомобилите си, или поводът за тяхното спречкване е друг, същите задържали подсъдимия и го отвели в управлението. С протокол за доброволно предаване, оформен в районното управление, подс. М. предал на полицейския служител Б.П.Б.1бр.брадва с предпазител. На същата бил извършен оглед, за което бил изготвен протокол за оглед на веществени доказателства от 14.11.2014 г.
На подсъдимия била назначена съдебно-психологична и комплексна съдебнопсихиатрична, психологична и медицинска експертиза. Видно от заключението на СПЕ подсъдимият А.Г.М. е психично здрав, като по време на инкриминираното деяние е разбирал свойството и значение на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си и няма данни за афективно отреагиране на създалата се ситуация.
Съгласно заключението на комплексната СППМЕ към момента на инкриминираното
деяние подсъдимият е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и
да ръководи постъпките си. Същият страда от заболявания на сърдечно съдовата
система като е претърпял три оперативни интервенции при условията на
екстракорпорално кръвообращение. Медикаментите, които приема са за подобряване
на сърдечната дейност, антиаритмични средства, понижаване на артериалното
налягане, антикоагуланти за предотвратяване тромбозирането на митралната клапа,
диуретици, като нито един от тези медикаменти не се отразява на общото и
психичното състояние на подсъдимия и на неговото поведение. Здравословното
състояние на подсъдимия не представлява пречка да участва в наказателния
процес. Описанието на цялостното поведение при инцидента и след това не
позволява да се приеме наличието на физиологичен афект и неговия правен аналог
„силно раздразнено състояние.” При употребата на посочените лекарства не е
възможна появата на паническо разстройство и подсъдимият не се е намирал в
такова състояние при извършване на деянието.
Съдебно-психологичната експертиза, касаеща освидетелстването на св. Р.Д.Р., дава заключение, че същият е психично здрав. Няма данни да е изпитал основателен страх. Страховете, които изпитва са реални, житейски и изводими от нормална психологична дейност. Психичното му състояние позволява адекватно да отговаря на поставените му въпроси и да участва във всички фази на наказателното производство при съхранени интелект, памет и възприятно- представни способности.
Така приетите от състава на СРС и споделени от въззвния съдебен състав значими за правилния изход на делото факти се установяват по несъмнен начин от събраните по делото доказателства: обясненията на подсъдимия А.Г.М.,дадени в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, показанията на свидетелите А.Ц.С., Б.П.Б.и Р.Д.Р., дадени в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, показанията на свидетелите А.Ц.С.и Б.П.Б., дадени пред органа на досъдебното производство, прочетени по реда на чл.281, ал.4, във вр. с ал.1, т.1 и т.2, пр.2 от НПК, показанията на свидетеля Р.Д.Р., дадени пред органа на досъдебното производство, прочетени по реда на чл.281, ал.4, във вр. с ал.1, т.1 от НПК, заключенията на съдебно-психологичната и комплексната съдебнопсихиатрична, психологична и медицинска експертиза за подсъдимия, заключението на съдебно-психологичната експертиза за свидетеля Р.Р., както и писмените доказателства по делото - протокол за претърсване и изземване от 13.11.2014 г., определение на СРС, НО, 131 състав от 17.11.2014 г. за одобряване на протокол за претърсване и изземване по реда на чл.161, ал.2 от НПК, протокол за оглед на веществени доказателства от 14.11.2014 г., ведно с фотоснимки, протокол за доброволно предаване от 13.11.2014 г., протокол за доброволно предаване от 28.03.2016 г., протокол за доброволно предаване от 01.04.2016 г., медицински документи за подсъдимия - копие на документ за кардиологичен преглед от д-р А.Д.- София 19 ДКЦ, копие на амбулаторен лист № 77 от 09.05.2015 г., издаден от д-р Д.М.Д., копие от епикриза по ИЗ 61/2016 г., копие на експертно решение № 0749/25.02.2015 г. на ТЕЛК за общо заболяване, II МБАЛ, I състав, копие на амбулаторен лист № 955/26.03.2014 г. на УМБАЛ „Св.Екатерина”, копие на направление за преглед №000010/05.01.2016 г., копие на резултати от изследване № 60/05.01.2016 г. на Сити Клиник, копие на амбулаторен лист № 23 от 02.05.2015 г., издаден от д-р В.Т.П., копие на резултати от изследване № 424 от 06.01.2016 г. на Сити Клиник, копие на епикриза от кардиологично отделение на Сити Клиник, копие на документи на немски език, снимки на сърце, копие на резултати от лабораторни изследвания от 02.05.2015 г. на УМБАЛ „Св.Екатерина”, копие на етапна епикриза от болница Паулинен - Германия, отделение Р2 от 19.03.2015 г., в превод от немски език, копие на болничен паспорт от Рехабилитационен център Керкхоф, в превод от немски език, копие на доклад за резултатите от Германски център за сърдечни заболявания Берлин в превод от немски език и 5 бр.епикризи от УМБАЛ „Света Екатерина” ЕАД, 2бр .разширени справки от АИФ на МВР за подсъдимия, 2бр.справки за подсъдимия от НСлС, справка от НОИ, справка от ГД „ИН” - МП, писмо на 07 РУ-СДВР по вх.№ 338200 -7/2018 г. от 05.01.2018 г., ведно със заверено копие на книга за получени сигнали в ОДЧ на 07 РУ - СДВР, справка от Унифицираната информационна система на Прокуратурата на Р.България и справка за съдимост на подсъдимия.
След
самостоятелна преценка на събраните в хода на първоинстанционното производство
доказателства, въззивният съд намери, че фактическите констатации на
първоинстанционния съд относно обстоятелствата, включени в предмета на
доказване по делото, са направени в съответствие със събраните по делото
доказателства и въз основа на правилна интерпретация на установените - чрез
способите, предвидени в НПК - факти, относими към интересуващите делото
обстоятелства, поради което и не упражни правомощията си по чл. 316 от НПК да
установява нови фактически положения.
Както правилно е констатирал СРС събраната
по делото доказателствената съвкупност е противоречива, като съществени за
правилния изход на делото се явяват несъответствията в свидетелските показания
на участника и очевидците на инцидента – свидетелите Р.Р., А.С.и Б.Б.. Показанията на
посочените свидетели са противоположни в двете фази на производството – в хода
на съдебното следствие както участникът в произшествието Р., така и
полицейските служители С.и Б.не сочат каквито и да било противоправни действия
на подсъдимия М. за разлика от свидетелстването им на досъдебното производство,
където те са дали уличаващи подсъдимия М. данни ( залегнали в обвинителния акт
и обосноваващи предаването на съд на М. за извършени хулигански действия).
Именно това е наложило СРС да приобщи показанията им, дадени в д.п., по реда,
предвиден в чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.1
от НПК, като въпреки прочитането на
показанията им, дадени в по-ранната фаза на производството, както Р., така и С.и
Б.са поддържали заявеното от тях в хода на съдебното следствие.
Това е и спорния по делото въпрос ( тъй като
прокурорът в депозирания протест се позовава именно на данните, съдържащи се в
приобщените по делото свидетелски показания от д.п.), а именно дали въведената в
чл.. 281, ал.8 от НПК забрана осъдителна
присъда да почива единствено на показания, прочетени по реда на ал.4 на с.т. е
приложима или не в конкретния случай. Следва
да бъде отбелязано, че 1. показанията на Р., С.и Б.от д.п. са единствените уличаващи подсъдимия М. в извършването на
инкриминираните хулигански действия и 2.
че данните в тях касаят основния подлежащ на доказване факт по делото –
наличието на престъпление, тъй като обхващат инкриминираните действия на
подсъдимия по плюене в лицето на Р., обиждането му с думата „Лайнар“, отварянето на
багажника на автомобила и приканянето на
Р.с ръка и думи да влиза в него, изваждането
на подсъдимия на брадва и замахването й с
нея към Р..
СРС е дал правилен отговор на
поставения въпрос, приемайки обвинението за недоказано единствено въз основа на
приобщените по реда на чл. 281, ал.4 от НПК въпроси, позовавайки се на
разпоредбата на ал.8 на чл. 281 от НПК.
В принципен план съществуването на забраната по чл. 281, ал.8 от НПК ( осъдителната
присъда не може да се основава само на показания, прочетени по реда на ал.4) се корени в необходимостта да бъде адекватно
реализирано правото на защита на подсъдимия, предвид възможността му да се
противопоставя активно (конфронтира) на уличаващите го свидетелски показания.
Ако такава възможност не се предоставя поради характера на доказателствените
материали - свидетелски показания, при които за подсъдимия е било невъзможно да
разпита изобличаващия го свидетел в д.п., ще се стигне до невъзможност за реализиране
правото на защита в контекста на изискването за провеждане на справедлив
процес.
В настоящия случай
единствените данни за извършено от подс. М. престъпление против обществения ред
и спокойствие се съдържат в показанията на св. Р., св. С.и св. Б., дадени в хода на д.п., при които разпити подсъдимия
и/или негов защитник не са участвали; данните от показанията им за осъществено
противоправно поведение на подсъдимия не се подкрепят от друго събрано по
делото доказателство, т.е. те са единствените източници за подобно поведение;
показанията им са приобщени по реда на чл.281, ал.4 от НПК – без съгласие на
подсъдимия и защитника му. В този смисъл и въззивният съд прие, че в случая важи посоченото в чл. 281, ал.8 от НПК
ограничено ползване в процеса на доказване на приобщените по реда на ал.4 на
чл. 281 от НПК свидетелски показания на Р., С.и Б.. В подобен смисъл е и практиката на ВКС,
обетивирана в р. № 49 от 21.03.2016 г. по н. д. № 64/2016 г., Н. К., ІІІ Н. О. на ВКС ( „Стандартите, установени с КЗПЧ изискват в рамките на наказателното
производство събирането и проверката на доказателствата да бъде осъществявано
при условията на открит и състезателен процес. Досъдебното производство не носи
характеристиките на този процес, което е и основание събраните в неговите рамки
гласни доказателства да могат да бъдат използвани за установяване на
релевантните факти само ако са проверени в рамките на съдебната фаза или са
подкрепени от други доказателства. Това е и основанието законодателят по
изричен начин в разпоредбата на чл.281, ал.8 НПК да посочи, че осъдителна
присъда не може да се основава единствено на доказателства, събрани в хода на
досъдебното производство, които са били приобщени по реда на чл.281, ал.4 НПК…..Ето защо и касационната инстанция прие, че правилно въззивният съд се е
позовал на разпоредбата на чл.281,ал.8 НПК, като е преценил, че не може
осъдителната присъда да почива само на тези доказателствени източници…).
В този
смисъл въззивният протест, твърдящ необоснованост и неправилна оценъчна в
доказателствено отношение дейност на СРС, не се явява основателен, като е
приложима въведената
в чл. 281, ал.8 от НПК забрана
осъдителна присъда да почива единствено на показания, прочетени по реда на ал.4
на с.т. Оттук следва и извода, че обвинителната теза не е доказана по
изискуемия от чл. 303, ал.2 от НПК – несъмнено, категорично – начин, тъй като
правилата на формалната логика налагат за съставомерните факти да бъдат
ползвани обясненията на подс. М. и показанията, дадени в хода на съдебното
следствие от свидетелите Р., С.и Б.,
в които доказателствени средства не се съдържат данни за осъществено от привлеченото
към наказателна отговорност лице противоправно деяние с характеристиките на
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото.
Писмените доказателства и
експертните заключения изясняват здравословното състояние и психичната годност
на участниците в инцидента, като не противостоят на други източници на
информация и имайки единствено спомагателно значение, правилно са били ценени
от СРС в тяхната цялост.
На базата на правилно възприетите фактически
обстоятелства районният съд законосъобразно е приел, че подс. М. не е
осъществил състава на престъпление по чл.325, ал.2 от НК, а въззивният протест
се явява неоснователен.
В случая по делото не се установи
извършено престъпление по чл. 325, ал.1от НК от страна на привлеченото към наказателна
отговорност лице, като събраните в хода на съдебното следствие доказателства (
разпити на свидетелите Р., С.и Б.)
разколебават обвнитителната теза относно инкриминираните действия на
подсъдимия. И според настоящия съдебен състав по делото
е налице е обосновано съмнение по
отношение главния факт по делото – наличието на престъпление. От събраните по
делото гласни доказателства не е възможно да бъде направен единствен и
категоричен извод, че е осъществен съставът на престъпление от привлеченото към
наказателна отговорност лице. Съвкупната преценка на установените по делото
обстоятелства не мотивира настоящия съдебен състав да направи извод за
доказаност по изискуемия от чл.303,ал.2 НПК начин на обвинението срещу подс. М.
по настоящото дело. Предвид недоказаността на обективната страна на престъпния
състав престъплението по чл. 325, ал.1
от НК следва да бъде приложени
последиците, визирани в чл.304 от НПК – подсъдимият да бъде оправдан.
Недопустимо е постановяването на осъдителна присъда при недоказаност на
обвинението по несъмнен начин, когато не са изяснени напълно обстоятелствата,
касаещи същото обвинение. Само когато всички факти, включени в
причинно-следствения процес на престъпното деяние и неговото авторство бъдат установени безспорно и категорично,
съдът може да постанови съответна осъдителна присъда. Последната не може да
почива на предположения, на съмнителни, несигурни и колебливи изводи досежно наличието
на престъпление и неговите обективни и
субективни признаци. Съдът признава подсъдимия за виновен само и единствено
когато обвинението е доказано по несъмнен начин /чл.303,ал.2 от НПК/, което е
гаранция за реализиране правата на обвиняемия, респ. подсъдимия в наказателния
процес, произтичащи от презумпцията за невиновност, установена в чл.16 от НПК. Несъставомерността на деянието от
обективна страна означава, че е невъзможно да са осъществени признаците на
състава на престъплението от субективна страна, поради което обсъждането наличието
на умисъл у подсъдимия е безпредметно.
Произнасянето на СРС по
вещественото доказателство е съобразено с характера на постановената присъда и
факта, че същото е предадено за нуждите на разследването именно от подс. М. с протокол за
доброволно предаване от 13.11.2014 г., което налага и неговото връщане на
легитимирания му владелец.
Ето защо и атакуваната
първоинстанционна присъда следва да бъде потвърдена изцяло.
При цялостната служебна проверка на присъдата
въззивният съд не констатира нарушение на материалния закон, съществени нарушения
на процесуалните правила, необоснованост или непълнота на доказателствата.
Водeн от горното, Софийски градски
съд на основание чл. 338 от НПК
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 01.02.2018 г. по НОХД
№ 15 980 по описа за 2016 г. на Софийски районен съд, НО, 101 с-в.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване
и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.