РЕШЕНИЕ
№7
гр. Благоевград, 06.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ДВАНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Емилия Дончева
при участието на секретаря Лозена Д.
като разгледа докладваното от Емилия Дончева Търговско дело №
20241200900048 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба от „Б“ ЕООД, ЕИК
***, седалище и адрес на управление: гр. С., район „Л“, ул. „К А“ №,
представлявано от Е. Ц – управител, чрез адв. Г. Ф., съдебен адрес: гр. С, ул. „К А“
№ , вх. , ет., ап. против „П. Б.“ ЕООД, ЕИК , седалище и адрес на управление: гр.
Б, ул. „С“ № , представлявано от В К– управител, с която е предявен иск за
осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата в размер на 58079,88
лв., представляваща платена сума на отпаднало основание, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че между „Б“ ЕООД и ответното дружество са
съществували облигационни правоотношения във връзка с поръчка за доставка на
строителни материали - каменна облицовка и облицовъчни изделия.
Сочи се, че в началото на м. април 2023 г. ищцовото дружество поръчало от
„П Б“ ЕООД по предварително одобрени единични цени, съгласно оферта -
проформа фактура от 18.04.2023 г., следните количества облицовка и облицовъчни
изделия, изработени от естествен камък травертин, модел „Travertine Noce“: 550
кв.м. облицовка на стойност 48 950 лв. без ДДС; 200 лин.м. страници, таванки,
первази - 8 910 лв. без ДДС; 200 лин.м. плотове с включена фабрична обработка,
фаски и водобрани на стойност -11 910 лв. без ДДС, с включен транспорт до
посочен от ищеца обект в гр. София, на стойност 1 200 лв., или цялата поръчка
общо на стойност 85 164 лв. с ДДС.
Твърди се, че на 19.04.2023 г. ищецът заплатил на "П.Б." ЕООД авансово 70
% от стойността на цялата поръчка или сумата от 59 614,36 лв. с включен ДДС по
фактура № 764/19.04.2023 г., като страните се договорили, че в срок до 14 дни от
1
извършване на плащането горепосочените количества облицовка и облицовъчни
изделия ще бъдат доставени от Турция до склад на изпълнителя в България, а по
заявка на ищеца, ще се транспортират до посочения обект. Пояснява се, че
впоследствие, след извършване на замервания на място на обекта, ищецът
констатирал необходимост от поръчка на допълнителни количества облицовъчни
изделия - подпрозоречни первази, бордове и водобрани. Съответните
допълнителни количества облицовъчни изделия били поръчани, за което от
ответното дружество била издадена фактура № 769/27.04.2023 г. за сумата от 19
200 лв. с ДДС. Разяснява се, че допълнително в процеса на работа имало издадени
фактури от „П“ ЕООД, заплатени от „Б“ ЕООД както следва: фактура №
788/08.06.2023 г. за сумата от 15 060,10 лв., платена на 08.06.2023 г. и фактура №
797/14.06.2023 г. за сумата от 17 776,56 лв., платена на 23.06.2023 г. Общо
заплатената авансово сума от ищеца била в размер на 92 451,46 лв. с ДДС за
доставка на договорените количества строителни материали.
Сочи се, че към настоящия момент ответното е доставило със значително
закъснение и несъответстващо качество, следните количества облицовка и
облицовъчни материали, остойностени съгласно договорените единични цени: 33
кв.м облицовка (големи плочи камък за фасада) на стойност 3 524,40 лв. с ДДС;
113,38 линейни метра подпрозоречни первази на стойност 6 061,29 лева; бордове
до 55 см. - 337,33 линейни метра на стойност 24 105,60 лв. с ДДС; водобрани -
113.38 линейни метра на стойност 680,28 лв., общ размер на доставените
количества строителни материали -34371,58 лв. с ДДС.
Изтъква се, че независимо от авансово заплатените 70 % от цялата дължима
сума за поръчката, както и своевременно заплащане на поръчаните количества
строителни материали (в т.ч. допълнително заявените такива) съгласно издадените
фактури, ответното дружество "П.Б." ЕООД не е изпълнило задължението си за
доставка на строителни материали общо на стойност 58079,88 лв. с ДДС, въпреки
че договореният срок за доставка от 14 дни отдавна бил изтекъл и независимо, че
многократно получавал писмени и устни покани за изпълнение.
Вследствие неизпълнението на задълженията за доставка на поръчаните
каменни изделия в договорения срок, ищецът бил в невъзможност да завърши
работите по обекта, за които се е задължил към свой договорен съконтрагент -
инвеститор на обекта, и съответно търпи отговорност за вреди (неустойки за забава
по договор за строителство). Наетите работници за изпълнение на дейностите по
монтаж на облицовката на сградата престоявали, от което за ищеца произтичали
допълнителни разходи.
Твърди се, че предвид неизпълнение на задълженията на ответното
дружество, ищецът изпратил уведомление за разваляне на договор - покана за
доброволно изпълнение - връщане на неусвоен аванс чрез ЧСИ Г. С. с рег. № 798, с
район на действие Окръжен съд - Благоевград, с което развалил договора за
закупуване на строителни материали по вина на „П“ ЕООД. Изпратената покана -
уведомление била връчена по реда на по реда на чл. 47 ГПК на ответника. Сумата
не била върната, с което ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на
иска.
В отговора на исковата молба ответното дружество оспорва предявения иск.
Не се оспорва обстоятелството, че между страните са съществували
облигационни отношения във връзка с различни договори за доставка. Оспорва се
2
отношенията да са се развили по изложения в исковата молба начин, както и
ответното дружество да се намира в неизпълнение на договорните си задължения,
съответно – да дължи връщане на получени суми.
Оспорват се твърденията в исковата молба, че отношенията между страните
се основават на един общ договор за доставка, като се твърди, че същите
произтичат от няколко договора.
Оспорват се твърденията относно начина на доставка на стоките. Твърди се,
че във всеки от случаите, сроковете за доставка били съобразявани с
възможностите на производителите на съответните материали, доколкото
ответникът е вносител и доставчик за България, но същите се произвеждат извън
територията на страната.
Оспорва се, че ответното дружество е в неизпълнение на договорните си
задължения, което да поражда право за ищеца да развали договорите. Твърди се, че
е налице неизпълнение на задълженията на ищеца, а именно - да приеме
материалите и да заплати тяхната стойност след приспадане на авансите. „П.“
ЕООД било в готовност да достави материалите, като единствената причина
доставките да не бъдат изпълнени, се дължала на отказа на ищеца да получи
договорените количества, в който смисъл е налице неизпълнение от страна на
ищеца, което води до невъзможност за точното изпълнение на ответното
дружество.
Оспорва се твърдението за валидно разваляне на всеки от договорите за
доставка, което да е предизвикано с приложеното към исковата молба уведомление
за разваляне на договор - покана за доброволно изпълнение - връщане на неусвоен
аванс. Твърди се, че не е налице неизпълнение, което да е следствие на виновно
поведение на ответника. По всеки от сключените договори ответното дружество
било в готовност да достави заявените количества, които са се намирали в склада
на дружеството. Единствената причина доставките да не бъдат осъществени, се
дължала на отказа на ищеца да получи стоките преди ответникът да приеме
анулирането на поръчката за облицовки Crema Marfil. Оспорва се и твърдението за
надлежно отправено волеизявление за разваляне на договорите. Твърди се, че
извършеното връчване по реда на чл. 47 ГПК, в нарушение на правилата на същата
разпоредба, е лишило ответника от възможността да узнае своевременно за
претенциите на ищеца и да предприеме действия във връзка с отправеното
изявление.
Твърди се, че през месец април 2023 г. ищецът се обърнал към „П“ ЕООД за
получаване на оферта за доставка на облицовки от естествен камък, страници,
таванки, фаски, плотове и водобрани. Запитвания за оферта за конкретни
материали били отправяни чрез кореспонденция в мобилното приложение
„Вайбър“, като представителят на „Б“ ЕООД изпращал снимка на необходимите
елементи с посочени размери и количества, въз основа на които „П“ ЕООД
изготвяло оферта, под формата на проформа фактура, с единични цени за
материалите. В хода на търговските преговори между страните „П“ ЕООД издало
проформа фактура № **********/18.04.2023 г., която имала характер на оферта
към ищеца и установявала преддоговорните отношения между страните. След
постигане на съгласие относно оферираните количества и цена за облицовка от
естествен камък Travertine Noce, страници, таванки, плотове и водобрани,
ответното дружество издало фактура № 764/19.04.2023 г. за авансово плащане в
3
размер на 70% от общата цена по издадената проформа фактура. Въз основа на
постигнатата договорка ищецът заплатил авансово сума в размер на 59 614,80 лева
на 19.04.2023 г. Своевременно след получаване на плащането, „П“ ЕООД заявило
количества, според възможностите на производителя, от поръчаните от ищеца
облицовки от естествен камък, модел Travertine Noce, страници, первази и плотове,
които количества ответното дружество получило в свой склад към 26.04.2023 г.
Пояснява се, че на по-късен етап "Б" ЕООД заявило и допълнителни 120 кв. м.
естествен камък модел Travertine Noce и 150 кв.м. модел Diana Royale. За заявените
допълнителни количества била издадена проформа фактура № ********** от
31.05.2023 г. на стойност 28 836 лева с ДДС, по която аванс не бил заплащан, но
въпреки това, ответното дружество поръчало и предплатило заявените количества
материали от производителя.
Твърди се, че доставките на заявени количества от продуктите от склад на
ответното дружество до обекта на ищеца се извършвали „при поискване“ от самия
ищец. По искане на ищеца на 08.06.2023 г. ответното дружество извършило първа
доставка на следните стоки: 33 кв. м. облицовки от естествен камък модел
Travertine Noce - на стойност 3524,40 лв. с ДДС; 113,38 л.м. страници и первази - на
стойност 6061,30 лв. с ДДС; 337,33 л.м. плотове - на стойност 24105,60 лв. с ДДС;
6 кв. м. облицовки от естествен камък модел Diana Royale - на стойност 640,80 лв.
с ДДС; 688 л.м. водобрани - на стойност 4128,00 лв. с ДДС, обща стойност на
доставените стоки- 38459,70 лв. с ДДС. За доставените стоки била издадена
фактура № 788 от 08.06.2023 г. с крайна стойност след приспадане на заплатения
аванс от 19500 лв. - 59614,80 лева. Пояснява се, че към датата на първата доставка
(08.06.2023 г.) ответното дружество имало готовност да достави и поканило ищеца
да получи цялото допълнително заявено количество от облицовките от естествен
камък модел Travertine Noce и Diana Royale, като в тази връзка била издадена
фактура № 790 от 08.06.2023 г. на стойност 28836,00 лв. с ДДС. Въпреки
отправената до ищеца покана за получаване, „Б“ ЕООД отказало да получи
количествата, извън фактурираните с фактура № 788. На 11.06.2023 г. ищецът
поръчал и друг модел облицовки от естествен камък (Crema Marfil), като във
връзка с поръчката ответното дружество издало проформа фактура №
**********/11.06.2023 г. на стойност 17776,56 лв. с ДДС. След потвърждаване на
цените по проформа фактурата, ответното дружество издало фактура №
797/14.06.2023 г. за заплащане на аванс по поръчката на облицовка модел Crema
Marfil, по която ищцовото дружество заплатило аванс в размер на 17776,56 лв. с
ДДС на 14.06.2023 г. След получаване на аванса, "П.Б." ЕООД заявило необходимо
количество от облицовка Crema Marfil към производителя в Испания.
Твърди се, че след заплащане на аванса по фактура № 797 от страна на "Б"
ЕООД и плащане стойността на стоките от "П.Б." ЕООД на производителя, ищецът
поискал да откаже поръчката на облицовка Crema Marfil и да получи обратно
платения аванс, на което искане ответното дружество се противопоставило, което
според ответника било основната причина за последвалото развитие на
взаимоотношенията между страните. Сочи се, че многократно след последната
поръчка на облицовки Crema Marfil ответното дружество канило ищеца да получи
количествата от всички заявени стоки, които били на разположение в склад на
"П.Б." ЕООД в размери и форми, съобразно изискванията на "Б" ЕООД. Въпреки
поканите, получателят системно отказвал да получи количествата от продуктите
4
преди да получи обратно заплатения аванс за облицовки Crema Marfil и "П.Б."
ЕООД да потвърди, че приема анулирането на поръчката за този продукт. След
покана за получаване на облицовка Crema Marfil и въпреки поредния отказ на
ищеца да получи заявените количества, ответното дружество издало фактура №
807/04.07.2023 г. на стойност 3132,24 лв. с ДДС, представляващи остатък за
доплащане след приспадане на заплатения аванс за този продукт. Разяснява се, че
впоследствие била издадена и фактура № 808/23.07.2023 г., с която били
фактурирани 66,46 л.м. плотове и 132.92 л.м. водобрани на стойност 4748,23 лева с
ДДС, от стойността на стоките бил приспаднат част от заплатения аванс в размер
на 2773,00 лв., така крайната стойност на фактурата била 2219,15 лв. с ДДС.
Твърди се, че през месец септември 2023 г. представител на ищеца отправил
поредно искане за подмяна на част от стоките със стоки от друг вид, на което
ответното дружество се противопоставило, тъй като към същия момент ищецът
бил отказал да получи по-рано заявените от него стоки.
В условията на евентуалност от ответното дружество е направено
възражение за неизпълнен договор на основание чл. 90, ал. 1 ЗЗД и е направено
искане за постановяване на едновременно изпълнение на договорните задължения
на страните по всеки от договорите за доставка.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 19.04.2023 г. от ответното дружество е издадена фактура № 764 на
стойност 59614,80 лв. с ДДС с получател ищцовото дружество и наименование на
стоката- авансово плащане 70% по договор за доставка от 19.04.2023 г. От
ответното дружество е издадена фактура № 788/08.06.2023 г. на стойност 15060,10
лв. с ДДС, за доставени стоки: облицовки от естествен камък, модел Travertine
Noce, дебелина 2 см, размер по спецификация - 33 кв.м., страници, таванки,
первази от естествен камък, модел Travertine Noce, дебелина 2 см, размер по
спецификация- 113,38 мл, плотове до 55 см, модел Travertine Noce, дебелина 2 см,
размер по спецификация- 337,33 мл; облицовки от естествен камък, модел Diana
Royale, дебелина 2 см., размер по спецификация – 6 кв.м. и водобрани – 688 мл. По
фактурата е приспаднат аванс в размер на 19500 лв. На 23.06.2023 г. от ответното
дружество е издадена фактура № 797 за авансово плащане в размер на 17776,56 лв.
По делото са приети като доказателства заверени копия от платежни
документи за извършени преводи от ищеца към ответното дружество, както
следва: 59614,80 лв.- 19.04.2023 г.; 15060,10 лв.- 08.06.2023 г.; 17776,56 лв. –
14.06.2023 г.
Видно от прието като доказателство по делото уведомление за разваляне на
договор – покана за доброволно изпълнение – връщане на неусвоен аванс, от
ищцовото дружество чрез ЧСИ Г.С. е отправено волеизявление за разваляне на
договора за закупуване на строителни материали, както и ответното дружество
поканено да възстанови сумата в размер на 58079,88 лв. с ДДС, представляваща
равностойността на авансово платеното, но недоставено количество строителни
материали. Поканата е връчена чрез залепване на уведомление.
От ответното дружество са представени: проформа фактура №
**********/18.04.2023 г. на стойност 85164,00 лв. с ДДС за следните стоки:
облицовки от естествен камък, модел Travertine Noce, дебелина 2 см, размер по
спецификация – 550 кв.м., страници, таванки, первази от естествен камък, модел
5
Travertine Noce, дебелина 2 см, размер по спецификация- 200 мл, плотове до 55 см,
модел Travertine Noce, дебелина 2 см, размер по спецификация- 200 мл; транспорт;
проформа фактура № **********/31.05.2023 г. на стойност 28836,00 лв. с ДДС за
следните стоки: облицовки от естествен камък, модел Travertine Noce, дебелина 2
см, размер по спецификация – 150 кв.м., облицовки от естествен камък, модел
Diana Royale, дебелина 2 см., размер по спецификация – 150 кв.м., срок на доставка
за цялата поръчка – 20 работни дни; фактура № 790/08.06.2023 г. на стойност
28836,00 лв. с ДДС за следните стоки: облицовки от естествен камък, модел Diana
Royale, дебелина 2 см., размер по спецификация – 120 кв.м.; облицовки от
естествен камък, модел Travertine Noce, дебелина 2 см, размер по спецификация –
150 кв.м.; проформа фактура № 20210000196/11.06.2023 г. на стойност 17776,56 лв.
за следните стоки: авансово плащане 85 % за доставка на плочи от мрамор, модел
Crema Marfil, размер 60/60/2 – 1 бр.; фактура № 807/04.07.2023 г. на стойност
3132,24 лв.; фактура № 808/23.07.2023 г. на стойност 2219,15 лв., срок на доставка
за цялата поръчка – 10 работни дни;
По делото са приети като доказателства опаковъчен лист- 2 бр., фактури и
международни товарителници, издадени на 26.04.2023 г. и на 08.06.2023 г., видно
от които ответното дружество е закупило, съответно са транспортирани от Турция
мраморни плочи ***както и фактура от 18.07.2023 г. за закупени мраморни плочи
***от испански произход.
От приета като доказателство по делото електронна кореспонденция чрез
мобилно приложение, неоспорена от ищеца, се установява, че с електронни
съобщения страните са уговаряли размери и количества на стоките, предмет на
договора, както и заявки за доставяне на определени по размер количества.
От приета като доказателство по делото разпечатка от електронна поща се
установява, че от електронен адрес ****до ***е изпратено съобщение, с което
ищцовото дружество е уведомено за нарязан над 400 кв.м. травертин и е поканено
да извърши плащане, както и е уведомено, че платеният авансово на 04.07.2023 г.
камък Crema Marfil е доставен. От електронен адрес ***до*** са изпратени
съобщения, с които уведомяват, че има неусвоен аванс от 60949,19 лв., поради
което не може да говорят за друго плащане, както и покана за връщане на
остатъчна сума от неусвоен аванс.
От ответното дружество са ангажирани гласни доказателства.
В показанията си св. И. А. сочи, че е бил търговски пълномощник на
ответното дружество към 2023 г. Разяснява, че предмет на дейност на "П.Б." ЕООД
е доставка и монтаж на настилки, облицовки, фасади от естествен камък- мрамор,
гранит, всякакъв естествен камък. "Б" ЕООД било клиент на "П.Б." ЕООД, имали
няколко търговски сделки, включително и за настилка в офиса на дружеството.
Сочи, че между дружествата не са сключвани писмени договори, поръчките били
договаряни чрез преговори, срещи, оферти, представяне на проформи при
одобрение на проекти и пр. Срокове не били уговаряни, ищцовото дружество било
наясно, че след като се достави камъка, същият се преработва в цех на ответника.
Твърди, че доставките на поръчаните стоки били по договорка – или от склада на
търговеца, или от производствения цех. Разяснява, че по поръчка на ищцовото
дружество, в цеха на „П**“ ЕООД се калибрирали детайлите, след което с
камионче на ищеца детайлите били превозвани до обектите на дружеството.
Изтъква, че в най-кратък срок след получаване на поръчките, "П.Б." ЕООД имало
6
готовност да достави поръчаните стоки. Предполага, че може да имало частично
изпълнение, но постоянно от ищеца били променяни поръчките. Разяснява, че от
ответното дружество били предявявани необосновани претенции за липса на
детайли, които "П.Б." ЕООД изпратило в перфектно качество и по поръчана
спецификация. Разказва за друг случай, в който управителя на ищцовото
дружество поръчала един вид мрамор от Испания, които бил доставен за 18-20 дни,
но впоследствие решила да го откаже, но не било възможно, тъй като бил поръчан,
платен и доставен материала. Имало случаи, в които проформа- фактурата била за
едни материали, впоследствие се променяли доставките и окончателната фактура
била различна, тъй като стоките били различни от първоначално заявените.
По делото е назначена и приета съдебно- счетоводна експертиза. Вещото
лице сочи, че общият размер на извършените авансови плащания от ищцовото
дружество са в размер на 77391,36 лв. – 59614,80 лв. на 19.04.2023 г. и 17776,56 лв.
на 11.06.2023 г. Приспаднатите аванси са както следва: на 08.06.2023 г. – 23400,00
лв. с ДДС от фактура № 788/08.06.2023 г. и на 04.07.2023 г. – 17776,56 с ДДС от
фактура № 807/04.07.2023 г. Общо приспаднатия аванс е в размер на 41176,56 лв.,
разлика между платен аванс и приспаднат аванс- 36214,80 лв. В счетоводството на
ищцовото дружество са осчетоводени: фактура № 790/08.06.2023 г. на стойност
28836,00 лв. за данъчен период м.06.2023 г.; фактура № 807/04.07.2023 г. на
стойност 3132,24 лв. за данъчен период м.07.2023 г. Фактура № 807/04.07.2023 г. на
стойност 20908,80 лв. е осчетоводена, като не е заплатена изцяло. Фактура №
806/04.07.2023 г. и фактура № 808/23.07.2023 г. не фигурират в счетоводните
регистри на дружеството.
В с.з. експертът пояснява, че в счетоводството на ответното дружество са
осчетоводени всички фактури, докато в счетоводството на ищцовото дружества не
са осчетоводени фактура № 806 и № 808. В случай, че посочените две фактури се
осчетоводят в ищцовото дружество, вземането и задължението са в един и същ
размер – 37319,63 лева.
При така установеното от фактическа страна съдът излага следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
В настоящия казус се установи, че между страните са съществували
търговски отношения по повод доставка на строителни материали- изделия от
естествен камък. Установи се, че от ответното дружество са издадени три броя
проформа фактура - № **********/18.04.2023 г. на стойност 85164,00 лв., №
**********/31.05.2023 г. на стойност 28836,00 лв. и № **********/11.06.2023 г. на
стойност 17776,56 лв. Така издадените проформа фактури представляват
предварителни фактури или оферта за сключване на договор. Фактурите съдържат
съществените условия от съдържанието на окончателния договор- стоката и цената
на същата, както и количество. Офертата е отправена до конкретен адресат – ищеца
по делото. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че от страна
на ответника е доказано сключването на няколко договора между страните, въз
основа на така отправените оферти.
Въз основа на проформа фактура № **********/18.04.2023 г. е издадена
фактура № 764/19.04.2023 г. на стойност 59164,80 лв. с ДДС, представляваща
авансово плащане 70% по договор за доставка (70% от 85164,00 лв.). Както в
проформа фактурата, така и във фактурата не е посочен срок за доставка на
7
стоките, предмет на договора. Не се спори между страните, че по посоченото
правоотношение са доставени стоки на стойност 32050,08 лв. без ДДС (38460,10
лв. с ДДС), като е приспаднат аванс в размер на 19500 лв., крайна стойност -
15060,10 лв. с ДДС – фактура № 788/08.06.2023 г. Доплащането на сумата от
15060,10 лв. по фактура № 788/08.06.2023 г. е извършено на 08.06.2023 г., след
което остава аванс от 36214,80 лв. От заключението на вещото лице се установява,
че фактурите са осчетоводени в счетоводството и на двете дружества.
За стоките, посочени в проформа фактура № 191/31.05.2023 г., е издадена
фактура № 790/08.06.2023 г. на стойност 28836,00 лв., която е осчетоводена в
счетоводството и на двете дружества. По фактурата няма данни за извършени
плащания. Същата е осчетоводена в счетоводните регистри и на двете дружества.
Въз основа на проформа фактура № **********/11.06.2023 г. е издадена
фактура № 797/14.06.2023 г. с основание авансово плащане на стойност 17776,56
лв. За стоките, предмет на проформа фактура № **********/11.06.2023 г. е
издадена фактура № 807/04.07.2023 г. на стойност 17424,80 лв. без ДДС,
приспаднат аванс 14183,80 лв., крайна стойност на фактурата 3132,24 лв. Двете
фактури (№ 797/14.06.2023 г. и 807/04.07.2023 г.) са осчетоводени в счетоводните
регистри на ответното дружество, а в счетоводството на ищеца е осчетоводен аванс
по проформа фактура № **********/11.06.2023 г. в размер на 17776,56 лв. и
фактура № 807/04.07.2023 г.
Договорът за търговска продажба е търговска сделка, абсолютна (обективна)
търговска сделка и за нея се прилагат разпоредбите на ТЗ. Договорът за търговска
продажба на движими вещи, съгласно чл. 318, ал. 1 ТЗ е консенсуален.
Сключването му предпоставя постигане на съгласие между страните - продавач и
купувач, относно съществените елементи от съдържанието на сделката, а такива са
вещта (стоката), обект на продажба и цената. С постигането на съгласие, за
продавача възниква задължението да заплати уговорената цена. Поради
консенсуалния характер на сделката предаването на вещта и плащането на цената
не са елемент от фактическия състав на търговската продажба, а са относими към
изпълнението на произтичащите от договора задължения, като при липса на други
договорености - чл. 327, ал. 1 ТЗ поставя плащането в зависимост от предаването.
В случаите, когато страните са оформили продажбата чрез съставена за целта
фактура, фактурата съставлява доказателство за сключването на договора и за
породените от него права и задължения, но не е условие за действителността му.
Отсъствието на изискуеми от Закона за счетоводството реквизити във фактурата
само по себе си не е основание за отричане на продажбеното правоотношение, тъй
като поради неформалния характер на продажбата преценката за сключване на
договора не следва да бъде ограничавана само до съдържанието на фактурата, а
следва да се прави с оглед на всички доказателства по делото, в т.ч. и на тези
относно предприети от страните действия по изпълнение на договора (получаване
на стоката или плащане на цената), които при определени предпоставки могат да се
разглеждат като признания за съществуването на облигационната връзка (в тази
насока Решение № 211 от 30.01.2012 г. на ВКС по т.д. № 1120/2010 г., ІІ т.о.).
И двете дружества са търговци и съгласно чл. 53, ал. 1 ТЗ, имат задължение
да водят счетоводство, в което да отразяват движението на имуществото на своето
предприятие. Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 ТЗ, редовно водените
търговски книги и записванията в тях могат да се приемат като доказателство
8
между търговци за установяване на търговски сделки. Съгласно чл. 182 ГПК,
вписвания в счетоводни книги се преценяват от съда според тяхната редовност и с
оглед на другите обстоятелства по делото, като могат да служат като доказателство
на лицето или организацията, които са водили книгите. Съгласно разпоредбата на
чл. 113, ал. 4 ЗДДС, фактурата се издава задължително не по-късно от 5 дни от
датата на възникване на данъчното събитие за доставката, а в случаите на авансово
плащане - не по-късно от 5 дни от датата на получаване на плащането от ЗДДС.
Съгласно чл. 124, ал. 4 ЗДДС купувачът е длъжен да включи фактурата в дневника
за покупки най-късно до дванадесетия данъчен период, следващ данъчния период,
през който са издадени, но не по-късно от последния данъчен период по чл. 72, ал.
1.
Сами по себе си действията по осчетоводяване на фактурите (№
788/08.06.2023 г.- стоки на стойност 38460,10 лв., № 790/08.06.2023 г. – стоки на
стойност 28836,00 лв., № 807/04.07.2023 г. – стоки на стойност 20908,80 лв.) от
ищцовото дружество и ползването на пълен данъчен кредит по тях, представляват
недвусмислено признание, че ищецът е получил реално стоките (в този смисъл е и
съдебната практика - вж. Решение № 185 от 14.04.2020 г. по т. д. № 3224/2018 г., ІІ
т.о. на ВКС, Решение № 42 от 19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г., ІІ т.о. на ВКС,
както и Решение № 114 от 26.07.2013 г. по т. д. № 255/2012 г., І т.о. на ВКС и мн.
др.).
Ищецът основава претенцията си на основание развален договор за
продажба на строителни материали от 19.04.2023 г., за което е изпратена покана-
уведомление до ответното дружество.
При третия фактически състав по чл. 55, ал. 1 ЗЗД основанието съществува
при получаването на престацията, но след това то е отпаднало с обратна сила.
Същият е приложим и при авансово плащане на част от цената по неизпълнен и
прекратен договор.
Едностранното разваляне на договора е изявление на изправната страна по
него, отправено до неизправния съконтрахент, че счита договора за развален или
че разваля договора. По своята правна същност развалянето на договора чрез
едностранно волеизявление съставлява субективно потестативно право и за да
настъпят правните последици в резултат на упражняването му е необходимо
изявлението за разваляне да достигне до неизправния длъжник. Без значение е дали
волеизявлението е направено преди подаване на исковата молба в съда в отделна
покана или е заявено в исковата молба – така Решение № 178/12.11.2010 г. по т.д.
№ 60/2010 г. на ВКС, II т.о.
В настоящия казус с покана-уведомление, връчена на ответното дружество
по реда на чл. 50, ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 47, ал. 1 ГПК чрез залепване на уведомление,
ищцовото дружество е заявило, че вследствие на неизпълнението на задълженията
за доставка на поръчаните каменни изделия в договорения срок, е в невъзможност
да завърши работите по обекта, за които се е задължил към свой контрагент, и
съответно търпи отговорност за вреди, наетите работници за извършване на
дейност по монтаж престояват, от което произтичат допълнителни разходи.
Посочено е, че ищцовото дружество няма по-нататъшен интерес от изпълнение на
задълженията за доставка на забавените поръчани строителни материали, поради
което разваля договора за закупуване на строителни материали по вина на "П.Б."
ЕООД. Оправена е покана за възстановяване на сумата от 58079,88 лв. по посочена
9
банкова сметка.
Съгласно разпоредбата на чл. 87, ал. 2 ЗЗД кредиторът може да заяви на
длъжника, че разваля договора и без да даде срок, ако изпълнението е станало
невъзможно изцяло или отчасти, ако поради забава на длъжника то е станало
безполезно, или ако задължението е трябвало да се изпълни непременно в
уговореното време. Когато се твърди разваляне на договора на основание чл. 87,
ал. 2 ЗЗД с оглед безполезност на изпълнението поради забава на длъжника,
безполезността трябва да е настъпила в резултат именно на виновна забава на
длъжника. При тази предпоставка за безусловно разваляне на договора в тежест на
кредитора е да установи по безспорен начин отпадането на интереса си от
изпълнението, като продължителността на забавата сама по себе си не е
достатъчно основание, за да се приеме, че за кредитора изпълнението е станало
безполезно - в тази насока Решение № 50014/10.07.2023 г. по т.д. № 2322/2021 г. на
ВКС, I т.о., Решение № 51/28.07.2015 г. по т.д. № 279/2014 г. на ВКС, II т.о.,
Решение № 51/10.09.2010 г. по т.д. № 32/2009 г. на ВКС, II т.о., Решение №
29/13.04.2011 г. по т.д. № 396/2010 г. на ВКС, I т.о.
В настоящия казус от страна на ищеца е недоказано уговарянето на 14
дневен срок след авансовото плащане за доставянето на строителните материали,
както и не се установи ищцовото дружество да е поискало предаване на стоките, с
оглед на което недоказана е и забава на длъжника. От приета като доказателство по
делото разпечатка от електронна поща се установява, че от електронен адрес
**** до ***е изпратено съобщение, с което ищцовото дружество е уведомено за
нарязан над 400 кв.м. травертин и е поканено да извърши плащане, поради което
съдът намира, че от страна на ответното дружество е доказана готовност за
изпълнение.
От ищеца не са ангажирани доказателства относно невъзможност за
завършване на строителни работи по конкретен обект, съответно начислени
неустойки за забава по конкретен договор за строителство.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че договорът
от 19.04.2023 г., сключен между страните, не е развален, поради което искът за
връщане на даденото по същия договор е неоснователен и следва да се отхвърли.
Страните са поискали присъждане на разноски. С оглед изхода на спора,
право на разноски има ответното дружество. Представен е списък за сторени
разноски в размер на 6760,00 лв., от които: 6360,00 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение с ДДС и 400,00 лв. - възнаграждение на вещо лице. От страна на
ищеца е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Възражението е неоснователно. Договореното и заплатено адвокатско
възнаграждение е в размер на минимума, определен в чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №
1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Следва да се посочи,
че направилата възражението страна е заплатила адвокатско възнаграждение в по-
голям размер от претендирания от ответната страна (8300,00 лв.). На основание чл.
78, ал. 3 ГПК ищцовото дружество следва да заплати на ответното дружество
сумата от 6760,00 лв., представляваща сторени разноски в производството.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
10
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „Б“ ЕООД, ЕИК ***,
седалище и адрес на управление: гр. С., район „Л.“, ул. „К А“ №, представлявано
от Е. Ц. – управител, чрез адв. Г. Ф., съдебен адрес: гр. С., ул. „К. А.“ №, вх., ет. , ап.
против „“ ЕООД, ЕИК, седалище и адрес на управление: гр. Б, ул. „С.“ № ,
представлявано от В. К. – управител иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3
ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 58079,88 лева
(петдесет и осем хиляди седемдесет и девет лева и осемдесет и осем стотинки),
представляваща платена сума на отпаднало основание, ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба – 27.02.2024 г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА „Б“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. С,
район „Л“, ул. „К.“ №, представлявано от Е Ц – управител, чрез адв. Г. Ф., съдебен
адрес: гр. С, ул. „К“ №, вх., ет., ап. да заплати на „П“ ЕООД, ЕИК , седалище и
адрес на управление: гр. Благоевград, ул. „С“ , представлявано от В К– управител
сумата от 6760,00 лева (шест хиляди седемстотин и шестдесет лева),
представляваща сторени разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на
препис от него на страните пред Апелативен съд - София.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
11