№ 462
гр. Смолян, 21.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петър Маргаритов
Членове:Тоничка Д. Кисьова
Мария Ан. Славчева
като разгледа докладваното от Мария Ан. Славчева Въззивно частно
гражданско дело № 20225400500344 по описа за 2022 година
И за да се произнесе ,взе в предвид следното :
Производството е по чл.418 ал.4 ГПК.
Смолянският окръжен съд е сезиран с частна жалба с вх. № 2286/29.08.2022 г.
депозирана от "Юробанк България" АД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.
София,Община Столична, р-н Витоша, „Околовръстен път“ № 260, представлявано от
Димитър Борисов Шумаров - член на управителния съвет и изпълнителен директор, Петя
Николова Димитрова-член на управителния съвет и изпълнителен директор, действащо
чрез пълномощника си адв. С.З., срещу разпореждане № 473 от 11.08.2022 г. на Девински
районен съд, постановено по ч. гр. д. № 227/2022година, с което е отхвърлено искането на
жалбоподателя за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК на
основание чл. 417, т. 2 във вр. с чл. 418 от ГПК по отношение на Е. Р. К., ЕГН** да заплати
сумата 98.41(деветдесети осем лева, четиридесет и една стотинки) представляващи разходи
за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост по договор за потребителски кредит
№ FL1163750 от 03.05.2021г.
Жалбоподателят счита разпореждането за неправилно, като от изложените
оплаквания се прави извод за допуснато нарушение на материалния закон и
необоснованост.
Развива оплакване, че претендираните от заявителя и начислени като разноски за
обявяване кредита за предсрочно изискуем в общ размер 98.41 лева следва да се
възстановят на жалбоподателя на основание чл.78 ЗЗД. Според жалбоподателя направените
разходи са необходими за да бъде връчено редовно уведомлението, защото според
изложеното в частната жалба само и единствено чрез съд, съдия изпълнител и нотариус
може да изпълни законосъобразно процедура по връчване уредена в чл.47 ГПК, за което е
1
необходима справка за актуален адрес на длъжника, справка за работодател, които се
извършват само от лица с достъп до база данни – НАП, НОИ и Национална база данни.
Твърди още, че претендираната сума реално е изплатена на ЧСИ Витанов и се доказва с
приложено към заявлението преводно нареждане. Предлага да бъде отменено
разпореждането в отхвърлителната част на заявлението, да се издаде заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист за тези суми.
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 275 от ГПК, срещу
подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е
неоснователна по следните съображения:
Производството пред РС – Девин е образувано по заявление за издаване на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417, т.2 от ГПК, подадено от
"Юробанк България" АД с ЕИК ** против Е. Р. К. за парично вземане, произтичащо от
договор за потребителски кредит № FL1163750 от 03.05.2021г.
Със заявлението се претендират сумите както следва - 6 900 лева – главница от
07.02.2022година до 31.07.2022година, 136.63 лева – възнаградителна лихва за периода
05.03.2022 г. – 31.07.2022 г., 98.41 лева – разходи по уведомяване длъжника за предсрочна
изискуемост на кредита за периода 05.03.2022 г. до 31.07.2022 г., както и законната лихва
върху главницата, считано от датата на постъпването на заявлението в съда до
окончателното изплащане на вземането и направените по делото разноски в размер на
142.69 лева – държавна такса и 575.66 лева – адвокатски хонорар.
Първоинстанционния съд е уважил заявлението и е издал заповед №
112/11.08.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417, т. 2 от ГПК и
изпълнителен лист, за сумите 6 900 лева – главница за периода от 07.02.2022година до
31.07.2022година, 136.63 лева – възнаградителна лихва за периода 05.03.2022 г. – 31.07.2022
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от постъпване заявлението в съда -
10.08.2022година до изплащане на вземането,както и направени разноски -142.69 лева
държавна такса и 575.66 лева адвокатско възнаграждение.
Заявлението в частта относно претендираните 98.41 лева – разходи по
уведомяване длъжника за предсрочната му изискуемост за периода 05.03.2022 г. до
31.07.2022 г. е отхвърлено с разпореждане №473 от 11.08.2022година, постановено по
същото дело.
За да отхвърли заявлението, в тази му част, първоинстанционният съд е приел, че
заявителят не излага точни данни относно основание и начина на изчислявана на заявената
сума и в това производство не е в състояние да изпълни задължението си да следи служебно
за наличието на неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит. Приел е също
така, че няма ясен механизъм за формиране сумата за уведомяване, които клаузи са
определени за потребителя единствено от заявителя и не установяват за съда основание за
издаване заповед, както и неяснотата в договора за потребителски кредит относно
начислената сума за направените разходи по уведомяване длъжника нарушава принципа на
2
справедливост в отношенията между страните и не съответства на добрите нрави, което е
предпоставка за неоснователно обогатяване на кредитора по договора, който ще получи
имуществена облага от насрещната страна, счел е тази клауза за нищожна ,противоречаща
на добрите нрави по смисъла на чл.26ал.1 пр.3 ЗЗД.
Настоящата съдебна инстанция намира обжалваното разпореждане за правилно.
Заповедният съд е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение със закона и добрите нрави, а по силата на чл. 411, ал. 2, т. 3 от
ГПК, искането не може да се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или при наличие на обоснована вероятност за това, за което съдът следи
служебно. При тази преценка съдът съпоставя твърденията за обстоятелствата, от които
произтичат субективните права, предмет на заявлението, със закона и добрите нрави и
изследва въпроса за наличие на неравноправни клаузи.
Разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП дава легално определение на понятието
"неравноправна клауза" в договор, сключен с потребителя и това е всяка уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя,
като в ал. 2 на същата разпоредба, изчерпателно са изброени различни хипотези на
неравноправие. Според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са
нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е
разписано, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия, какъвто е и настоящия.
Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г.
относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана с нов
чл. 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП(д.в. бр. 64/2007 г.) Според чл. 3 от Директивата неравноправни
клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки
изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора.
Действително страните са свободни при сключването на сделки, но ограничителят на
свободата на волята на страните са именно добрите нрави като неписани, но трайно
утвърдили се правила, непосредствено свързани със справедливостта, добросъвестността и
нормалното развитие на обществените отношения.
Правилно районният съд е приел, че с оглед качеството на заемателя е налице
договор с потребител по смисъла на § 13 от ДР на ЗЗП, спрямо който са приложими
разпоредбите на Закона за потребителския кредит (ЗПК) и Закона за защита на
потребителите (ЗЗП).
Претендираната с процесното заявление, отхвърлена с атакуваното разпореждане
сума, инициирала настоящето производство е сумата 98.41 лева заплатени от банката
разходи във връзка връчване на уведомления в периода от 05.03.2022година до
31.07.2022година за обявяване предсрочна изискуемост на кредита, (без да са посочени
3
отделните компоненти), на посоченото основание не е ясно какви по вид и размер разходи
длъжникът следва да заплати. Нито в заявлението, нито във въззивната жалба, включая и
приложеното на лист 8 от първоинстанционното дело извлечение от счетоводните книги на
кредитодателя се конкретизират направените разходи за уведомяване по пера. По същия
начин не е ясно в приложения на л.14 към заявлението и на л.6 къв въззивната жалба липса
яснота относно превода на заявената сума на ЧСИ Витанов – 98.41 лева.
Предвид описанието на претенцията за такса за уведомяване на длъжника за
настъпила предсрочна изискуемост на договора за банков кредит чрез ЧСИ, дадена в т. 14 от
заявлението и уточнена с частната жалба, настоящият състав намира, че тези разноски се
претендират поради забава на длъжника. Съгласно чл. 33, ал. 1 ЗПК, разпоредбата на който е
приложим към процесния договор за кредитна карта, при забава на потребителя кредиторът
има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. По силата на
чл. 10а, ал. 1 ЗПК кредиторът може да събира само такси и комисионни за допълнителни
услуги, свързани с договора за потребителски кредит, като посочване на вземането като
разноски по изпълнението по смисъла на чл. 78 ЗЗД не променя факта, че това задължение
не съответства на никаква допълнителна услуга, предоставяна от заемодателя. Дейността по
изготвяне и връчване на покани за доброволно изпълнение, съдържащи и уведомления за
обявяване на предсрочна изискуемост по чл. 60, ал. 2 ЗКИ по естеството си не касае
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а е във връзка с
извънсъдебното събиране на задължението, следователно не попада в изброените в чл. 10а,
ал. 1 ЗПК услуги, в какъвто този смисъл е решение № 345/9.01.2019 г. по т. д. № 1768/18 г.
на ВКС, ІІ ТК. Дори и да се приеме, че става дума за услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, то те са такива по управление на кредита. Поради това
претендирането им от потребителя противоречи и на забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, според
която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия за
управление на кредита.
По изложените съображения въззивната инстанция намира, че претендираните
такси по договора от заявителя в общ размер на 98.41 лева за изготвяне и връчване чрез
ЧСИ на уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост до длъжника, които се
претендират със заявлението противоречат на закона на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК,
поради което правилно и законосъобразно районният съд е отказал издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК за тези суми.
Съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 2 о т ЗПК, кредиторът не може да изисква от
потребителя каквото и да е плащане, включително лихви, такси, комисиони или други
разходи, свързани с договора за кредит, които не са изрично посочени в него. В случая,
подобна такса не е посочена в договора и не се дължи от кредитополучателя.
Следователно разпореждането, с което заявлението за издаване на заповед по чл.
417, т. 2 от ГПК е отхвърлено в обжалваната му част е законосъобразно и следва да бъде
потвърдено, а жалбата против същото, като неоснователна следва да бъде оставена без
уважение.
4
Мотивиран от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 473 от 11. 80 .2022 г. на РС – Девин,
постановено по ч. гр. д. № 227/2022 година, с което е отхвърлено частично заявлението на
"Юробанк България" АД с ЕИК ** за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 от
ГПК срещу Е. Р. К. с ЕГН **,от гр. Девин, ул.Гребенец“№19 за сумата 98.41 лева -
нотариални такси за периода 05.03.2022 г. до 31.07.2022 година като законосъобразно
постановено.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и неподлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5