Р Е Ш Е Н И Е
№ 282 17.09.2019 г. град Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,
на десети септември две хиляди и деветнадесета година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия: Пламен Георгиев
Секретар: Елена Драганова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Пламен Георгиев
АНД № 741 по описа на Районен съд - Хасково за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от Л.И.М. *** срещу Наказателно постановление № 19-1253-000102 от 05.06.2019 г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 174, ал.3, предл. 2 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания съответно „Глоба” в размер на 2000 лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, а на основание чл. 185 от ЗДвП – глоба в размер на 20 лева за нарушение по чл. 157, ал. 6 от ЗДвП, като на основание Наредба № Iз-2539 на МВР на същия са отнети общо 12 контролни точки. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, което било издадено при допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на акта за установяване на административно нарушение, след като не били спазени чл. 43, т. 3 и т. 4, съответно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като се излагат конкретни съображения в тази насока. Твърди се от жалбоподателя, че не бил управлявал на посочената дата процесното моторно превозно средство. Следователно, не бил допуснал твърдяните нарушения. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление на Началник Сектор „ПП“ при ОД на МВР Хасково.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, като упълномощения по делото процесуален представител – адв. И. В. от АК - Хасково заявява, че поддържа подадената жалба и в хода по същество развива подробни и конкретни аргументи за нейната основателност и в подкрепа на искането за отмяна на наказателното постановление.
Административнонаказващият орган – Началникът на Сектор ПП при ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител по делото, за да заяви становище по жалбата и по атакуваното с нея наказателно постановление.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
На 06.03.2019 г. свидетелите О.Т.Б. и Ф.П.П., двамата на длъжност към този момент „младши инспектор” в Група „Охрана на обществения ред“ в РУ на МВР - Хасково били на работа и със служебния автомобил извършвали патрулна дейност в град Хасково. В около 15;20 часа забелязали до павилион /маса/ за плодове и зеленчуци по бул. „Илинден“ срещу ОУ „Паисий Хилендарски“ жалбоподателя Л.И.М. да се качва в лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „*****“, като лицето било познато за тях във връзка с извършвани по повод службата им проверки за държане на наркотични вещества. Решили да последват автомобила, като в него пътувал единствено водачът в лицето на жалбоподателя Л.И.М.. Същият поел управлението на превозното средство най – напред по бул. Илинден“, след което завил по ул. „Бачо Киро“, след това вдясно завил по ул. „Ахрида“ и в първата пресечка вдясно – по ул. „Комуна“, като спрял на ул. „Комуна“ № 3. През цялото време, без да губят зрителен контакт, бил следван от органите на Група „Охрана на обществения ред“ в РУ на МВР – Хасково със служебен лек автомобил марка „Опел“, модел „*****“, червен на цвят, без обозначителни белези, като при спиране на превозното средство, управляван от от жалбоподателя Л.И.М., свидетелите О.Т.Б. и Ф.П.П. се приближили, представили се и го уведомили, че ще бъде извършена полицейска проверка на превозното средство. В хода на извършената проверка, забранени вещества и предмети не били открити, но тъй като бил видимо смутен, на въпрос на контролните органи за причините за това, жалбоподателят отговорил, че преди известно време бил пушил марихуана. Тогава същия бил поканен от органите на МВР в сградата на РУ на МВР – Хасково, където с техническо средство бил изпробван за употреба на алкохол, каквато не била отчетена, а след като бил поканен от свид. К.З.К. на длъжност „мл. автоконтрольор“ в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково да бъде тестван с техническо средство за употреба на наркотични вещества или техни аналози, жалбоподателят отказал. С оглед тези констатации, на същата дата, срещу Л.И.М., в негово присъствие, бил съставен от свид. К.З.К., Акт за установяване на административно нарушение, серия Д, бл. № 801498 за нарушения по чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП и по чл. 157, ал. 6 от ЗДвП, след като било констатирано, че същият бил осъществил процесното управление на МПС с АУАН № 0311743 с изтекъл срок на валидност, който бил до 12.01.2019 г. Жалбоподателят подписал съставения и предявен акт за установяване на административно нарушение, а в съответната предвидена за възражения и/или обяснения графа вписал, че няма такива и на същата дата – 06.03.2019 г. получил екземпляр от него, според отразеното в приложената разписка. В хода на проверката, преди съставяне на акта, бил издаден Талон за медицинско изследване № 0049110, връчен в 16:30 часа, но жалбоподателят не дал в СО при МБАЛ – Хасково, кръвна проба за изследване дали е употребил наркотични вещества или техни аналози, според твърденията на актосъставителя в дадените пред съда показания.
Възражения срещу съставения АУАН не са постъпили допълнително в рамките на законово установения срок от съставянето му.
При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка и добавил, че „Водача отказва кръвна проба“, след което вписал, че като водач на лек автомобил….е извършил „Отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване на употреба на наркотични вещества и техните аналози и не изпълни предписание за химико – токсикологично лаб. изследване за установяване на употреба на наркотич. в – ва или техни аналози“, с което виновно бил нарушил чл. 174, ал. 3 ЗДвП и на основание цитираната разпоредба наложил процесните административни наказания, както и: 2. „носи акт за нарушение по ЗДП с изтекъл срок“, с което виновно била нарушил разпоредбата на чл. 157, ал. 6 от ЗДвП, за което деяние е наложил и процесната административна санкция по пункт 2 от НП.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите О.Т.Б. и Ф.П.П., както и тези на свид. К.З.К. относно обстоятелствата, изложени в АУАН, свързани с извършване на процесната проверка и тези, свързани с неговото съставяне, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал. Първите двамата имат преки и непосредствени впечатления относно фактите, свързани с изводите налице ли е било управление на превозно средство и конкретно на това, спряно от тях за проверка, както и относно самоличността на водача на превозното средство, пряко касаещи въпросите за наличие на деяние и на авторството, и показанията им са еднопосочни и вътрешно безпротиворечиви. Такива са показанията и на тримата свидетели за фактите във връзка с отказа на това лице да бъде подложено на проба с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. Всъщност, относно отразената в АУАН и НП фактическа обстановка единственият спорен момент по същество е този налице ли е управление на МПС от страна на жалбоподателя в момента непосредствено преди извършване на процесната проверка от органите на МВР, като противоречие относно тази факт се съдържа единствено в изложеното от ангажираните от жалбоподателя гласни доказателства, съдържащи се в показанията на свид. С. В. И. Абстрахирайки се от роднинската връзка на този свидетел със страна в процеса и конкретно с жалбоподателя, разкриващ индиция за възможна негова заинтерисованост от изхода на делото, както и от обстоятелството, че същият не е установен на мястото на проверката, то внимателният анализ на показанията на този свидетел всъщност разкриват липсата на непосредствени и най – вече непрекъснати наблюдения от негова страна по отношение на разигралите се събития, в това число и най – вече относно факта на поемане на управлението от страна на жалбоподателя по отношение на процесното МПС. Факт, пряко и безпристрастно констатиран, а така също и безпротиворечиво установен от кредитираните с доверие гласни доказателствени източници, посочени по - горе. Поради това, не се налага и по – задълбочен анализ откъм достоверност на изложеното от свид. И., след като става ясно от изложеното от самия него, че е пропуснал част от ситуацията, в която възможно е да попада и фактът на управление на лекия автомобил от жалбоподателя. Още повече, че това е станало за кратък период от време /обхващащ придвижване до маса за продажба на плодове и зеленчуци и обратно/ и на фона на виждането на съда, че нелогично житейски погледнато е свид. С. И. да е бил на посещение у семейството на жалбоподателя, да установи, че същият бива отвеждан от непознати лица и да не манифестира присъствие в ситуацията или заинтерисованост от случващото се. Поради това, изложеното от него, че не бил видял жалбоподателят да управлява МПС не оборва фактическите констатации, че такова управление всъщност е осъщественото по начина, посочен в съставения акт за установяване на административно нарушение и издаденото НП и съобразно показанията на останалите свидетели – О.Б., Ф.П. и К.К..
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 157, ал. 6 от Закона за движението по пътищата, при съставяне на акт за нарушение по този закон контролният талон се отнема и се връща на водача след изпълнение на задължението по чл. 190, ал. 3. Актът за нарушението заменя контролния талон за срок до един месец от издаването му. По силата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв. Според 185 от ЗДвП, за нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба 20 лв. Следователно, всяко от деянията, за които на жалбоподателя са наложени административни наказания е обявено от закона за наказуемо.
В конкретния случай, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка с действията по съставянето на акта за установяване на административно нарушение и връчването му на жалбоподателя. На същия е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него, като от последната не се е възползвал. Процесният акт за установяване на административно нарушение е съставен в присъствие на свидетели, пряко участвали в установяване на описаното в него нарушение и формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, досежно необходимите реквизити, с изключение по т. 4 на цитираната разпоредба, като доводи за наличието на надлежно описание, ще бъдат изложени по – нататък от съда при необходимост. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено в шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, от компетентен орган, съгласно т. 2.11 от приложената по делото Заповед № 8121з – 515 от 14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи. Формално, спазени са формата и редът за издаването му, като представлява спорен въпросът дали по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити. В тази насока се налага обаче допълнителен анализ от гледна точка на характера на всяко от нарушенията, вменено на жалбоподателя, съгласно предложената правна квалификация. Необходимо е да се има предвид, че в конкретната хипотеза актосъставителят, а след това и АНО са квалифицирали деянието по пункт 1 от НП по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, която е наказващата норма, но същата не е бланкетна и не препраща към друга разпоредба, а в диспозицията ѝ се съдържа състава на административно нарушение от гледна точка характеризиращите го от обективна страна признаци. Действително, тълкуването на цитираната разпоредба създава известно затруднение, което обаче би могло да бъде преодоляно след по – задълбочен анализ от гледна точка на целта на закона. Такъв, при това съответен на утвърдената вече практика на настоящия съдебен състав, ще бъде предложен, като се отчете, че въпреки установените по делото факти, описанието на нарушението следва да е пълно, точно и ясно и то не може да се замества от съда. Нещо, което в случая не е изпълнено, тъй като е налице разминаване при описание на изпълнителното деяние в АУАН и това в НП, а такова разминаване по отношение на задължителен реквизит е недопустимо. В процесния акт за установяване на административно нарушение е посочено, че водачът „отказва да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества и техни аналози с техническо изпълнително деяние по чл. 174, ал.3, редл. 2 от ЗДвП, а в НП като извършено е посочено е извършил „Отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване на употреба на наркотични вещества и техните аналози и не изпълни предписание за химико – токсикологично лаб. изследване за установяване на употреба на наркотич. в – ва или техни аналози“, като макар и да е останало в рамките на същата правна квалификация, изпълнителното деяние в наказателното постановление е разширено с въвеждане на нови признаци от състава на нарушение, за които липсва повдигнато надлежно административнонаказателно обвинение. Формалността на административнонаказателното производство предпоставя максимална прецизност на наказващия орган при индивидуализацията на конкретното нарушение, което изискване е продиктувано от необходимостта за обезпечаване правото на защита на привлеченото към отговорност лице в пълен предоставен от закона обем – в това число и да научи за какво деяние се цели ангажирането ѝ, както и за да се обезпечи възможността за съдебен контрол при ясни рамки на фактическото обвинение за преценка на релативността му с приложената санкционна разпоредба. Изложеното налага извод за наличие на допуснато от наказващия орган нарушение на процесуалните правила при издаване на наказателното постановление. Характерът на процесното нарушение сочи на ограничаване и възпрепятстване на правото на защита на наказаното лице, което го определя като особено съществено и неотстранимо в съдебното производство и съставлява основание за отмяна на санкционния акт – в този смисъл Решение № 179 от 25.10.2018 г. на АдмС - Ямбол по к. а. н. д. № 146/2018 г. Логически на това място следва да бъде изтъкнато, че обикновеният прочит на санкционната разпоредба чл. 174, ал. 3 ЗДвП, сочи на възможен извод, че подлежи на административно наказание онзи водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване в случая на употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. Т.е. създава се впечатление, че водачът подлежи на санкциониране при отказ от негова страна за изпълнение на само едно и което и да е от визираните задължения: да бъде тестван с техническо средство, респ. да не изпълни предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, с оглед употребата на съюза „или” в цитираната разпоредба. Подобно тълкуване обаче, настоящият съдебен състав счита, че противоречи на смисъла на закона, чиято цел действително е да се създадат гаранции за възможността лицата, управляващи моторни превозно средства да бъдат контролирани за спазване на забраната по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП под страх от административнонаказателна отговорност и отчитайки, че и двата способа, визирани в текста на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, са насочени именно към проверка на употребата от тези лица на наркотични вещества или техни аналози. В потвърждение е и принципното и законово положение, че възприемането на показанията на техническото средство/тест от наказващия орган, респ. от съда е обусловено от несъгласието на жалбоподателя да съдейства за изготвяне на химико – токсикологично лабораторно изследване. Т.е. акцентът е върху субсидиарния характер на този подход /чрез техническо средство - тест/ за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и той следва от анализа на разпоредбите Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, издадена от Министъра на здравеопазването, Министъра на вътрешните работи и Министъра на правосъдието и от анализа на редакцията на чл. 174, ал. 1 ЗДвП. Всъщност, самата редакция на разпоредбата на чл. 3а, т. 1 от цитираната наредба сочи на извода, че следва да се приеме така предложеното тълкуване на санкционната разпоредба, приложена в случая, след като изрично е предвидено, че отказът на водача за проверка с техническо средство или тест е основание употребата на алкохол или наркотично вещество вещество да се установява с лабораторно химическо изследване, респ. с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване. Такова изследване по делото обаче, също не е изпълнено и то поради отказ на жалбоподателя да даде кръвна проба, въпреки, че е е приел с тази цел талона, издаден му за медицинско изследване. Следователно, налице е противоправно поведение на жалбоподателя, изразяващо се в осъществяване на състава на нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, но при липса на твърдения за такова в съставения АУАН и повдигнато съответно административнонаказателно обвинение. Нещо, което не е съобразено от наказващия орган, който с оглед цялостната картина, очертана в случая от събраните доказателства правилно е преценил, че е налице деяние по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, но е следвало да разпореди съставянето на нов АУАН, в който да бъде вписано, освен че е издаден талон за медицинско изследване, връчен на лицето, то се е отклонило от даденото предписание и така е довършено деянието по чл. 174, ал. 3 ЗДвП или ясно да посочи, че се налага санкция конкретно за неизпълнение на задължението на водача да бъде подложен на проба за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство /тест/. В обобщение, необходимо е да бъде изтъкнато, че в случая е налице несъответствие в описанието на деянието в съставения АУАН и в издаденото НП, като бездействието на жалбоподателя по повод предписанието за медицинско изследване е факт, взет предвид от наказващия орган при цялостната оценка на съставомерността на поведението му за пръв път едва със санкционния акт, с оглед изложеното по – горе за характера и последиците от така допуснатото процесуално нарушение. В още по – голяма степен изложеното важи и за деянието по пункт 2 от наказателното постановление, доколкото в разпоредбата на чл. 157, ал. 6 от ЗДвП е предвидено, че при съставяне на акт за нарушение по този закон контролният талон се отнема и се връща на водача след изпълнение на задължението по чл. 190, ал. 3, а в изр. 2-ро от същата разпоредба е посочено, че актът за нарушението заменя контролния талон за срок до един месец от издаването му. От тълкуването на правната норма може да се достигне до извод, че в тази си редакция чл. 157, ал. 6 от ЗДвП не предвижда конкретно задължение за съответен правен субект, или забрана, неизпълнението на което да е основание за налагане на административно наказание. След като в случая законодателят с нормата на чл. 157, ал. 6 от ЗДвП не е въвел забрана за управление на моторно превозно средство с АУАН заместващ контролният талон, след изтичане на 1 месечен срок от издаването му, то в случая не е налице административно нарушение по дефиницията на чл. 6 от ЗАНН, за което да следва да се наложи административно наказание. Съвсем отделен е въпросът дали има осъществено деяние по чл. 100 от ЗДвП в случая, но такива твърдения също не са отправени надлежно от актосъставителя, впоследствие и от наказващия орган.
По така предложените доводи, свързани с обезпечаване правото на защита, в процеса по издаване на санкционния акт е допуснато особено съществено процесуално нарушение, водещо като последица необходимостта от отмяна на санкционния акт и в тази част, без да се излагат съображения по същество в частта относно нарушението по т. 1, а в частта относно т. 2 липсва такова описание на деяние, което да бъде подведено под конкретен състав на нарушение по ЗДвП.
С оглед тези съображения, настоящият съдебен състав намира подадената жалба за основателна, поради което следва да бъде оставена уважена, а атакуваното с нея наказателно постановление, като незаконосъобразно – отменено.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 19-1253-000102 от 05.06.2019 г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Е.Д.