Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

гр. Плевен, 25.05.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Плевенски окръжен съд, наказателна колегия, в открито заседание на шестнадесети май през две хиляди и осемнадесета година, в следния състав :

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ЛАЗАРОВ

                                            ЧЛЕНОВЕ:ИВАН РАДКОВСКИ

                                                                           ДОРОТЕЯ СИМЕОНОВА

 

при секретаря Ивайло Цветков и с участието на прокурора Виктор Доцев, като разгледа докладваното от съдията Д.Симеонова ВЧНД № 344 по описа на съда за 2018г. и въз основа данните по делото и Закона, за да се произнесе, съобрази следното :

Въззивното производство е по реда на глава ХХІ от НПК.Образувано е по жалба от М.М.В. депозирана чрез служебния му защитник мл.адв.Т.К. *** против определение №220/23.03.2018г. постановено по чнд № 3476/2017г. по описа на РС-Плевен.

С обжалваното определение на основание чл.25,ал.1 вр.чл.23, ал.1 от НК е определено общо наказание по отношение на осъдения  М.В.  по влезлите в сила определения по нохд № 479/2016г.  и нохд № 1559/2017г. и двете по описа на РС-Плевен, в размер на седем месеца и двадесет и един дни, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт в частта, в която е определено ефективно изтърпяване на общото наказание. Твърди се, че определението е постановено при несъобразяване с преценката на съдебниs състав постановил условно осъждане. На това основание се иска въззивния съд да приложи разпоредбата на чл.66,ал.1 от НК и да отложи изтърпяването на определеното обща наказание за срок определен от съда.

Участващия по делото прокурор от ОП-Плевен пледира за неоснователност на жалбата и прави искане съда да потвърди определението.

Въззивния жалбоподател М. Велино не се явява. Произовдството по делото е протекло по реда на чл.269, ал.3, т.2 и т.4 от НПК, както пред първоинстанционния съд , така и пред въззивния съда.

Служебния защитник на В. пледира за уважаване на жалбата.

Плевенски окръжен съд, след като се запозна с доводите в жалбата, становищата на прокурора, защитника на осъдения и след като извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт и доказателствата по делото намери следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.319 от НПК и от лице имащо право и интерес да обжалва. Разгледана по същество  същата се явява неоснователна по следните съображения:

Въззивния съд споделя  изцяло приетата от първата инстанция фактическа обстановка, тъй като същата е обоснована и правилна.

Безспорно е установено, че въззивния жалбоподател е осъждан както следва :

С определение № 618 от 04.12.2015г.  постановено по нохд № 3042/2015г. на РС-Плевен, в сила от 04.12.2015г.  е осъден на основание чл.354а, ал.3, т.1 вр.чл.63, ал.1,т.3 и 5 вр.чл.55, ал.1,т.2 ,б.“б“ от НК на пробация с двете задължителни пробационни мерки с продължителност по една година. Това наказание е изтърпяно от В.  в периода 11.12.2015г. – 11.12.2016г.

С определение № 104 от 07.03.2016г. постановено по нохд № 479/2016г. на РС-Плевен, в сила от 07.03.2016г. е осъден на основание 354а,ал.3,т.1 вр.чл.63,ал.1,т.3 вр.чл.55,ал.1,т.2, б.“б“ от НК на пробация с двете задължителни пробационни мерки с продължителност по две години. С определение № 1028 от 16.11.2017г. постановено по чнд № 905/2017г. на ОС-Плевен, в сила от 24.11.2017г. е заменен неизтърпения остатък от това наказание пробация  с лишаване от свобода за срок от седем месец и двадесет и един дни, което на основание чл.69,ал.1 от НК е отложено за изтърпяване с изпитателен срок от три години. Инкриминираното деяние е извършено на 15.12.2015г.

С определение № 251 от 29.06.2017г. постановено по нохд № 1559/2017г. на РС-Плевен , в сила от 29.06.2017г.  е осъден на основание 198,ал.1 вр.чл.20,ал.2 вр.чл.63,ал.1,т.3 вр.чл.55,ал.1,т.2,б.“б“ от НК на пробация с двете задължителни пробационни мерки с пордължителност от една година и шест месеца и трета – безвъзмезден труд в полза на обществото  в размер на 100 баса за една година.Инкриминираното деяние е извършено на 25.01.2017г.

Същата фактическа обстановка е приета и от първоинстанционния съд, която е правилна  и обоснована и се споделя напълно.

Изхождайки от горното районният съд е направил законосъобразни правни изводи, като е приел, че производството следва да бъде разгледано по реда на чл.306, ал.1,т.1 от НПК и че същия е компетентен да разгледа предложението на РП-Плевен, тъй като последното постановено и влязло в сила определение е на РС-Плевен.

Съгласно разпоредбите на чл.25,ал.1 и чл.23,ал.1 от НК, общо наказание се определя по отношение на престъпления извършени в условията на реална или идеална съвкупност, т.е. когато едно лице извърши няколко престъпления преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, или е осъден с отделни присъди за деяния извършени преди влизането в сила на която и да е от тях.

Съобразявайки се с посочените разпоредби първоинстанционния съд правилно е приел, че са налице условията за определяне на общо наказание по отношение на съдебните актове постановени по нохд № 479/2016г. и нохд № 1559/2017г. и двете на РС-Плевен, тъй като деянията за които е осъден  са извършени от В.  преди влизането в сила на посочените определения  за одобряване на споразумение и замяна на наказанието пробация с лишаване от свобода.Този извод се прави , тъй като инкриминираните деяния са извършени респективно на 15.12.2015г. и 25.01.2017г., а първото влязло в сила определение за одобряване на споразумение е на 29.06.2017г. по нохд № 1559/2017г. Наказанията по посочените присъди са от различен вид – пробация и лишаване от свобода, а най-тежко се явява наказанието лишаване от свобода, поради което съдът правилно е определил това общо наказание.

Въззивният жалбоподател оспорва единствено постановеното ефективно изтърпяване на общото наказание, като счита определението на районния съд в тази част за незаконосъобразно и необосновано. Проверяващата съдебна инстанция счита обаче жалбата за неоснователна, тъй като районният съд правилно е приложил разпоредбата на чл.25, ал.4 от НК задължаваща го да разгледа въпроса за изпълнението на общото наказание при неговото определяне. Кумулирането на две присъди, при една от които лицето е било освободено от изтърпяване на наказанието по реда чл.66, ал.1 респ.чл.69,ал.1 от НК не е пречка нито пък задължава решаващия съд да приложи тази разпоредба и по отношение на определеното общо наказание. Правилно и обосновано са били взети предвид високата степен на обществена опасност на двете престъпления. Касае се за две умишлени престъпления – грабеж по чл.198, ал.1 вр.чл.20,ал.2 от НК и държане на високорисково наркотично вещество без надлежно разрешение с тегло 91,050 грама и на стойност 546 лева. Отчетена е и упоритата престъпна воля на осъдения,  тъй като същия е извършил престъплението по чл.198 от НК след като вече два пъти е бил осъждан за извършени престъпления по чл.354а от НК, след като е бил заменен остатъка от наложеното му наказание пробация с лишаване от свобода по нохд № 479/2016г. на РС-Плевен, защото не е изпълнявал наложеното му наказание пробация,  както и че е извършил престъплението по нохд № 479/2016г. на РС-Плевен по време на изтърпяване на наказанието наложено му по нохд № 3042/2015г. на РС-Плевен. По тези съображения районният съд правилно, законосъобразно и обосновано е приел, че макар и формално да са налице материално правните предпоставки за прилагане на разпоредбата на чл.66 от НК определеното общо наказание  не следва да се отлага за изтърпяване. С условното осъждане не биха се постигнали целите нито на генералната нито на индивидуалната превенция, тъй като наказанието следва да е такова, че да поправи и превъзпита извършителя, като и да въздейства възпиращо както по отношение на наказания така и по отношение на останалите членове на обществото. По тези съображения и прилагайки разпоредбата на чл.25, ал.4 от НК решаващия съд правилно е определил първоначален общ режим на изтърпяване на определеното общо наказание – седем месеца и двадесет и един дни  лишаване от свобода.

Възражението на защитника на осъдения, че същия е млад пълнолетен гражданин и ефективното изтърпяване на наказанието ще има негативно въздействие върху него е неоснователно. Доказателствата по делото сочат, че въпреки младата си възраст , В. може да бъде характеризиран като личност с утвърдени престъпни навици, при която възможностите за поправяне и превъзпитание са твърде оскъдни. До момента същия е осъждан три пъти за извършени тежки умишлени престъпления, като и за трите престъпления съдът му е налагал наказания пробация . Едното престъпление В. е извършил по време на изтърпяване на наказание пробация, а последното, след като е било заменено наложеното му наказание пробация с лишаване от свобода и е било отложено за изтърпяването му с изпитателен срок от три години. Съдът е проявил безкраен толеранс към В., което не е било отчетено от него. Явно е също така, че наказанието „пробация“, както и отлагането на изтърпяването на наказанието лишаване от свобода не осъществяват превъзпитателно и поправително действие по отношение на В..

При цялостната служебна проверка на правилността на атакуваното определение по реда на чл.314, ал.1 от НПК, въззивният съд не констатира допуснати от първата инстанция нарушения на материалния закон или на процесуалните правила, налагащи  неговото изменение или отмяна, което изисква то да бъде потвърдено.

По изложените съображения и на основание чл.338 вр.чл.334,т.6 от НПК  , Плевенски окръжен съд

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 220/23.03.2018г. постановено по чнд № 3476/2017г. по описа на РС-Плевен.

Решението е окончателно.

 

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:   

 

 

                                                      ЧЛЕНОВЕ: