ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№260121
08.02.2021 г., град Добрич
Окръжен
съд Добрич, търговско отделение, в закрито съдебно заседание
на осми февруари, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПАВЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА
ПАСКАЛЕВА
МЛ. СЪДИЯ ГЕОРГИ
ПАШАЛИЕВ
като разгледа докладваното от мл. съдия Георги Пашалиев въззивно
частно гражданско дело № 63 по описа на Окръжен съд Добрич за 2021 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 във
вр. с чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Профи
кредит България“ ЕООД, подадена чрез пълномощника - юрисконсулт Р.И..
Обжалва
се Определение № 2128 от 26.10.2020 г. по ч.гр.д. № 2020/2020 г. на Районен съд Добрич, в частта, с която
първоинстанционният съд е отхвърлил искането на заявителя „Профи кредит
България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумата
от 47, 39 лева, представляваща договорно възнаграждение за периода от
06.08.2019 г. – 06.08.2019 г., дължимо по договор за потребителски кредит № **********/02.07.2018
г.
Жалбоподателят релевира възражения за неправилност
на съдебния акт. Изтъква, че заповедният съд не разполага с правомощието да се
произнася по валидността на сделката, от която се черпят права.
Счита, че годишният лихвен процент по
кредита не противоречи на добрите нрави. Аргументи в подкрепа на тезата си
извлича от разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Щом ГПР по кредита е в
законоустановените рамки, то възнаградителната лихва, която е компонент на ГПР,
не може да бъде прекомерна.
В заключение се прави искане съдебният
акт на първостепенния съд да бъде отменен и да бъде издадена заповед за
изпълнение за процесната сума.
Съдът,
като прецени доводите, изложени в частната жалба и като взе предвид събраните
по делото доказателства, приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.
275, ал. 1 от ГПК от активно легитимирано лице, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество се явява неоснователна.
Производството по ч. гр. дело № 2020/2020
г. по описа на Районен съд Добрич е образувано по заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от „Профи кредит България“
ЕООД. В заявлението е направено искане за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист срещу длъжника Н.Н. за следните суми: 1381, 30 лева главница
по договор за потребителски кредит; 47, 39 лева договорно възнаграждение; 891,
90 лева възнаграждение за пакет от допълнителни услуги; 172, 21 лева обезщетение
за забава за периода 06.08.2019 г. – 17.08.2020 г.
С Определение
№ 2128 от 26.10.2020 г. по ч.гр.д. № 2020/2020 г., Районен съд Добрич е
отхвърлил искането на заявителя „Профи кредит България“ ЕООД за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумата от 891, 90 лева, представляваща
възнаграждение за пакет от допълнителни услуги и за сумата от 47, 39 лева,
представляваща договорно възнаграждение за периода от 06.08.2019 г. –
06.08.2019 г.
Пред
въззивния съд е инициирана проверка на съдебния акт единствено в частта относно
възнаградителната лихва. В останалата част, досежно възнаграждението за пакет
от допълнителни услуги, актът на съда е влязъл в сила, тъй като не е обжалван.
Въззивната
инстанция намира съдебния акт за правилен.
Заповедният
съд е задължен да се произнесе по въпроса за противоречието на искането със
закона или с добрите нрави, изводимо от разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК. Самият законодател е вменил такова задължение на заповедния съд, поради
което и възражението на жалбоподателя, с което се отрича компетентността на
районния съд по тези въпроси е неоснователно. В този смисъл е и Определение №
974 от 07.12.2011 г. по ч.т. д. № 797/2010 на II т.о. на ВКС.
Искането
за издаване на заповед за изпълнение за възнаградителна лихва е неоснователно. Този
извод се аргументира с размера ѝ, преценен в съответствие с принципа на
свободата на договаряне. Нормотворецът не е ограничил размера на договорното
възнаграждение, както го е направил за законната лихва. Следователно, приложим
е принципът на свободно договаряне, установен в чл. 9 от ЗЗД, но при
съблюдаване на добрите нрави и повелителните норми на закона. В съдебната
практика е застъпено становище, че възнаградителна лихва, надвишаваща
трикратния размер на законната лихва, противоречи на добрите нрави. Настоящият
състав също възприема това становище.
От
Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната
лихва по просрочени парични задължения се извежда, че размерът на законната
лихва е равен на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от
1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. На
01.07.2018 г. основният лихвен процент на БНБ е бил 0.00. Следователно, към
момента на сключване на договора за потребителски кредит законната лихва е била
10, 00 %. При възнаградителна лихва от 41, 17 % е видно, че същата е по-голяма
от трикратния размер на законната лихва. Оттук се заключава, че договорното
възнаграждението противоречи на добрите нрави. В този смисъл е и съдебната
практика на ВКС - Решение № 378 от 18.05.2006 г. по гр.д.№ 315/2005 г. на ВКС,
ІІ г.о.
Въззивният
съд не споделя възражението на жалбоподателя, че уговореното възнаграждение не
противоречи на добрите нрави щом ГПР по кредита е съобразен с чл. 19, ал. 4 от ЗПК. С въвеждането на ограничението по чл. 19, ал. 4 от ЗПК законодателят цели
да предотврати сключването на потребителски договори с прекомерно високи
разходи, а не да позволи уговарянето на възнаградителна лихва до пет пъти
по-голяма от размера на законната лихва. Договорното възнаграждение е само един
от компонентите на ГПР, но доколкото, съотнесено към другите разходи по
кредита, е с най-голяма тежест за потребителя, то съдът може да преценява размера
му отделно от останалите разходи.
Изложеното
обосновава извода, че искането за издаване на заповед за изпълнение за
възнаградителна лихва правилно е отхвърлено от районния съд.
Въззивният съд счита, че при тази
аргументация Определение № 2128 от 26.10.2020 г. по ч.гр.д. № 2020/2020 г. на
Районен съд Добрич следва да бъде потвърдено в обжалваната част, като правилно
и законосъобразно.
С оглед на горното, въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2128 от 26.10.2020 г. по
ч.гр.д. № 2020/2020 г. на Районен съд Добрич в частта, с която първоинстанционният съд е отхвърлил искането на
заявителя „Профи кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК за сумата от 47, 39 лева, представляваща договорно
възнаграждение за периода от 06.08.2019 г. – 06.08.2019 г., дължимо по договор
за потребителски кредит № **********/02.07.2018 г.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.